Заявителят в заповедното производство има право на разноски съгласно общата разпоредба на чл. 78, ал.1 от ГПК.Заплатената от него държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника съразмерно с уважената част от иска.
В образеца за заявление ца издаване на зопевид за изпълнение липсва искане за присъждане на разноски, но пък е налице общата графа № 14 – „Допълнителни изявления и допълнителна информация”, в която следва да се включи искането за разноски, като това може да се направи и в графа „Искане”. Ако такова липсва, на общо основание разноски не се присъждат.
Ако заявителят е поискал да му бъдат присъдени разноските по издаване на заповед за изпълнение, съдът издава отделен диспозитив за това в заповедта за изпълнение. Присъжда се платената държавна такса в размер и платеният адвокатски хонорар, за който има представено доказателство. Възнаграждение на адвоката, което е договорено, но не е платено от заявителя, не се присъжда.
Ако съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноските или е присъдил в полза на заявителя по-малко от поисканите разноски, следва да се иска допълване на заповедта чрез издаване на допълнителна заповед. Понеже самата заповед е необжалваема, по аргумент от чл. 248, ал. 1 от ГПК, искането за допълване в частта за разноските следва да се направи в 1-месечен срок от издаване на заповедта.
Съществува и друга съдебна практика за неприложимост на чл.248 от ГПК в заповедното производство, а именно ,че съдът не може да измени или допълни издадената заповед за изпълнение в частта й за разноските.
Ако длъжникът счита, че присъдените разноски за адвокатски хонорар са прекомерни, той не може да иска тяхното намаляване. Според съдебната практика, това е така, защото заповедното производство е едностранно – развива се без участието на длъжника, поради което и той не би могъл да направи искане по чл.78, ал.5 от ГПК, според който ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Длъжникът би могъл да иска редуциране на размера на присъденото възнаграждение за един адвокат само по реда на обжалването, тъй като чл. 413, ал.1 от ГПК изрично предвижда, че заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските – чл.413, ал.1 от ГПК.
Съдилищата, компетентни да издават Европейска заповед за плащане са: районен съд (Vrederechter/Juge de paix), първоинстанционен /окръжен/ съд (Rechtbank van Eerste Aanleg/Tribunal de première instance), търговският съд (Rechtbank van Koophandel/Tribunal de commerce) и съдът по трудовоправните спорове (Arbeidsrechtbank/Tribunal du travail).
България
Окръжните съдилища по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението издават Европейски заповеди за плащане.
Чешка република
Окръжните съдилища по мястото на пребиваване/седалището на ответника издават Европейски заповеди за плащане.
Германия
Компетентен за издаването на Европейска заповед за плащане срещу ответници/длъжници/, които са установени на територията на цяла Германия е районният съд Берлин- Вединг.
Районните съдилища са компетентни да издават Европейска заповед за плащане.
Гърция
За вземания, които не надхвърлят 12 000 EUR европейски заповеди за плащане се издават от районния съдия (o Eirenodikes) , за вземания над този размер заповеди се издават от съдия на първоинстанционен /окръжен/ съд (Monomeles protodikeio).
Испания
Европейски заповеди за плащане се издават от първоинстанционните съдилища.
Франция
Компетентни съдилища да издават европейска заповед за плащане са районният съдия и председателят на търговския съд. Местната компетентност се определя от мястото, където е установен отвътникът или един от ответниците.
Ирландия
Върховният съд на републиката (the High Court) е компетентен да издава Европейска заповед за плащане
Италия
Следните съдилища са компетентни да издават европейска заповед за плащане:
Районен съдия, когато паричното вземане не превишава 5 000,00 EUR В останалите случаи заповеди се издават от окръжен граждански съд
Кипър
Компетентност да издават Европейска заповед за плващане имат: всички първоинстанционни съдилища на Република Кипър, които действат в четирите административни района на Република Кипър, а именно Никозия, Лимасол, Ларнака-Амохостос и Пафос.
Латвия
Европейски заповеди за плащане се издават от районните съдилища.
Литва
Районните съдилища, когато вземането не надвишава 100 000 LTL и окръжните съдилища, когато вземането надвишава 100 000 LTL..
Люксембург
Компетентнен да издаде Европейска заповед за плащане е председателят на районния съд (tribunal d'arrondissement) или съдията, който го замества, ако вземането е над 10 000 EUR; и районен съдия, ако вземането е до 10 000 EUR.
Унгария
Ако вземането не надхвърля 5 милиона форинта, компетентни да издават Европейски заповеди за плащане са „helyi bíróságok“ [районни съдилища], за по-големи вземания - "megyei bíróságok" [окръжни съдилища], а в Будапеща – „Fővárosi Bíróság“
Нидерландия
Европейска заповед за плащане се издава от районен съдия в Хага. Заявленията се изпращат на адрес:
Виенският окръжен съд по търговски дела е единствения съд в Република Австрия, който е компетентен относно молбите за приемане на европейска заповед за плащане
Bezirksgericht für Handelssachen Wien
Justizsentrum Wien Mitte
Marxergasse 1a;
A-1030 Wien
Тел.: +43-(0)1/51528-807
Факс: +43-(0)1/51528-693
Полша
Компетентни до издават Европейска заповед за плащане са окръжните и районните съдилища в зависимост от размера на вземането и адреса на длъжника.
Португалия
Компетентен да издава европейска заповед за плащане, е районният съд в Порто (гражданско отделение).
Tribunal de Comarca (Secretaria-Geral de Serviço Externo do Porto)
R. Gonçalo Cristóvão, 347- 3º e 4º;
P-4000-270 Porto
Тел.: (351) 223 40 31 00
Факс: (351) 223 40 31 95
Румъния
Компетентни да издават Европейска заповед за плащане са първоинстнационните съдилища /районни и окръжни/
Словения
Компетентни са районните съдилища (okrajna sodišča) и окръжните съдилища (okrožna sodišča).
Словакия
Компетентните съдилища за издаване на европейска заповед за плащане са „okresné súdy“ (районни съдилища).
Финландия
Районният съд на Хелзинки е компетентен да издава европейска заповед за плащане.
Съдът, който е компетентен да издава европейска заповед за плащане в Северна Ирландия, е Вълховният съд (High Court of Justice).
3. Шотландия
Съдът, който е компетентен да издава европейска заповед за плащане в Шотландия, е районният съд (sheriff court). Иск може да бъде предявен във всеки районен съд в Шотландия. Уебсайтът на съдебните служби (Court Service) съдържа адресите на всички районни съдилища (Sheriff Courts): http://www.scotcourts.gov.uk/locations/index.asp
4. Гибралтар
Съдът, компетентен за издаване на европейска заповед за плащане в Гибралтар, е Supreme Court.
Запорът върху трудово възнаграждение е способ за принудително изпълнение върху вземания на длъжника и е регламентиран в чл. 512 на Гражданския процесуалния кодекс. Той се налага чрез запорно съобщение от съдебния изпълнител до работодателя на длъжника. Това съобщение се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение. В тридневен срок от връчването на запорното съобщение работодателят трябва да съобщи на съдебния изпълнител: признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готов ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. Ако работодателят не оспорва своето задължение, той внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.
Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател. Това означава, че принудителното изпълнение се насочва не само към основното трудово възнаграждение, но и към премии , бонуси и други плащания, които имат характер на възнаграждение. Принудителното изпълнение не се насочва към обезщетения, които работодателят дължи на длъжника за своя сметка или за сметка на НОИ
Ако длъжникът премине на работа при друг работодател, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Бившият работодател уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
Касиер, който плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с работодателя.
В трудовата книжка на длъжника се вписва само запорното съобщение по вземане за издръжка. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение.Вписването в трудовата книжка се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.
Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.
При определяне на размера на удръжките от трудовото възнаграждение на длъжника в изпълнение на наложен запор, трябва да се съблюдава разпоредбата на чл.466 от ГПК за несеквестируемия доход. Ако месечното трудово възнаграждение на длъжника не е достатъчно за погасяване на присъденото вземане, удръжки от заплатата се правят до окончателното погасяване на задължението, описано в запорното съобщение. Тъй като до пълното погасяване на присъдената главница продължават да текат лихви, общият размерът на вземането, описано в запорното съобщение ще се увеличи с изтеклите лихви. Съгласието на длъжника цялото му трудово възнаграждение да бъде удържано и преведено на съдебния изпълнител е недействително с оглед разпоредбата на чл.447 от ГПК.
Запорът върху трудово възнаграждение е способ за принудително изпълнение върху вземания на длъжника и е регламентиран в чл. 512 на Гражданския процесуалния кодекс. Той се налага чрез запорно съобщение от съдебния изпълнител до работодателя на длъжника. Това съобщение се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение. В тридневен срок от връчването на запорното съобщение работодателят трябва да съобщи на съдебния изпълнител: признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готов ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. Ако работодателят не оспорва своето задължение, той внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.
Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател. Това означава, че принудителното изпълнение се насочва не само към основното трудово възнаграждение, но и към премии , бонуси и други плащания, които имат характер на възнаграждение. Принудителното изпълнение не се насочва към обезщетения, които работодателят дължи на длъжника за своя сметка или за сметка на НОИ
Ако длъжникът премине на работа при друг работодател, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Бившият работодател уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
Касиер, който плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с работодателя.
В трудовата книжка на длъжника се вписва само запорното съобщение по вземане за издръжка. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение.Вписването в трудовата книжка се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.
Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.
При определяне на размера на удръжките от трудовото възнаграждение на длъжника в изпълнение на наложен запор, трябва да се съблюдава разпоредбата на чл.466 от ГПК за несеквестируемия доход. Ако месечното трудово възнаграждение на длъжника не е достатъчно за погасяване на присъденото вземане, удръжки от заплатата се правят до окончателното погасяване на задължението, описано в запорното съобщение. Тъй като до пълното погасяване на присъдената главница продължават да текат лихви, общият размерът на вземането, описано в запорното съобщение ще се увеличи с изтеклите лихви. Съгласието на длъжника цялото му трудово възнаграждение да бъде удържано и преведено на съдебния изпълнител е недействително с оглед разпоредбата на чл.447 от ГПК.
В чл. 454 на Гражданския процесуален кодекс е уредена единствената хипотеза, при която принудителното изпълнение може да бъде спряно по искане на длъжника. Тази възможност е предоставена на разположение само на длъжниците-физически лица. От нея не могат да се ползват други длъжници като юридически лица, търговски дружества, както и еднолични търговци, когато се продава вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец. Длъжникът –физическо лице не може да иска спиране на изпълнението на основание чл. 454, ал.1 от ГПК, ако се продава заложена или ипотекирана вещ.
02.05.2011 г. адв. Стефка Атанасова
Предпоставките за спиране на изпълнението по искане на длъжника са следните: 1. да не са започнали действия за продажба на вещта, обект на принудително изпълнение , т.е. движимата вещ да не е предадена в магазин или борса, да не е започнал явен търг с устно наддаване за движима вещ или да не е настъпил денят на публичната продан на недвижим имот 2. длъжникът да внесе 30 на сто от вземанията по предявения срещу него изпълнителен лист и да се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
В хипотезата на чл. 454, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител спира принудителното изпълнение и отменя насрочената публична продан или явен търг. Постановлението за спиране на изпълнението може да бъде обжалвано от взискателя. Докато изпълнението е спряно, наложените обезпечителни мерки/възбрани, запори/ запазват действието си до окончаленото плащане на дълга.
Ако длъжникът не плати някоя от вноските, съдебният изпълнител по молба на взискателя продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране. Длъжникът не може да обжалва постановлението за продължаване на изпълнението.
Все по-често се сблъскваме с проблема за издадена заповед за плащане срещу починал длъжник. Това са както заповеди по чл. 410 ГПК, издадени в полза на доставчици на обществени услуги – енергоразпределителни и топлофикационни дружества, В и К, така и заповеди за незабавно плащане по чл. 417 ГПК , издадени в полза на банки срещу техни длъжници-кредитополучатели.
Въпросът, който има ключово значение за проблема е кога е починал длъжника- преди подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане , след като същата е била издадена или след издаване на изпълнителния лист.
Ако въз основа на заповедта за плащане има издаден изпълнителен лист срещу длъжника и неговата смърт е настъпила след издаване на изпълнителния лист, същият може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис/ чл.429, ал.2 от ГПК/. При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
В практиката най-големи спорове предизвиква хипотезата, при която длъжникът е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане и преди издаване на самата заповед. Вече има практика на Върховния касационен съд, търговска колегия относно надлежната страна в заповедното производство при констатирана смърт на длъжника.
За да възникне процесуално правоотношение, страните, посочени в молбата за издаване на заповед за плащане, трябва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край способността на физическите лица да бъдат страна в гражданския процес. До тук съдебната практика е непротиворечива. Какво се случва с издадените заповеди за изпълнение ? Едната възможност е те да бъдат обезсилени от районния съд, издал заповедта. Тази теза се застъпва в практиката на Търговската колегия, І търговско отделение на ВКС. Според съда, при смърт на длъжника е преди заявлението за издаване на заповед за плащане е на лице нередовност на сезирането. Тъй като починалият длъжник няма процесуална дееспособност липсва процесуално отношение и тази липса не може да бъде отстранена. Последицата от това е десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното производство. Както е посочено в мотивите към Определение № 225 от 27.04.2009 г. по частно търговско дело № 221/2009 г., на ВКС, търговска колегия, І търговско отделение нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици.
В Определение № 54 от 11.02.2009 г. по ч. т. д. № 401/2008 г., Т. к., І т. о. на ВКС много точно е обяснено защо е възможно обезсилване на издадена заповед за плащане срещу починал длъжник . Според разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, е отклонение от принципната забрана по чл. 246 от ГПК за отмяна или изменение на решението от постановилия го съд. В заповедното производство е допустимо обезсилването на издадена заповед за изпълнение. За влизането в сила на заповедта за изпълнение е създаден специален ред в нормата на чл. 416 от ГПК - ако длъжникът не е подал възражение или подаденото възражение е оттеглено. Развитието на заповедното производство е поставено в зависимост от процесуалното поведение на длъжника и на заявителя - при оспорване на заповедта и непредявяване на иск по чл. 415, ал. 2 - заповедта се обезсилва, а в хипотезата по чл. 416 от ГПК - въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист. При първоначална липса на процесуално правоспособен длъжник заповедното производство в частта по оспорване на вземането, респ. по издаването на изпълнителен лист не би могло да продължи, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда, който е постановил издаването й.
В практиката се срещат определения на въззивни съдебни състави / окръжен съд действащ като второинстонционен/ и районни съдии , които отказват за обезсилят издадена заповед срещу починал длъжник с мотива, че нямало специална законова норма, която да овластява съда да обезсили собствения си съдебен акт. Защитата срещу такива определения е частното обжалване. Това обаче няма да реши абсурдния казус някой да бъде осъден след смъртта си. Необходима е изрична разпоредба на закона, която за указва как да процедира съда, ако се окаже че е издал заповед за плащане срещу починал длъжник. Допълнението на ГПК е за предпочитане пред другата възможност- тълкувателно решение на ВКС, които да задължи съдилищата да решават еднакво гореописания казус.
Длъжникът има ограничена възможност да подава жалби срещу действията на съдебния изпълнител. Правата му са регламентирани в чл. 435, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Ако жалбата не се основава на някое от изрично изброените в закона действия, съдът няма да допусне нейното разглеждане по същество.
Длъжникът може да обжалва само следните действия :
1.постановлението за глоба - Съдебният изпълнител налага глоба в размер от 50 до 300 лв. за създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан и за неизпълнение на други негови нареждания.
2.насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо
3.отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението
4. постановлението за разноските.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако жалбоподателят е присъствал при извършването му или ако е бил призован. В останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата трябва да съдържа съдържа името и адреса на жалбоподателя, номера на изпълнителното дело и обжалваното постановление на съдебния изпълнител, указание в какво се състои порочността на действието; в какво се състои искането; доказателствата и подпис на жалбоподателя. Прилага се препис от жалбата за взискателя. Жалбата се разглежда в закрито заседание въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.
Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.
Изпращането на покана за доброволно изпълнение е първото задължително процесуално действие на съдебния изпълнител след образуване на изпълнителното дело. Поканата до длъжника има законоустановена форма / Приложение № 21 към чл.3 т.3 от Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс/. Тази форма е задължителна и ако тя не е спазена се счита, че длъжникът не е уведомен за започналото срещу него изпълнително производство.
С поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Срокът е законоустановен и не може да бъде променян нито от съдебния изпълнител, нито по волята на някоя от страните по делото. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417-418 от ГПК, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й. Когато изпълнителното дело е образувано във връзка със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.
Поканата за доброволно изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, най-често изпълнителен лист. На длъжника се дава възможност да изпълни диспозитива на подлежащия на изпълнение акт преди съдебният изпълнител да пристъпи към ефективни действия. Ако длъжникът плати в рамките на срока за доброволно изпълнение, той се освобождава от разноски по изпълнителното дело. Същите остават за взискателя съгласно чл. 79, ал.1 т.1 от ГПК.
Съществен момент в изпълнителния процес е връчването на поканата за доброволно изпълнение.Връчването се извършва по реда глава шеста, раздел първи „Съобщения” от ГПК. Съдебният изпълнител е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение не при образуване на делото, а при пристъпването към изпълнение. При налагане на запор или възбрана съдебният изпълнител не е длъжен да изпраща покана преди да е издирил имущество за запориране и възбраняване. В практиката се срещат случаи, когато взискателят иска да се изпрати само покана за доброволно изпълнение до длъжника, като изрично в молбата си посочва, че ще посочи изпълнителен способ впоследствие при липса на доброволно изпълнение. Тази практика е съобразена с диспозитивното начало в изпълнителния граждански процес и е резултат от стремежа към намаляване на разноските по изпълнението. Ако длъжникът има намерение да изпълни и извърши това в дадения му срок, се спестяват разходи за справки във връзка с проучване на неговото имуществено състояние, такси за вписване на възбрани и изпращане на запорни съобщения.
Не изпращането на призовка за доброволно изпълнение опорочава изпълнителния процес. Нередовното връчване на поканата има същата правна последица. Длъжникът обаче трудно може да се укрие, за да не му бъде връчена поканата, защото съдебният изпълнител не е длъжен да връчи поканата лично. Ако това се окаже невъзможно, това може да стане по някой друг от способите в глава шеста, раздел първи от ГПК, а именно – връчване на друго лице, връчване чрез залепване на уведомлението.
От момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, в която изпълнението е насочено върху описан в поканата имот, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с този имот и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава имота.
Възбраната има и действие по отношение на взискателя и то се изразява в следното: Ако длъжникът се разпореди/продаде, дари, замени, учреди право на ползване/ с възбранения имот, това негово действие се смята за недействително спрямо взискателя. Важно е да се отбележи, че недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната както и съдебни решения по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната.
Недействителността на разпореждането /продажба, замяна, дарение, учредяване на право на ползване/ е относителна. Тя важи само в полза на взискателя и присъединилите се кредитори. В отношенията между длъжника и третото лице, договаряло с него, недействителността не важи, на продажбата на възбранен имот подлежи на разваляне по съдебен ред.
Обезпечителната мярка „ възбрана върху недвижим имот” се допуска с определение на съда и издаване на обезпечителна заповед. За целта е необходимо съдът да бъде сезиран от лицето, което има право да иска обезпечение, а това е ищецът по висящо или бъдещо дело. Предпоставките за допускане на възбраната са наличие на обезпечителна нужда и искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или да бъде представена гаранция в определения от съда размер. Обезпечителната нужда е на лице, когато без възбраната за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното . Възбрана се допуска и когато делото бъде спряно.
В молбата за допускане на обезпечение се посочват обезпечителната мярка – възбрана върху недвижим имот, който трябва да бъде подробно описан/така както е в нотариалния акт/ и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата. Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й. Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето й.
Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.
Когато принудителното изпълнение се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
Възбраната е обезпечителна мярка, уредена в чл. 397, ал.1 т.1 от Гражданско-процесуалния кодекс. Тя представлява забрана на собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или принудителното изпълнително производство.
Възбраната цели да обезпечи успешното принудително изпълнение на парични вземания, насочено към определен недвижим имот като се запазва неговата физическа цялост и принадлежност към имуществото на длъжника.
Възбраната е вид обезпечение на вземане, което не зависи от волята на длъжника, който е собственик на възбранения имот. За възбраната не се иска съгласие на собственика на имота, обратно най-често тя се налага без негово знание и той научава впоследствие за вписаната тежест върху имота му.
Характерно за възбраната е, че собственикът не губи своето право над вещта, но той бива ограничен във възможността да я продава, дарява и заменя, да учредява право на ползване. Възбраната задължава длъжника да полага грижи за запазване на вещта и не може под страх от наказателна отговорност да я изменя, поврежда или унищожава.
За да бъде разбрана правилно същността на възбраната, трябва да се направят отграничения с някои сродни правни актове.
- възбрана и ипотека
Възбраната е разпореждане на съдебния изпълнител, с което определен имот на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя. Ипотеката се учредява по волята на длъжника чрез договор или по силата на закона. Възбранена вещ може да се ипотекира, стига кредиторът да приеме такова обезпечение с тежест. Ипотекирана вещ може да бъде възбранена, но , кредиторът ще бъде затруднен да се удовлетвори от имота , особено ако възбраната е наложена по искане на друг кредитор.
- възбрана и запор
И двете представляват обезпечителни мерки, но възбрана се налага върху недвижими вещи, а запор – върху движими. Различен е и редът за реализация на тези обезпечения- възбраната чрез вписване в имотния регистър , а запора – чрез опис на вещта , извършен от съдебния изпълнител.
- възбрана и опис на имот
Възбраната във всички случаи предхожда описа на имота. Последният е е действие на съдебния изпълнител , подготвящо публичната продан. При извършването на опис на имот съдебният изпълнител трябва да се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В описа се определя и началната цена, от която да започне наддаването.
- възбрана и публична продан
Възбраната обезпечава принудителното изпълнение чрез забрана дължика да отчуждава възбранения имот. Публичната продан е изпълнително действие, при което съдебният изпълнител продава описания имот, за да удовлетвори взискателя, т.е за да събере пари за плащане на дълга на длъжника към взискателя.
Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. Общественият интерес налага тези имуществени права да се запазят, за да имат длъжникът и неговото семейсто средства за преживяване. Законът не допуска цялото имущество на длъжник-физическо лице да бъде принудително отчуждено за погасяване на неговите дългове.
Важно е да се отбележи, че несеквестиремостта на дохода е предвидена само в полза на длъжник-физическо лице. Несеквеституемостта е ограничена до трудово възнаграждение и други възнаграждения за труд/напр. по граждански договор/, както и върху пенсии. Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
Удръжките от трудовото възнаграждение за принудително погасяване на задължения зависят от размера на работната заплата и от това, дали длъжникът има деца. Според чл. 446 ал.1 от ГПК ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно може да се удържа една четвърт част от заплатата, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа. Ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно може да му се удържа до една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа. Ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа. Ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Месечното трудово възнаграждение при формиране на несеквеституемия доход се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ако длъжникът получава пенсия, от нея могат да се правят удръжки само ако тя надвишава размера на минималната за страната работна заплата.
Правилото за несеквеституемост на дохода не важи, ако длъжникът има задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
Длъжникът не може да се откаже от закрилата на закона за несеквеституемост на дохода му. Дори е да направи декларация за отказ, тя няма да има правно действие.
Европейската заповед за плащане се издава от съответния орган във всяка една държава-членка, който е компетентен според местното законодателство по отношение на европейски заповеди за плащане или свързаните с тях въпроси. Най-често това е съд, а местната и функционалната подсъдност се уреждат от вътрешното процесуално право.
Компетентен да издаде европейска заповед за плащане е съдът на държавата-членка, в която длъжникът има местоживеене, независимо от неговото гражданство.
Особена комепетентност е определена за случаи на потребителски договори.Ако длъжник е потребителят и договорът е сключен с цел , която може да бъде считана като попадаща извън неговата професионална дейност, единствено съдилищата на държавата-членка по местоживеенето на ответника по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001, са компетентни да издадат срещу него европейска заповед за плащане.
Според общите правила за компетентност, ако български гражданин или юридическо лице, регистрирано в България, имат длъжник в друга държава –членка, те трябва да сезират нейния съд.
Български съд трябва да издаде европейска заповед за плащане срещу длъжници, които живеят в България. Те могат да бъдат български граждани, граждани на други държави-членки на ЕС или граждани на държави, извън ЕС. За чуждите граждани важи правилото, че те трябва да пребивават на територията на България на законно основание и да имат регистриран постоянен адрес. Компетентността на българския съд се определя от чл. 625 от ГПК и това е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, окръжният съд по седалището на юридическото лице-длъжник или окръжният съд по местоизпълнението. В последния случай това е мястото, където длъжникът има имоти или други вещи, които могат да бъдат предмет на принудително изпълнение за удовлетворяване на парични вземания.
По правилото за специална компетентност на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, европейска заповед за изпълнение може да бъде издадена от съд на държава –членка, различна от тази, в която е местоживеенето на длъжника. Това е само в случай, че вземането произхожда от договор. В този случай компетентен е съдът на държавата-членка по местоизпълнението на задължението. Ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е: в случай на продажба на стоки, мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, а в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Например: български търговец е трябвало да достави стоки в Германия, но не е изпълнил точно задължението си и за това е била уговорена неустойка. Германският купувач може да се обърне към германски съд и да се снабди с европейска заповед за плащане на неустойката срещу длъжника си в България.
Ако срещу длъжник с местоживеене в България е издадена европейска заповед за плащане от съда на друга държава – членка, български съд трябва да издаде изпълнителен лист. Според чл. 627 от ГПК молбата за издаване на такъв документ се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
Европейската заповед за плащане е уредена с Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета и представлява изпълнително основание съгласно чл.627 от ГПК.
Процедурата за издаване на европейска заповед за плащане позволява на кредиторите да получават безспорните си граждански и търговски вземания съгласно единна процедура, действаща въз основа на стандартни формуляри и води до ускоряване и опрстяване на трансграничните изпълнителни производства и до намаляване на разходите , свързани с тях.
Регламентът, който има пряко действие и силата на закон за всяка държава-членка на ЕС, позволява свободно обръщение на европейски заповеди за плащане в държавите-членки чрез определяне на минимални стандарти. Спазването им премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата-членка за признаване и привеждане в изпълнение на изпълнително основание, издадено от чужда държава.
Кой може да поиска издаване на европейска заповед за плащане ?
Ищец може да бъде всяко лице , което има местоживеене или обичайно пребивава в държава- членка на ЕС. Местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Важно е да се подчертае, че правото да се иска издаване на европейска заповед за плащане е поставено в зависимост от местопребиваването и местоживеенето на територията на Европейския съюз, а не от гражданството на ищеца. Второто условие е ищецът и ответникът да имат местоживеене или обичайно пребиваване в различни държави-членки.
Регламентът за създаване на процедура за издаване на европейска заповед за плащане не се прилага единствено в Дания .
Вземането на ищеца може да произхожда от всякакви граждански или търговски сделки.
Европейска заповед за плащане може да се издаде и за вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг, или те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество.
Европейска заповед за плащане не се издава за права на собственост, произтичащи от семейни отношения, завещания или правоприемство. Процедурата не се прилага и при несъстоятелност, производства, свързани с ликвидация на неплатежоспособни дружества или други юридически лица, съдебни спогодби, споразумения и аналогични производства. От приложното поле на европейската заповед за плащане са изключени вземания за социално осигуряване, данъци, мита и обезщетения , произхождащи от отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт.
Заповедното производство е новост в съвременните български условия. То е въведено с Гражданскопроцесуалния кодекс, в сила от 01.023.2008 г. Заповедното производство скъсява пътя за осъждане на неизправни длъжници и спестява време и разходи на кредиторите.Правата на длъжниците са защитени като им се дава възможност да възразят срещу неоснователни претенции на кредиторите като ги принудят да заведат дело и по общия ред да извършат пълно доказване на основанията за претендираното вземане.
Всеки може да поиска от районния съд да издаде заповед за изпълнение , ако има парично вземане с настъпил падеж и същото е с размер до 15 хиляди лева. По този ред могат да се претендират вземания за заместими вещи на същата стойност. Заместими са движими вещи ,които се определят съобразно тегло, брой или мярка/например 2 тона пясък, 4 броя автомобилни гуми, 100 бутилки вода/.
Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.Заявлението се подава чрез попълване на специален формуляр, който съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, т.е да е посочен съда и цената на иска. Съдебната практика обаче наложи в заявлението да бъдат подробно изолжени обстоятелствата, на които се основава искането, подобно на обстоятелствената част на исковата молба. Към заявлението се прилага пълномощно, ако молбата е подадена от пълномощник , както и документ за внесена държавна такса. За разлика от исковата молба, към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се прилагат доказателства, нито препис за ответника. Държавната такса е в размер на 2% от цената на иска/стойнастта на вземането/ но не по-малко от 25 лева.
Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Длъжникът трябва да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника. Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба.
Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква. Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса в размер на 2% от цената на иска. Ако заявителят е е предявили иска или не е представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и издадения изпълнителен .
Когато не е подадено в срок възражение или такова е подадено и след това оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Заповедта за изпълнеие се връчва по реда на глава шеста, раздел първи ”Съобщения”. от Гражданскопроцесуалния кодекс. Министърът на правосъдието е одобрил специална бланка-образец „Съобщение за връчване на заповед за изпълнение по реда на чл.411 ГПК”. Съобщението се изготвя от съдебния деловодител и се връчва от връчителя /призовкаря/ при районния съд. Ако в населеното място няма съдебно учреждение, връчването може се извърши от служител на общината или кметството. Неразделна част от съобщението е разписката, в която се описват данните за лицето, получило съобщението и извършените от връчителя действия, включително и отказа на адрестата да получи съобщението.
Съобщението се връчва на търговеца на адреса му на управление, който последен е вписан в търговския регистър. Ако търговецът е напуснал този адрес и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Връчването на търговци се извършва в офисите им на всеки служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление . Уведомлението се залепва на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В уведомлението се посочва, че книжата/ съобщението и препис от заповедта за изпълнение/ са оставени в канцеларията на съда и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Второ уведомление не се залепва.
Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването на книжата от канцеларията на съда.
