В чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е въведена особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС. Същността на отговорността се състои във възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице. Вменяване на тази солидарна отговорност по става при наличието на точно определени в закона предпоставки: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период о Солидарна отговорност за ДДС т който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
Уреденият в чл. 177 ЗДДС институт на солидарната отговорност за ДДС е в съответствие чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО, който позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък.
Лицата, които носят солидарна отговорност са регистрирани по ДДС лица, които са получатели по облагаема доставка. Следователно лице, което не е регистрирано по ДДС не е субект на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Доставчикът и получателят са солидарно отговорни за ДДС, ако сделката е облагаема по смисъла на чл. 12 ЗДДС.
Получателят отговаря за данъчното задължение на своя доставчик , ако е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и не внесен данък
Солидарна отговорност се носи само, ако доставката е реална и ДДС е дължим и не е внесен. При спор за реалност на доставката разпоредбата на чл. 177 ЗДДС не се прилага.
Предпоставките за възникване на солидарна отговорност за ДДС са : не внесен данък от доставчика и знание на получателя за отклонението на доставчика от плащане на ДДС . За да бъде реализирана отговорността по чл.177 ЗДДС ревизиращият орган в хода на данъчна ревизия трябва да докаже , че данъчно задълженото лице е знаело или че е била длъжно да знае, че неговият доставчик няма да внесе дължимият данък. Условията, които предполагат знанието, следва да са били налице към момента на сключване на сделката. Най-често знание за злоупотреба с ДДС се презумира, когато едно и също физическо лице участва като представител на доставчика и получателя на доставката, когато се извършва сделка между свързани лица, когато при сключване на сделката получателят плаща незначителна част от продажната цена, чийто размер е по-малък от дължимия ДДС. Случаите, за които се презумира задължение за знание за данъчна злоупотреба за регламентирани в ал.3 от чл. 177 ЗДДС. Приема се, че получателят е бил длъжен да знае, че доставчикът няма да внесе ДДС, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Въведената презумпция за задължение за знание цели да предотврати вериги от сделки за „източване” на ДДС. Затова при прилагане на тази презумпция се проследява внасянето на ДДС за конкретна стока или услуга при цялата последователност от доставки, независимо дали стоката или услугата е променила вида си. Достатъчно е данъкът да не бил е внесен от който и да е предходен доставчик. В този случай всеки получател е потенциален солидарен длъжник, от данъчния орган зависи към кого ще насочи претенцията си. Според указания на НАП , дадени в писмо и изх.. № 24-00-9 от 30.06.2009 г. отговорността по чл. 17 най-напред трябва да се осъществи спрямо получателя по тази доставката, за която не е внесен ДДС, т.е вторият доставчик в поредността от участници във веригата от доставки. След като срещу него е осъществено ревизионно производство и му е вменена отговорност по чл. 177 от ЗДДС и събирането е неуспешно, органът по приходите може в условията на оперативна самостоятелност да реши срещу кои от останалите участници в поредността от доставки да насочи производство за осъществяване на солидарната отговорност. Според указанията на НАП е логично в подобни случаи претенцията на администрацията да се насочи спрямо лицата, носещи отговорност по чл. 177, при които най-ефективно би се осъществило събирането на задължението.
Второто условие за прилагане на презумпцията за задължение за знание за злоупотреба с ДДС и предпоставка за възникване на солидарна отговорност на доставчик и получател е облагаемата доставка, за която не е внесен ДДС да страда от някой от следните пороци: да е привидна, да заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
Привидните сделки са симулативни сделки. При тях има съзнателно несъответствие между воля и изявление, тъй като страните поначало не желаят да настъпят правните им последици. От гледна точка на ЗДДС, при сделки, сключени в условията на абсолютна симулация, не може изобщо да се поставя въпроса за солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС, тъй като на практика доставка изобщо няма. Това означава, че дори да има ефективно не внесен данък, същият би бил неправомерно начислен, което е основание не за ангажиране на солидарна отговорност на получателя, а основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит.
Привидност е възможна и при хипотеза на т.н. относителна симулация, при която страните сключват две сделки - прикрита и привидна, но се манифестира външно само привидната сделка, като в същото време страните са искали и са целели последиците на прикритата сделка. Ако се установи относителна симулация и се приложат правилата на прикрита сделка ще се стигне до корекции на начисления данък или на ползвания данъчен кредит.
Заобикаляне на закона е налице, когато посредством предвидени от закона способи се постига неправомерен резултат. Заобикаляне на закона има, когато има нормативно установена забрана за постигане на даден правен резултат с определена сделка, но страните са постигнали този резултат с друга сделка , която има за последица същия резултат Механизмът за постигане на забранения от закона резултат е сключването на сделка (или на поредица от сделки), които сами по себе си не са забранени, тъй като с тях могат да се постигат и правомерни резултати. Страните обаче използват тези сделки, защото позволените им правни последици обхващат в своя резултат и запретения ефект. Не внасянето на данък по конкретна доставка само по себе си не прави сделката такава, с която се заобикаля закона.
Третата хипотеза- цената на сделката, за която не е внесен ДДС, значително се отклонява от пазарната е с неточна формулировка, защото в законодателството липсва критерий за това разграничаване. Според указанията на данъчната администрация при извършване на сравнение между цената, договорена между страните по сделката и пазарната цена следва да е налице очевидно и съществено различие, което не се държи на обичайните колебания на цените на даден пазар. Във всички случаи това се доказва с експертиза в ревизионното производство. Данъчно задълженото лице може да оспори заключението на вещите лица най-късно пред административния съд в производството по обжалване на ревизионния акт. Оспорването се извършва чрез изслушване на нова експертиза.Съдът преценява, с кое от заключенията ще се съобрази при постановяване на решението си. В мотивите си съдът е длъжен да обясни, защо не приема другото заключение.
Солидарната отговорността за ДДС не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.
Доказването на случаите на злоупотреба с ДДС е сравнително сложно, затова в указанията в писмо с изх. № 24-00-9 от 30.06.2009 съветва компетентните органи да преминават към този способ за ангажиране на отговорност след внимателна преценка, дали дължимият данък не може да се събере от доставчика, особено когато данъчното вземане е обезпечено или е започнало принудително изпълнение.
В определени в чл. 133 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ хипотези данъчните задължения могат да бъдат изменени. Предпоставки: да е извършена ревизия и задължението да е установено с ревизионен акт, който не е обжалван пред съда.Това означава, че данъчното задължение може да бъде измемено при административно обжалване на акта както и ако същият е влязъл в сила.
Инциативата за изменение на акта може да изхожда от органа по приходите или от ревизираното лице.
Законът изрично определя основанията за изменение на данъчното задължение, а именно:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван или до влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;
3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;
4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
Изменението на задълженията се извършва чрез издаване на нов ревизионен акт. Ревизията се назначава от териториалния данъчен директор по негова преценка след като е бил уведомен от органа по приходите за наличие на основание за изменение на данъчно задължение или по писмено искане на заинтересованото лице, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава.
Изменението на данъчни задължения е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Отказът на териториалния данъчен директор да възложи ревизия за изменение на данъчно задължение е обжалваем в 14 дневен срок от получаване на решението пред съответния административен съд, чието определение е окончателно.
Когато се установи, че задължението за данъци е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.
Съгласно чл. 173 ДОПК публичните вземания се отписват, когато са погасени по давност. Правилото е императивно, но ДОПК не предвижда специална процедура реализацията му. Относно отписването на публични вземания със заповед № 379 от 02.05.2006 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдена процедура С-22 "Отписване на задължения", която е задължителна за данъчната администрация. Според нея може да бъде отписано само данъчно задължение, установено по съответния ред, т.е. чрез декларация или влязъл в сила ревизионен акт. Действията по отписване на задължения се документират от компетентния орган с протокол по чл.50 ДОПК.
Според съдебната практика при отписване на публично вземане е приложим чл. 225, ал. 1 ДОПК, регламентиращ прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, с разпореждане на публичния изпълнител. Общ принцип в прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране. Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не упражни. В обратната хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното изпълнение на данъчното вземане от страна на публичния изпълнител.
Възраженията за недължимост на данъчно вземане поради погасяването му по давност трябва да бъдат писмено заявени пред публичния изпълнител. При евентуален отказ по искането за прекратяване на принудителното изпълнение , възражението за недължимост може да бъде изтъкнато при защитата срещу действията на публичния изпълнител чрез жалба пред директора на териториалната данъчна дирекция по реда на чл. 266, ал.1 ДОПК, а в случай, че възражението незаконосъобразно не бъде взето пред вид и от данъчния директор - в производството пред административния съд, образувано при условията на чл. 268 ДОПК.
Чрез разрешението за неотложно плащане, регламентирано в чл.229 от ДОПК се дава възможност на задълженото лице да използва част от наличните и постъпващи суми по запорираните сметки за неотложни разплащания, свързани с основната стопанска дейност.
Публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Разрешението за неотложни плащания се дава от публичния изпълнител въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства. Разрешението се дава, при условие , че сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника и забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни.. В тежест на длъжника е да докаже всички разходи, свързани с основната му дейност като изрично посочи вида и размера на разходите.
При издаване на разпореждане по чл. 229 от ДОПК публичният изпълнител се съобразява с конкретна фактическа обстановка, с представените доказателства и съответствието им с действащите правни разпоредби. Когато публичният изпълнител даде разрешение за неотложно плащане,той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши. Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението.
Разрешението за неотложно плащане може да се изменя или отменя само от публичния ицпълнител, който го е издал.
Банковите сметки на данъчнозадълженото лице могат да бъдат запорирани в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт, при обезпечение на установени и изискуеми публични вземания и при извършване на принудително изпълнение. В първия случай органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки , в това число и запор на банкови сметки, с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Във втория случай обезпечителен запор се налага за установени и изискуеми публични вземания. Обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. И двата случая обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, а длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение. В третия случай запорът се налага от публичния изпълнител при започнато принудително изпълнение за събиране на държавни вземания, запорното съобщение се връчва на длъжника.
Запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.
Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането.Банката е длъжна в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да уведоми публичния изпълнител, наложил запора, за причините за неизпълнението му. Когато изпълнението е насочено върху валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено разпореждането, и прехвърля левовата равностойност по сметката на публичния изпълнител, наредил изпълнението.
Публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Разрешението за неотложни плащания се дава от публичния изпълнител въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства. Разрешението се дава, при условие , че сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника; забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни.
Когато публичният изпълнител даде разрешение за неотложно плащане,той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши. Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението.
Разрешението за неотложно плащане може да се изменя или отменя само от публичния ицпълнител, който го е издал.
Когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение, изпратена от органа, установил държавното вземане, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение и изпраща на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
В случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника започва чрез налагането на запор с постановление на публичния изпълнител. След като третото лице е получило запорното съобщение ,то отговаря солидарно с длъжника, ако у изплати вземания или му предаде вещи въпреки наложения запор. Солидарна е отговорността на данъчния длъжник и третото задължено лице за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането. Тя възниква на основание чл. 211 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Когато плащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането.
Принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо. Разликата между обезпечителния и изпълнителния запор се състои в това, че принудително изпълнение може да се извърши само върху задължение на третото лице към длажника, което и с настъпил падеж.Вместо на длъжника третото лице плаща на държавата и така погасява както държавното вземане, така и своето задължение.
ДОПК съдържа специално правило относно ликвидността и изискуемостта на вземането на длъжника от третото лице. Чл. 230, ал.2 ДПК определя ,че вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.
Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер.
Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в тридневен срок от падежа на всяка вноска.
Запорът върху вземания на данъчен длъжник от трето лице е обезпечителна мярка съгласно чл. 198, ал.1 т. 2 от Данъчно-осигуритгелния процесуален кодекс/ДОПК/.
Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Когато се запорират вземания на длъжника от банка запорното съобщение се връчва на банката, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчването. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.
Запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки. Съобразно разпоредбата на чл.202, ал.2 от ДОПК публичният изпълнител може да наложи запор на вземане, на което все още не е настъпил падежът, стига то да е безспорно и установено по размер и основание, напр. вземания по издадени фактури..Запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение.
Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника и да я предаде на публичния изпълнител. Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.
Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на публичния изпълнител: признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане;. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.
Чл. 211 от ДОПК предвижда солидарна отговорност за третото лице и длъжника, ако третото лице изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор. Третото лице отговаря солидарно с длъжника за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането. Когато изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането.
Всeки може да плати чуждо публично задължение / данък, осигуровки, глоба/, но не всеки платил може да ползва законните привилегии, с които се ползват държавните вземания. В общия случай третите лица могат да търсят от длъжниците сумите, които са платили на държавата по общия гражданскоправен ред, който е бавен и скъп. В някои случаи държавата стимулира третите лица да платят чуждо публично задължение като им дава възможност да се ползват от правата, които има тя самата в лицето на публичния изпълнител. Данъчно-осигурителния процесуален кодекс изрично регламентира , кога едно лице, което е изпълнило чуждо публично задължение, което е било установено с влязъл в сила акт и не е било изпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, може да встъпи в правата на публичния взискател. Хипотезите са следните:
1. ако третото лице е платило дълга с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата / документът, трябва да е подписан пред компетентнен данъчен орган или пред нотариус/
2. изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочтително удовлетворение
3 изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение
4 изпълнилият задължението е купувач на недвижим имот и заплаща до размера на покупната цена публичното вземане в полза на публичния взискател за имоти, за които е наложена възбрана, обезпечаваща публичното вземане
5. изпълнилият задължението е наследник, приел по опис наследство, и е изпълнил със свои средства публичните задължения на наследодателя.
Само в посочените случаи лицето, платило чуждо публично задължение може да се възползва от направените в полза на публичния изпълнител обезпечения/ ипотеки, залози, гаранции/ и от реда на привилегированото вземане на публичния изпълнител в производство по несъстоятелност на длъжника или в изпълнителните производства по Гражданския процесуален кодекс и по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Изпълнилият задължението встъпва в правата по публичния изпълнител до размера на своята претенция срещу задълженото лице, т.е. до размера на това, което е платил вместо длъжника.
Изпълнилият чуждо публично задължение следва на основание чл. 181, ал.1 от ДОПК да поиска от Националната агенция за приходите да му бъде издадено удостоверение за направено изпълнение. Въз основа на това удостоверение се вписват обезпеченията /запори, възбрани/ в полза на третото лице.
Изпълнилият задължението може да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс/ да образува изпълнително дело при частен или държавен съдебен изпълнител/ въз основа на акта за установяване на публично вземане и удостоверението за направено изпълнение само в два случая : когато изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата или когато изпълнилият задължението е встъпил като съдлъжник в публичното задължение с изричното писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата.
Ако публичното задължение е изпълнено само частично и публичният взискател и изпълнилият задължението се конкурират в производство по несъстоятелност или изпълнително производство по реда на ГПК или ДОПК, техните вземания се удовлетворяват съразмерно.
Целта, заради която се налагат предварителни обезпечителни мерки, е предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Мерки за предварително обезпечаване на данъчните вземанията най-често се налагат при наличие на някое от следните обстоятелства: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция ; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период; когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител
Предварителни обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител след отправено до него мотивирано искане от органът по приходите/ ръководителя на екипа, извършващ ревизията/. Длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение.
Предварителни обезпечителни мерки могат да бъдат наложени в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт. Когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното лице.
Обезпечителните мерки са : на възбрана върху недвижим имот, запор на движими вещи и вземания на длъжника, запор на сметките на длъжника; запор на стоките в оборот на длъжника. Публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Обжалване на постановлението на публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки може да бъде обжалвано по административен ред пред директора на териториалната данъчна администрация. Срокът за обжалване е 7-дневен срок и започва да тече от връчването на постановлението. Срокът за произнасяне е също 7-дневен срок, от получаването на жалбата. Решението на териториалния данъчен директор може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия данъчен орган в законоустановения 7 –дневен срок се смята за потвърждение на постановлението. В този случай постановлението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
Съдът отменя обезпечителната мярка в следните случаи: ако е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Правната уредба на предварителни обезпечителни мерки се съдържа в чл.121, 195 и чл. 197 от Данъчно-процесуалния кодекс.
ДОПК предвижда възможност подадена данъчна декларация да бъде коригирана от нейния подател както по негово желание, така и по инициатива на данъчен орган. Отделно от тези случаи данъчната декларация може да бъде коригирана служебно от органа по приходите.
Подателят може да промени декларирани данни и обстоятелства, както и основата и определените задължения при условие, че не е изтекъл законоустановения срок за подаване на декларацията. Тази възможност е уредена в чл. 104 на ДОПК. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. Законът не регламентира колко пъти данъчнозадълженото лице може да подава декларации за корекции, стига това да е извършено в срока за деклариране.
Подадена данъчна декларация може да бъде променена по инициатива на данъчния орган, ако той е установил , че тя е неправилно попълнена или има несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации . В този случай подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в 14 дневен срок от получаване на съобщението, дори това да станало след изтичане на законоустановения срок за деклариране, поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Счита се, че така подадената данъчна декларация е редовна.
Когато в данъчната декларация се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или размера на задължението, които не са отстранени по посочения по-горе ред, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Неговото решение подлежи на съдебен контрол. Не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Дънък ”Сгради” , както е известен местният данък върху недвижимите имоти се дължи ежегодно от собствениците и ползвателите на сградите, намиращи се в строителните граници на населените места. Освен за сградата преприятието плаща данък и за поземления имот, върху който тя е построена, ако то е негов собственик. Ако сградата на предприятието се намира извън строителните граници на населено място, но според подробен устойствен план /ПУП/ тя е предназначена за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции също се облага с местен данък.
Ако сградата е постоена върху държавен или общински поземлен имот, предприятието е данъчно задължено и за този имот или съответната част от него. При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. При концесия данъчно задължен е концесионерът.
За новопостроените или новопридобитити имоти преприятието-собственик, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, в която посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, предприятието уведомява общината в двумесечен срок от възникване на обстоятелството.
За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.
Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 на Закона за местните данъци и такси.
Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 ЗМДТ.
Данъчната оценка на държавните и общински имоти , върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2 ЗМДТ.
При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.
Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя с наредба на общинския съвет в граници, установени в чл.22 от ЗМДТ, а именно от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Данъкът за новопостроени и новопридобити сгради се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице .
Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължи. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.
Законът за местните данъци и такси си служи с легалното определение за „предприятие”, дадено в чл.1 ,ал. 2 от Закона за счетоводствто, а именно предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон, юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги
Имуществена отговорност на наследниците на починал данъчен длъжник
23.02.2011 г. адв. Стефка Атанасова
Общото правило на чл. 60, ал.1 от Закона за наследството /ЗН/ е , че ако приетото наследство е обременено със задължения, то всеки наследник отговаря за задълженията на наследодателя съобразно получения наследствен дял. Това правило разпределя отговорността между наследниците, но не ограничава нейния размер. Наследниците отговарят за пълния размер на задълженията на своя наследодател.
Отменения Данъчен процесуален кодекс/ ДПК/ съдържа специалното правило за ограничена имуществена отговорност на наследниците за данъчните задължения на техния наследодател. Според чл. 19, ал.2 от ДПК наследниците отговарят за данъчните задължения на наследодателя си до размера на полученото имущество..Пазарната стойност на това имущество, определена към датата на откриване на наследството, т.е датата на смъртта на наследодателя, лимитира дълга на наследниците към хазната. Тази разпоредба съответства на специалното правило на чл. 60, ал.2 от ЗН, според който наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. ДПК не съдържа специално изискване наследникът да е получил наследството по опис, затова е достатъчно той да установи какво имущество е получил от своя наследодател и каква е неговата стойност, за да може да ограничи отговорността си за наследените данъчни задължения .
Ето защо при определяне размера на отговорността на наследниците за данъчните задължения на техния законодател важно значение има обстоятелството при действието на кой закон е починал длъжникът. Ако наследодателят е починал по времето, когато е действал ДПК/ отм./ - 01.01.2000 до 31.12. 2005 г. отговорността на наследниците на данъчен длъжник е ограничена, ако длъжникът е починал след 01.01.2006 г., когато влиза в сила новия закон, наследниците дължат пълния размер на данъчното задължение на своя наследодател. Това е така, защото сега действащият Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ възприема принципа за пълната имуществена отговорност на наследниците за публични, в т.ч и данъчни задължения на техните наследодатели. Законът не се интересува какво имущество е получил наследникът, той отговаря за пълния размер на наследения дълг. Между наследниците отговорността се разпределя по правилото на чл. 60, ал.1 от ЗН, т.е. всеки наследник дължи плащане на такава част от наследения дълг, каквато съответства на неговия дял, определен според правилата на чл.5 -12 от ЗН.
В чл. 168 т.5 от ДОПК е указано, че при смърт на физическото лице публичното вземане се погасява след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение. Наследниците отговарят за тези задължения по общото правило на чл. 60 от Закона за наследството, който разпорежда, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. За да е действителен описът на приетото имущество, трябва да е извършен по правилата на чл. 61-63 от Закона за наследството.
При отказ от наследство , извършен по правилата на чл. 52-56 от Закона за наследството, отказалият се наследник не отговаря за задълженията на наследодателя си, в т.ч. и данъчните. Ако има наследници, които не са се отказали от наследство, техните дялове се уголемяват с дела на отказалия се.
Последователност на погасяванията на данъци и осигуровки
31.01.2011 г. адв. Стефка Атанасова
Данъците и осигуровките са публични вземания и последователността на тяхното погасяване е регламентирана в чл. 169 от Данъчно-осигурителния кодекс/ДОПК/. Ако длъжникът не е в състояние да плати наведнъж цялото задължение, то най-напред се погасява главницата, после лихвите и най-накрая разноските. Този ред е различен от установената в чл.76, ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ последователност- разноски, лихви, главница, която е валидна само за частните вземания.
Ако публичните вземания са били отсрочени или разсрочени, те се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски.
При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да плати едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.
Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Например: дължи се корпоративен данък за 2007, 2008 и 2009 г. , най-напред се погасява най-старото задължение – това за 2007 г. Дължи се корпоративен данък и ДДС за 2010 г., длъжникът има право да заяви кое от двете данъчни задължения ще плати най-напред- Ако не направи това, погасява се най-напред възникналото задължение. Например: ако задължението за ДДС е възникнало преди това за корпоративен данък, то погасява се най-напред .
Правилото за погасяване на задълженията за данъци по реда на възникването им се прилага и за лихвите върху тях, защото задължението за лихва има акцесорен характер, т.е . то следва гладния дълг.
Заявлението за поредността на погасяването на публичните задължения се прави писмено пред съответния компетентен орган, т.е този който е установил вземането. Ако обаче срещу длъжника е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител, отпада правото на заявяване поредност на погасяването. При започнало принудително изпълнение като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. При публичното принудително изпълнение редът за погасяване на задълженията е същият както при частното. Последователността за погасяване на публичните задължения- главница, лихви, разноски важи само до изтичане на 14 дневния срок за доброволно плащане , установен в чл.127, ал.1 ДОПК. След изтичане на този срок ревизионният акт, подлежи на принудително изпълнение. В принудителното изпълнение последователността на погасяване на публичните вземания и правото на избор на длъжника, установени в чл. 169, ал.1-4 не важат.
Таксата за битови отпадъци , известна като такса ”смет”, дължима от собствениците и ползвателите на недвижими имоти в София е регламентирана с Наредбата на Столичния общински съвет за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, обществено достъпна на сайта на Столичния общински съвет.
Такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.Таксата се определя в годишен размер с решение на Столичния общински съвет ежегодно въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за всяка дейност по отделно. Таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване от ползвателя. При концесия таксата се заплаща от концесионера.
За имотите, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите на предприятията, респ. на данъчната оценка на имотите на гражданите. Границите на районите, в които ще се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, вида на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозване се определят ежегодно със заповед на кмета на Столична община, която се обявява публично чрез районните администрации и в Интернет сайта на Столична община.
Такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя по три начина : според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване; чрез пряко договаряне; пропорционално в промили.
За определяне на такса според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез дирекция “Регулиране на търговската дейност” декларация по образец (Декларация № 1) в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината.
Столичният общински съвет определя размера на таксата за битови отпадъци на един съд за една година за всеки район на Столична община при определена честота на сметоизвозване в левове, в зависимост от вида и обема на съда като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Освен тази таксата предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите.
За определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията чрез пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година молба по образец до кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност. Към молбата се прилагат изрично посочени в наредбата на СОС документи.
До 30 декември ежегодно кметът на Столична община издава заповеди, определящи имотите, за които се допуска пряко договаряне. Не се издава заповед за допускане на пряко договаряне, когато подадените документи не отговарят на изискванията по ал. 2. В този случай предприятията заплащат такса за битови отпадъци, опредена пропорционално в промили на база отчетна стойност на имотите .
Извън случаите, в които предприятията плащат такса според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване или такса, определена чрез пряко договаряне, таксата за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в промили на база отчетна стойност на имотите като разпределението на размера на промила е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл.27, ал. 2 отНаредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имоти на граждани и предприятия, които няма да се ползват през цялата година и собствениците, респ. ползвателите с учредено вещно право на ползване са подали декларация по образец (Декларация № 2) за това обстоятелство в отделите “Местни данъци и такси” на дирекция “Приходи и администриране на местни данъци и такси” по местонахождение на имота. Декларацията се подава в срок от 1 ноември до 31 декември на предходната година.
За новопридобити незастроени нежилищни имоти на граждани и предприятия, които няма да се ползват и/или върху които няма да се осъществява строителна дейност до края на текущата година, собствениците, респ. ползвателите с учредено вещно право на ползване, подават декларация за това обстоятелство в отделите "Местни данъци и такси" на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" по местонахождение на имота в 7 (седем) дневен срок от декларирането му по реда на Раздел I, Глава Втора от ЗМДТ. В тези случаи се заплаща такса за услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа и/или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Когато се установи, че декларираните обстоятелства относно определяне на таксата за битови отпадъци не отговарят на действителните, таксата се определя съобразно последните, отразени в констативен протокол, съставен от упълномощени от кмета на Столична община лица.
Физическите лица, регистрирани като земеделски производители и тютюнопроизводители дължат данък върху доходите си за 2010 г. Този данък е въведен със Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, публикуван в Държавен вестник брой 95 от 2009 г. и е в сила от 01.01. 2010 г. До сега тези доходи бяха необлагаеми.
Съгласно чл. 29. , ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са еднолични търговци и са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители се намалява с 60 на сто , представляващи признати разходи за дейността. Условието е доходът да е получен от производство на непреработени продукти от селско стопанство. Този размер на признаните разходи за дейността не се отнася за доходите от производство на декоративна растителност.
Размерът на дължимия данък се определя като от бруто получената сума, представляваща доход от производство на непреработени продукти от селско стопанство се приспадат 60 на сто признати разходи на дейността. Върху така получената основа се пресмятат 10 на сто, което представлява размера на дължимия за 2010 г.данък.
В ЗДДФЛ няма изрична норма, указваща, че в облагаемия доход на физическите лица, които са регистрирани земеделски и тютюнопроизводители се включва получената от държавата субсидия. В едно указание на НАП, публикувано на интернет страницата на агенцията http://portal.nap.bg/preview_news?p_news_id=1193 се казва, че горепосочените лица ще плащат данък върху доходите и субсидиите, получени през 2010 г. В годишната данъчна декларация за 2010 г., приложение №3 е предвидено доходите от субсидиите не само да се декларират, но на и да се облагат с данък. Това ще предизвика правни спорове, защото нито е справедливо, нито целесъобразно, нито законосъобразно гражданите да връщат на държавата под формата на данък част от помощта, която са получили от нея.
Земеделските производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, не се ползват и от облагата на чл.48, ал.6 за преотстъпване на данъка върху годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец в размер до 60 на сто. От това облекчение се ползуват само земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци и то след като излезе решението на Европейската комисия (ЕК) за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи.
Доходите, подлежащи на данъчно облагане се смятат за придобити на датата, на която е извършено плащане в брой или .датата на заверяване на банковата сметка на получателя на дохода.
Срокът за подаване на годишната данъчна декларация за 2010 г. е 2 май 2011 г. Дължимият данък трябва да се внесе в същия срок.
От 01.01.2011 г. влиза в сила новата разпоредба на ал.6 на чл. 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица / ЗДДФЛ/ за авансово внасяне на данък върху дохода от наем. Тя задължава наемателите- предприятия или самоосигуряващи се лица да определят размера на дължимия данък и да го удържат при плащането на наема. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Облагаем е полученият доход от наем, намален с 10 на сто разходи.Пример : наемател – търговец дължи 100 лв. наем, облагаемият доход на наемодателя е 90 лв. , дължимият данък върху дохода от наем и 9 лв. При плащането на наема наемателят е задължен да удържи 9 лв. на основание чл. 44, ал.6 от ЗДДФЛ и да ги внесе в сроковете и по реда на чл. 65-68 от ЗДДФЛ.
Наемателят е длъжен да внесе данъка върху дохода от наем до 10 число на месеца, следващ месеца, през който той е удържан. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода, т.е според данъчната регистрация на наемателя. Не се внася авансов данък за доходи от наеми, получен през четвъртото тримесечие на данъчната година. Данъкът върху доход от наем за месеците септември, октомври, ноември и декември се внася от наемодателя – физическо лице по сметка на териториалната дирекция на НАП по неговия постоянен адрес.
Наемателят - предприятие или самоосигуряващото се лице, издава на наемодателя за изплатените доходи от наем и удържания авансов данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образец.
Административно-наказателната отговорност за неудържан и невнесен авансов данък върху доходи от наем е регламентирана в чл. 81 от ЗДДФЛ, според който лице - платец на доход, което, като е задължено, не удържи или не внесе в срок данък , се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Това е особен ред на връчване на съобщения, уреден в чл. 32, ал.1 от Данъчно-осигурителния кодекс/ДОПК/, към който органите по приходите прибягват, когато лицето не е намерено на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. Чрез прилагане към данъчното досие се връчват съобщения за всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административно наказателната отговорност. По същия ред може да е се процедира и при искане на информация от трети лица (насрещни проверки).
При връчване на заповед за извършване на ревизия органите по приходите обикновено търсят лицето и на други известни на администрацията и актуални към момента на връчването адреси, освен адреса за кореспонденция. Например на адреса на управление, публикуван в търговския регистър; на адреса на търговския обект, в който се използва регистриран от лицето касов апарат.
Предпоставките за връчване чрез прилагане към досие са две :
1.Лицето да не е било открито на адреса си за кореспонденция, при посещение, извършено от данъчния орган. Адресът за кореспонденция на субекта е постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес; адресът на управление за едноличните търговци , местните юридически лица , търговските представителства и клоновете на чуждестранни лица. Посещенията се извършват от данъчните органи в рамките на работния им ден. Това често е пречка физическите лица да бъдат открити на домашния си адрес, ако същият е посочен за адрес на кореспонденция. Адресът за кореспонденция с данъчната администрация може да бъде различен от адреса на управление на търговското дружество. В този случай органът по приходите е длъжен да връчи съобщението на посочения адрес за кореспонденция.
2. Органите по приходите или връчителите да са извършили най-малко две посещения поне през 7 дни на адреса за кореспонденция
Обстоятелството, че лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, се удостоверява с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.
Протоколи за посещение на адрес не се съставят, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция е несъществуващ. Такива доказателства могат да бъдат всякакви официални документи, издадени най-често от общината и установяващи, че адресът физически не съществува - напр. няма апартамент с такъв номер в жилищната сграда или няма съответен етаж на сградата или на адреса въобще няма сграда.
След второто посещение на адреса съобщението за връчването се поставя на определено за целта място (табло) в териториалната дирекция. За това свое действие данъчния орган не съставя протокол, а удостоверява датите на поставяне и сваляне на съобщението чрез отбелязване върху самото съобщение. Съобщението се публикува и в Интернет на страницата на съответната териториална дирекция на НАП.
Данъчните органи нямат задължение да залепват уведомления на вратата или на пощенската кутия по аналогия с чл. 47 от Гражданския процесуален кодекс.
Честа практика в процедурата по чл. 32 ДОПК е органът по приходите да изпраща писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение в случай, че лицето е посочило електронен адрес.
В случай, че лицето не се яви до изтичането на 14 - дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен, като датата на връчване е датата на сваляне на съобщението от таблото. Ако лицето се яви по-рано и съобщението му се връчи, датата на връчване се определя по общите правила.
Най-често проблеми възникват при искане на информация от трети лица (насрещни проверки), когато тези лица не могат да бъдат открити и не се явяват да получат съобщението си и по този начин затрудняват извършването на ревизии на други субекти. Практиката на данъчните органи в ревизионните произвадства по ЗДДС в такива случаи е да приемат, че сделката, за която са поискали документи от третото лице, не се е осъществила и това поражда неблагоприятни последици за ревизирания субект. Тази практика се установява в противоречие със задължителното за данъчната администрация указание, дадено в Писмо изх. № 91-00-321 от 08.11.2007 г. на Министреството на финансите и НАП относно уеднаквяване на практиката на органите по приходите при извършване на действия, по връчване на документи в хода на административното производство. В това указание се казва, че при искане на информация от трети лица (насрещни проверки) следва да се има предвид, че ако третото лице не е намерено на адреса за кореспонденция и органът по приходите прецени, че не е необходимо по-нататъшно търсене на лицето на други известни на администрацията адреси, връчването на искания за представяне на документи по реда на чл. 32 от ДОПК и тяхното неизпълнение в дадения срок са безпредметни и сами по себе си не могат да водят до изводи във вреда на ревизираното лице. Всъщност насрещна проверка въобще не е извършена. В подобни случаи ревизираното лице следва да бъде уведомено за невъзможността да се получи информация и от него да бъде поискано съдействие за установяване на контакт с лицето, от което се иска предоставяне на информацията.
Презумпцията на законодателя е, че с прилагането на съобщението към данъчното досие същото се счита за редовно връчено на адресата. Неблагоприятни за лицето последици от това обстоятелство настъпват само, ако са изрично предвидени в закона. Това са следните случаи: при ревизия в хипотезата на чл. 122, ал.1 т.6 от ДОПК когато данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция . Тогава органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 чл. 122 ДОПК основа. При втория случай органът по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция.
В глава шеста на Данъчно- осигурителния кодекс /ДОПК/ е указан реда, по който данъчната администрация връчва съобщения за всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административно наказателната отговорност. По същия ред се процедира и при искане на информация от трети лица (насрещни проверки).
Връчването на съобщенията се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, а това е постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес; адресът на управление за едноличните търговци , местните юридически лица , търговските представителства и клоновете на чуждестранни лица. Всяко лице може да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.
Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител (връчител). Връчителите са служители на НАП, които не са органи по приходите, но чрез нарочна заповед на териториалния директор или по силата на служебното си положение са изрично определени за компетентни да извършват връчване. Публичният изпълнител е компетентен да връчи издаденият от него акт.
Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. За да бъде връчването валидно, то трябва да е извършено от служител на „Български пощи” ЕАД или на друг оператор на универсални пощенски услуги, който е лицензиран от Комисията по регулиране на съобщенията.
Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на органа по приходите.
Ако няма орган по приходите в населеното място, където трябва да се извърши връчването , то може да стане чрез общината или кметството.
Съобщенията се връчват на лично на адресата, на негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. Съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако то се съгласи да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата.
Съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако този служител се съгласи да го приеме със задължение да го предаде на адресата.
Под представител на адресата се разбира неговият законен представител. Това са родителите и настойниците или попечители на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение. Законен е и назначеният особен представител.
Ако юридическото лице има двама и повече законни представители/ управители, управляващи съдружници, изпълнителни директори/, които съвместно управляват и представляват дружеството, достатъчно е съобщението да се връчи на един от тях.
В случай, че съобщението се връчва на пълномощници на адресата, те се легитимират с даденото им пълномощно. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. При връчването органът по приходите изисква представяне на заверено от пълномощника копие на пълномощното.
Съобщението може да се връчи и на служител на адресата, определен да получава книжа и съобщения. Най-често това става по силата на нарочна вътрешна заповед на работодателя или чрез длъжностната характеристика на служителя.
Съгласно чл.29, ал.7 ДОПК съобщение на физическо лице може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако та се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. В този случай получателят прави изрична отметка в разписката за получаване, че ще предаде съобщението на адресата. Връчването е редовно, ако има изрично съгласие на лицето да приеме и предаде съобщението. Ако лицето откаже да приеме съобщението, не се прилага редът за връчване чрез отказ.
Особеност на ДОПК/чл.29, ал.9/ е, че съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато то се получава лично от лицето или от негов представител. С други думи данъчният орган може да връчва съобщения лично на адресата в данъчната служба, в друга административна или съдебна сграда, дори и в заведение за обществено хранене. В този случаи адресатът не може да възрази, че връчването не е станало на адреса му.
Връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението.
Лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и имената и длъжностното си качество.
Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от от адресата, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения. Ако писмото се върне с отбелязване "непотърсен" или "преместен на друг адрес" не е налице връчване на съобщението.
Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване.
Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.
Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа.
Погасителната давност в данъчното право е законоопределеното време, през което бездействието на приходната администрация да събере дължимия данък, води до погасяване на правото й принудително да събере този данък. С изтичане на давността данъчното задължение не се погасява, но то може да бъде платено само доброволно от длъжника. Давността е правен институт, който защитава длъжника.
Според чл. 171 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ публичните вземания, каквито са данъците, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Обща е давността, която погасява правото на принудително събиране на вземането, а абсолютна е давността, която погасява самото публично вземане/ данъка/ , което не е било отсрочено или разсрочено. Общата погасителна давност в българското право е петгодишна. Абсолютната давност за публични вземания беше 15 години при действието на чл.41 ал.5 от Закона за събиране на държавни вземания до 31.12.1999 г. От 01.01.2000 г. с влизане в сила на ДПК /отм./се въведе нова по-кратка 10 годишна абсолютна погасителна давност, която се запази и при сега действащия ДОПК.
В практиката често възникват спорове за прилагането на абсолютната давност за данъчни задължения , възникнали преди 01.01.2000 г. , когато абсолютната давност беше 15 години. По този повод НАП е издала писмо с изх. № 24-00-28 от 21.04.2007 г., с което се дават указания на данъчните служители относно действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения. В което е записано”Възможно е давностният срок да с започнал да тече при действието на един закон, но преди изтичането му законът да бъде променен или отменен, като новия нормативен текст въвежда различен регламент относно давността. В действащото ни законодателство няма установена обща норма за подобни случаи, но правен принцип е че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон.”
Според утвърдената практика на Върховния административен съд при промяна в продължителността на сроковете за погасяване на вземане кредиторът трябва да има възможност да упражни правото си да потърси вземането в определения от действащият закон нов срок за цялата негова продължителност, освен ако до изтичане на срока по стария закон остава по-кратък период от време. Прилагането на новия по-кратък срок е само в случаите, когато до завършването на стария срок остава по-дълъг период от време т.е. периодът се съкращава до продължителността на новия срок. Изчисляването на този нов срок започва от датата на законодателното му въвеждане.
Например: Едно данъчно вземане е станало изискуемо на 01.10.1998 г. и съобразно действащия тогава ЗСДВ/ отм/ то се погасява с 15 г. давност, която започва да тече на 01.01. 1999 г. и изтича на 31.12.2014 г. При влизане в сила на 01.01.2000 на ДПК/отм./ за това вземане започва да се прилага 10 годишната абсолютна давност и на 31.12.2010 г. данъкът ще се погаси. Ако данъчното задължение е възникнало през 1991 г., актуалната тогава 15 годишна давност започва да тече на 01.01.1992 г. и то следва да се погаси на 31.12.2007 г. , а не на 31.12.2010 г. ,защото до изтичане на срока по стария закон остава по-кратък период от време.
Под „доказателствена тежест” се разбира правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано с други думи недоказаното не се е осъществило. А щом фактът не се е осъществил , не могат да възникнат и неговите правни последици. Всяка от спорещите страни има интерес да докаже факта, от който извлича претендираната за себе си изгодна правна последица. Общото правило, което урежда доказателствената тежест е чл.154. ал 1 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/, което гласи, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По същия начин се разпределя доказателствената тежест и в съдебно –административното производство, включително и при обжалване на ревизионни актове.
В Данъчно-осигурителния кодекс/ДОПК/ не съществува обща презумпция за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт в производството по обжалването му, по подобие на разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от отменения Данъчно-процесуален кодекс /ДПК/, т.е констатациите в ревизионният акт вече не се считат за верни до доказване на противното. Но от това не следва, че в съдебния спор органите по приходите следва да докажат всички релевантни факти и обстоятелства по спора. Според общия принцип за разпределение на доказателствената тежест данъчният субект, който претендира свое право, например право на приспадане на данъчен кредит следва да докаже изпълнението на всички положителни предпоставки за признаване на това право, предвидени в ЗДДС, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 65, ал. 4 ЗДДС. Ако данъчния субект не представи необходимите годни доказателства за своето право, ще понесе отрицателната последица –не възстановен данъчен кредит. При спор за наличие на право на приспадане на данъчен кредит най-често спорната предпоставка е дали е извършена реална доставка и в тежест на ревизираното лице е да докаже нейното извършване. Наличието на реална доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС се установява с всички доказателствени средства по начин, от който е видно извършването й. Заключението на вещото лице не притежава удостоверителни функции и затова с него не може да се установи реалността на доставките.
В данъчния процес съдът не е задължен да дава указания на страните във връзка с това какъв е спорния предмет по делото, защото същият е въведен със самия ревизионен акт и от съдържанието на подадената против него жалба е видно, че ревизираното лице е наясно със спорните факти и обстоятелства. Служебното начало в административния съдебен процес не означава, че съдът следва да замества страните в процеса на доказване, нито да събира доказателства вместо тях.
Данъчно облекчение за млади семейства може да се ползва само за жилище, което е било ипотекирано, за да се отпусне банков кредит за купуването му. В случай, че за обезпечение служи друго жилище, а не взетото с кредита, няма данъчно облекчение.
Договорът с банката трябва да е сключен от лице, което има граждански брак, който не е прекратен към 31 декември 2009 г. Друго условие е при сключването на договора за кредит поне единият от съпрузите да не е навършил 35 години. Освен това ипотекираното жилище трябва да е единствено за семейството през 2009 г. и никой от членовете му да няма идеални части от друго жилище.
Облекчението се ползва с подаването на данъчна декларация за облагане на доходите на физическите лица до 30 април 2010 г. в офиса на НАП по постоянен адрес. Към декларацията задължително трябва да приложите и копия от следните документи:
1. Акт за граждански брак
2. Справка за имотното състояние на ползващия облекчението. /Документът се издава от Агенцията по вписванита/
3. Договор за ипотечен кредит
4. Заверен от банката погасителен план, в който са описани месечните вноски, както и размерите на главницата и лихвите по кредита
5. Документи, удостоверяващи направените през 2009 г. вноски. Това могат да бъдат писмена справка, заверена от банката или копия от платежните нареждания
Данъчното облекчение за млади семейства се ползва като сумата от годишната данъчна основа се намали с направените през 2009 г. лихвени плащания върху първите 100 000 лв. от ипотечния кредит.С платените лихви се намалява данъчната основа, тоест сбора от всички доходи, които декларатора е получил през годината
Ако единият от съпрузите има друг жилищен имот или идеална част от имот, семейството не може да ползва данъчното облекчение. То е предназначено единствено за млади семейства, които имат само едно жилище, за купуването на което са взели ипотечен кредит.
Условието поне единият от двамата съпрузи да не е навършил 35 год. не означава, че този който ги е навършил няма право да ползва данъчното облекчение. Няма пречка облекчението да се ползва дори от съпруга, който е навършил 35 години към датата на сключването на договора за ипотечен кредит.
Данъчното облекчение може да се ползва и ако кредитът е получен преди 2009 г.
Данъчното облекчение за млади семейства може да се ползва само чрез подаване на годишна данъчна декларация за доходите. Това се отнася и за работещите единствено по трудови правоотношения, които не са задължени да подават данъчна декларация, ако работодателят по основното трудово правоотношение е определил годишен размер на данъка за всичките им доходи от трудови правоотношения и пълният размер на дължимия данък е удържан до 31.01. 2010
Ако в резултат на ползваното облекчение се е получил надвнесен данък върху доходите в размер до 500 лв, той ще бъде възстановен в тридесетдневен срок от подаването на данъчната декларация. Ако сумата за възстановяване е над 500 лв., служителите на НАП ще изготвят официален писмен документ – акт за прихващане или възстановяване. Сумата от облекчението се прихваща, ако имате дългове към бюджета или се възстановява по посочена банкова сметка в случай, че нямате неплатени публични дългове .
Всички местни и чуждестранни физически лица дължат данък върху доходите, които са получили в Република България. Местните лица дължат данъци и за доходите си от чужбина, ако не действа спогодба за избягване на двойното данъчни облагане с държавата, в която е получен дохода.
За определяне ,кое лице е местно, няма значение неговото гражданство. Местно физическо лице е лицето, за което се е осъществила една от следните предпоставки: 1. лицето да има постоянен адрес в България; 2. лицето пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период; 3.лице, което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Така по смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица место лице ще бъде например британски гражданин, който е пребивавал в Република България повече от 183 дни през календарната година, както и всеки чужд гражданин с постоянен адрес в България. Не се смята местно лице български гражданин, въпреки че има постоянен адрес в България, ако работи в чужбина при чуждестанен работодател и/или семейството му живее в чужбина или има собственост в чужбина, която управлява. Не са местни физически лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ чужденците, които се лекуват дългосрочно в България, както и чуждестранните студенти и докторанти.
В чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ е дадена легална дефиниция на понятието „ центърът на жизнените интереси”. Този център се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице този който има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Данък върху доходите на чужденец от наем на жилище в България
06.01.2010 г. адв. Стефка Атанасова
Тази тема представлява интерес за български граждани, които трайно са се установили в друга държава и отдават жилищата си в България под наем, защото тези хора не са местни физически лица по смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/. Чуждестранни физически лица, които дължат данък върху дохода в България са и гражданите на Европейския съюз и граждани на трети страни, които притежават и отдават под наем имот в България. Тези хора не са български физически лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, т.е те нямат постоянен адрес в България, не пребивават на българска територия повече от 183 дни през календарната година и нямат център на жизнени интереси в България/.
Доходът от наем на жилище в България е доход с източник България съгласно чл. 8, ал. 6 т. 5 от ЗДДФЛ, ако наемателят е българско физическо или юридическо лице, или търговско представителство.
Чуждестранните физически лица, получили доход от наем на жилище в България се облагат с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ и размерът му е 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. Под „начислените/изплатени доходи” се разбира брутната сума, която наемателят дължи и плаща за наем.
От това дали наемателят е физическо или юридическо лице или търговско представителство зависи удържането и внасянето на данъка в бюджета.
Ако наемателят е юридическо лице/търговско дружество, кооперация, фондация, държавна институция, община/ или търговско представителство, той в качеството си на платец удържа и внася в бюджета окончателния данък за дохода от наем и подава декларация съгласно чл. 55 от ЗДДФЛ. Наемодателят получава наемната цена без удържания данък.
Ако наемателят е физическо лице, той не трябва да удържа и внася данъка на наемодателя, т.е последният получава бруто сумата на наемната цена.
Наемодателят подава данъчна декларация само в случая, когато наемодателят не е удържал данък/. В данъчната декларация се посочват данни за платеца на дохода, т.е за наемателя. / ал. 3 на чл. 55 ЗДДФЛ/. Срокът за подаване на тази декларация е до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В този срок трябва да се внесе и дължимия данък.
Възстановяване на надвнесени данъци на физически лица
20.01.2010 г. адв. Стефка Атанасова
Възстановяването на надвнесен данък може да стане по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето в рамките на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След изтичането на този срок вземането се погасява по давност.
След постъпване на искането данъчният орган може да извърши ревизия или проверка. Ако е възложена ревизия, тя се извършва по реда и в сроковете, определени в Данъчно процесуалния кодекс. Ако е възложена проверка, в 30 - дневен срок от постъпване на искането се издава акт за възстановяване. Актовете за възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове
В какви случаи органът по приходите е длъжен да извърши процедура по възстановяване? При влязъл в сила съдебен или административен акт, с който в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. Суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. Незаконосъобразно отказани за възстановяване суми; 3. Присъдени суми, обезщетения и направените разноски.
Лицето, което иска възстановяване на горните суми трябва да представи на данъчния орган съдебния или административен акт, който признава правото му на възстановяване. Срокът е до 5 години от влизане в сила на този акт, в противен случай вземането се погасява по давност.
Данъчният орган е длъжен в 30 дневен срок от постъпване на посочения акт при него да извърши проверка и да прихване посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва.
Опростена процедура за възстановяване на надвнесени данъци. В случаите, когато е подадена декларация, свързана с данъчно облагане с подоходен данък или местен данък, с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване въз основа на такава декларация или искане за възстановяване на надвнесени местни данъци, органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума на надвнесения данък по посочената от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис в случаите на възстановяване на местни данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване.
Със заверяването на посочената от лицето банкова сметка с цялата претендирана сума, съответно с получаването на съобщението за пощенския запис, се смята, че искането на лицето за възстановяване на надвнесената сума е изцяло удовлетворено.
