Р Е Ш Е Н И Е № 59 от 28.07.2009 година на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение по търговско дело № 626/2008
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Управителят е необходим и задължителен орган на ООД. Докато Общото събрание е волеобразуващ орган на дружеството, управителят е неговият волеизявяващ орган. Управителят организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява, поради което името му се вписва в търговския регистър.
2. За да се избере едно лице за управител, не е достатъчно само решение на общото събрание за избора му. Необходимо е и съгласие на избраното лице, което трябва да бъде дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа .
3. Управителят трябва да бъде дееспособно физическо лице. Търговският закон не предвижда по отношение на управителя на дружествата с ограничена отговорност възможност аналогична на тази при акционерните дружества-юридическо лице да може да бъде член на съвета на директорите, на управителния или надзорен съвет – чл.234, ал.1 ТЗ. Такава изрична възможност е предвидена по изключение само по отношение на управителя на публично ЕООД /чл.21, ал.1 ПРУПСДП/, който може да бъде както физическо така и юридическо лице. Посочената уредба на публичните ЕООД обаче е изключение и се отклонява от общата нормативна уредба по отношение управлението на ООД, предвидена в ТЗ.
4. Според нормите на ТЗ управителят не е търговец. Търговец е дружеството, а управителят е само негов орган, който изпълнява определени функции и задачи, с които го е натоварил закона, устава на дружеството и решенията на ОС на ООД.
5. Изводът, че управител на ООД може да бъде физическо, а не юридическо лице се налага не от изрична забрана в Търговския закон, а от характера на функциите и задълженията, които трябва да изпълнява в това му качество.
Производството е касационно. Обжалвано е решение на Софийски апелативен съд , което оставя в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд-Фирмено отделение в частта му, с която е отказано да бъде вписано „У”ООД със седалище гр. С. като управител на „У”ООД.
Допуснато касационно обжалване на въззивното решение, защото въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата, който е от съществено значение и е свързан с възможността юридическо лице да бъде регистрирано като управител на ООД.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил отказа на СГС-Фирмено отделение да впише „У”ООД за управител на „У”ООД. Аргументирайки се с разпоредбата на чл.141, ал.3 ТЗ и чл.5, т.3/отм./ на Наредба № 14/1991 год. на Министерство на правосъдието съдът е направил решаващия извод, че управителят трябва да бъде физическо, а не юридическо лице.
Постановеното въззивно решение е правилно. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон, изразяващо се в противоречие с цитираните от касатора норми на чл.65, ал.3, чл.147, ал.1, чл.135, ал.2 и чл.137, ал.1, т.2 ТЗ, които според него дават възможност ОС на ООД да избере друго юридическо лице като управител на дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ТЗ управителят е необходим и задължителен орган на ООД. Докато Общото събрание е волеобразуващ орган на дружеството, управителят е неговият волеизявяващ орган. Съгласно чл.141, ал.1 и 2 ТЗ, управителят организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява, поради което името му се вписва в търговския регистър. За да се избере едно лице за управител, не е достатъчно само решение на общото събрание за избора му. Необходимо е и съгласие на избраното лице, което трябва да бъде дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа – ал.3 на чл.141 ТЗ. От разпоредбата на чл.135, ал.2 ТЗ може да се направи извода, че управителят, съответно управителите, могат да бъдат както съдружници, така и трети лица. Законът не ограничава броя на управителите, както и не определя начина, по който да упражняват правомощията си, управителят, обаче, трябва да бъде дееспособно физическо лице. Търговският закон не предвижда по отношение на управителя на дружествата с ограничена отговорност възможност аналогична на тази при акционерните дружества-юридическо лице да може да бъде член на съвета на директорите, на управителния или надзорен съвет – чл.234, ал.1 ТЗ. Такава изрична възможност е предвидена по изключение само по отношение на управителя на публично ЕООД /чл.21, ал.1 ПРУПСДП/, който може да бъде както физическо така и юридическо лице. Посочената уредба на публичните ЕООД обаче е изключение и се отклонява от общата нормативна уредба по отношение управлението на ООД, предвидена в ТЗ. Според нормите на ТЗ управителят не е търговец. Търговец е дружеството, а управителят е само негов орган, който изпълнява определени функции и задачи, с които го е натоварил закона, устава на дружеството и решенията на ОС на ООД. Тези функции най-общо се свеждат до конкретна оперативна дейност свързана с управлението и администрирането на текущата дейност на дружеството и включва: свикване на ОС на съдружниците – чл.138, ал.1, 2 и 3 ТЗ; подготовка на заседанията на ОС и контрол за редовно водене на дружествените книги –н чл.143, ал.3 ТЗ; извършване на действия от името и за сметка на дружеството, в т.ч. сключване на конкретни сделки, сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите; приемане на решения и издаване на заповеди по оперативни въпроси от дейността на дружеството; наблюдаване на счетоводната отчетност и финансовото състояние на предприятието и др. Няма пречка, ако това е предвидено в дружествения договор или по решение на ОС на съдружниците, определени функции от управлението на дружеството да бъдат предоставени на професионално управляващо лице, действуващо на основание договор, сключен с дружеството, а не като негов орган. Този договор се подписва от управителя, съответно управителите на ООД, ако са избрани няколко управители.
С оглед на всичко изложено дотук изводът, че управител на ООД може да бъде физическо, а не юридическо лице се налага не от изрична забрана в Търговския закон, а от характера на функциите и задълженията, които трябва да изпълнява в това му качество. Ето защо ВКС счита, че правилно въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му относно отказа да бъде вписано „У”ООД за управител на дружеството-касатор, освен това, ако управител е юридическо лице отново се поставя въпросът кой ще е овластен да извършва от негово име съответните правни и фактически действия – т.е. отново трябва да се стигне до представителство от конкретно физическо лице. Ето защо ненужно и лишено от всякаква логика е едно такова опосредяване чрез ЮЛ, което да действува чрез своя представител ФЛ, след като би могло да бъде избран директно самият той за управител на ООД.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение е правилно и е оставено в сила. Решението е окончателно. Пълният текст - на интернет страницата на ВКС
Вписванена апорт без същият да е отразен в дружествения договор е вписване на несъществуващо обстоятелство
Р E Ш Е Н И Е № 5 от 08.02.2011 год. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І търговско отделение по търговско дело № 271 по описа за 2010 г
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Няма знак на равенство между „обстоятелство” и „решение на общото събрание”, каквато е тезата на касатора.
2.Вписването на обстоятелства по партидата на едноличен търговец или на събирателно дружество – промяна на седалище, прекратяване и пр. не се основава на решение на ОС, какъвто орган тези търговци нямат. При търговските дружества, за които законът предвижда такъв орган, подлежащото на вписване обстоятелството може да се изчерпва/припокрива с решение на общото събрание на съдружниците /ОС/ – промяна на седалището, на управителя и пр. Това е така и когато подлежащото на вписване обстоятелство съставлява решение на друг орган на дружеството – смяна на персоналния състав на съвета на директорите по решение на надзорния съвет
3. Има хипотези, при които вписването в регистъра е обусловено от осъществяването на няколко елемента, един от които е решение на орган на дружеството. Примерите в търговския регистър с липсващото, но вписано решение на ОС и с вписано решение на ОС, чиято нищожност е установена по-късно, изрично са свързани с момента на възникване на обстоятелството, а не съставляват изчерпателно изброяване.
4.Вещно-прехвърлителното действие по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на увеличението/апорта в търговския регистър, а не от момента на последващото отразяване в имотния регистър.
5. Вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство.
Производството е касационно, образувано е по жалба на [фирма] срещу решени на Софийски апелативен съд с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, постановено по иск с правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.).
Касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: Вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот без апортът да бъде отразен в дружествения договор, може ли да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.
Твърдението по исковата молба е, че с регистърно решение от 21.03.1994 год. по ф.д.№.... на Софийски градски съд е вписано несъществуващо обстоятелство - увеличение на капитала на ответното дружество, чрез непарична вноска, предмет на която е 4/5 ид.ч. от недвижим имот – масивна жилищна сграда на [улица] в[населено място]. Към 1994 год. правноорганизационната форма на ответника е била – дружество с ограничена отговорност.
Първоинстанционният съд е приел, че установителният искът е основателен, като е постановил и диспозитив за отмяна на регистърния акт. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], Софийският апелативен съд също е счел, че искът е основателен, поради което е оставил първоинстанционното решение в сила. Изводът на съдилищата по основателността на иска е обусловено от нормата на чл.72 ТЗ, съобразно която, за да произведе действие, апортът трябва да е отразен в дружествения договор. Дружествен договор в който да е отразен апортът не е бил представен по делото. Не се съдържа дружествен договор в който да е отразен апорта и в материалите на фирменото дело. Като е счел, че доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника, въззивният съд е приел, че оспорването на иска е останало недоказано
Становището на настоящия съдебен състав по обуславящия въпрос е, че не е налице противоречие при произнасянето по него с цитираното Тълкувателно решение. Всъщност, тезата на касатора се основава само на част от хипотезите, посочени в ТР, изключвайки изрично посочената от ВКС дефиниция: „Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно”. Няма знак на равенство между „обстоятелство” и „решение на общото събрание”, каквато е тезата на касатора. Вписването на обстоятелства по партидата на едноличен търговец или на събирателно дружество – промяна на седалище, прекратяване и пр. не се основава на решение на ОС, какъвто орган тези търговци нямат. При търговските дружества, за които законът предвижда такъв орган, подлежащото на вписване обстоятелството може да се изчерпва/припокрива с решение на ОС – промяна на седалището, на управителя и пр. Това е така и когато подлежащото на вписване обстоятелство съставлява решение на друг орган на дружеството – смяна на персоналния състав на съвета на директорите (СД) по решение на надзорния съвет (НС) на акционерно дружество с двустепенна система на управление. Но са налице и хипотези, които вписването в регистъра е обусловено от осъществяването на няколко елемента, един от които е решение на орган на дружеството. Примерите в ТР с липсващото, но вписано решение на ОС и с вписано решение на ОС, чиято нищожност е установена по-късно, изрично са свързани с момента на възникване на обстоятелството, а не съставляват изчерпателно изброяване.
В разглеждания случай, подлежащото на вписване обстоятелство (увеличение на капитала на търговско дружество, чрез апортна вноска на недвижим имот) представлява смесен фактически състав и решението на ОС е само един от компонентите в него. Увеличението включва следните елементи (съобразно редакцията на чл.72-73 ТЗ към 1994 год.): 1./ Писмено (с нот.заверка на подписа) съгласие на собственика на имота за внасянето му в капитала на дружеството и подробното описание на този имот; 2./ Решение на ОС за увеличение на капитала, чрез този способ; 3./ Изпълнена процедура по чл.72 ал.2 ТЗ; 4./ Изменение на дружествения договор в частта относно размера капитала и пълно описание на вноската; 5./ Вписване на това обстоятелство (увеличение на капитала чрез апорт) в търговския регистър; 6./ Вписване в нотариата на промяната на собствеността върху имота.
Както вече е имал случай да се произнесе ВКС, вещно-прехвърлителното действие по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на увеличението/апорта в търговския регистър, а не от момента на последващото отразяване в имотния регистър.
Собствеността на имота, не е предмет на настоящия спор, но аргументите на ищеца произтичат от способа за увеличението на капитала, който е свързан и със собствеността на конкретния имот, а не от самото увеличение, напр., ако същото би било осъществено, чрез парична вноска.
Предмет на спора е дали вписаното (п.5) обстоятелство е възникнало валидно и ако не е, може ли то да бъде квалифицирано като „несъществуващо” по смисъла на чл.498 ГПК (отм.). Становището на настоящия съдебен състав е, че обстоятелството не е възникнало валидно, поради нарушението на писмената форма за действителност на апорта на недвижим имот – отразяването вноската в дружествения договор – чл.72 ал.1 ТЗ с всички предвидени от закона елементи, поради което и с вписването в регистъра на увеличението на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот е вписано несъществуващо обстоятелство. В конкретния случай, отразяване по чл.72 ал.1 ТЗ в съдържащия се във фирменото дело дружествен договор липсва. Не са представени и доказателства, че към момента на вписването през 1994 год. (а и в последващия момент по п.6 – вписване в нотариата), е имало такъв договор. Видно от материалите по делото, спорно е било и наличието на обстоятелството по п.1, но не то е предмет на изследване в настоящия случай.
Поради изложените по-горе съображения, становището на ВКС по поставения правен въпрос е, че вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав по касационната жалба е, че тя е основателна и в частта с която касаторът въвежда доводи по допустимостта на иска, поради липсата на правен интерес за [фирма] да го проведе.
Правната квалификация на този иск е по чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК(отм.), като целеният правен резултат е установяване по исков ред на несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство и след влизане в сила на решението по исковото производство, порочното вписване да бъде заличено. Компетентен да постанови заличаването е регистърния съд (при действието на ГПК-1952 год.). Искът е установителен и съобразно процесуалната му характеристика, наличието на правен интерес за ищеца, съставлява абсолютна предпоставка за неговата допустимост. Няма пречка искът да бъде проведен от трето на дружеството лице (каквото е [фирма]), което да посочи/установи правния си интерес и по-конкретно – до каква промяна в правната му сфера би довело уважаването на иска. Посочването в исковата молба е, че ищецът, чрез праводателя си [фирма] е бил наемател на част от сградата (предмет на апорта). Наемното правоотношение е прекратено през 1997 год. Държането на имота е продължило и в последващ период на основание наемни договори с ФЛ – бивши съдружници в [фирма] (праводател на [фирма]), позоваващи се на недействителност на апорта и запазена от тях съсобственост върху имота. Предявените през периода 2006 – 2007 год. искове на [фирма] са обусловени от твърдението му, че дружеството е собственик на имота на основание апорта, а [фирма] – недобросъвестен владелец. Към датата на ИМ по настоящето дело са висящи 12 дела между същите страни по искове, за парични вземания, произтичащи от упражняването на фактическа власт върху имота. Приложени са копия от исковите молби.
Не е предмет на настоящия спор квалификацията на правоотношенията по висящите паралелни спорове, разликите между владение и държане и пр. От значение е единствено факта, че активната си материалноправна легитимация по тези спорове, [фирма] е основал на правото си на собственост върху имот, произтичащо от апорта към правнорелевантния период, предхождащ ИМ. Съставеният през 2001 год. нотариален акт е само констативен, а не материализира някакво последващо придобивно основание. Квалификацията на [фирма] като владелец е без значение.
Становището на настоящия съдебен състав, че за ищеца [фирма] липсва правен интерес за провеждането иска по чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.) се основава на разбирането, че уважаването на този иск не би рефлектирало по благоприятен начин върху правната му сфера при провеждането на посочените искове при преценка на легитимацията през периода за който се претендира обезщетение. Това е така, поради обстоятелството, че законовата последица от установяване порок на вписването, би било заличаването на вписаното обстоятелство от търговския регистър – чл.498 ГПК (отм.). Както бе посочено по-горе, вписването на конкретното обстоятелство освен увеличението на капитала, би следвало да породи вещно-правно действие – преминаване на недвижимия имот в патримониума на дружество. Именно на установяване порока на втория елемент се основава правният интерес на [фирма]. Той би бил налице, ако заличаването на вписването има обратно действие. Това заличаване, обаче, няма обратно действие. Действието му е занапред, както изрично е посочено в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. Действието само занапред е по отношение, както на членовете на дружеството, така и по отношение на третите лица, каквото е [фирма]. Няма действие през периода от вписването и до установяване по съдебен ред на липсата му (и то само по отношение на членовете на дружеството) невзетото решение на орган на дружеството, пред каквато хипотеза в случая не сме изправени.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за [фирма] липсва правен интерес от провеждането на иска, което е условие за неговата допустимост. Като са се произнесли по същество по този иск, съдилищата са постановили недопустими решения, които ще следва да бъдат обезсилени и производството по него – прекратено.
Решението е окончателно. Пълният текст – на сайта на съда www.vks.bg
Решението е задължителна съдебна практика по смисъла чл.280, ал.1 т. 1 от ГПК съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 по тълкувателно дело № 1 / 2009 на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС.
Фактурата като доказателство за договор за търговска продажба
Р Е Ш Е Н И Е № 23 от 07.02.2011 на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение по търговско дело № 588/10 г
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
2. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач , включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Производството е касационно, образувано е по жалба срещу въззивно решение на Варненския апелативен съд , в частта , с която е отменено решението на първоинстанционния съд и по същество е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. за сумите от: 8 480,02 лева-стойност на доставено дизелово гориво и 1377,54 лева-мораторна лихва. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно и уважаване на исковете изцяло.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 от ГПК по значимия за делото правен въпрос: дали двустранно подписаната от представителите и на двете страни по сделката фактура, която е отразена в търговските книги и е осчетоводена от страна на ответника и последният е упражнил по нея правото си на данъчен кредит по ДДС доказва получаването от страна на последния на стоката, предмет на доставката, както и относно последиците от нередовно водените търговски книги, съгласно чл.55 ал.2 от ТЗ.
Върховният касационен съд е констатирал следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдът е приел, че между страните е налице договорно правоотношение основаващо се на договор за доставка на горива. Издадени са два броя двустранно подписани от представител на всяка една от страните фактури за дизелово гориво с включен ДДС. И двете фактури са включени в дневника за покупки на ответното дружество и в справки-декларациите на последния по ЗДДС. При данни за същите отразявания в търговските книги на ответника за втората фактура съдът е приел, че при липса на първични документи за получаване на количеството гориво по нея и с оглед нередовно водените търговски книги на ответника не се доказва горивото да е получено от негова страна. При липса на доказана доставка от страна на ищеца, няма основание за заплащане на цената по договор за доставка на дизелово гориво. На тази база и искът в тази част е отхвърлен като недоказан по основание, заедно с акцесорната претенция за присъждане на лихва-обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД на сумата по главницата за периода от 01.04.2008 г. до 27.04.09 г. .
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие в отговора на цитирания по-горе обуславящ правен въпрос даден в обжалваното решение със задължителна практика на ВКС.
С поредица свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК и следователно представляващи задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него: решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д. №380/2008 на ВКС, І т.о. и решение №46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач , включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване/ решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./. Следователно цитираните решения на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК дават точен и изчерпателен отговор на поставения правен въпрос в насока противоположна на позицията , инкорпорирана и изявена в обжалваното въззивно решение.
По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна.
В контекста на съдържанието на горепосочената задължителна съдебна практика на ВКС основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение, доколкото, при положение, че процесната фактура е двустранно подписана и оформена с имената на двете страни, включена е в дневника за покупки по ДДС на ответника и в справка-декларацията на последния по ЗДДС и е упражнено от последния правото на данъчен кредит , въззивният съд приема, че липсва основание за плащането на цената на стоката по фактурата. Неправилно същият се е позовал на разпоредбата на чл.55 ал.2 от ТЗ относно редовността на записванията в търговските книги на ответника като приема, че отразяването в последните на несъществуващо задължение за заплащане на цената по недоставена стока води до нередовност на записването. Напротив: фактът на доставката и наличието на задължение за заплащане на цената следват от самото издаване на двустранно подписаната фактура и отразяването и в счетоводствата на страните и представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
С оглед изложеното , съдът намира, че съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени В ЧАСТТА , с която е отменено първоинстанционното решение и по същество е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. А. като необосновано и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, следва произнасяне по същество на спора като така предявените искове следва да бъдат уважени със законните последици .
По същество на спора съдът намира за установено следното:
Ищецът е предявил иск срещу [фирма]-гр. А. с правно основание чл. 327 ал.1 от ТЗ за заплащане на цената на стоката предмет на продажбата по цитираната фактура:4000 литра дизелово гориво на стойност 8 480,02 лева с ДДС. От данните от заключението на счетоводната експертиза , прието пред първата инстанция и приложената фактура се установяват следните релевантни за спора факти: издадена е двустранно подписаната и оформена с имената на двете страни фактура, включена е в дневника за покупки по ДДС на ответника-купувач и в справка-декларацията на същия по ЗДДС и е упражнено от последния правото на данъчен кредит. Доколкото последните действия представляват недвусмислено признание за получаването на стоката и възникването на задължението за заплащане на цената / така решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./ следва, че искът се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на предявяването му 28.04.2009 г. до окончателното плащане.
Относно иска по чл.86 от ЗЗД: За да се дължи и заплащане на лихва-обезщетение за забавено плащане върху така дължимата главница, следва длъжникът да е изпаднал в забава в някоя от хипотезите на чл. 84 ал.1 или ал.2 от ЗЗД. Доколкото в случая се касае за търговска продажба и се прилага правилото на чл.327 ал.1 от ТЗ, то купувачът дължи цената на стоката от датата на получаването и, респ. от датата на издаването на документа за това, т.е. фактурата издадена на 01.04. 2008 г. От тази дата до датата на предявяване на иска-27.08.2009 г. същият дължи, съгласно чл. 86 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 84 ал.1 ЗЗД лихва-обезщетение за забавено плащане в размер на 1 377,54 лева.
ВКС, състав на второ търговско отделение е отменил въззивно решение на В.апелативен съд по , В ЧАСТТА , с която е отменено решението на ОС-гр.С. и по същество е отхвърлен искът на [фирма] -С. срещу [фирма]-гр. А. за сумите от: 8 480,02 лева-стойност на доставено дизелово гориво и 1377,54 лева-мораторна лихва и В ЧАСТТА, с която [фирма] -С. е осъден да заплати разноските на ответника в размер на 688,21 лева като вместо това е постановил осъждане на К. Д. В. в качеството му на [фирма]-гр. А. да заплати на [фирма] –С. сумите от: 8 480,02 лева, ведно със законната лихва считано от 28.04.2009 г. до окончателното плащане -цена с ДДС на доставено дизелово гориво, съгласно фактура № от 1.04.2008 г.и 1377,54 лева- лихва-обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД дължима върху горната сума за периода от 01.04. 2008 г до датата на предявяване на иска-27.04.2009 г..
Решението е окончателно. Пълният текст на страницата на съда www.vks.bg
Решението е задължителна съдебна практика по смисъла чл.280, ал.1 т. 1 от ГПК съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 по тълкувателно дело № 1 / 2009 на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС.
Събирателното дружество се прекратява, ако дружественият договор не съдържа уговорка за продължаване дейността на дружеството след смъртта на съдружник
РЕШЕНИЕ № 8 от 15.02.2011 г. на ПЕРНИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, по търговско дело № 860 по описа за 2010 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Членствените права в събирателното дружество не са нито прехвърлими, нито наследими, тъй като СД е дружество, което се създава с оглед личността на всеки един от съдружниците
2.С учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. Такава уговорка, обаче трябва да се съдържа в действащия към датата на заседанието учредителен договор. В него трябва да е уговорено продължаване съществуването на дружеството при прекратяване участието на някой от съдружниците.
3. Персоналният състав на събирателното дружество е от особено значение за съществуването му пред вид неограничената отговорност на съдружниците с произтичащата от това по-голяма сигурност за кредиторите.
Производството е по реда на чл. 25 ал. 4 от Закона за търговския регистър.
Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Е.П.Б., в качеството й на неограничено отговорен съдружник в СД „А.-Б. с-ие” срещу отказ на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията да впише промени по партидата на СД „А.-Б. с-ие”, а именно: промени в наименованието, предмета на дейност, състава на съдружниците и лицата, на които е възложено управлението и представителството, вследствие на прекратяването на участието на единия от съдружниците и приемането на нов съдружник.
Отказът от вписване на заявените обстоятелства е мотивиран от длъжностното лице по регистрацията с това, че действащият дружествен договор не съдържа клаузи относно продължаване дейността на дружеството, в случай, че бъде прекратено членството на някой от съдружниците, както и че в представения актуализиран дружествен договор не са посочени вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им, както и начина за разпределение на загубите между съдружниците, поради което не отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25 ал. 1 от ЗТР, от оправомощено в регистърното производство лице, процесуално допустима е, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С жалбата се развиват доводи относно обстоятелството, че приложения дружествен договор, в глава ІХ, съдържа реда и условията за приемане на нови съдружници, както и за напускане или изключване от дружеството, като на следващо място се поддържа, че непосочването на вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им, както и начина на разпределение на загубите между съдружниците, не попадат в кръга обстоятелства, подлежащи на вписване, съгласно чл. 79 ал. 2 от ТЗ. Тези доводи на жалбоподателя, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Членствените права в събирателното дружество не са нито прехвърлими, нито наследими, тъй като СД е дружество, което се създава с оглед личността на всеки един от съдружниците. Съгласно разпоредбата на чл. 97 ал. 1, изр. първо от ТЗ, с учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. Такава уговорка, обаче не е налице в действащия към датата на заседанието учредителен договор. Без значение е обстоятелството, че в изменения учредителен договор, са предвидени уговорки, в посочения смисъл, тъй като от значение за валидното настъпване на заявените обстоятелства, е в действащия към момента на взимането на решенията, учредителен договор да е уговорено продължаване съществуването на дружеството, при прекратяване участието на някой от съдружниците. При това положение не би могло, при липса на вписан учредителен договор, който да съдържа уговорка за продължаване съществуването на дружеството, при прекратяване на членството на съдружник, да се приеме, че заявените за вписване промени са валидно настъпили.
Персоналният състав на СД е от особено значение за съществуването му и за развиване на търговска дейност от същото, предвид неограничената отговорност на съдружниците, с произтичащата от това по-голяма сигурност за кредиторите.
Предвид горното съдът намира, че постановеният отказ от вписване е правилен и законосъобразен, поради което и жалбата е неоснователна, и същата следва да бъде оставена без уважение.
Решението е влязло в сила. Пълният текст на страницата на ВКС
РЕШЕНИЕ от 14.01.2011 г. на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, по търговско дело № 2182/2010 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Съгласно чл. 261а от ТЗ, дружество в ликвидация може да се преобразува при наличие на предпоставките по чл. 274 ал.1 от ТЗ
2. Прекратено и обявено в ликвидация дружество дружество може да вземе решение за продължаване дейността, ако не е започнало разпределение на имуществото.
3. Предпоставка за провеждане на процедурата по преобразуване е наличието на решение по чл. 274 ал.2 и 3 от ТЗ/ решение взето с единодушие и заявено за вписване в търговския регистър/ като едва след вписване на решението за продължаване на дейността, дружеството може да се преобразува.
4. . Макар че чл. 261а от ТЗпрепраща единствено към ал.1 на чл. 274 от ТЗ, то препратката касае материално правните предпоставки за провеждане процедура по преобразуване, което не изключва процедурата по чл. 274 ал.2 и 3 от ТЗ
5. Под разпределение на имущество в процеса на ликвидация се разбира съвкупност от правни и фактически действия, първото от което е вземане на решение за начина на разпределение на остатъчното имущество /след удовлетворяване на кредиторите/. Когато такова решение е взето , макар да не е извършено фактическото разпределение по смисъла на чл. 271 от ТЗ, следва да има обратен акт, защото в противен случай това решение може да бъде изпълнено.
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТР.
Подадена е жалба от „МЕТАЛ” АД и „МЕТАЛ ИНВЕСТ” АД в ликвидация против отказ постановен от длъжностно лице в Агенция по вписванията, с което е отказано вписване на преобразуване на акционерно дружество, а именно на „МЕТАЛ ИНВЕСТ” АД в ликвидация чрез вливане в „МЕТАЛ” АД. Подадено е заявление образец № В2-1 за вписване на преобразуване на „МЕТАЛ ИНВЕСТ” АД в ликвидация чрез вливане в „МЕТАЛ” АД.
Съгласно чл. 261а от ТЗ, дружество в ликвидация може да се преобразува при наличие на предпоставките по чл. 274 ал.1 от ТЗ. „МЕТАЛ ИНВЕСТ” АД е прекратено с решение на ОС, на осн. чл. 252 ал.1 т.1 от ТЗ, което решение е вписано по партидата на дружеството на 09.07.2009 г., дружеството е прекратено и обявено в ликвидация, поради което и това дружество може да вземе решение за продължаване дейността, ако не е започнало разпределение на имуществото.
В конкретния случай е спорно дали при наличие на предпоставките по чл. 274 ал.1 от ТЗ следва да се провежда процедурата по следващите алинеи, едва след които /вписването на решението за продължаване на дейността/ може да се пристъпи към извършване на процедурата по преобразуване или последната конклудентно съдържа в себе си решението по чл. 274 ал.1 от ТЗ. Съдът счита че предпоставка за провеждане на процедурата по преобразуване е наличието на решение по чл. 274 ал.2 и 3 от ТЗ като едва след вписване на решението за продължаване на дейността, дружеството може да се преобразува. Такова решение не е взето от „МЕТАЛ ИНВЕСТ” АД в ликвидация. Макар че чл. 261а от ТЗ препраща единствено към ал.1 на чл. 274 от ТЗ, то препратката касае материално правните предпоставки за провеждане процедура по преобразуване, което не изключва процедурата по чл. 274 ал.2 и 3 от ТЗ. Дори и в един протокол да са обективирани решенията за продължаване дейността на дружеството и това за стартиране процедура по преобразуване, то първото решение следва да е недвусмислено и да е вписано.
На следващо място, дружеството в ликвидация е започнало разпределение на имуществото /ликвидационните дялове/. Не може да се сподели аргумента в жалбата, че след като фактически не е извършено разпределението /в натура чрез придобиване акции в „МЕТАЛ” АД/ то няма разпределение на имуществото. Под разпределение следва да се разбира съвкупност от правни и фактически действия, първото от което е именно вземане на решение за начина на разпределение на остатъчното имущество /след удовлетворяване на кредиторите/. Когато такова решение е взето /на 27.03.2010 г., макар да не е извършено фактическото разпределение по смисъла на чл. 271 от ТЗ, следва да има обратен акт, защото в противен случай това решение може да бъде изпълнено.
С оглед горното, съдът счита, че не са налице предпоставки за вписване на промени съобразно подаденото заявление, поради което и отказът на длъжностното лице по вписванията е законосъобразен, а жалбата е оставена без уважение.
Решението е влязло в сила. Пълният текст на страницата на ВКС
Съдържание на поканата за свикване на общо събрание на акционерите
Р Е Ш Е Н И Е от 21.07.2011г. на Кюстендилския окръжен съд по търговско дело № 43 по описа за 2011 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Длъжностното лице извършва проверка за законосъобразност на искането за вписване единствено въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната .редовност от външна страна, като преценя дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства.
2. Регламентираното съдържание на поканата за свикване на общо събрание на акционерите гарантира защитата на членствените права на акционера - правото на участие в дружествените работи и надлежното упражняване на правото на глас. Поканата е израз и на правото на информация за делата на дружеството предвид и служи за уведомяване на акционера за времето и мястото на провеждане на събранието, за спазването на формалностите, необходими за участие и за упражняване на правото на глас, и за въпросите за обсъждане по дневния ред с предложенията за решения на органа, свикващ събранието.
3. Акодатата на следващото заседание на ОС на акционерите е посочена в поканата за първото насрочено събрание, не е необходимо повторно обявяване на поканата.
Производство по реда на чл. 25, ал.1 ЗТР. Обжалван е отказ на Агенцията по вписванията за вписване на покана за свикване на общо събрание на акционерите.
Съдът приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу акт,подлежащ на съдебна проверка.По делото няма данни кога е връчен отказът на заявителя,като от страна на Агенцията се поддържа., че този отказ е изпратен по електронната поща,а видно от входящият номер на жалбата,същата е депозирана на 27.05.2011г.,т.е.в 7-дневен срок от постановяване на отказа. По същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С посоченото заявление жалбоподателят е заявил за обявяване покана за свикване на ОС на акционерното дружество „Н”АД .Отказът да бъде обявена поканата е с мотив, че не е спазен срокът по чл.227,ал.3 от ТЗ .
В производствата по обявяване на покана за свикване на ОС на дружество, длъжностното лице следва да провери обстоятелствата по чл. 21от ЗТР. Разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, указва процедурата за обявяване на актове (по реда на която е следвало да се обяви представената покана) и съдържа изискване за прилагане изброените в този текст документи.
Длъжностното лице следва да извърши проверката за законосъобразност на искането за вписване единствено въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства.
Поканата има законово определено съдържание в нормата на чл. 223, ал. 4 от ТЗ. Регламентираното съдържание на поканата гарантира защитата на членствените права на акционера - правото на участие в дружествените работи и надлежното упражняване на правото на глас. Поканата е израз и на правото на информация за делата на дружеството предвид на обстоятелството, че служи за уведомяване на акционера за времето и мястото на провеждане на събранието, за спазването на формалностите, необходими за участие и за упражняване на правото на глас, и за въпросите за обсъждане по дневния ред с предложенията за решения на органа, свикващ събранието. С оглед на характера на поканата, според императивно въведени реквизити на съдържанието, същата има информативен, уведомяващ характер за акционера.
В тази връзка ,след като органът,който свиква заседание на общото събрание ,се възползва от възможността ,дадена в чл.227,ал.3-ТЗ (диспозитивна норма досежно включване на допълнително съдържание на поканата), според която датата на следващото заседание на ОС на акционерите може да се посочи в поканата за първото насрочено събрание, това е обстоятелство, което изключва необходимостта от повторно обявяване на поканата и щом като е посочено такова,то следва да бъде спазена визиращата го законова разпоредба,указваща,че такова следващо заседание може да се свика най-малко след 14 дни,докато в приложената по делото покана следващото заседание е обявено за същия ден от 12ч .Ново публикуване при такъв кратък срок не би могло и да се извърши с оглед законовите срокове за обявяване на поканата преди провеждане на заседанието.
В случая се засяга самото изискване на ТЗ за това допълнително съдържание на поканата-като информиращо адресатите , което съдържание е посочено в обявата като писмен документ и противоречието на което с цитираната законова норма е констатирало дл.лице,т.е.без значение е по-нататък дали ще бъде провеждано такова заседание или не,респ.законосъобразността на провеждането му,която е въпрос, неотносим в конкретния казус.
Изложените фактически и правни констатации на съда сочат на извод ,че постановеният отказ на длъжностното лице от АВ е правилен и законосъобразен;респ.жалбата срещу него е неоснователна.
Кюстендилският окръжен съд е оставил без уважение жалбата против отказа на Агенцията по вписванията .
РЕШЕНИЕ № 399 от 15.07.2011 г. на ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД по търговско дело № 791 по описа за 2011 г
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Основанието, при което може да се пристъпи към разпределение на имуществото е удовлетворяване на кредиторите, а едно от задълженията на ликвидатора е да установи същите, да приеме вземанията им, да ги удовлетвори и едва след това - ако има останало имущество, да пристъпи към разпределение на същото между акционерите /съдружниците/.
2.Неприемането от ликвидаторана заявени претенции на кредитори води до следващата му незаконосъобразна стъпка - разпределение на имуществото на дружеството в ликвидация и заличаване на последното.
3. Ако някое задължение е спорно , се пристъпва към разпределение на имуществото САМО след като се даде обезпечение на кредитора.
4. Ако са нарушени императивни норми в производството по ликвидация, водещи до нищожност на действията на ликвидатора, производството се възобновява и се предприемат реални действия по установяване както кредиторите на дружеството в ликвидация, така и на неговото имущество, с цел изпълнение разпоредбите на чл. 268, ал. 1, чл. 272, ал. 3 и чл. 271 от ТЗ.
Производството е по чл. 25, ал. 4 от Закон за търговския регистър срещу решение на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърден отказ на длъжностно лице при А. по вписванията, за регистриране на обстоятелства, свързани с акционерно дружество „С." - гр. Ч. с ЕИК ********** -възобновяване на производство по ликвидация и назначаване на нов ликвидатор по партидата на търговеца, съобразно нормата на чл. 273, ал. 2 от ТЗ.
Първоинстанционният съд е приел, че мотивите за отказ са законосъобразни, тъй като не били налице хипотезите за възобновяване на ликвидационното производство: освобождаване на суми, заделени за спорни вземания или откриване на неразпределено дружествено имущество. Тези изводи първоинстанционният съд прави въз основа на представени от ликвидатора документи: начален и окончателен баланс на акционерното дружество ; пояснителен доклад ; отчет на ликвидатора ; решение на общо събрание на акционерите за разпределение на имуществото, поради липса на кредитори и др.
Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив намира, че жалбата е допустима и основателна.
От събраните в производството доказателства може да се направи обоснован извод, че „С." АД - гр. Ч. е извършило разпределение на имуществото си между акционерите, след което е представило окончателен баланс с нулева стойност и е поискало чрез ликвидатора си, който е и акционер в дружеството, заличаване на търговеца.
Основанието, при което може да се пристъпи към разпределение на имуществото е удовлетворяване на кредиторите, а едно от задълженията на ликвидатора е да установи същите, да приеме вземанията им, да ги удовлетвори и едва след това - ако има останало имущество, да пристъпи към разпределение на същото между акционерите /съдружниците/.
От данните, представени с жалбата, а и от мотивите на обжалвания съдебен акт може да се направи извод, че жалбоподателят „В." Е. - София е кредитор на „С." АД -гр. Чепеларе.Представени са доказателства: нотариална покана per. № 1233, том 1, акт 42 на нотариус А. Великов, с която „В." ЕООД-София предявява посочените в нея по вид и размер вземания към „С."-гр. Чепеларе, както и обезпечителна заповед, респ. отговор на „Б." АД, установяващи наличие на средства по разплащателната сметка на акционерното дружество. Този факт се установява и от отразеното от ликвидатора Б. С. в началния баланс на „С." АД, наличие на парични средства.
Какви правни изводи налага горната фактическа обстановка ?
На първо място - поради бездействие или поради друга причина, ликвидаторът на „С." АД - гр. Ч. не е обезпечил в рамките на нормалното работно време присъствие в офиса на дружеството /лично или чрез друго лице/, с цел приемане вземания на кредитори на дружеството в ликвидация, в определения за това срок.Този извод се налага от начина на връчване нотариалната покана на жалбоподателя до дружеството в ликвидация, с която се предявяват вземания на „В." ЕООД.Неприемането на заявени претенции на кредитори, от ликвидатора на „С." АД, води до следващата му незаконосъобразна стъпка - разпределение на имуществото на дружеството в ликвидация и заличаване на последното.
На второ място - не е изпълнена разпоредбата на чл. 272, ал. 3 от ТЗ - ако дадено задължение е спорно, да се пристъпи към разпределение на имуществото САМО след като се даде обезпечение на кредитор. В процесния случай „В." Е. е предявило чрез нотариална покана вземанията си, но същите не само не са взети предвид от ликвидатора, но същият не ги е отразил в баланса и не е предприел действия по чл. 272, ал. 3 от ТЗ - преди да пристъпи към разпределение на имуществото.
На трето място - нарушена е разпоредбата на чл. 271 от ТЗ, с което са накърнени правата на кредиторите в ликвидационното производство, а наличното имущество на акционерното дружество е разпределено единствено и само между акционерите.
Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив приема, че са налице предпоставките на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, поради което постановеният отказ и съдебното решение, с което той е потвърден, следва да се отменят.
Неприемлива е тезата на длъжностното лице по регистрацията, изразена в неговия отказ: „...липсват доказателства „С." АД да притежава неразпределено имущество, поради което не са налице основанията за предприемане на действия по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ", тъй като тази теза се базира на документи, чието съдържание се оборва от представените в съдебното производство доказателства.
Нарушени са императивни норми в производството по ликвидация, водещи до нищожност на действията на ликвидатора, поради което същото следва да се възобнови и се предприемат реални действия по установяване както кредиторите на дружеството в ликвидация, така и на неговото имущество, с цел изпълнение разпоредбите на чл. 268, ал. 1, чл. 272, ал. 3 и чл. 271 от ТЗ.
С оглед констатациите на въззивната инстанция, изложени в мотивната част на настоящото решение, като ликвидатор на „С." АД-гр. Чепеларе, ЕИК**********, следва да бъде определено друго лице, а не досегашният ликвидатор .
Апелативният съд е огменил обжалваното решение и е указал на Агенцията по
по вписванията при да постанови вписване по подадено заявление от „В." ЕООД-гр. София, а именно: възобновяване на ликвидационното производство на „С." АД - гр. Ч., ул. „В." № 5, ЕИК ********** и назначаване на нов ликвидатор.
В процедура по ликвидация не може да бъде заличен съдружник в събирателно дружество
Р Е Ш Е Н И Е от 19.09.2011 г. на СЛИВЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение по търговско дело № 56 по описа за 2011 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.След прекратяване на събирателното дружество не може да бъде вписвано заличаване на съдружник или други промени в персоналния състав на дружеството, тъй като то е прекратено и се провежда процедурата по ликвидация, чиято цел е единствено събиране на вземанията и разплащане на задълженията на дружеството.
2. Заличаване на починалия съдружник не може да бъде извършено,тъй като със смъртта на съдружника се прекратява събирателното дружество .
Обжалван е отказ на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър на промяна на обстоятелства подлежащи на вписване, а именно заличаване на съдружник в събирателно дружество, починал на 22.04.1993г., като управител, представител и неограничено отговорен съдружник в дружеството.
Жалбата е допустима и подаден в срок от легитимирано лице. Разгледана по съществото си е неоснователна.
Със заявление вх.№.... от 30.06.2011г по образец А2 на Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР, заявителят К.И.И., в качеството си на ликвидатор и представляваща на СД „А” гр. Сливен – в ликвидация е поискала вписване на заличаване на починалия съдружник И.И.А.. Извод за исканото вписване съдът направи от изложеното в жалбата искане, като заявлението за вписване не е попълнено съобразно изискването на Наредба №1.
С атакувания отказ № от 06.07.2011г длъжностното лице е отказало вписване , като е приело че подаденото заявление е за заличаване на СД и не отговоря на законовите изисквания, тъй като не са изминали шест месеца от обявяване на поканата до кредиторите на дружеството, не е представен баланс към датата на приключване на ликвидацията, пояснителен доклад и годишен отчет на ликвидатора и протокол от ОС, удостоверение то НОИ за предадени ведомости.
Постановения отказ е законосъобразен, макар и не на основанията посечени в него.
Видно от извършената служебна справка с електронното досие на СД „ А” гр. Сливен – в ликвидация, дружеството е прекратено и в процедура по ликвидация. След прекратяване на СД не може да бъде вписвано заличаване на съдружник или други промени в персоналния състав на дружеството, тъй като то е прекратено и се провежда процедурата по ликвидация, чиято цел е единствено събиране на вземанията и разплащане на задълженията на дружеството. Заличаване на починалия съдружник не мое да бъде вписано като промяна в обстоятелствата подлежащи на вписване и тъй като с неговото смърт се прекратява събирателното дружество, тъй като противното не е предвидено в Учредителния акт ( чл. 93 т.4 от ТЗ и справка с Учредителния акт на СД „А” гр. Сливен – в ликвидация в електронното му досие). Това е бил и мотивът за прекратяване на дружеството в Протокол от Общо събрание от 10.12.2010г.
С оглед изложените съображения жалбата е оставена без уважение.
Р Е Ш Е Н И Е от 22.12.2010г. на ЯМБОЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД по гражданско дело № 459 по описа за 2010г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи. Представителната власт на прокуриста възниква от упълномощителната едностранна сделка, с която търговецът прави волеизявление за упълномощаване.
2. Упълномощаването на прокуриста се прекратява с оттеглянето на пълномощното от търговеца и вписване на оттеглянето в търговския регистър
Производството е по реда на чл.25 от ЗТР във връзка с чл.274 и сл. от ГПК. Обжалван е отказ на длъжностното лице по регистрацията в Агенция по вписванията, търговски регистър за вписване на заличаване на прокуриста по партидата на дружеството- жалбоподател.
Съдът е приел за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Въпреки че липсват доказателства за датата на връчване на обжалвания отказ, въз основа на данните в делото (обратната разписка за връчване на отказа не е върната в АВ) ЯОС приема, че жалбата е подадена в законния срок.
Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
Със заявление образец Б1 с вх. № ...от заявителя С.Х.С. – управител на “К” ЕООД е поискано заличаване на прокуриста по партидата на дружеството. Към заявлението са приложени декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, документ за внесена държавна такса, молба от прокуриста за прекратяване на договор за търговско управление, споразумение за прекратяване на договор за търговско управление.
Съгласно чл. 21 от ТЗ, прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи. Представителната власт на прокуриста възниква от упълномощителната едностранна сделка, с която търговецът прави волеизявление за упълномощаване. При вписването на прокурата е представено нотариално заверено упълномощаване с решение на кмета на община Ямбол в качеството на упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в общинските еднолични търговски дружества с ограничена отговорност, действащ на основание чл.10, ал.1 от Наредбата за условията и реда, при които Общината упражнява правата си на собственик върху общинската част на капитала в търговските дружества. Съгласно Чл.10.(1) от Наредбата, приета на редовна сесия на Общинския съвет, проведена на 30.07., 03.09., 10.09.2004г., изменена и допълнена на ХІХ редовна сесия на ОбС-Ямбол, проведена на 16.06.2005г. и допълнена на ХХХІ редовна сесия на ОбС - Ямбол, проведена на 29.06.2006г., кметът на общината упражнява правата на едноличния собственик на капитала в общинските еднолични дружества с ограничена отговорност, с изключение на изричните правомощия на Общинския съвет.
ЯОС намира, че в конкретния случай, по делото не са налице доказателства за оттегляне на упълномощаването на прокуриста. Прекратяване на упълномощаването на прокуриста се урежда в чл. 25, ал.1 от ТЗ като упълномощаването се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър. Представените молба от прокуриста за прекратяване на договор за търговско управление и споразумение за прекратяване на договор за търговско управление са доказателства за прекратяването на договора за търговско управление, но не са доказателства за оттеглянето на упълномощаването.
Предвид изложеното, Ямболският окръжен съд е потвърдил отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията за вписване на промяна на вписани обстоятелства - заличаване на прокуриста, по партидата на „ К” ЕООД
Р Е Ш Е Н И Е от 16.02. 2011 год. на Габровския окръжен съд по гражданско дело №12 по описа за 2011 год
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Съобразно ал.8на §4 на ПЗР на ЗТР едновременно със заявлението за пререгистрация може да бъде подадено и заявление за вписване на ново обстоятелство, заличаване и обявяване, т.е. необходимо е да бъде подадено едно заявление за пререгистрация и отделно заявление за вписване на другото искано от заявителя обстоятелство, което в случая е заличаване на търговеца. Няма пречка двете заявления да бъдат подадени едновременно.
2. Ако жалбоподателят е подал едно заявление, с което е заявил за вписване две обстоятелства – за пререгистрация и за заличаване на търговеца. Така както е направено искането е незаконосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбата на §4, ал.8 от ПЗР на ЗТР.
Обжалван е отказ на Агенцията по вписванията за пререгистрация на търговеца и за заличаването му в търговския регистър.
С обжалвания акт длъжностното лице по регистрацията е отказало да впише в търговския регистър пререгистрация на ЕТ ”Ш.”, със седалище и адрес на управление г. Габрово, както и да впише заличаване на същото. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че молителят с едно заявление образец А1 е поискал вписване на две обстоятелства – пререгистрация на търговеца и неговото заличаване, което е недопустимо съгласно §4, ал.8 от ПЗР на ЗТР, тъй като заличаването следва да се заяви със заявление, последващо заявлението за пререгистрация и към него да се приложат всички доказващи настъпилите промени документи, както и да бъде заплатена таксата предвидена в Тарифата за държавните такси събирани от АВ.
Със заявление обр. А1, подадено по електронен път, молителят е поискал от Атенция по вписванията да бъде пререгистриран ЕТ ”Ш.”, със седалище и адрес на управление г. Габрово, както и същият да бъде заличен. Последното обстоятелство е видно от отбелязването в графа 27 на обр. А1 подаден от жалбоподателя, а и то не е спорно. Към заявлението са приложени Декларации по чл. 13, ал.4 и ал.5 от ЗТР, пълномощно , удостоверение на ГОС, Уведомление до НАП, удостоверение от НОИ и б.б. за внесена по с-ка на ТР д.т. в размер на 25 лв. Установено е, че заявлението е подадено по електронен път.
При така представените доказателства, съдът намира отказа на Длъжностното лице по регистрацията към АВ за правилен.
Съобразно §4, ал.1 от ПЗР на ЗТР търговците, вписани в търговския регистър са длъжни да се пререгистрират в определен от закона срок. Съобразно ал.8 на §4 на ПЗР на ЗТР едновременно със заявлението за пререгистрация може да бъде подадено и заявление за вписване на ново обстоятелство, заличаване и обявяване, т.е. необходимо е да бъде подадено едно заявление за пререгистрация и отделно заявление за вписване на другото искано от заявителя обстоятелство, което в случая е заличаване на търговеца. Няма пречка двете заявления да бъдат подадени едновременно. В случая обаче, жалбоподателят е подал едно заявление, с което е заявил за вписване две обстоятелства – за пререгистрация и за заличаване на търговеца. Така както е направено искането е незаконосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбата на §4, ал.8 от ПЗР на ЗТР.
С оглед на изложеното, съдът намира, че подаденото заявление от ЕТ ”Ш”, със седалище и адрес на управление г. Габрово, за пререгистрация и заличаване е нередовно, като противоречащо на закона и правилно е било отказано вписване на исканите обстоятелства.
Не може да бъде възприет довода в жалбата, че ако искането за заличаване на търговеца е опорочено, то ДЛ по регистрацията е било длъжно да извърши поне пререгистрацията на търговеца. Както бе посочено по-горе в §4,ал.8 от ПЗР на ЗТР изрично е посочено, че пререгистрацията се извършва по заявление обр. А1, каквото е необходимо и за извършване на промени в обстоятелствата, т.е. вписването и на други искания в заявлението за пререгистрация води до неговата незаконосъобразност, а от там и до недопустимост на искането.
Съдът е потвърдил отказа на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписванията.
Р Е Ш Е Н И Е от 22.02.2011г на ГАБРОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД по гражданско дело № 27 по описа за 2011 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Прокуристът няма качество на оправомощено лице по смисъла на чл. 15 ал.1 т.1 от ЗТР,тъй като представителната му власт възниква от договорно правоотношение и е ограничена по обем и съдържание от закона.
2. Искането за вписване в търговския регистър трябва да се направи от търговеца,респ. от упълномощено от него лице.
Обжалван е отказ Агенцията по вписванията за вписване на пререгистрация на ЕТ “Н” със седалище и адрес на управление.....с мотиви,че е установена нередовност при заявяването, изразяваща се в следното: заявителката е упълномощена от ноправомощено лице и представената декларация за истинност не отговаря на изискванията на чл. 13 ал.4 от ЗТР,тъй като е подписана от прокуриста.
Младши адвокат И.И. е подала заявление за пререгистрация на ЕТ “Н” със седалище и адрес на управление ... въз основа на пълномощно от прокуриста на едноличния търговец М. И. М. Със заявлението е представена и декларация по чл. 13 ал.4 от ЗТР на прокуриста на едноличния търговец М. И. М. С отказ № Агенцията по вписванията на основание чл. 24 във връзка с чл. 21 т.3 и 6 от ЗТР е отказала вписване на заявени обстоятелства-пререгистрация на ЕТ “Н” с посочените мотиви за допусната нередовност на заявяването.
Съдът като взе предвид,че прокуристът няма качество на оправомощено лице по смисъла на чл. 15 ал.1 т.1 от ЗТР,тъй като представителната му власт възниква от договорно правоотношение и е ограничена по обем и съдържание от закона-чл. 21 във вр. с чл. 29 от ТЗ,намира,че искането за вписване следва да се направи от търговеца,респ. от упълномощено от него лице. По тези съображения съдът намира ,че обжалваният отказ е законосъобразен и жалбата в тази й част следва да се остави без уважение.
Искането за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1000 лева при направените изводи за закосъобразност на направения отказ от страна на Агенцията по вписванията би бил неоснователен, ако е допустим. Съдът намира ,че в производството по чл. 25 от ЗТР е недопустимо предявяване на иск за вреди от непозволено увреждане,поради което то следва да се остави без разглеждане.
Габровският окръжен съд е оставил без уважение жалбата срещу отказа на Агенцията по вписванията като неоснователна и недоказана.
Съдът е оставил без разглеждане предявеният от мл.адв. И.И. *** против Агенцията по вписванията –София иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лева на основание чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 1 от ЗОДВПГ като недопустим.
Прекратяване на търговско дружество по иск на взискател
Р Е Ш Е Н И Е № 116 от 08.06 2011г. на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, по търговско дело № 196/2011г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Изпълнението върху дял от търговско дружество е изпълнителен способ, равностоен на всички останали. Дали съдебният изпълнител ще предприеме действия по чл.517 ГПК зависи от волята на взискателя, доколкото за извършване на всяко изпълнително действиесъдебният изпълнител следва да бъде надлежно сезиран.
2.Преценката на съдебният изпълнител за целесъобразност при извършване на изпълнителните действия би могла да бъде от значение единствено за това, дали той ще носи отговорност за причинени вреди.
Производството е въззвно , образувано е по жалба на Р.И ЕООД гр.Варна против решение на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.517 ал.4 ГПК дружеството е прекратено и е осъдено да заплати сторените от ищцовата страна разноски в размер на 1 060 лв.
Между страните липсва спор, че ищецът е взискател, а едноличният собственик на капитала на ответното дружество – Х.Л.П. е длъжник по изп.д.№ на ЧСИ М.П.. По искане на взискателя в молбата по чл.426 ГПК ЧСИ е наложил запор върху дружествените дялове на длъжника в Р.И ЕООД гр.Варна, вписан в ТР. След вписване на запора, ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск пред ВОС за прекратяване на дружеството. Установява се, че е спазена предвидената в чл. 517 ал.4 ГПК процедура, както и че липсва каквото и да било погасяване на дълга по изпълнителното дело, както до първото съдебно заседание /в който случай съдът е длъжен да отхвърли иска/, така и след това.
Възраженията на ответното дружество, поддържани и пред въззивната инстанция, са неоснователни. Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, дали способът по чл.517 ГПК е единствена алтернатива за осъществяване на принудителното изпълнение, Тъй като такова изискване не е поставено в закона. Напротив, изпълнението върху дял от търговско дружество е изпълнителен способ, равностоен на всички останали. Дали СИ ще предприеме действия по чл.517 ГПК зависи от волята на взискателя, доколкото за извършване на всяко изпълнително действие СИ следва да бъде надлежно сезиран. Преценката на СИ за целесъобразност при извършване на изпълнителните действия би могла да бъде от значение единствено за това, дали той ще носи отговорност за причинени вреди, съобразно чл.441 ГПК, но нормата придава правно значение само на процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Следователно, без значение за основателността на предявения иск е дали имуществото на длъжника е достатъчно за удовлетворяване на взискателя. Независимо от горното, пред ВАпС е представена и приета частна експертиза за три от имотите, възбранени по изпълнителното дело. Видно е, че пазарната им стойност се равнява на ¼ от дълга /главница и лихви/, поради което напълно необосновани са твърденията на въззивника, че изпълнението върху запорираното имущество на длъжника би довело до удовлетворяването на взискателя.
По изложените съображения въззивният съд намира, че конститутивният иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК е основателен и правилно е бил уважен от ВОС, поради което решението му е потвърдено.
Р Е Ш Е Н И Е № 136 от 17.06. 2011 год. на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, по въззивно търговско дело № 206/2011г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Ако страните са се уговорили, че кредитът става предсрочно изискуем при непогасяване в срок на три последователни дължими плащания по него, предсрочната изискуемост може да настъпи автоматично при осъществяване на фактическия състав на клаузата, без да е необходимо отделно изявление на банката.
2. Според императивната разпоредба на чл.16 ал.3 ЗЗД, при договори с продължително изпълнение, какъвто се явява процесният договор за кредит със срок за погасяване – 20.08.2021г., изменянето или заменянето на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор, само ако ОУ са били съобщени на страната и тя не ги е отхвърлила.
Производството е въввизвно/второинстанционно/ Я.А.С. и С.Н.С. са обжалвали решение на Шуменския окръжен съд, с което по отношение на тях е прието за установено, че дължат солидарно на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД гр.София въз основа на договор за кредит от 23.06.2005г. сумите: 13 777.54 евро - главница и 1 053.33 евро - договорна лихва за периода 20.08.2008г. – 12.07.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.07.2009г. до окончателното заплащане на същата, по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, и с което въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски в размер на 2 025.03 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд е съобразил следното:
На 13.07.2009г. пред Районен съд Шумен е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с което заявителят УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД гр.София претендира длъжниците Я.А.С. и С.Н.С. да му заплатят следните суми: 13 777.54 евро – главница и лихви от 20.02.2008г. до 12.07.2009г. в размер на 1 053.33 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на вземането, въз основа на договор за банков кредит от 23.06. 2005г., който е станал изцяло предсрочно изискуем, съобразно разпоредбата на чл.14 ал.1 от договора – неплащане на три поредни погасителни вноски. Солидарната отговорност е поета съгласно чл.10 ал.1 т.2 от договора. Издадена заповед за изпълнение от 13.07.2009г. относно горните суми, ведно с разноските по заповедното производство в размер на 1 468.21 лв. Издаден е изпълнителен лист. На 29.12.2009г. са депозирани възражения по чл.414 ГПК и от двамата длъжници, с които те заявяват, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Възраженията са подадени в законоустановения 14 дневен срок от връчване на препис от заповедта за изпълнение от ЧСИ. На 02.02.2010г. заявителят УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е уведомен, че срещу издадената заповед за изпълнение е възразено своевременно, поради което има право да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе съответната държавна такса. Исковата молба е депозирана на 02.03. 2010г., поради което производството по чл.415 вр. чл.422 ГПК е допустимо.
Основният спор между страните по настоящото исково производство е дали е настъпила предсрочната изискуемост на договора за ипотечен кредит от 23.06.2005г. Съгласно чл.14.1. от същия, кредитът става предсрочно изискуем при непогасяване в срок на три последователни дължими плащания по него. На първо място съдът намира, че така уговорената клауза няма диспозитивен характер, поради което предсрочната изискуемост може да настъпи при осъществяване на фактическия състав на клаузата, т.е. автоматично, без да е необходимо отделно изявление на банката в този смисъл. По-нататък, клаузата има предвид просрочие /забава в плащането/ на три последователни погасителни вноски, т.к. при определяне на насрещната престация в чл.5 от договора е посочено, че тя се изразява в заплащането на равни /анюитетни/ погасителни вноски на 20-то число от месеца, зависещи от базовия лихвен процент на банката, като актуализацията му се извършва съгласно чл.3.12.4.а. от съответните ОУ на Банката към момента на сключването на договора.
Спорен е и размерът на погасителните вноски – дали той следва да се определя на база действащите към момента на сключване на договора ОУ, дали влезлите в сила нови ОУ през 2007г. са приложими към заварения договор и съответно съставляват база за определяне на този размер, и дори дали Банката е формирала месечните вноски в съответствие с първите ОУ, които счита за приложими.
Безспорно се установява, че въззивниците не са просрочвали месечните си плащания /още по-малко три последователни такива/, а доколкото в хода на изпълнение на договора между страните се е породил спор относно размера на дължимата месечна вноска, неразрешен по доброволен път, са правили своевременно вноски, по-малки от поисканите. Това се е случило по повод едностранното увеличение на размера на погасителната вноска от страна на Банката, и след като въззивниците са узнали за влезлите в сила на 07.05.2007г. ОУ по ипотечни кредити на физически лица. С тези ОУ Банката приема за базисен лихвен процент за ипотечни кредити в евро едномесечен EURIBOR, към който се прибавя договорената надбавка, докато според предишните такива, БЛП се е формирал от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 5.10 % п. Според императивната разпоредба на чл.16 ал.3 ЗЗД, при договори с продължително изпълнение, какъвто се явява процесният договор за кредит със срок за погасяване – 20.08.2021г., изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор, само ако ОУ са били съобщени на страната и тя не ги е отхвърлила. По силата на тази норма следва да се приеме, че определянето на БЛП следва да се съобрази с новоприетите ОУ, по следните съображения: В договора има препращане към вече отменените общи условия за начина на формиране и актуализиране на БЛП на Банката. След отмяната им отпада предвидената при сключване на договора материална база за определяне на дължимата лихва, от която зависи стойността на месечната вноска, като по силата на ОУ от 2007 год. базата /БЛП/ е в нов, по-нисък размер. Въззивниците са заявили, че са съгласни и приемат новите общи условия на Банката, регламентиращи размера на БЛП. Същевременно, последните ОУ не съдържат разпоредба за уреждане на заварените случаи, липсват такива норми и в специалните закони, поради което е приложим общият граждански закон. Налице са предвидените в чл.16 ал.3 ЗЗД предпоставки, за да се счете, че и двете страни по договора от 2005г. са обвързани от ОУ от 2007г.
Във връзка с възраженията на въззиваемата страна, следва да се отбележи, че доколкото предоговаряне на условията за погасяване на кредита е било нужно, то е породено от клаузите на действащите общи условия, приети от УС на Банката, с оглед предвидената в тях съществена промяна в посока намаление на лихвообразуващата база, при твърда уговорена между страните надбавка от 1.5 % п. Подобно споразумение би ползвало Банката, поради което липсата му не може да се цени в ущърб на длъжниците. До подписването му не се е стигнало, поради поставяне в тежест на последните на допълнителни финансови условия, неприети от тях.
С оглед така направените уточнения, съдът приема следното по предмета на спора: В исковата молба се твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила, поради незаплащане в пълен размер на дължими вноски за времето от м.ІІ.2008г. до м.VІІІ.2008г. При проверката относно това, в какъв месечен размер са правени погашенията за процесния период, извършена с помощта на вещо лице, се установява, че те са възлизали на 138.07 евро месечно. Сумата съответства на направената от Банката оферта за предоговаряне цената на дълга. При съобразяване на БЛП по новите ОУ, ведно с непроменената надбавка по договора, дължимата вноска е следвало да бъде 117.99 евро. С оглед горното, твърденията на въззиваемата страна, че въззивниците са плащали по-малко от дължимото, респективно, че е налице /частично/ закъснение в плащането на месечните вноски, са неоснователни.
Изложеното води до извода, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, поради което предявеният иск – да се приеме за установено, че въззивниците дължат солидарно сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен въз основа на договора за кредит от 23.06.2005г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Варненския апелативен съд е отменил изцяло решението на ШОС, с което на основание чл.422 ГПК е прието за установено, че Я.А.С. и С.Н.С.,***, дължат солидарно на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД гр.София въз основа на договор за кредит № 3138/23.06.2005г. сумите: 13 777.54 евро - главница и 1 053.33 евро - лихва за периода 20.08.2008г. – 12.07.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.07.2009г. до окончателното заплащане на същата, и с което са осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски в размер на 2 025.03 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, и вместо него е постановил друго решение , с което отхвърля иска на банката.
Довнасянето на вписания размер на капитала на АД не подлежи на вписване в търговския регистър
Р Е Ш Е Н И Е № 189 от 05.08.2011 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ по частно търговско дело № 446 по описа за 2011г
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Промяната във вписания размер на внесения капитал на АД не подлежи на вписване. На вписване в търговския регистър подлежат обстоятелства , за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване . По отношение на капитала на АД съгласно изричната разпоредба на чл.174 , ал.2 ТЗ се вписва само видът и стойността на непаричната вноска. А чл.165,т.3 ТЗ ,към който препраща чл.174,ал.2 ТЗ , визира само размера на капитала, както и частта от него, която трябва да бъде внесена при учредяване на дружеството ,вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции
2. . Съгласно чл.22,т.2,б.”в” от Наредба №1/2007г. в поле № 32 от Заявление А5хсе посочва размерът на внесената част от капитала, като следва да се тълкува , че това представлява внесената част от капитала за първоначална регистрация.
3. Законът не предвиждавъзможност да се вписва в последствие довнасянето на останалата част от капитала. Пред вид липсата на предвидена в закона възможност за вписване на промяна в размера на внесения капитал при довнасяне, на осн. чл.24 , ал.1 ЗТР следва да бъде постановен отказ по заявлението в тази му част.
4. Изрично е предвидено , чесамо увеличението на капитала е подлежащо на вписване обстоятелство .
Производството е ПО чл.25 , ал.4, изр.2 Закона за търговския регистър . Обжалвано е решение на Варненския окръжен съд, с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията за вписване на промяна на адреса на управление и на размера на внесения капитал на дружеството - жалбоподател.
Длъжностното лице по регистрацията е изложило мотиви в отказа си единствено по отношение промяната на внесения капитал. Приело е , че за увеличение на капитала на АД , вписано с решение на ВОС от 10.01.2006г. , акционерът „Р.Г.С.Л.” е записал акции частично покрити с непарична вноска , частично с парична. Като последната в размер на 4 622 797 лв. е следвало да бъде внесена от акционера в 2 г. срок от увеличението на капитала. Към заявлението за вписване на промяна в обстоятелства не са представени доказателства на осн. чл.166 ТЗ за извършване на паричната вноска по набирателна сметка на дружеството. От справката на финансовия директор се установява , че с част от внесена по сметка на АД сума акционерът е предоставил кредит , следователно е налице вземане на този акционер и приложими са чл.72 и чл.73 ТЗ.
С обжалваното решение на ВОС са направени изводи, че е налице противоречие между текстова и таблична част на справката на финансовия директор относно датата на извършване на плащането от 750 000 евро, което не се отстранява и при преценка на приложените платежни документи за този превод. Липсват доказателства , че това плащане е извършено с цел довнасяне на капитала.
Предвид гореизложеното ВнАС прави следните изводи:
По електронен път „Б.С.И.”АД е подало заявление за вписване следните обстоятелства : промяна в адреса на управление ,промяна в надзорния съвет, датата на изтичане на мандата на надзорния съвет и промяна във вписания размер на внесения капитал на дружеството.
По отношение заявлението за вписване промяна в адреса на управление :
Към заявлението са приложени актуализиран устав; протокол от заседание на УС с решение за свикване на ОС на акционерите; покани за свикване на ОС на акционерите, доказателства за връчването им; пълномощни за представителство на акционерите на ОС; протокол от ОС на акционерите от 25.10.2010г.; протокол от ОС на акционерите от 08.11.2010г. с единодушно взето решение за промяна в адреса на управление на дружеството; списък на лицата , присъствали на извънредното ОС на акционерите; декларация по чл.13 , ал.4 ЗТР. Следователно в рамките на проверката по чл.21 ЗТР се установява , че са изпълнени изискванията на закона , ТЗ и Наредба №1/2007г. и следва да се впише промяна в така заявеното обстоятелство – адрес на управление.
По отношение заявлението за вписване промяна във вписания размер на внесения капитал на дружеството: По повод проверката по чл.21 , т.2 ЗТР настоящата инстанция намира , че заявеното обстоятелство не подлежи на вписване. Това е и становището на самия жалбоподател по жалбата. Горният извод се налага от следното:
На осн. чл.4 от ЗТР на вписване в ТР подлежат свързани с търговците обстоятелства „ за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване” . По отношение на вписванията на обстоятелства относно АД изрично чл.174 , ал.2 ТЗ предвижда , че : „ В търговския регистър се вписват данните по чл.165,т.1-4, т.5 - само видът и стойността на непаричната вноска...” А чл.165,т.3 ТЗ ,към който препраща чл.174,ал.2 ТЗ , визира само : „размера на капитала, както и частта от него, която трябва да бъде внесена при учредяване на дружеството ,вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции...” . Ето защо в съответствие със закона , чл.22,т.2,б.”в” от Наредба №1/2007г. регламентира , че в поле № 32 се посочва размерът на внесената част от капитала, като следва да се тълкува , че това представлява внесената част от капитала за първоначална регистрация.
Липсва предвидена възможност по закон да се вписва в последствие довнасянето на останалата част от капитала. Аргумент за това се извлича и от нормата на чл.24,ал.4 от Наредба №1/2007г., реграментираща необходимите за прилагане документи при промяна в обстоятелства по група „Капитал” досежно АД. Като не е уредена хипотеза на представяне на документи за довнасяне на капитала.
Изрично само при увеличение на капитала с парична вноска това би представлявало промяна в подлежащо на вписване обстоятелство . Като на осн. чл.192,ал.7 ТЗ: „За увеличението на капитала се прилага съответно гл.ХІV, раздел ІІ”, т.е. чл.174,ал.2 вр. чл.165,т.3 ТЗ отново намира приложение и на вписване при увеличение ще подлежи размерът на капитала и в частност , ако то е извършено с парична вноска – частта от нея, която трябва да бъде внесена съобразно изискването по чл.192а,ал.1,т.2 ТЗ .
В настоящия случай видно от приложените към заявлението доказателства , както и от твърденията на самия жалбоподател увеличението на капитала е било извършено още през 2006г. и вписано с решение от 10.01.2006г.на ВОС.
Следователно със заявление вх.№ не е заявено за вписване увеличение на капитала и промяна във внесения капитал с необходимата част от паричната вноска на това увеличение, а само довнасянето на паричната вноска от увеличението на капитала.
За размера на внесения капитал кредиторите на АД и всички трети лица могат да се информират от обявените ГФО и актуален устав на дружеството.
Поради което предвид липсата на предвидена в закона възможност за вписване на промяна в размера на внесения капитал при довнасяне, на осн. чл.24 , ал.1 ЗТР следва да бъде постановен отказ по заявлението в тази му част.
Тъй като с жалбата се повдига и въпросът за доказаност на факта на внасяне изцяло на записания капитал , само за изчерпателност, въззивната инстанция намира за уместно да изложи своите изводи в тази насока:
По отношение на превода на 750 000 евро от акционер по сметка на дружеството са налице доказателства / именно приложени на л.25 и л.26 по делото на ВОС/. Справката за капитала от финансовия директор в случая е само за пояснение. Но в представените банкови документи не е посочено основание за превода , а и липсва изрично изявление от представляващ акционера в този смисъл.
Поради което, съдът намира , че жалбата е основателна в частта по отношение вписване на промяна в адреса на управление и неоснователна по отношение вписване на промяна в размера на внесения капитал. Съдът е отменил отказа по отношение промяната на адреса на управление и е потвърдил обжалваното решение в останалата му част.
Поръчителство на запис на заповед. Недействителност на авал.
Р Е Ш Е Н И Е № 17 от 21.04.2011 г. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по търговско дело № 213/2010 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Основен принцип в менителничното право, установен в разпоредбата на чл. 461 ТЗ, е, че нищожността на една менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други менителнични правоотношения, щом като от външна страна нищожната сделка отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната форма и съдържание. Проявление на този принцип е невъзможността на авалиста да се позове на недействителността на задължението на хонората.
2. Поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
3. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право – извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ.
4. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста.
5. Не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед.
6. Съществуването или несъществуването на задължение по кредита в тежест на издателя на записа на заповед е ирелевантно за съществуването на задължение на лицата, авалирали издадения от него запис на заповед, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за недобросъвестност или за злоупотреба с право от страна на приносителя.
7. Разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ТЗ предвижда, че поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. Съгласно чл. 468, ал. 1 ТЗ, алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т. е. част /продължение/ на самия ефект
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано е по касационна жалба против решение на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Русенския окръжен съд . С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от банката-касатор срещу Н. Д. П., Т. Ж. В., С. М. С. иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 45 675 лв., произтичащо от запис на заповед от 29.06.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2008 г. до окончателното й изплащане.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по следния значим за делото въпрос: допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 45 675 лв. по заповед за незабавно изпълнение от 24.09.2008 г. и изпълнителен лист от 29.09.2008 г. по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 29.06.2007 г., въззивният съд е приел за недоказано съществуването на вземане за посочената сума към настоящия момент. Като е отчел безспорния по делото факт, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на сключения между издателя му Я. С. Я. и “Р. /България/” договор за банков кредит, решаващият състав е обвързал съществуването на вземането на банката към авалиралите менителничното задължение лица от съществуването на задължението на издателя на записа на заповед по каузалното правоотношение. С оглед на това е направил извод, че по отношение на сумата 10 000 лв. искът е неоснователен, тъй като тази сума е погасена още преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а по отношение на разликата до цялата сума по записа на заповед 45 675 лв. – е приел, че липсват доказателства същата да е обявена от банката за предсрочно изискуема.
Съставът на ВКС намира, че обжалваното решение е частично неправилно.
Не може да бъде споделено становището на въззивния съд, че липсата на доказателства за настъпване на предсрочна изискуемост на обезпеченото с процесния запис на заповед задължение на неговия издател, произтичащо от каузалното му правоотношение с банката-поемател /договора за банков кредит от 29.06.2007 г./, има за последица несъществуване на задължението и на лицата, авалирали същия запис на заповед. Този извод е в пряко противоречие със закона и съдебната практика.
Основен принцип в менителничното право, установен в разпоредбата на чл. 461 ТЗ, е, че нищожността на една менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други менителнични правоотношения, щом като от външна страна нищожната сделка отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната форма и съдържание. Проявление на този принцип е невъзможността на авалиста да се позове на недействителността на задължението на хонората. Поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право – извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че отговорът на приетия за значим за делото въпрос следва да бъде отрицателен: не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. В този смисъл е и произнасянето на ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС решение № 5 от 09.02.2010 г. Независимо, че като значим по посоченото дело не е бил поставен конкретно въпросът, може ли авалистът да противопостави на приносителя личните възражения на хонората, по необходимост е бил даден отговор и на този въпрос, доколкото същият е приет за обуславящ по отношение на значимия по делото въпрос – за валидността на авала, подписан от пълномощник на авалиста без надлежна представителна власт.
Приетото в обжалваното решение е в противоречие с цитираната практика. Неправилно въззивният съд е преценил за допустимо и е уважил направеното от ответниците С. С. и Т. В. възражение за недължимост на претендираната сума, основано на договора за банков кредит от 29.06.2007 г., т. е. на каузалното правоотношение между “Р. /България/” и издателя на процесния запис на заповед Я. Я. Съществуването или несъществуването на задължение по този кредит в тежест на издателя на записа на заповед е ирелевантно за съществуването на задължение на лицата, авалирали издадения от него запис на заповед, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за недобросъвестност или за злоупотреба с право от страна на приносителя. Следователно, посоченото възражение не може да обуслови отхвърлянето на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Основателно обаче е другото заявено от ответника С. М. С. възражение, а именно – възражението за липса на надлежно поето менителнично поръчителство.
Разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ТЗ предвижда, че поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. Съгласно чл. 468, ал. 1 ТЗ, алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т. е. част /продължение/ на самия ефект. В настоящия случай не може да се приеме за установено, че представеният по делото алонж, обективиращ поетото от лицата Т. Ж. В., Д. А. П. и С. М. С. менителнично поръчителство, се отнася именно за задължението по процесния запис на заповед. От една страна, този извод произтича от различието в задължението по процесния запис на заповед и задължението по записа на заповед, посочено в алонжа. В записа на заповед, издаден от Я. Я. в полза на “Р. /България/” Е. е поето задължение за плащане на сумата 45 675 лв., ведно с 13 % лихва годишно върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед, докато алонжът съдържа указанието, че същият е към запис на заповед, издаден на 29.06.2007 г.за сумата 45 675 лв. От друга страна, различен е и начинът, по който е поето поръчителството върху самата ценна книга и върху алонжа – подписите на поръчителите Я. С. Я. и Н. Д. П., положени на лицевата страна на записа на заповед, са под текст „Авалираме това задължение, при условията, при което е поето”, а подписите на поръчителите Т. Ж. В., Д. А. П. и С. М. С. са под текст „Авалираме настоящото задължение, при условията, при което е поето”. Посоченото различие и липсата на конкретни доказателства за връзка между алонжа и процесния запис на заповед налагат извода за недоказаност на твърдението на касатора, че лицата Т. Ж. В., Д. А. П. и С. М. С. са авалирали именно този запис на заповед.
Дори и да се приеме, че поетото от тези три лица менителнично поръчителство касае процесния запис на заповед и че с него се обезпечава част от задължението на издателя на записа на заповед, предявеният срещу тях иск отново е неоснователен. Безспорно, разпоредбата на чл. 483, изр. 1 ТЗ допуска авалът да се отнася само за част от дължимата по ефекта сума. За да е валидно, обаче, ограничението на отговорността на авалиста трябва да е направено изрично – с писмена бележка върху документа, подписана от авалиста. В случая такова отбелязване липсва, което има за последица недействителност на авала поради неспазване на предвидената в закона форма и съответно несъществуване на задължение за учредилите го лица. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че по отношение на авалистите Т. Ж. В., Д. А. П. и С. М. С. не е възникнало задължение във връзка с процесния запис на заповед. Поради това, предявеният срещу тях иск е неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен.
По отношение обаче на ответницата Н. Д. П. претенцията е основателна. Поради това, че подписът на същата е положен върху самия запис на заповед, а не върху алонжа, развитите по-горе съображения за недействителност на авала са неотносими. Поетият от посочената ответница авал касае именно процесния запис на заповед и е действителен от гледна точка на законовите изисквания за форма при авалиране на задължението по менителничния ефект. Поради това и доколкото тази ответница не е заявила конкретни доводи за недължимост на претендираната сума, предявеният срещу нея иск е основателен и след отмяна на въззивното решение същият следва да бъде уважен.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, е отменил обжалваното решение на Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Русенския окръжен съд решение за отхвърляне на предявения от “Р. /България/” срещу Н. Д. П. иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 45 675 лв., произтичащо от запис на заповед от 29.06.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2008 г. до окончателното й изплащане, вместо което е постановил друго решение, с което признава за установено на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземане на “Р. /България/” към Н. Д. П. в размер на сумата 45 675 /четиридесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и пет/ лева – главница по запис на заповед от 29.06.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.09.2008 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение от 24.09.2008 г. и изпълнителен лист от 29.09.2008 г.В останалата му част обжалваното решение е оставено в сила.
Запис на заповед, подписан от лице без представителна власт задължава лично този, който го е подписал
Р Е Ш Е Н И Е № 13 от 06.04.2011 година на Върховния касационен съд ,Търговска колегия, първо търговско отделение, по търговско дело № 333/2010
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Менителничното задължение е резултат на строго формална абстрактна сделка, като волеизявлението на издателя е негов пряк източник. Задължението възниква за автора на волеизявлението само по силата и на основата на издадения ефект.
2. За разлика от типичното гражданско правоотношение, произтичащо от упълномощаване, при което липсата на представителна власт прави сделката, с оглед която е извършено упълномощаване недействителна, то при менителничното правоотношение при издаване на ефекта, липсата на представителна власт не влияе върху неговата действителност, тъй като той се счита за издаден лично от лицето, което го е подписало.Този извод произтича от императивното правило на чл.462 ТЗ, установяващо, че който подпише менителница като представител без да има представителна власт се задължава лично по менителницата
3. Менителничен ефект , който е издаден без представителна власт е действителен, т.е. пораждащ обективираните от него права и задължения, а подписалия го като пълномощник, без да има това качество, се счита лично задължен.
Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] против решение на Софийски апелативен съд . В обжалваното решение съдът е приел, че представения запис на заповед от 07.06.2006г. е издаден от А. В. в качеството му на управител на [фирма] е подпечатан с печата на фирмата, от което е изведено, че задължено лице по същия е фирмата, а не физическото лице – А. В..Посочено е още, че не било доказано при доказателствена тежест на ответника по спора, че представения договор от 22.02.2006г. за прехвърляне на дружествените дялове от А. В. на трето за спора лице – П. Б. да е довел до вписване на промени в търговския регистър както и нямало данни кога е вписано това обстоятелство, което имало значение за оповестяването му на третите добросъвестни лица. С оглед тези изводи е приет за основателен предявения иск по чл.97,ал.1 вр. чл.254 ГПК / отм./ и съответно е отменено решението на първостепенния съд за отхвърлянето му, а по същество същия е бил уважен.
Поставеният от касатора въпрос, разрешен с въззивното решение е за това кой е задължен при подписване на запис на заповед от лице без представителна власт – дружеството или лицето действало от негово име. Този въпрос е решен от състава на апелативния съд в противоречие с приетото с решение №231 от 17.03.2004г. по т.д. 898/03г. ВКС, ІІ т.о., с което изрично е мотивирано, че тъй като спрямо записите на заповед се прилагат правилата за менителницата и чл.537 ТЗ препраща към чл.462 ТЗ, в който изрично са уредени последиците от подписване запис на заповед без представителна власт, като лицето подписало тази заповед се задължава лично.
Настоящия състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на поставеният материалноправен въпрос, дадени с решение №231 от 17.03.2004г. по т.д. 898/03г. ВКС, ІІ т.о., и обжалвания съдебен акт, на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното:
Съгласно изричния бланкет на чл.537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, правилата за менителницата. Менителничното задължение е резултат на строго формална абстрактна сделка, като волеизявлението на издателя е негов пряк източник. Или задължението възниква за автора на волеизявлението само по силата и на основата на издадения ефект. Следователно, когато в записа на заповед е вписано, че подписа се полага при упълномощаване и в резултат на конкретно дадена представителна власт, за да възникне обвързване на представлявания с ефекта, респективно неговото задължаване по него, това упълномощаване следва да бъде в писмена форма / с оглед формата на самия ефект, която е за съществуването му, а не за неговото доказване/- арг. чл.37 ЗЗД. За разлика от типичното гражданско правоотношение, произтичащо от упълномощаване, при което липсата на представителна власт прави сделката, с оглед която е извършено упълномощаване недействителна, то при менителничното правоотношение при издаване на ефекта, липсата на представителна власт не влияе върху неговата действителност, тъй като той се счита за издаден лично от лицето, което го е подписало.Този извод произтича от императивното правило на чл.462 ТЗ, установяващо, че който подпише менителница като представител без да има представителна власт се задължава лично по менителницата. От изложеното следва, че при издаване на менителничен ефект без представителна власт не е налице неговата висяща недействителност, той е действителен, т.е. пораждащ обективираните от него права и задължения, като подписалия го като пълномощник, без да има това качество, се счита лично задължен.
С оглед разпоредбата на чл.291, ал.1 ГПК, ВКС в настоящия си състав, приема за правилна практиката, обективирана с решение №231 от 17.03.2004г. по т.д. 898/03г. ВКС, ІІ т.о.
По основателността на касационната жалба:
А. Х. В. е предявил против [фирма] иск с правно основание чл. 254 ГПК / отм./ за установяване между страните- че ищецът не дължи сумата 24 600лв. по запис на заповед, а като основание за недължимост на тази сума в хода на цялото съдебно производство пред първостепенния и въззивен съд е поддържал единствено това, че „издадената запис на заповед е неистинска, с явно подправени подписи и не може да породи менителничен ефект” /искова молба/. По отрицателния установителен иск, какъвто е предявен, ищецът следва да докаже именно така направеното си правопогасяващо възражение срещу основанието, на което е бил задължен да заплати сумата. Такова доказване не е осъществено, тъй като изслушаната пред въззивния съд експертиза установява категорично, че подписът на лицето - обозначено като издател на процесния запис на заповед е именно на А. В.. Пред въззивния съд е поддържано също, че процесният запис на заповед е неистински документ. Пред тази инстанция са били представени -договор за продажба на дружествени дялове от 22.02.2006г., обективиращ продажбата на дружествения дял на ищеца В. на купувача – П. Б., като в чл. 7 от този договор е предвидено, че с подписването му продавачът прекратява търговската си дейност по отношение правата, задълженията и фактическите отношения в [фирма] , които преминават изцяло върху купувача. Записът на заповед е подписан след сключването на този договор - на 07.06.2006г., в момент когато подписалия го, в качеството на управител на [фирма] А. В., не е имал вече такива права, т.е. действал е при липса на представителна власт.
Основателно е оплакването на касатора за необоснованост на изводите на съда- че след като по делото въззиваемия не е ангажирал доказателства, за това че представения договор за прехвърляне на дружествения дял от В. на Б. е бил надлежно вписан в търговския регистър, то и не е установено действието му спрямо третите лица, с оглед задължаването на дружеството. Публичността на търговския регистър изключва възможността съдът да приеме за недоказан факт, свързан с обективираните в този регистър данни- арг. чл.155 ГПК, като в случая вписване на обсъждания договор, както и заличаване на В. като съдружник и управител на дружеството е било извършено с решение №106/02.03.2006г. по партидата на дружеството. С оглед тези публично установени факти към момента на подписване на записа на заповед А. В. не е имал качеството на управител на дружеството [фирма] –[населено място], не е доказал упълномощаване към същия момент, нито е твърдял, че е действал като пълномощник. Ето защо, правно необоснован е извода на състава на САС за това, че искът е основателен, тъй като задължено е дружеството, а не физическото лице.
Ирелевантно, с оглед изложеното е твърдението, въведено за първи път в производството пред касационния съд, че касаторът действал при подписване на процесния запис на заповед като пълномощник на приобретателя по обсъдения договор – П. Б.. Този факт не е заявен с исковата молба като правопогасяващо възражение, не е противопоставен при изричното заявяване на ответника по спора, че страните са приели, че задължен е лично В. с оглед чл.462 ТЗ, нито е въведено като такова възражение при разглеждане на делото пред въззивния съд. Следователно, недопустимо е заявяването му за първи път пред касационната инстанция. Основателно, в тази връзка, е и оплакването на касатора, за това, че въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила приема за наличен факт за недължимост на процесната сума, който не е твърдян от ищеца, нито заявен като изключващ основанието за дължимост на сумата и по който страните не са спорили, още повече,че и искът е бил предявен от физическото лице А. В., което не е твърдяло, че е подписало менителничния ефект в качеството на пълномощник на търговско дружество, а само това, че подписът не е негов.
С оглед изложеното обжалваното решение е отменено и вместо него постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск от А. Х. В. против [фирма] с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм/ вр. чл. 254 ГПК / отм./- за признаване за установено между страните това, че сумата от 24600лв. не се дължи по запис на заповед от 07.06. 2006 г.
РЕШЕНИЕ № 343 от 04. 07. 2011 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение по търговско дело № 737 по описа на ПАС за 2011 г
Тези на съда
1.Събирателното дружество безспорно е персонално и е допустимо преобразуването му в капиталово.
2. В нормата на чл. 264 в, ал. 1 от ТЗизрично изисква проверка на плана за преобразуване, когато новоучредяваното дружество е капиталово. Проверка може да не се извършва, ако всички съдружници писмено заявят съгласието си за това.
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТР.Обжалвано е решение на ловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата им против отказ на длъжностното лице по вписванията в TP при АВ да се впише преобразуване чрез промяна на правната форма на събирателно дружество в дружество с ограничена отговорност.
Длъжностното лице по регистрацията е констатирало, че със заявлението са приложени квитанция за внесена държавна такса, счетоводен баланс, план за преобразуване, декларация по чл.13, ал. 4 от ЗТР, протокол от решението на общото събрание, пълномощно, списък на лицата придобиващи дялове в новоучреденото дружество, уведомление до НАП, удостоверение от НАП. Споменато е и наличието на подадено допълнително заявление по образец с изискуемите документи за първоначална регистрация на ООД.
Длъжностното лице по регистрацията е мотивирало отказа си с аргумента, че щом съществуващото събирателно дружество се преобразува в капиталово планът за преобразуване следва да се провери от нарочен проверител назначен от управителя на СД. Посочено е, че такава проверка не е извършена, няма назначен проверител и съставен от него доклад за проверката. На тази база е направен извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 264 в от ТЗ и е постановен отказ за вписване на заявените обстоятелства.
Против отказа е подадена жалба до ПОС, в която е заявено, че изводът на длъжностното лице по регистрацията е неправилен, тъй като съгласно чл. 262л, ал. 5 от ТЗ проверка за преобразуване не се извършва ,ако всички съдружници са изразили изрично писмено съгласие за това. В тази връзка е споменато, че такова съгласие е материализирано във взетото решение на ОС на съдружниците по т. 3 от дневния ред (абзац последен от стр. 1 на протокола).
Окръжният съд е оставил жалбата без уважение като е приел, че според ТЗ бездялово дружество, каквото е събирателното не може да се преобразува в капиталово такова - ООД с дялове. Това становище е аргументирано с нормата на чл. 261 б, ал. 2 от ТЗ.
Съставът на ПАС намира за нужно да посочи, че изложените в мотивите на първоинстанционното решение съображения са напълно незаконосъобразни и несъобразени с разпоредбите на ТЗ. В Раздел III -„Преобразуване чрез промяна на правната форма" - от същия се разглеждат възможности за извършване на такова, както по отношение на капиталовите дружества, така и относно персоналните такива (виж чл. 264а, а и 264 г, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 262 п, ал. 1 ТЗ).
Събирателното дружество безспорно е персонално такова и това преобразуване несъмнено е допустимо.
В нормата на чл. 264 в, ал. 1 от ТЗ е налице изрично изискване за проверка на плана за преобразуване, когато новоучредяваното дружество е КАПИТАЛОВО. Тази норма е специална по отношение на разпоредбата на чл. 262 л, ал. 5 от ТЗ и не следва да се игнорира. От друга страна в тази последна разпоредба, се говори за изрично писмено съгласие на всички съдружници ДА НЕ СЕ ИЗВЪРШВА проверка. В случая в споменатия в жалбата протокол от ОС обаче воля за НЕИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОРЕКА не се съдържа. Там де факто се говори за неспазване на 30 дневен срок за обявяване на плана за преобразуване в TP. Тук за яснота е нужно да се спомене, че съставът на ПАС сред приложените от АВ документи, а и след
извършване справка в регистъра не откри въобще да е извършвано обявяване на плана за преобразуване.
От изложеното следва извод, че решението на ПОС, като краен резултат (оставяне на жалбата без уважение) е правилно и следва да се потвърди.
Покана за общо събрание може да бъде получена от пълномощник на съдружника
Р Е Ш Е Н И Е № 171 от 08.06. 2011 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД - Бургас, търговско отделение по частно търговско дело № 149 по описа за 2011 год.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Изискването на нормата е писмената покана за Общото събрание да е получена от всеки съдружник. „Получаването" на поканата е правно действие, от което произтичат определени последици. За да бъде съдружника обвързан с тези последици, законът изисква действието /получаване на поканата/ да бъде извършено от него.
2.Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от правните действия, които представителят извършва възникват направо за представлявания. Получаването на покана за Общо събрание от представител /пълномощник/ на съдружника, следва юридически да бъде приравнено с получаване на поканата от съдружника, тъй като последиците от това правно действие настъпват за последния
Обжалвано е решение на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против отказ на длъжностнтото лице по регистрацията за вписване на промени в търговския регистър.
За да потвърди обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрацията, окръжният съд е приел, че връчването на поканата за насроченото за 17.04.2011 год. Общо събрание на дружеството на съдружницата Я. П. И. , извършено чрез пълномощника й И. Г. И. е в нарушение на императивното изискване поканата за провеждане на Общо събрание да бъде връчена лично на съдружника. В подкрепа на този извод, съдът се е позовал на Решение № 196/ 17.02.2009 год. по т. д. № 20/2009 год. по описа на ВКС.
Апелативният съд не споделя направеното от окръжния съд тълкуване на чл. 139, ал. 1 ТЗ.
Изискването на нормата е писмената покана за Общото събрание да е получена от всеки съдружник. „Получаването" на поканата е правно действие, от което произтичат определени последици. За да бъде съдружника обвързан с тези последици, законът изисква действието /получаване на поканата/ да бъде извършено от него. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от правните действия, които представителят извършва възникват направо за представлявания. Изхождайки от цитираната разпоредба и от правната природа на упълномощаването, апелативният съд приема, че получаването на покана за Общо събрание от представител /пълномощник/ на съдружника, следва юридически да бъде приравнено с получаване на поканата от съдружника, тъй като последиците от това правно действие настъпват за последния. Този извод не противоречи на становището на ВКС, изразено в цитираното от окръжния съд Решение № 196/2008 год., в което е разгледана хипотеза за връчване при отказ на призования или домашните му и е обоснована недопустимостта отказът да бъде направен от близки на съдружника, съгласно чл. 47, ал. 1, изр. последно ГПК / отм./.
От приложеното на л. 20 от делото пълномощно е установено, че в обема на представителната власт на пълномощника е включено пълно представителство, вкл. и правото да получава документи от всякакъв характер. Затова Апелативният приема, че връчването на поканата за Общото събрание, чрез пълномощника на съдружницата Я. П. И. – И. Г. И. при отказ на последния, надлежно удостоверен от нотариус Г. Г. не нарушава разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ. Спазени са и останалите изисквания на разпоредбата – поканата да е връчена 7 дни преди насроченото за 17.04.2011 год. заседание на Общото събрание и да е посочен дневния му ред. Налице са и останалите изисквания за редовно свикване и провеждане на Общото събрание - връчено писмено предупреждение, съдържащо реквизитите по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Извън предмета на формалната проверка по чл. 21, т. 4 и 5 ЗТР и чл. 21, ал. 3, т. 7 от Наредба № 1/ 14.02.2007 год. е установяване на фактите, относими към съдържащите се в предупреждението нарушения, представляващи основания за изключване на съдружника.
Изхождайки от изложените съображения, апелативният съд намира, че са на лице основанията за вписване на заявените обстоятелства и окръжният съд неправилно е оставил без уважение жалбата против постановения от длъжностното лице по регистрацията отказ. Затова обжалваното решение е отменено и са дадени указания за вписване на заявените обстоятелства.
Р Е Ш Е Н И Е №187 от 4 юли 2011 год. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия по въззивно търговско дело № 185 по описа за 2011 год.
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Съгласно чл.141 ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър в това му качество след писмено уведомление на дружеството и ако в едномесечен срок от получаването на същото, дружеството не поиска заличаването му. Фактическият състав на този вид заличаване на управител от търговския регистър включва писмено уведомление до дружеството и бездействие на същото в следващия едномесечен срок.
2 .Уведомяването на ЕООД-то означава надлежно уведомяване на едноличния собственик на капитала, тъй като едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание.
3. При прекратяване правомощията на управителя с оттеглянето му по своя инициатива по реда на чл.141 ал.5 от ТЗ, едноличният собственик на капитала решава сам въпросите от компетентността на общото събрание съгласно чл.147 ал.2 от ТЗ т.е. общото събрание на едноличното ООД се състои от едноличния собственик на капитала и именно той трябва да получи писменото уведомление на управителя за напускането от същия от тази длъжност – по аргумент от чл.147 ал.2 от ТЗ.
Производство по чл.25 от Закона за търговския регистър. Русенският окръжен съд е оставил без уважение жалба отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията за заличаване на управител на основание чл.141 ал.5 от ТЗ.
Със заявление и приложени към него набор документи упълномощеният адвокат К. е подала до Агенция по вписванията заявление, с което се иска заличаване на управителя на «РНС Девелопментс» ЕООД гр. Р. при условията на чл.141 ал.5 от ТЗ т.е. по негово искане с предварително писмено уведомление до дружеството. Напускащият управител е упълномощил адвокат К. да го представлява пред Агенция по вписванията и да заяви от негово име искане за заличаването му като управител, както и да подава и получава цялата кореспонденция във връзка с това вписване. Същият управител е упълномощил адвокат К. да получава от името на дружеството всички съобщения, призовки, покани и всякакъв друг вид корреспонденция, адресирани до посоченото ЕООД.
На 21.02.2011г. напускащият управител е изготвил писмено предизвестие до ЕООД-то с молба, считано от 24.03.2011г. да бъде освободен от длъжността «управител» и да бъде заличен от търговския регистър като управител на основание чл.141 ал.5 от ТЗ. Предизвестието е адресирано до седалището и адреса на управление на «РНС Девелопментс» ЕООД в гр. Р.. Получено е на 22.02.2011г. от адвокат К. .
Съображенията на длъжностното лице по вписванията да откаже заявеното обстоятелство са, че не било установено предизвестието да е получено от дружеството. Адвокатът е пълномощник на управителя. Съобщението не е получено от едноличния собственик на капитала. По същите съображения Русенският окръжен съд потвърждава отказа, стигайки до извода, че в действителност в случая управителят е уведомил себе си, а не дружеството. От служебна справка в търговския регистър от Апелативния съд е установил , че едноличният собственик на капитала не е управител на дружеството.
Съгласно чл.141 ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър в това му качество след писмено уведомление на дружеството и ако в едномесечен срок от получаването на същото, дружеството не поиска заличаването му. Фактическият състав на този вид заличаване на управител от търговския регистър включва писмено уведомление до дружеството и бездействие на същото в следващия едномесечен срок.
Тълкувайки разпоредбата на чл.147 ал.2 от ТЗ според съдебния състав уведомяването на ЕООД-то означава надлежно уведомяване на едноличния собственик на капитала тъй като в тази разпоредба е прието, че едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание и решението трябва да бъде в изискуемата форма за всяко едно, което и да било решение на общото събрание.
Съгласно чл.21 т.4 и т.5 от Закона за търговския регистър длъжностното лице по регистрацията трябва да провери и да се увери, че към заявлението са приложени всички изискуеми от закона документи, както и че заявеното за вписване обстоятелство, респективно промяна на такова обстоятелство съществува и законосъобразността му е установена с представените документи. Трябва да се установи, че по външните си белези заявената за вписване промяна на обостоятелство е в съответствие с изискванията на закона. Това правило е възпроизведено и в чл.21 ал.3 т.1 и т.4 от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.
В случай като настоящия т.е. при прекратяване правомощията на управителя с оттеглянето му по своя инициатива по реда на чл.141 ал.5 от ТЗ, едноличният собственик на капитала решава сам въпросите от компетентността на общото събрание съгласно чл.147 ал.2 от ТЗ т.е. общото събрание на едноличното ООД се състои от едноличния собственик на капитала и именно той трябва да получи писменото уведомление на управителя за напускането от същия от тази длъжност – по аргумент от чл.147 ал.2 от ТЗ.
Тъй като дружеството в лицето на едноличния собственик на същото не е уведомено за напускането на управителя, съществуването на заявената за вписване в търговския регистър промяна на обстоятелството оттегляне на управителя по негова собствена инициатива и уведомление на дружеството за това, не се доказва, не се доказва и съответствието на заявеното за вписване обстоятелство със закона по външните си белези на базата на представените документи /липсва потвърждение за уведомяване на дружеството за напускането на управителя/, поради което отказът е правилен. Същият е постановен в съответствие с разпоредбата на чл.21 т.4 и т.5 от Закона за търговския регистър.Поради това обжалваното решение е потвърдено.
Р Е Ш Е Н И Е № 781 от 09.05.2011 год. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, 5 състав,по фирмено дело № 515 по описа за 2011 год.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Едноличното дружествос ограничена отговорнос не може да бъде вписанокато консорциум,тъй като товапротиворечи на определението на чл.275 от ТЗ,според коетоконсорциумътвъзниква въз основана обединяването на търговци /т.е. повече от един/.
2. За регистрацията и съществуването на консорциум като ООД е необходимо капиталът на същото да е разпределен между понедвама съдружници,които от своя страна са вписани като търговци.В случая е целият капитал на дружеството принадлежи на едноличен собственик,който е ифизическо лице,което означава,че търговецът,чиято регистрация е поискана нитовъзнамерява,нито би могъл да осъществява дейността си като консорциум.
3. Тъй като думата „консорциум” представлява специфичен , конкретно предвиден в ТЗ термин и се използва за означение на вид правно – организационна форма заосъществяване на търговска дейност,включването й в наименованието на едноличнодружествосъздава впечатлението, че тя се използва именно като означение,а не като свободна избрана добавка без специфичен смисъл.За това обозначаването на процеснотодружество чрезнаименование „консорциум” може да създадеу останалите правни субекти грешна представа относно специфичнитехарактеристики на дружеството
Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр. 2-ро от Закона за търговския регистър /ЗТР/. Обжалвано е решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалба срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване в търговския регистър на първоначална регистрация на „К.” ЕООД.
Агенцията по вписванията е сезирана със Заявление образец А4. Към заявлението са приложени: документ за платена държавна такса, удостоверение за внесен уставен капитал, протокол от учредително събрание, дружествен договор, декларация по чл.142 от ТЗ, нотариално заверено съгласие и образец от личния подпис на управителя.
Агенцията по вписванията е отказала вписването на дружеството в търговския регистър, мотивирайки се с това, че заявеното дружествено наименование съдържа думата „консорциум” , което противоречи на чл.275 от ТЗ и е невъзможно да съществува консорциум под формата на ЕООД.
Софийският апелативен съд е изложил следните мотиви, за да потвърди обжалваното решение на Софйски градски съд: Разпоредбата на чл. 7 от ТЗ поставя като изисквания фирмата на търговеца да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морал. Нормата укрепва сигурността на оборота срещу евентуални опити на търговци да търсят по – голямо доверие, като се представят под формата на респектиращ дружествен вид. /Г, „Коментар на търговския закон”, книга първа/. Съгласно определението в чл.275 от ТЗ консорциумът е договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност. По аргумент от разпоредбата на чл.276 от ТЗ същността на тази правно-организационна форма се проявява в две разновидности – като неперсонифицирано гражданско дружество и като търговско дружество. В първия случай консорциумът представлява гражданско дружество /за което се прилагат разпоредбите на чл.357 – чл.364 от ЗЗД/ и не е юридическо лице,а във втория – консорциумът възниква под формата на търговско дружество в една от петте му разновидности,допустими по българското право – СД,КД,ООД, или КДА. Едноличното дружество с ограничена отговорност,макар да попада в третата категория търговски дружества, не би могло да бъде вписано като консорциум,тъй като противоречи на определението на чл.275 от ТЗ,според което той възниква въз основа на обединяването на търговци /т.е. повече от един/.Така за регистрацията и съществуването на консорциум като ООД е необходимо капиталът на същото да е разпределен между поне двама съдружници, които от своя страна са вписани като търговци. В случая целият капитал на дружеството принадлежи на едноличен собственик, който е и физическо лице,което означава,че търговецът,чиято регистрация е поискана нито възнамерява,нито би могъл да осъществява дейността си по смисъла на чл.275 от ТЗ.Тъй като думата „консорциум” представлява специфичен , конкретно предвиден в ТЗ термин и се използва за означение на вид правно – организационна форма за осъществяване на търговска дейност, включването й в наименованието на търговско дружество създава впечатлението, че тя се използва именно като означение, а не като свободна избрана добавка без специфичен смисъл. Поради това и правилно първоинстанционният съд е приел, че обозначаването на процесното дружество чрез наименование „К.” може да създаде у останалите правни субекти грешна представа относно специфичните характеристики на дружеството. Обстоятелството,че такова фирмено наименование е било запазено касае предходен момент и поради това се явява правноирелевантно за законосъобразността на постановения отказ,респ. на решението на СГС.Правноирелевантен е и доводът за наличие на вече допусната регистрация в поискания смисъл, като се има предвид,че извършените вписвания не подлежат на инстанционен контрол и в този смисъл не може да бъде проверена тяхната законосъобразност.
По изложените съображения Софийският апелативен съд е потвърдил обжалваното решение.
Р Е Ш Е Н И Е № 156 от 30.11.2010 година на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение по търговско дело № 69 по описа за 2010г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Продажбата на изплащане е такава продажба, при която задължението на купувача за плащане на цената е разсрочено във времето. Възможно е при този вид търговска продажба страните да уговорят запазване на собствеността /pactum reservati domini/. Когато преминаването на собствеността е отложено до плащането на последната вноска, транслативният ефект на продадената на изплащане вещ настъпва за купувача след като изплати изцяло цената.
2. При покупко-продажбата на вещ на изплащане с клауза за запазване на собствеността преминаването на собствеността и преминаването на риска са разграничени, като правилото „рискът се носи от собственика” /res perit domino/ не намира приложение.
3. Договорът за лизинг е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка, за разлика от договора за покупко-продажба.
4. При финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ дава възможност страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор /в двете му разновидности – оперативен и финансов/ съчетава елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба.
5. При разваляне на договора за продажба на изплащане поради неизпълнение от купувача продавачът може да претендира възнаграждение за ползването на вещта, което има характер на наем на вещта, за периода, през който продавачът е бил лишен от тази облага до разваляне на договора, респективно до възстановяване на владението върху вещта
6. До възстановяване на владението върху машината на продавача купувачът по сключения договор се е ползвал от нея. Неговото правно положение е сходно с това на наемателя, поради което той дължи обезщетение за ползването, което има характер на наем на вещта. Размерът на възнаграждението за ползване на машината следва да се определи на база размера на средния пазарен наем за такъв вид машина съобразно търсенето и предлагането, за периода от момента на предаването й за експлоатация на купувача до връщане на владението на продавача
Производството е по чл. 290 ГПК, Образувано е по касационна жалба срещу решение на Апелативен съд Пловдив, 2 състав, с което е отменено решение на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Б.” ООД, с. В., обл. П. против „Е. И.” ЕООД, гр. Варна иск и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., частично предявена от сумата 100 325 лв., представляваща обезщетение за ползване на „Л. за вакуум опаковане Varivac Optimus” за периода 01.12.2005г. - 01.08.2007г. по договор № 7/14.02.2006г., както и сумата 6 740 лв. – разноски пред двете инстанции.
С определение ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправни въпроси относно базата за определяне на обезщетението за ползване на машина при развален договор за продажба на изплащане.
Въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения по договор за продажба на изплащане на един брой „Л. за вакуум опаковане Varivac Optimus” по чл. 335 ТЗ, с уговорка собствеността върху вещта да премине върху купувача с плащане на последната вноска от разсроченото плащане. Установил е, че продавачът е предал владението на вещта на купувача преди плащане на цялата договорена сума с протокол на 01.12.2005г., купувачът е ползвал линията за периода от 02.12.2005г. до 01.08.2007г., както и че договорът е прекратен по взаимно съгласие, тъй като купувачът е върнал линията на продавача с приемо-предавателен протокол от 02.08.2007г. и липсва волеизявление от изправната до неизправната страна по смисъла на чл. 87 ЗЗД, въпреки че купувачът не е заплатил нито една от дължимите вноски.
Въззивният съд е изложил съображения за дължимостта на обезщетение за времето на ползване на вакуум – опаковъчната машина на основание чл. 335, ал. 3 ТЗ за периода от сключване на договора до връщане на владението. По отношение на размера на обезщетението въззивният съд е приел, че процесната машина съобразно Закона за корпоративното подоходно облагане е данъчно амортизуем актив, като такъв за него има определена годишна данъчна амортизационна норма, независимо от интензивността на работа и за 608 дни ползване машината е намалила своята стойност. Поради това е направен извод, че е справедливо размерът на обезщетението да се определи на база създадените амортизационни норми от законодателя, а именно за база да се използват амортизационните отчисления, които се начисляват за този вид машини и съоръжения. В този смисъл въззивната инстанция е възприела заключението на тройната съдебно-техническа експертиза.
Решаващият съдебен състав, анализирайки процесния договор и разграничавайки разликите между договора за лизинг и договора за продажба на изплащане, е направил законосъобразен извод, че сключеният между страните договор има характеристиката на търговска продажба на изплащане.
Продажбата на изплащане е такава продажба, при която задължението на купувача за плащане на цената е разсрочено във времето. Възможно е при този вид търговска продажба страните да уговорят запазване на собствеността /pactum reservati domini/. Когато преминаването на собствеността е отложено до плащането на последната вноска, транслативният ефект на продадената на изплащане вещ настъпва за купувача след като изплати изцяло цената. При покупко-продажбата на вещ на изплащане с клауза за запазване на собствеността преминаването на собствеността и преминаването на риска са разграничени, като правилото „рискът се носи от собственика” /res perit domino/ не намира приложение.
Договорът за лизинг е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка, за разлика от договора за покупко-продажба. При финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ дава възможност страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор /в двете му разновидности – оперативен и финансов/ съчетава елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба.
В настоящия случай сключеният между ищеца и ответника договор има характер на договор за търговска продажба на изплащане, тъй като предметът му е продажба на един брой „Л. за вакуум опаковане VARIVAC Optimus”, уговорени са цената, начина на плащане, гратисен период, разсрочено плащане на равни месечни вноски, периодът на плащане с начален и краен срок, прехвърлянето на собствеността след изплащане на цената изцяло и преминаването на риска. Предвид изложените съображения и с оглед инвокираните в исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум, правилно въззивната инстанция е квалифицирала иска по чл. 335, ал. 3 ТЗ и е установила наличието на правоотношения по договор за продажба на изплащане на един брой „Л. за вакуум опаковане Varivac Optimus” с уговорка преминаване на собствеността върху купувача с плащане на последната вноска от разсроченото плащане.
Релевантните материалноправни въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, се отнасят до базата за определяне на обезщетението за ползване на машина при развален договор за продажба на изплащане.
Разпоредбата на чл. 335, ал. 3 ТЗ урежда правото на продавача на обезщетение при разваляне на договора за продажба на изплащане, но не и вида и границите на вредите, които подлежат на обезщетение.
ВКС, ТК, състав на Второ отделение е имал възможност в решение № 441 от 05.06.2008г. по т. дело № 289/2007г., постановено по реда на чл. 218а, б. „б” и сл. от ГПК /отм./, да изрази становище, че при разваляне на договора за продажба на изплащане поради неизпълнение от купувача продавачът може да претендира възнаграждение за ползването на вещта, което има характер на наем на вещта, за периода, през който продавачът е бил лишен от тази облага до разваляне на договора, респективно до възстановяване на владението върху вещта.
Според разбирането на Пловдивски апелативен съд, изразено в обжалваното решение, процесната машина съобразно Закона за корпоративното подоходно облагане е данъчно амортизуем актив, като такъв за него има определена годишна данъчна амортизационна норма, независимо от интензивността на работа, и за времето на ползване машината е намалила своята стойност, поради което размерът на обезщетението следва да се определи на база създадените амортизационни норми от законодателя, а именно на база амортизационните отчисления, които се начисляват за този вид машини и съоръжения.
Настоящият съдебен състав възприема за правилно първото становище. Естествена последица на развалянето на договора е връщане от страните на разменените престации, което в случая е направено с връщане на машината от ответника на ищеца. До възстановяване на владението върху линията за вакуум опаковане от купувача на продавача купувачът по сключения договор се е ползвал от вещта. Неговото правно положение е сходно с това на наемателя, поради което дължи обезщетение за ползването, което има характер на наем на вещта. Размерът на възнаграждението за ползване на машината следва да се определи на база размера на средния пазарен наем за такъв вид машина съобразно търсенето и предлагането, за периода от момента на предаването й за експлоатация на купувача до връщане на владението на продавача.
Амортизациите се начисляват върху такъв актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от търговското дружество за целите на производството или доставката на стоки или услуги, или за отдаване под наем на други лица, или за административни цели. Възнаграждението за ползване на вещта би могло да се изчисли на база създадените от законодателя амортизационни норми, амортизационни отчисления, които се начисляват за този вид машини и съоръжения, само в хипотезата, ако съществува обективна невъзможност за определяне на размера на средния пазарен наем поради липса на търсене и предлагана на такъв вид машини. В последния случай, независимо от обстоятелството, че амортизационните отчисления се начисляват за дълготрайни материални активи, каквато не е процесната машина, тъй като е купена с цел продажба, което обуславя характера й на стоково-материален запас, амортизационните норми могат да се ползват за база при определяне размера на обезщетението, поради това, че същите отчитат изхабяването на вещта, срокът на нейната годност и очакваните от нея приходи, т. е. икономическата изгода.
Възможно е при ползването на вещта същата да бъде увредена, поради което купувачът в хипотезата на чл. 335, ал. 3 ТЗ дължи и обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването на вещта. Такъв иск обаче не е предявен, което изрично е посочено на стр. 3 от исковата молба.
Неоснователен е релевираният довод за необоснованост на извода, че процесната машина е доставена на ответното дружество на 29.11.2005г. и че същата е ползвана през периода от 02.12.2005г. до 01.08.2007г. Обстоятелството, че ищецът е придобил собствеността върху машината в края на м. януари 2006г. с издаването на фактура 037/vk от 26.01.2006г. и разписка за продажба на стоки евро 1 № L 546292, не опровергава факта, че машината е предоставена на ответника по исковата молба в края на м. ноември 2005г. В търговския и гражданския оборот е допустимо вещта да бъде предоставена във фактическо държане/владение на бъдещия съконтрахент по сделката за продажба с оглед преддоговорните правоотношения между страните, какъвто е процесният случай, и впоследствие да бъде прехвърлена собствеността.
Крайният извод на въззивния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на купувача за заплащане на обезщетение на продавача на основание разпоредбата на чл. 335, ал. 3 ТЗ е правилен. Налице е пълно неизпълнение на договора от страна на купувача поради неплащане на уговорената цена. Неизпълнението на основното задължение на касатора и предложението на последния да заплаща наем вместо цената на вакуум – опаковъчната машина е мотивирало ищецът - продавач да поиска връщане на машината и заплащане на обезщетение за ползването й в размер 77 000 лв. без ДДС. Поради обстоятелството, че връщането на даденото по сключен договор за продажба на вещ на изплащане и обезщетението за ползване на вещта – предмет на договора представляват последици на разваляне на договора за продажба на изплащане съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 335, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че заявеното от ищцовата страна искане за връщане на вакуум – опаковъчната машина поради неплащане на цената и за заплащане на обезщетение за ползването й представлява изразяване на воля за разваляне на договора поради неизпълнение на основно задължение на купувача. В посочения смисъл са неправилни съображенията на въззивната инстанция, че се касае до прекратен договор по взаимно съгласие. Доброволното предаване владението на машината с протокола от 02.08.2007г. не установява прекратяване на договора по взаимно съгласие. Поради обстоятелството, че в протокола изрично е описано състоянието на машината при връщането й на продавача, но не е изразено волеизявление от страните относно уреждане на отношенията във връзка с констатираните повреди, нито относно направеното от ищеца искане за заплащане на обезщетение за ползване, настоящият съдебен състав намира, че страните не са уредили задълженията си във връзка с ползването на вещта и констатираните с протокола щети.
Поради изложените съображения обжалваното въззивно решение е неправилно и същото следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав не би могъл да постанови друго решение по съществото на спора, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, което обуславя връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото за правилното решаване на спора от фактическа страна е необходимо да се съберат доказателства /заключение на съдебно-техническа експертиза/ за размера на средния наем за процесния вид машина съобразно търсенето и предлагането, за периода от момента на предаването й за експлоатация на купувача до връщане на владението на продавача. С оглед изхода на делото разноски с настоящото решение не се присъждат, а същите следва да бъдат отчетени и присъдени от въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение е отменил обжалваното решение и е върнал делото на Апелативен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав.
Р Е Ш Е Н И Е № 128 от 19.11.2009 г. на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, по търговско дело.№ 269 по описа за 2009г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Всеки съдружник или акционер в търговско дружество,може да иска отмяна на взетите от общото му събрание решения, ако те противоречат на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно устава на дружеството.Необходимо еищецътда разполага с качеството съдружник или акционер към момента на провеждане на събранието – аргументи от буквалното тълкуване на ал.1, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 на чл.74 ТЗ.
2. Конститутивното действие на съдебното решение по чл.74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска: ищеца – съдружник или акционер и ответника - дружеството, но и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в производството по делото. Задължителната сила на указанията на съда при отмяна на решенията изисква при повторно разглеждане на същия въпрос членовете на дружеството да се съобразяват с дадените тълкувания на законите, договора и устава – чл.75, ал.1 ТЗ, а всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожност на решения или действия на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда – чл.75, ал.2 ТЗ.
3. Правото за отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор решения на общото събрание е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона качество за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени членствени права, но и с оглед интересите на останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес. Разпоредбата охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и на доброволността при сдружаването. Правният интерес, в случая, произтича от принципи от по-висш ранг в сравнение с частния интерес на всяко лице, разполагащо с правото да потърси правна защита и съдействие пред съда.
4. В производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения.
5.Прекратяването на членството на съдружникачрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска.
Производството е по чл.290 ГПК.Образувано е по касационна жалба. срещу решение на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решениее на Софийския градски съд. С това решение са отменени решенията от 23.04.2007г. и от 10.05.2007г. на О. събрание на съдружниците на ТД “Б”О. по иск, предявен от И. Ш. Х. на основание чл.74 ТЗ.
С определение № 392/19.06.2009г. по т.д. № 269/09г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение допусна касационното обжалване на въззивния акт на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса: Допустим ли е иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците по чл.74 ТЗ при загубване на качеството на съдружник от ищеца в хода на съдебното производство?
Производството по делото е образувано по иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност, с които управителят е оправомощен да продаде и да закупи недвижими имоти от името на търговеца. Ищецът е твърдял, че е налице нарушение на процедурните правила – той не е бил поканен на събранията, и че решенията са взети в противоречие с учредителния договор на дружеството.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че исковете са предявени в срока по чл.74, ал.2 ТЗ, тъй като ищецът не е присъствал и не е бил поканен на общите събрания на 23.04.2007г. и на 10.05.2007г., а исковата молба е предявена на 08.06.2007г., т.е. в 3-месечен срок от провеждането им. Сроковете са уговорени в полза на ищеца и при липса на данни за узнаването, исковата молба е счетена за подадена в срок. На следващо място, към момента на приемане на атакуваните решения ищецът е бил съдружник, поради което разполага с активна легитимация за оспорването им, а изключването му от дружеството е настъпило след предявяване на исковете – на 22.11.2007г. По същество са констатирани нарушения на закона и на дружествения договор и исковете са уважени.
По поставения въпрос касаторът поддържа, че предявените искове по чл.74 ТЗ са недопустими поради загубване от ищеца на качеството съдружник в хода на съдебното производство и на интерес от търсената с иска защита, както и че за него не съществува потестативното право за отмяна на решенията на общото събрание, тъй като не би могъл да въздейства върху евентуално ново решение на общото събрание, което да се проведе без допускане на нарушения, ако такива се констатират в производството по иска за отмяна.
Касаторът се позовава на Решение № 812/05.01.2007г. по т.д. № 434/2006г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че качеството на съдружник или акционер на ищеца към момента на решението на общото събрание, чиято отмяна се иска, е абсолютна процесуална предпоставка, която трябва да съществува през цялото съдебно производство. Загубването на това качество впоследствие в хода на процеса на друго основание, различно от това, на което е взето решението на общото събрание, следва да се преценява с оглед на правния интерес на ищеца от търсената защита.
Съществуват и решения на ВКС, в които е застъпено становище, различно от заявеното от касатора. Според Решение № 1225/27.06.2002г. по гр.д. № 2291/2001г. на ВКС, V г.о. правният интерес да се иска отмяна на решение на общото събрание трябва да е налице към момента на вземане на решението, като придобиването на качеството акционер на ищеца след деня на провеждане на събранието не създава за него правото да се иска отмяна на предишни решения. Съгласно Решение № 1284/20.10.2003г. по гр.д. № 1880/2002г. на ВКС, V г.о. активно легитимиран да предяви иск по чл.74 ТЗ е съдружник или акционер, като законът изисква наличие на активна легитимация на ищеца към момента на предявяване на иска. Конститутивното действие на решението по отношение на цялото дружество и всичките му членове е приведено като аргумент, че с прехвърлянето на притежаваните акции след провеждане на събранието, чиито решения се атакуват, няма за последица отпадане на правния интерес на ищеца да поддържа иска. Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 566/2006г. на ВКС, ТК предвижда, че процесуално легитимиран да предяви иска по чл.74 ТЗ е само съдружник, който има това качество към момента на приемане на атакуваните решения на общото събрание, което представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС, на основание чл.291, т.1 ГПК, намира за правилна практиката, обективирана в посочените три служебно известни на съда решения по поставения въпрос.
Искът за отмяна по чл.74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник или акционер в търговско дружество, ако взетите от общото му събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Нормата предпоставя, че ищецът разполага с качеството съдружник или акционер към момента на провеждане на събранието – аргументи от буквалното тълкуване на ал.1, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 на чл.74 ТЗ.
Конститутивното действие на съдебното решение по чл.74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска: ищеца – съдружник или акционер и ответника - дружеството, но и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в производството по делото. Задължителната сила на указанията на съда при отмяна на решенията изисква при повторно разглеждане на същия въпрос членовете на дружеството да се съобразяват с дадените тълкувания на законите, договора и устава – чл.75, ал.1 ТЗ, а всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожност на решения или действия на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда – чл.75, ал.2 ТЗ. Следователно потестативното право за отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор решения на общото събрание е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона качество за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени членствени права, но и с оглед интересите на останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес. Разпоредбата охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и на доброволността при сдружаването. Правният интерес, в случая, произтича от принципи от по-висш ранг в сравнение с частния интерес на всяко лице, разполагащо с правото да потърси правна защита и съдействие пред съда.
Съставът на ВКС приема, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Прекратяването на членството на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ - чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска.
По съществото на спора.
С исковете по чл.74 ТЗ ищецът атакува решенията на общото събрание на съдружниците на “Б”О. от 23.04.2007г. и от 10.05.2007г., с които на управителя на дружеството са делегирани права за продажба и за закупуване на недвижими имоти. Изключването на ищеца като съдружник е вписано на 22.11.2007г., т.е. в хода на съдебното производство, образувано по искова молба от 08.06.2007г. В този смисъл, въззивното решение, с което е прието, че предявените искове са допустими, съответства на разрешението по поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и е правилно.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е установен точният момент, в който ищецът е узнал за решенията на общото събрание, поради което е и необоснован изводът на апелативния съд за спазване на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.С молба от 11.10.2007г. ищецът е заявил, че не е бил известен за провеждането на събранията и за взетите решения, а е узнал за тях едновременно и инцидентно в деня преди предявяването на исковете. Това твърдение на ищеца не е опровергано по делото, поради което правилно въззивният съд е приел, че срокът следва да се тълкува в полза на ищеца, след като за депозирането на исковата молба е спазен пределният 3-месечен срок от деня на провеждане на събранията.
Останалите касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК не следва да се разглеждат. Те касаят основания за незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание, които не подлежат контрол от съда, след като е констатирано нарушение на императивното правило на чл.139, ал.1 ТЗ – ищецът не е бил поканен на заседанията с писмена покана, връчена най-малко 7 дни преди провеждането им.
По тези съображения обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд е допустимо и правилно и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК Върховният касационен съд го е оставил в сила.
Определението за спиране на регистърното производство е необжалваемо
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 130 от 05.05. 2011 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС – търговско отделение по частно търговско дело № 114 по описа за 2011 год.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – приложима и за охранителните производства / чл. 540 ГПК/ - на обжалване с частна жалба подлежат определенията преграждащи по-нататъшният ход на делото.Определенията по чл. 536, ал. 1 ГПК за спиране на охранителното производство не слагат край на съответното производство и по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК не подлежат на обжалване.
2. Тъй като липсваразпоредба за обжалваемост на определенията на окръжния съд /положителни, или отхвърлителни/ за спиране на регистърното производство, следва да се приеме, че те са необжалваеми съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба против определение на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за спиране вписването по електронен път в търговския регистър от Агенцията по вписванията на обстоятелствата по Заявление А4 вх. № .
С частната жалба се оспорват изводите на съда относно липсата на основанията по чл. 536 ГПК и в частност извода, че спирането на охранителното регистърно производство е предвидено като гаранция за защита правата на трети лица, неучастващи в това производство. Твърди се, че при аналогична хипотеза, друг състав е постановил спиране на регистърното производство и е представено като доказателство копие от определение № 177/02.03.2011 год., постановено по ч. т. д. № 64/2011 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – приложима и за охранителните производства / чл. 540 ГПК/ - на обжалване с частна жалба подлежат определенията преграждащи по-нататъшният ход на делото / т. 1 / и в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. Както определенията по чл. 229 ГПК за спиране на исковото производство, така и определенията по чл. 536, ал. 1 ГПК за спиране на охранителното производство не слагат край на съответното производство и по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК не подлежат на обжалване. При липсата на изрично предвидена в цитираните разпоредби обжалваемост на тези актове /положителни, или отхвърлителни/, следва да се приеме, че са необжалваеми и по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Окръжният съд е разгледал и се е произнесъл по искане за спиране на регистърното производство по чл. 19, ал. 5 ЗТР, във вр. с чл. 536 ГПК, но неправилно, основавайки се на разпоредбите на чл. 390 и сл. ГПК е посочил, че определението подлежи на обжалване.
Подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт частната жалба е недопустима, поради което Апелативният я оставя без разглеждане.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6 от 11.01.2011г. на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по частно търговско дело № 559 по описа за 2010г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Търговското дружеството може да бъде обявено за недействително при наличието на нарушения при учредяването му по чл.70, ал.1 ТЗ, като съдебното решение за обявяване на недействителността има действие от влизането му в сила. Последиците от обявяване на недействителността са: прекратяване на дружеството и извършване на ликвидация.
2. В производството по ликвидация се извършва удовлетворяване на кредиторите на дружеството и след уреждане на задълженията и разпределение на остатъка от имуществото дружеството се заличава. Ако по отношение на дружеството се открие производство по несъстоятелност, удовлетворението на кредиторите става по реда на Част ІV на ТЗ, като производството по ликвидация се спира – чл.272а ТЗ.
3. Когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено. Възможните хипотези са: задълженията да се поети преди влизане в сила на съдебното решение за обявяване на недействителността или същите да са възникнали след като дружеството се счита за прекратено с обявяването на недействителността. В първия случай, задълженията са поети от името на търговско дружество, което не е прекратено и представлява самостоятелен правен субект. След прекратяването му удовлетворението на кредиторите се извършва в производството по ликвидация. Във втория случай, към момента на поемане на задълженията дружеството е в производство по ликвидация или юридическото лице вече е заличено от търговския регистър.
4. В ликвидационното производство се довършват само текущите сделки, като сключването на нови сделки от ликвидатора е допустимо, само ако се това се налага от ликвидацията . Следователно поетите задължения от съдружници в дружество с ограничена отговорност при открито производство по ликвидация или след заличаването му не ангажират юридическото лице поради липса на представителна власт на управителния орган, съответно сделките са сключени от името на субект, несъществуващ в правния мир.
4. Разпоредбата на чл.70, ал.5 ТЗ е създадена с оглед на защитата на интересите на кредиторите и следва да се прилага за случаите, когато е поето задължение от името на обявено за недействително дружество, чиято отговорност не може да се реализира по специалния ред на ликвидационното производство. В тази хипотеза сделката е сключена след влизане в сила на решението за обявяване на недействителността и за поетите задължения отговарят солидарно и неограничено учредителите на дружеството.
5. Разпоредбата на чл.70, ал.5 ТЗ за солидарната и неограничена отговорност на учредителите на дружество с ограничена отговорност не се прилага за задължения, поети от името на дружеството по сделки, сключени в периода от учредяването до обявяването на недействителността на дружеството с влязло в сила решение.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.Образувано е по частна касационна жалба на “К. /в ликвидация/, гр.Кьолн, Г. срещу определение на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от Софийския градски съд за прекратяване на производството по търговското дело на основание чл.130 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството в Софийски градски съд е образувано по иск на “К. /л./ срещу “В. О. и С. община за заплащане на част от сумата по издаден изпълнителен лист в полза на ищеца срещу длъжника “О.. Ищецът иска да се ангажира отговорността на двамата ответници, като учредители на “О., което дружество е обявено за недействително, вписано е прекратяването на дейността му чрез ликвидация, впоследствие е обявена неплатежоспособността му, обявено е в несъстоятелност и е заличено от търговския регистър.
Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че отговорността на учредителите на обявеното за недействително дружество може да се ангажира по реда на чл.70, ал.5 ТЗ, само ако правните действия от името на дружеството са извършени след обявяване на недействителността. В случая, ищецът твърдял, че вземането му произтича от сделка, сключена преди влизане в сила на решението за обявяване на недействителността и тъй като това решение има действие занапред, учредителите на дружеството не са пасивно легитимирани страни по иска.
Частният жалбоподател поставя въпроса: “Приложим ли е чл.70, ал.5 ТЗ за действия, сключени в периода от учредяването до обявяването на недействителността на дружеството с влязло в сила решение, когато учредителите са лишили дружеството от имущество, което са разпределили помежду си, без да удовлетворят кредиторите при ликвидацията?”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че поставеният въпрос е от значение за допустимостта на предявения иск, по същия липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС, съществува неяснота по приложението на нормата на чл.70, ал.5 ТЗ, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Търговското дружеството може да бъде обявено за недействително при наличието на нарушения при учредяването му по чл.70, ал.1 ТЗ, като съдебното решение за обявяване на недействителността има действие от влизането му в сила съгласно изричната норма на чл.70, ал.3 ТЗ. Последиците от обявяване на недействителността са: прекратяване на дружеството и извършване на ликвидация. В производството по ликвидация се извършва удовлетворяване на кредиторите на дружеството по правилата на Глава 17 на ТЗ и след уреждане на задълженията и разпределение на остатъка от имуществото дружеството се заличава – чл.273, ал.1 ТЗ. Съответно, ако по отношение на дружеството се открие производство по несъстоятелност, удовлетворението на кредиторите става по реда на Част ІV на ТЗ, като производството по ликвидация се спира – чл.272а ТЗ. В този смисъл разпоредбата на чл.70, ал.5 ТЗ за отговорността на учредителите следва да се тълкува, като се вземат предвид и специалните правила за принудително изпълнение на задълженията на дружеството при открито производство по ликвидация. Според законовия текст, когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено. Възможните хипотези са: задълженията да се поети преди влизане в сила на съдебното решение за обявяване на недействителността или същите да са възникнали след като дружеството се счита за прекратено с обявяването на недействителността. В първия случай, задълженията са поети от името на търговско дружество, което не е прекратено и представлява самостоятелен правен субект. След прекратяването му удовлетворението на кредиторите се извършва в производството по ликвидация. Във втория случай, към момента на поемане на задълженията дружеството е в производство по ликвидация или юридическото лице вече е заличено от търговския регистър. В ликвидационното производство се довършват само текущите сделки, като сключването на нови сделки от ликвидатора е допустимо, само ако се това се налага от ликвидацията – чл.268, ал.1 ТЗ. Следователно поетите задължения от съдружници в дружество с ограничена отговорност при открито производство по ликвидация или след заличаването му не ангажират юридическото лице поради липса на представителна власт на управителния орган, съответно сделките са сключени от името на субект, несъществуващ в правния мир.
По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че разпоредбата на чл.70, ал.5 ТЗ е създадена с оглед на защитата на интересите на кредиторите и следва да се прилага за случаите, когато е поето задължение от името на обявено за недействително дружество, чиято отговорност не може да се реализира по специалния ред на ликвидационното производство. В тази хипотеза сделката е сключена след влизане в сила на решението за обявяване на недействителността и за поетите задължения отговарят солидарно и неограничено учредителите на дружеството. Противното разбиране – възникване на отговорност и на дружеството и на учредителите за задължения, възникнали от момента на учредяването до обявяването на недействителността, противоречи на правната същност на дружеството с ограничена отговорност - на статута му на самостоятелен правен субект, различен от учредителите го лица.
На поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпрос ВКС, ТК, І отд. отговоря по следния начин: Разпоредбата на чл.70, ал.5 ТЗ за солидарната и неограничена отговорност на учредителите на дружество с ограничена отговорност не се прилага за задължения, поети от името на дружеството по сделки, сключени в периода от учредяването до обявяването на недействителността на дружеството с влязло в сила решение.
Втората част на въпроса, ако евентуално са извършени действия от съдружниците, с които те са си разпределили имущество на дружество, без да удовлетворят кредиторите, не променя правните изводи на състава на ВКС, тъй като атакуването на тези действия не е предмет на производството по делото. Отговорността на тези лица за извършени действия с цел увреждане на кредиторите, няма за последица прякото приложение на нормата на чл.70, ал.5 ТЗ чрез предявяване на осъдителен иск срещу съдружниците.
По същество на частната жалба.
Предвид на отговора на въведения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и твърдяните обстоятелства, че задължението на обявеното за недействително дружество е поето преди влизане в сила на решението за обявяване на недействителността, както и че по отношение на същото е било открито производство по ликвидация, а след това е обявено в несъстоятелност и заличено от търговския регистър, предявеният осъдителен иск срещу учредителите е недопустим.
Въззивния акт, с който е потвърдено определението на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото е правилен и е оставен в сила.
Р Е Ш Е Н И Е № 92 от 28.04.2011 год. на Варненския апелативен съд, търговско отделение по частно търговско дело № 168/2011 год.
ТЕЗИ НА СЪДА
1 Общ принцип при преобразуване на търговски дружества е, че съдружниците и/или акционерите в преобразуващите се дружества придобиват членство в едно или повече от новообразуваните и/или приемащите дружества. Това правило означава, че след като преобразуващото се дружество се е прекратило, съдружниците или акционерите имат право на ликвидационен дял, но тъй като не се извършва ликвидация, срещу това свое право те получават съответен брой дялове или акции в приемащото или новообразуваното дружество.
2.Прекратяването на членственото правоотношение в прекратеното дружество и заместването му с членство в приемащото или новоучреденото дружество се извършва по право, едновременно с преобразуването, вкл. и по отношение на тези, които са изразили несъгласие с преобразуването. Изключенията от посочения общ принцип са лимитивно изброенив закона: чл.262с ТЗ ,чл.265-265в ,чл. 261б и чл. 263р ТЗ. Принципът за запазването на членствените права не може да бъде дерогиран, вкл. и по взаимно съгласие на съдружниците в преобразуващото се дружество.
3. Едновременно с преобразуване чрез промяна в правната форма не може да се прекрати членственото правоотношение на съдружник в преобразуващото се дружество.
4. Разпоредбата на 264, ал.2 ТЗзабранява едновременно с промяната на правната форма да се приемат нови съдружници или акционери. Смисълът на чл.264ТЗ е да уреди невъзможността за разширение на членския състав при конкретната форма на преобразуване, тъй като такава забрана липсва при останалите преобразуващи механизми. Разпоредбата обаче не следва да се тълкува като нормативно разрешение членския състав да бъде изменян в обратна насока – чрез прекратяване на заварено от преобразуването членство.
5.Разпоредбата на чл.262л, ал.5 ТЗ разпорежда, че проверка на преобразуванетоне се извършва, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие. Макар и разположена систематично в раздела за вливане, сливане, разделяне и отделяне, нормата следва да намери приложение и по отношение разглежданата форма за преобразуване. Това следва от общия смисъл на закона – правилото за справедливото съотношение на замяна и неговата проверка е в интерес на съдружниците/акционерите, респ. няма пречка да се дерогира по изричното им общо съгласие.
6. По съгласие на съдружниците или акционерите преобразуващите се и в приемащите дружества може да не се извършва доклад на проверителя по чл.262м ТЗ във връзка с адекватността и разумността на предвиденото при преобразуване съотношение на замяна. Съдружниците не могат да дерогират изискванията за общ доклад за проверка на капитала по чл.262ф, ал.1 ТЗ, тъй като това правило е от публично-правен порядък и е в интерес на третите лица – кредитори на дружеството.
7. В регистърното производство при преобразуване, обстоятелствата по чл. 264д вр. чл. 262с, ал.3 ТЗ се установяват единствено с доклад на проверителя.
Производството е с правно основание чл.25, ал.4, изр.2 ЗТР и е образувано по жалба срещу решениe на Варненския окръжен съд, което е потвърден отказ на Агенция по вписванията,постановен по заявление за вписване на преобразуване чрез промяна на правната форма.
Съдът, след преценка на въведените доводи и представените доказателства, намира жалбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:
Депозираната жалба е мотивирана на първо място с основаването на постановения от длъжностното лице отказ с несъществуващи текстове от закона – чл.24, т.4 и т.5 ЗТР. Ревизираният отказ съдържа подробни мотиви, основани на невъзможността преобразуването да се съчетае с редуциране на членския състав на преобразуващото дружество. Отказът е мотивиран и с липсата на нарочен доклад на проверителя, обективиращ наличието на предпоставките по чл. 261б, ал.1, изр.2 и чл.264д ТЗ. В съответствие с изложеното, съдът приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на чл.24, ал.1, изр.1 ТЗ. Наличието на явни фактически грешки в отказа и конкретно – грешното посочване на текстове от закона не съставлява самостоятелно основание за отмяна по реда на съдебната проверка. Очевидно е при съпоставка с изложените мотиви, че отказът е постановен, на основание чл.21, т.4 и т.5 ЗТР,тъй като при дължимата проверка органът по вписванията е констатирал, че към заявлението не са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и че представените такива не удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.
Разглежданият отказ е постановен по заявление, обективиращо искане за вписване на преобразуване на СД в ЕООД чрез способа на промяна в правната форма. При преобразуване на търговски дружества съдружниците и/или акционерите в преобразуващите се дружества придобиват членство в едно или повече от новообразуваните и/или приемащите дружества. Разгледано от друг ъгъл, това правило означава, че след като преобразуващото се дружество се е прекратило, съдружниците или акционерите имат право на ликвидационен дял, но тъй като не се извършва ликвидация, срещу това свое право те получават съответен брой дялове или акции в приемащото или новообразуваното дружество. Горното правило съставлява общ принцип на преобразуването.
Прекратяването на членственото правоотношение в прекратеното дружество и заместването му с членство в приемащото или новоучреденото дружество се извършва по право, едновременно с преобразуването, вкл. и по отношение на тези, които са изразили несъгласие с преобразуването. Изключенията от посочения общ принцип са лимитивно изброени в закона: при преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество /чл.262с ТЗ/; при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик /чл.265-265в ТЗ/ ; при условията на парично уравняване, но в размер не повече от 10% от съвкупната номинална стойност на придобитите дялове и акции (чл. 261б и чл. 263р ТЗ). Изложеното сочи, че принципът за запазването на членствените права не може да бъде дерогиран, вкл. и по взаимно съгласие на съдружниците в преобразуващото се дружество.
В съответствие с посочените общи принципи, едновременно с преобразуване чрез промяна в правната форма не може да се прекрати членственото правоотношение на съдружник в преобразуващото се дружество.
При изследване на спорното правоотношение, съдът намира за неоснователни възраженията на страната, черпени от разпоредбата на чл. 264, ал.2 ТЗ. Сочената норма забранява едновременно с промяната на правната форма да се приемат нови съдружници или акционери. Смисълът на чл.264в ТЗ е да уреди невъзможността за разширение на членския състав при конкретната форма на преобразуване, тъй като такава забрана липсва при останалите преобразуващи механизми. Разпоредбата обаче не следва да се тълкува като нормативно разрешение членския състав да бъде изменян в обратна насока – чрез прекратяване на заварено от преобразуването членство. Принципа за запазване на членския състав е уреден в общите разпоредби на преобразуването. Нормата на чл.264в, ал.2 ТЗ не създава изключение от тях.
Неоснователни са и възраженията на въззивника касателно изискванията за проверка на преобразуването - чл.264в ТЗ. Поддържа се в тази връзка, че изискванията за проверка следва да се считат дерогирани по общо съгласие на съдружниците в преобразуващото се дружество и на основание чл. 262л, ал.5 ТЗ. Действително, разпоредбата на чл.262л, ал.5 ТЗ разпорежда, че проверка на преобразуването не се извършва, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие. Макар и разположена систематично в раздела за вливане, сливане, разделяне и отделяне, нормата следва да намери приложение и по отношение разглежданата форма за преобразуване. Горното следва от общия смисъл на закона – правилото за справедливото съотношение на замяна и неговата проверка е в интерес на съдружниците/акционерите, респ. няма пречка да се дерогира по изричното им общо съгласие.
Възможността за дерогиране обаче е относима единствено към доклада на проверителя по чл.262м ТЗ във връзка с адекватността и разумността на предвиденото при преобразуване съотношение на замяна. Съдружниците не могат да дерогират изискванията за общ доклад за проверка на капитала по чл.262ф, ал.1 ТЗ, тъй като това правило е от публично-правен порядък и е в интерес на третите лица – кредитори на дружеството.
В контекста на изложеното, правилни са изводите на длъжностното лице по регистрация, че към заявлението е необходимо да се представят и не са представени доказателства за съставянето на общ доклад на проверителя за спазването на чл. 264д вр. чл. 262с, ал.3 ТЗ.
Следва изрично да се отбележи, че в регистърното производство при преобразуване, обстоятелствата по чл. 264д вр. чл. 262с, ал.3 ТЗ се установяват единствено с доклад на проверителя. Твърденията на страната, вкл. и едностранно съставените от същата счетоводни документи не обвързват регистърния орган, респ. и съда при проверка на правилността на постановения отказ. Със заявлението не е установен размера на чистата стойност на имуществото на СД, респ. покрива ли същото величината на капитала на новоучреденото дружество.
Така мотивиран, съдът намира, че решението на ОС – Варна следва да бъде потвърдено по съображения, изложени в съдебния акт. Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд, с което е отвърден отказа на Агенция по вписванията , постановен по заявление вх.№ за преобразуване чрез промяна на правната форма на СД «С.Т. – С. и сие».
Р Е Ш Е Н И Е № 92 от 28.04.2011 год. на Варненския апелативен съд, търговско отделение по частно търговско дело № 168/2011 год.
ТЕЗИ НА СЪДА
1 Общ принцип при преобразуване на търговски дружества е, че съдружниците и/или акционерите в преобразуващите се дружества придобиват членство в едно или повече от новообразуваните и/или приемащите дружества. Това правило означава, че след като преобразуващото се дружество се е прекратило, съдружниците или акционерите имат право на ликвидационен дял, но тъй като не се извършва ликвидация, срещу това свое право те получават съответен брой дялове или акции в приемащото или новообразуваното дружество.
2.Прекратяването на членственото правоотношение в прекратеното дружество и заместването му с членство в приемащото или новоучреденото дружество се извършва по право, едновременно с преобразуването, вкл. и по отношение на тези, които са изразили несъгласие с преобразуването. Изключенията от посочения общ принцип са лимитивно изброенив закона: чл.262с ТЗ ,чл.265-265в ,чл. 261б и чл. 263р ТЗ. Принципът за запазването на членствените права не може да бъде дерогиран, вкл. и по взаимно съгласие на съдружниците в преобразуващото се дружество.
3. Едновременно с преобразуване чрез промяна в правната форма не може да се прекрати членственото правоотношение на съдружник в преобразуващото се дружество.
4. Разпоредбата на 264, ал.2 ТЗзабранява едновременно с промяната на правната форма да се приемат нови съдружници или акционери. Смисълът на чл.264ТЗ е да уреди невъзможността за разширение на членския състав при конкретната форма на преобразуване, тъй като такава забрана липсва при останалите преобразуващи механизми. Разпоредбата обаче не следва да се тълкува като нормативно разрешение членския състав да бъде изменян в обратна насока – чрез прекратяване на заварено от преобразуването членство.
5.Разпоредбата на чл.262л, ал.5 ТЗ разпорежда, че проверка на преобразуванетоне се извършва, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие. Макар и разположена систематично в раздела за вливане, сливане, разделяне и отделяне, нормата следва да намери приложение и по отношение разглежданата форма за преобразуване. Това следва от общия смисъл на закона – правилото за справедливото съотношение на замяна и неговата проверка е в интерес на съдружниците/акционерите, респ. няма пречка да се дерогира по изричното им общо съгласие.
6. По съгласие на съдружниците или акционерите преобразуващите се и в приемащите дружества може да не се извършва доклад на проверителя по чл.262м ТЗ във връзка с адекватността и разумността на предвиденото при преобразуване съотношение на замяна. Съдружниците не могат да дерогират изискванията за общ доклад за проверка на капитала по чл.262ф, ал.1 ТЗ, тъй като това правило е от публично-правен порядък и е в интерес на третите лица – кредитори на дружеството.
7. В регистърното производство при преобразуване, обстоятелствата по чл. 264д вр. чл. 262с, ал.3 ТЗ се установяват единствено с доклад на проверителя.
Производството е с правно основание чл.25, ал.4, изр.2 ЗТР и е образувано по жалба срещу решениe на Варненския окръжен съд, което е потвърден отказ на Агенция по вписванията,постановен по заявление за вписване на преобразуване чрез промяна на правната форма.
Съдът, след преценка на въведените доводи и представените доказателства, намира жалбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:
Депозираната жалба е мотивирана на първо място с основаването на постановения от длъжностното лице отказ с несъществуващи текстове от закона – чл.24, т.4 и т.5 ЗТР. Ревизираният отказ съдържа подробни мотиви, основани на невъзможността преобразуването да се съчетае с редуциране на членския състав на преобразуващото дружество. Отказът е мотивиран и с липсата на нарочен доклад на проверителя, обективиращ наличието на предпоставките по чл. 261б, ал.1, изр.2 и чл.264д ТЗ. В съответствие с изложеното, съдът приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на чл.24, ал.1, изр.1 ТЗ. Наличието на явни фактически грешки в отказа и конкретно – грешното посочване на текстове от закона не съставлява самостоятелно основание за отмяна по реда на съдебната проверка. Очевидно е при съпоставка с изложените мотиви, че отказът е постановен, на основание чл.21, т.4 и т.5 ЗТР,тъй като при дължимата проверка органът по вписванията е констатирал, че към заявлението не са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и че представените такива не удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.
Разглежданият отказ е постановен по заявление, обективиращо искане за вписване на преобразуване на СД в ЕООД чрез способа на промяна в правната форма. При преобразуване на търговски дружества съдружниците и/или акционерите в преобразуващите се дружества придобиват членство в едно или повече от новообразуваните и/или приемащите дружества. Разгледано от друг ъгъл, това правило означава, че след като преобразуващото се дружество се е прекратило, съдружниците или акционерите имат право на ликвидационен дял, но тъй като не се извършва ликвидация, срещу това свое право те получават съответен брой дялове или акции в приемащото или новообразуваното дружество. Горното правило съставлява общ принцип на преобразуването.
Прекратяването на членственото правоотношение в прекратеното дружество и заместването му с членство в приемащото или новоучреденото дружество се извършва по право, едновременно с преобразуването, вкл. и по отношение на тези, които са изразили несъгласие с преобразуването. Изключенията от посочения общ принцип са лимитивно изброени в закона: при преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество /чл.262с ТЗ/; при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик /чл.265-265в ТЗ/ ; при условията на парично уравняване, но в размер не повече от 10% от съвкупната номинална стойност на придобитите дялове и акции (чл. 261б и чл. 263р ТЗ). Изложеното сочи, че принципът за запазването на членствените права не може да бъде дерогиран, вкл. и по взаимно съгласие на съдружниците в преобразуващото се дружество.
В съответствие с посочените общи принципи, едновременно с преобразуване чрез промяна в правната форма не може да се прекрати членственото правоотношение на съдружник в преобразуващото се дружество.
При изследване на спорното правоотношение, съдът намира за неоснователни възраженията на страната, черпени от разпоредбата на чл. 264, ал.2 ТЗ. Сочената норма забранява едновременно с промяната на правната форма да се приемат нови съдружници или акционери. Смисълът на чл.264в ТЗ е да уреди невъзможността за разширение на членския състав при конкретната форма на преобразуване, тъй като такава забрана липсва при останалите преобразуващи механизми. Разпоредбата обаче не следва да се тълкува като нормативно разрешение членския състав да бъде изменян в обратна насока – чрез прекратяване на заварено от преобразуването членство. Принципа за запазване на членския състав е уреден в общите разпоредби на преобразуването. Нормата на чл.264в, ал.2 ТЗ не създава изключение от тях.
Неоснователни са и възраженията на въззивника касателно изискванията за проверка на преобразуването - чл.264в ТЗ. Поддържа се в тази връзка, че изискванията за проверка следва да се считат дерогирани по общо съгласие на съдружниците в преобразуващото се дружество и на основание чл. 262л, ал.5 ТЗ. Действително, разпоредбата на чл.262л, ал.5 ТЗ разпорежда, че проверка на преобразуването не се извършва, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащите дружества са изразили писмено съгласие. Макар и разположена систематично в раздела за вливане, сливане, разделяне и отделяне, нормата следва да намери приложение и по отношение разглежданата форма за преобразуване. Горното следва от общия смисъл на закона – правилото за справедливото съотношение на замяна и неговата проверка е в интерес на съдружниците/акционерите, респ. няма пречка да се дерогира по изричното им общо съгласие.
Възможността за дерогиране обаче е относима единствено към доклада на проверителя по чл.262м ТЗ във връзка с адекватността и разумността на предвиденото при преобразуване съотношение на замяна. Съдружниците не могат да дерогират изискванията за общ доклад за проверка на капитала по чл.262ф, ал.1 ТЗ, тъй като това правило е от публично-правен порядък и е в интерес на третите лица – кредитори на дружеството.
В контекста на изложеното, правилни са изводите на длъжностното лице по регистрация, че към заявлението е необходимо да се представят и не са представени доказателства за съставянето на общ доклад на проверителя за спазването на чл. 264д вр. чл. 262с, ал.3 ТЗ.
Следва изрично да се отбележи, че в регистърното производство при преобразуване, обстоятелствата по чл. 264д вр. чл. 262с, ал.3 ТЗ се установяват единствено с доклад на проверителя. Твърденията на страната, вкл. и едностранно съставените от същата счетоводни документи не обвързват регистърния орган, респ. и съда при проверка на правилността на постановения отказ. Със заявлението не е установен размера на чистата стойност на имуществото на СД, респ. покрива ли същото величината на капитала на новоучреденото дружество.
Така мотивиран, съдът намира, че решението на ОС – Варна следва да бъде потвърдено по съображения, изложени в съдебния акт. Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд, с което е отвърден отказа на Агенция по вписванията , постановен по заявление вх.№ за преобразуване чрез промяна на правната форма на СД «С.Т. – С. и сие».
РЕШЕНИЕ №75 от 08.04.2011 г. на Варненски апелативен съд,Търговско отделение по въззивно частно гражданско дело № 197 по описа за 2011 година,
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Нормата на чл.139 ал.1 ТЗ, извън частта за минимално установения 7-дневен срок, е диспозитивна по своя характер и дава възможност съдружниците да уговорят начина на уведомлението с писмена покана, така и в срок по-голям от 7 дни.
2. Всеки съдружник в ООД разполага с управителни и контролни права, но и неимуществени задължения, измежду които са и тези по чл.124 ТЗ за участие в управлението и задължението за съдействие. Наред с тези задължения съдружникът има и общото задължение за лоялност, изискващо почтено и добросъвестно поведение, както към дружеството, така и към останалите съдружници.
Производството е по чл.25 ал.4 ЗТР,образувано е срещу решение на Варненски окръжен съд, с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрация към АВп, постановен по заявление за вписване на промени в обстоятелства, подлежащи на регистрация, а именно: изключване на съдружника Г.Ф. на осн. чл.126 ал.3 ТЗ и поемане на дружествения му дял от останалите съдружници и промяна на дружествения договор.
Апелативният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от мотивите на отказа, длъжностното лице по регистрация към АВп е приело, че приложените към заявлението документи не установяват изпълнение на процедурата по чл.126 ал.3 ТЗ и на реда на свикване на ОС на съдружниците по см. на чл.139 ал.1 ТЗ.
От приложените документи безспорно се установява, че процедурата по чл.126 ал.3 ТЗ е изпълнена. Предупреждението за изключване е връчено на съдружника Г.Ф. най-късно на 20.08.2010 г., видно от съдържанието на известието за доставяне и пощенското клеймо на обслужващата пощенска станция в Република Ирландия. В мотивите на отказа си длъжностното лице по регистрация се е позовало бланкетно на невъзможността от представените писмени документи да извърши проверка относно това, спазена ли е уредената в чл.126 ТЗ процедура по изключване на съдружник. В тази част на мотивите си длъжностното лице е излязло извън кръга на очертания му в чл.21 ЗТР обхват на проверка, поради което и не съставлява основание за отказ от вписване, както правилно е приел окръжният съд.
В останалата част мотивите на длъжностното лице за постановяване на отказа не съответстват на закона, предвид следното: Видно от рзпоредбата на чл.10.2 от дружествения договор на „М ” ООД гр. Варна в редакцията му към 31.03.2009 г., действаща към датата на изпращане на поканата за свикване на ОС на съдружниците и провеждане на самото общо събрание, уведомяването се извършва чрез връчване на писмена покана или уведомление на всеки съдружник или изпращането й по пощата, e-mail, факс или телекс най-малко седем дни преди датата на заседанието. Нормата на чл.139 ал.1 ТЗ, извън частта за минимално установения 7-дневен срок, е диспозитивна по своя характер и дава възможност съдружниците да уговорят начина на уведомлението с писмена покана, така и в срок по-голям от 7 дни. В конкретния случай съдружниците в „М” ООД гр. Варна са възприели седмодневният срок, но с оглед членския състав на дружеството са разширили начина на уведомление включително и чрез изпращане на поканата по електронна поща /email/ без да се изисква потвърждение. Съгласно чл.8 ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ в редакцията му ДВ бр.34/2001 г., приложима материалноправна норма, електронното изявление се смята за получено, ако адресатът потвърди получаването. Ако не е посочен срок за потвърждаване на получаването, потвърждаването трябва да бъде извършено в разумен срок – чл.8 ал.2 от ЗЕДЕП. Съобразно чл.10 ал.2 от ЗЕДЕП в редакцията му ДВ бр.34/2001 г., ако не се изисква потвърждение, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система или ако не е посочил такава – с постъпването му в информационната система на адресата. Писменото уведомление – покана за свикване на извънредно ОС на 21.09.2010 г. е изпратено до съдружника Г.Ф. на 13.09.2010 г. до посочената от него информационна система, поради което и с оглед нормата на чл.10 ал.2 ЗЕДЕП, се счита за получено на същата дата 13.09.2010 г.. Електронното изявление - покана препраща и към съдържанието на изпратеното по-рано препоръчано писмо – покана за връчване на адресата чрез пощенски оператор в Република Ирландия, описана в известието – обратна разписка, закрепена за пощенския плик на пратката. От извършеното върху него отбелязване от този пощенски оператор се установява, че пощенската пратка е престояла в пощенската станция в Република Ирландия от 07.09.2010 г. до 30.09.2010 г. т.е. е била на разположение към датата на получаване на електронното известие.
Всеки съдружник в ООД разполага с управителни и контролни права, но и неимуществени задължения, измежду които са и тези по чл.124 ТЗ за участие в управлението и задължението за съдействие. Наред с тези задължения съдружникът има и общото задължение за лоялност, изискващо почтено и добросъвестно поведение, както към дружеството, така и към останалите съдружници. В конкретния случай съдружникът Г.Ф., получавайки предупреждението за изключване с по-нататъшното си недобросъвестно бездействие е нарушил горепосоченото неимуществено задължение, което законът не толерира.
Горепосочените факти и обстоятелства дават основание на съда да приеме, че съдружникът е бил своевременно редовно поканен по смисъла на чл.139 ал.1 ТЗ за извънредното общо събрание за 21.09.2010 г.. Съдът съобрази също, че са изтекли и 3 месеца от деня на провеждане на общото събрание, в който краен срок съгласно разпоредбата на чл.74 ал.2 предл. последно ТЗ съдружникът Г.Ф. бе могъл да атакува по реда на чл.74 ТЗ законосъобразността на взетите решения, което не е сторено. Последното се установява от извършената служебна справка в Окръжен съд – Варна. При това положение взетите от проведеното на 21.09.2010 г.общото събрание решения са влезли в сила и подлежат на вписване.
Предвид изложеното, като е потвърдил отказа на АВп, окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Апелативният съд е отменил обжалваното решение, с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрация към АВп, постановен по заявление за вписване на промени в обстоятелства, подлежащи на регистрация и е указал на Агенцията по вписвания да постанови вписване на промени в обстоятелства по партидата на „М” ООД гр. Варна.
Отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в ООД
Р Е Ш Е Н И Е № 128 от 19.11.2009 г. на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по търговско дело № 269 по описа за 2009 г
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Искът по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците е предоставен на всеки съдружник или акционер в търговско дружество, ако взетите от общото събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Нормата предпоставя, че ищецът разполага с качеството съдружник или акционер към момента на провеждане на събранието – аргументи от буквалното тълкуване на ал.1, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 на чл.74 ТЗ.
2. Конститутивното действие на съдебното решение по чл.74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска: ищеца – съдружник или акционер и ответника - дружеството, но и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в производството по делото.
3.Задължителната сила на указанията на съда при отмяна на решенията изисква при повторно разглеждане на същия въпрос членовете на дружеството да се съобразяват с дадените тълкувания на законите, договора и устава – чл.75, ал.1 ТЗ, а всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожност на решения или действия на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда – чл.75, ал.2 ТЗ.
4. Потестативното право за отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор решения на общото събрание е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона качество за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени членствени права, но и с оглед интересите на останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес.
5. В производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения.
6. Прекратяването на членството на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ - чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска.
7. След като е констатирано нарушение на императивното правило на чл.139, ал.1 ТЗ – ищецът не е бил поканен на заседанията с писмена покана, връчена най-малко 7 дни преди провеждането им, останалите основания за незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание, които не подлежат контрол от съда.
Производството е касационно, образувано е по жалба “Б”О. , гр. С. срещу решение на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение на Софийския градски съд. С това решение са отменени решенията от 23.04.2007г. и от 10.05.2007г. на Общото събрание на съдружниците на ТД “Б”О. по иск, предявен от И. Ш. Х. на основание чл.74 ТЗ.
С определение Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е допуснал касационното обжалване на въззивния акт на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса: Допустим ли е иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците по чл.74 ТЗ при загубване на качеството на съдружник от ищеца в хода на съдебното производство?
Производството по делото е образувано по иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност, с които управителят е оправомощен да продаде и да закупи недвижими имоти от името на търговеца. Ищецът е твърдял, че е налице нарушение на процедурните правила – той не е бил поканен на събранията, и че решенията са взети в противоречие с учредителния договор на дружеството.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че исковете са предявени в срока по чл.74, ал.2 ТЗ, тъй като ищецът не е присъствал и не е бил поканен на общите събрания на 23.04.2007г. и на 10.05.2007г., а исковата молба е предявена на 08.06.2007г., т.е. в 3-месечен срок от провеждането им. Сроковете са уговорени в полза на ищеца и при липса на данни за узнаването, исковата молба е счетена за подадена в срок. На следващо място, към момента на приемане на атакуваните решения ищецът е бил съдружник, поради което разполага с активна легитимация за оспорването им, а изключването му от дружеството е настъпило след предявяване на исковете – на 22.11.2007г. По същество са констатирани нарушения на закона и на дружествения договор и исковете са уважени.
По поставения въпрос касаторът поддържа, че предявените искове по чл.74 ТЗ са недопустими поради загубване от ищеца на качеството съдружник в хода на съдебното производство и на интерес от търсената с иска защита, както и че за него не съществува потестативното право за отмяна на решенията на общото събрание, тъй като не би могъл да въздейства върху евентуално ново решение на общото събрание, което да се проведе без допускане на нарушения, ако такива се констатират в производството по иска за отмяна. Касаторът се позовава на Решение № 812/05.01.2007г. по т.д. № 434/2006г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че качеството на съдружник или акционер на ищеца към момента на решението на общото събрание, чиято отмяна се иска, е абсолютна процесуална предпоставка, която трябва да съществува през цялото съдебно производство. Загубването на това качество впоследствие в хода на процеса на друго основание, различно от това, на което е взето решението на общото събрание, следва да се преценява с оглед на правния интерес на ищеца от търсената защита.
Съществуват и решения на ВКС, в които е застъпено становище, различно от заявеното от касатора. Според Решение № 1225/27.06.2002г. по гр.д. № 2291/2001г. на ВКС, V г.о. правният интерес да се иска отмяна на решение на общото събрание трябва да е налице към момента на вземане на решението, като придобиването на качеството акционер на ищеца след деня на провеждане на събранието не създава за него правото да се иска отмяна на предишни решения. Съгласно Решение № 1284/20.10.2003г. по гр.д. № 1880/2002г. на ВКС, V г.о. активно легитимиран да предяви иск по чл.74 ТЗ е съдружник или акционер, като законът изисква наличие на активна легитимация на ищеца към момента на предявяване на иска. Конститутивното действие на решението по отношение на цялото дружество и всичките му членове е приведено като аргумент, че с прехвърлянето на притежаваните акции след провеждане на събранието, чиито решения се атакуват, няма за последица отпадане на правния интерес на ищеца да поддържа иска. Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 566/2006г. на ВКС, ТК предвижда, че процесуално легитимиран да предяви иска по чл.74 ТЗ е само съдружник, който има това качество към момента на приемане на атакуваните решения на общото събрание, което представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС, на основание чл.291, т.1 ГПК, намира за правилна практиката, обективирана в посочените три служебно известни на съда решения по поставения въпрос.
Искът за отмяна по чл.74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник или акционер в търговско дружество, ако взетите от общото му събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Нормата предпоставя, че ищецът разполага с качеството съдружник или акционер към момента на провеждане на събранието – аргументи от буквалното тълкуване на ал.1, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 на чл.74 ТЗ.
Конститутивното действие на съдебното решение по чл.74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска: ищеца – съдружник или акционер и ответника - дружеството, но и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в производството по делото. Задължителната сила на указанията на съда при отмяна на решенията изисква при повторно разглеждане на същия въпрос членовете на дружеството да се съобразяват с дадените тълкувания на законите, договора и устава – чл.75, ал.1 ТЗ, а всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожност на решения или действия на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда – чл.75, ал.2 ТЗ. Следователно потестативното право за отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор решения на общото събрание е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона качество за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени членствени права, но и с оглед интересите на останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес. Разпоредбата охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и на доброволността при сдружаването. Правният интерес, в случая, произтича от принципи от по-висш ранг в сравнение с частния интерес на всяко лице, разполагащо с правото да потърси правна защита и съдействие пред съда.
Съставът на ВКС приема, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Прекратяването на членството на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ - чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска.
По съществото на спора.
С исковете по чл.74 ТЗ ищецът атакува решенията на общото събрание на съдружниците на “Б”О. от 23.04.2007г. и от 10.05.2007г., с които на управителя на дружеството са делегирани права за продажба и за закупуване на недвижими имоти. Изключването на ищеца като съдружник е вписано на 22.11.2007г., т.е. в хода на съдебното производство, образувано по искова молба от 08.06.2007г. В този смисъл, въззивното решение, с което е прието, че предявените искове са допустими, съответства на разрешението по поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и е правилно.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е установен точният момент, в който ищецът е узнал за решенията на общото събрание, поради което е и необоснован изводът на апелативния съд за спазване на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. С молба от 11.10.2007г. ищецът е заявил, че не е бил известен за провеждането на събранията и за взетите решения, а е узнал за тях едновременно и инцидентно в деня преди предявяването на исковете. Това твърдение на ищеца не е опровергано по делото, поради което правилно въззивният съд е приел, че срокът следва да се тълкува в полза на ищеца, след като за депозирането на исковата молба е спазен пределният 3-месечен срок от деня на провеждане на събранията.
Останалите касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК не следва да се разглеждат. Те касаят основания за незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание, които не подлежат контрол от съда, след като е констатирано нарушение на императивното правило на чл.139, ал.1 ТЗ – ищецът не е бил поканен на заседанията с писмена покана, връчена най-малко 7 дни преди провеждането им.
Върховният касационен съд е оставил в сила въззивното решение.
Решението е окончателно и представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.
Р Е Ш Е Н И Е № 128 от 19.11.2009 г. на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по търговско дело № 269 по описа за 2009г
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Искът по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците е предоставен на всеки съдружник или акционер в търговско дружество, ако взетите от общото събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Нормата предпоставя, че ищецът разполага с качеството съдружник или акционер към момента на провеждане на събранието – аргументи от буквалното тълкуване на ал.1, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 на чл.74 ТЗ.
2. Конститутивното действие на съдебното решение по чл.74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска: ищеца – съдружник или акционер и ответника - дружеството, но и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в производството по делото.
3.Задължителната сила на указанията на съда при отмяна на решенията изисква при повторно разглеждане на същия въпрос членовете на дружеството да се съобразяват с дадените тълкувания на законите, договора и устава – чл.75, ал.1 ТЗ, а всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожност на решения или действия на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда – чл.75, ал.2 ТЗ.
4. Потестативното право за отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор решения на общото събрание е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона качество за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени членствени права, но и с оглед интересите на останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес.
5. В производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения.
6. Прекратяването на членството на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ - чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска.
7. След като е констатирано нарушение на императивното правило на чл.139, ал.1 ТЗ – ищецът не е бил поканен на заседанията с писмена покана, връчена най-малко 7 дни преди провеждането им, останалите основания за незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание, които не подлежат контрол от съда.
Производството е касационно, образувано е по жалба “Б”О. , гр. С. срещу решение на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение на Софийския градски съд. С това решение са отменени решенията от 23.04.2007г. и от 10.05.2007г. на Общото събрание на съдружниците на ТД “Б”О. по иск, предявен от И. Ш. Х. на основание чл.74 ТЗ.
С определение Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е допуснал касационното обжалване на въззивния акт на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса: Допустим ли е иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците по чл.74 ТЗ при загубване на качеството на съдружник от ищеца в хода на съдебното производство?
Производството по делото е образувано по иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност, с които управителят е оправомощен да продаде и да закупи недвижими имоти от името на търговеца. Ищецът е твърдял, че е налице нарушение на процедурните правила – той не е бил поканен на събранията, и че решенията са взети в противоречие с учредителния договор на дружеството.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че исковете са предявени в срока по чл.74, ал.2 ТЗ, тъй като ищецът не е присъствал и не е бил поканен на общите събрания на 23.04.2007г. и на 10.05.2007г., а исковата молба е предявена на 08.06.2007г., т.е. в 3-месечен срок от провеждането им. Сроковете са уговорени в полза на ищеца и при липса на данни за узнаването, исковата молба е счетена за подадена в срок. На следващо място, към момента на приемане на атакуваните решения ищецът е бил съдружник, поради което разполага с активна легитимация за оспорването им, а изключването му от дружеството е настъпило след предявяване на исковете – на 22.11.2007г. По същество са констатирани нарушения на закона и на дружествения договор и исковете са уважени.
По поставения въпрос касаторът поддържа, че предявените искове по чл.74 ТЗ са недопустими поради загубване от ищеца на качеството съдружник в хода на съдебното производство и на интерес от търсената с иска защита, както и че за него не съществува потестативното право за отмяна на решенията на общото събрание, тъй като не би могъл да въздейства върху евентуално ново решение на общото събрание, което да се проведе без допускане на нарушения, ако такива се констатират в производството по иска за отмяна. Касаторът се позовава на Решение № 812/05.01.2007г. по т.д. № 434/2006г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че качеството на съдружник или акционер на ищеца към момента на решението на общото събрание, чиято отмяна се иска, е абсолютна процесуална предпоставка, която трябва да съществува през цялото съдебно производство. Загубването на това качество впоследствие в хода на процеса на друго основание, различно от това, на което е взето решението на общото събрание, следва да се преценява с оглед на правния интерес на ищеца от търсената защита.
Съществуват и решения на ВКС, в които е застъпено становище, различно от заявеното от касатора. Според Решение № 1225/27.06.2002г. по гр.д. № 2291/2001г. на ВКС, V г.о. правният интерес да се иска отмяна на решение на общото събрание трябва да е налице към момента на вземане на решението, като придобиването на качеството акционер на ищеца след деня на провеждане на събранието не създава за него правото да се иска отмяна на предишни решения. Съгласно Решение № 1284/20.10.2003г. по гр.д. № 1880/2002г. на ВКС, V г.о. активно легитимиран да предяви иск по чл.74 ТЗ е съдружник или акционер, като законът изисква наличие на активна легитимация на ищеца към момента на предявяване на иска. Конститутивното действие на решението по отношение на цялото дружество и всичките му членове е приведено като аргумент, че с прехвърлянето на притежаваните акции след провеждане на събранието, чиито решения се атакуват, няма за последица отпадане на правния интерес на ищеца да поддържа иска. Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 566/2006г. на ВКС, ТК предвижда, че процесуално легитимиран да предяви иска по чл.74 ТЗ е само съдружник, който има това качество към момента на приемане на атакуваните решения на общото събрание, което представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС, на основание чл.291, т.1 ГПК, намира за правилна практиката, обективирана в посочените три служебно известни на съда решения по поставения въпрос.
Искът за отмяна по чл.74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник или акционер в търговско дружество, ако взетите от общото му събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Нормата предпоставя, че ищецът разполага с качеството съдружник или акционер към момента на провеждане на събранието – аргументи от буквалното тълкуване на ал.1, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 на чл.74 ТЗ.
Конститутивното действие на съдебното решение по чл.74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска: ищеца – съдружник или акционер и ответника - дружеството, но и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в производството по делото. Задължителната сила на указанията на съда при отмяна на решенията изисква при повторно разглеждане на същия въпрос членовете на дружеството да се съобразяват с дадените тълкувания на законите, договора и устава – чл.75, ал.1 ТЗ, а всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожност на решения или действия на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда – чл.75, ал.2 ТЗ. Следователно потестативното право за отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор решения на общото събрание е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона качество за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени членствени права, но и с оглед интересите на останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес. Разпоредбата охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и на доброволността при сдружаването. Правният интерес, в случая, произтича от принципи от по-висш ранг в сравнение с частния интерес на всяко лице, разполагащо с правото да потърси правна защита и съдействие пред съда.
Съставът на ВКС приема, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Прекратяването на членството на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ - чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска.
По съществото на спора.
С исковете по чл.74 ТЗ ищецът атакува решенията на общото събрание на съдружниците на “Б”О. от 23.04.2007г. и от 10.05.2007г., с които на управителя на дружеството са делегирани права за продажба и за закупуване на недвижими имоти. Изключването на ищеца като съдружник е вписано на 22.11.2007г., т.е. в хода на съдебното производство, образувано по искова молба от 08.06.2007г. В този смисъл, въззивното решение, с което е прието, че предявените искове са допустими, съответства на разрешението по поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и е правилно.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е установен точният момент, в който ищецът е узнал за решенията на общото събрание, поради което е и необоснован изводът на апелативния съд за спазване на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. С молба от 11.10.2007г. ищецът е заявил, че не е бил известен за провеждането на събранията и за взетите решения, а е узнал за тях едновременно и инцидентно в деня преди предявяването на исковете. Това твърдение на ищеца не е опровергано по делото, поради което правилно въззивният съд е приел, че срокът следва да се тълкува в полза на ищеца, след като за депозирането на исковата молба е спазен пределният 3-месечен срок от деня на провеждане на събранията.
Останалите касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК не следва да се разглеждат. Те касаят основания за незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание, които не подлежат контрол от съда, след като е констатирано нарушение на императивното правило на чл.139, ал.1 ТЗ – ищецът не е бил поканен на заседанията с писмена покана, връчена най-малко 7 дни преди провеждането им.
Върховният касационен съд е оставил в сила въззивното решение.
Решението е окончателно и представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.
Р Е Ш Е Н И Е № 107 от 13.10.2010 год. на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение по търговско дело № 1123 по описа за 2009 год.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ съдържа два компонента - от една страна, задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на акционерите при поискване.
2.Дружеството е в нарушение тогава, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени, и следователно, обективно не могат да се предоставят за сведение при поискване, или, тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им.
3. С оглед установяване на нарушение на императивната правна норма на чл. 224 ТЗ, ищецът е бил задължен да установи изгодните за него факти, че е имало писмени материали по съответните точки, и че на него избирателно са му били връчени при поискване материалите само по част от точките и не са му били предоставени останалите материали.
4.Правото на информация логически предпоставя изготвяне и наличие на такава информация /писмени материали/, която след това се предоставя на носителя на така дефинираното право по чл. 224 ТЗ.
5. При осъщественото доказване с допустимите доказателствени средства в рамките на процеса, при което фактът на задължителното изготвяне на непредставените материали, т. е. на тяхното реално съществуване е било установено, а фактът за злоумишлено непредоставяне на ищеца – жалбоподател - недоказан, не би могло да се приеме, че е нарушено императивното правило на чл. 224 ТЗ, свързано с нарушено право на информация на този акционер
Производство по чл. 290 ГПК, образувано по постъпила касационна жалба от търговско дружество “А” АД, против въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски, фирмено отделение.
С първоинстанционното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 10 от дневния ред на проведено общото събрание от 20.06.2006 г. на “Б” АД, гр.
С определение от 11.05.2010 г. по т. д. № 1123/2009 г. е допуснато касационно разглеждане на делото, поради наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса, свързан с доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение приема следното :
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ”Б С.” АД иск с правно основание чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че твърдението за допуснато нарушение на чл. 224 ТЗ, свързано с неприлагане на част от материалите за събранието от 20.06.2006 г., не е било установено от двамата ищци, които не са ангажирали доказателства, за да установят поддържаното твърдение. По останалите точки от дневния ред на събранието /т. т. 1, 2, 4, 5 и 10/, свързани с отмяна на решения на предходно общо събрание и приемане на годишния доклад за дейността, годишния финансов отчет за 2005 г. и решенията за разпределение на печалбата и увеличението на капитала, въззивният съд е приел, че не са налице посочените от ищеца нарушения на ТЗ, конкретно мотивирайки всяко едно изложено нарушение на императивно правило, като в тази част решението е влязло в сила.
Обжалваното решение, в посочената му част, не е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 224 ТЗ, но изводите на въззивната инстанция не са съобразени с процесуалните норми, регламентиращи доказването на релевантните факти в съдебното производство.
Исковата молба, депозирана от трима акционери - ищци съдържа и твърдения за нарушение на императивната норма на чл. 224 ТЗ, като това нарушение е обосновано с неприлагане към материалите за събранието на три писмени документа - Доклад на регистрирания одитор за 2004 г.; Годишен финансов отчет за 2004 г. и Отчет за дейността на дружеството за 2004 г. Първоинстанционният съд е посочил, че искът с правно основание чл. 74 ТЗ е неоснователен, като по отношение на твърдяното нарушение на императивното правило на чл. 224 ТЗ е мотивирал изводите си с това, че твърдението на ищците за отказан достъп до материалите от дневния ред на събранието е останало недоказано по отношение на двамата посочени по-горе ищци, а спрямо “Б. груп” АД е приел за установено предоставяне на материалите за събранието /обсъждани Приемо - предавателен протокол, свидетелски показания/.
В рамките на съдебното производство пред въззивната инстанция е установено, че първият ищец е бил заличен след проведена ликвидация, като процесът е продължил с участието на останалите двама ищци - “А” АД, представлявана от изп. директор Хр. Г. и последният в качеството му на физическо лице - акционер в ответното дружество.
Въззивната инстанция, произнасяйки се по жалба на останалите двама ищци, за да потвърди първоинстанционното решение по отношение на оплакването, свързано с нарушение на чл. 224 ТЗ, е счел, че те не са ангажирали никакви доказателства, за да установят поддържаното твърдение, което според решаващия съд означавало, че е спазено изискването на закона, съдържащо се в чл. 224, ал. 1 ТЗ. Въззивното решение, като краен извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 74 ТЗ, във връзка с въведено нарушение на императивното правило на чл. 224 ТЗ, следва да бъде потвърдено, но по други съображения. От значение е преди всичко обстоятелството, че касационната жалба е депозирана единствено от търговско дружество “А” АД, гр. С., поради което предмет на проверката е тази част от въззивния съдебен акт, свързана с твърденията и фактите, относими към този жалбоподател, и съответно определяне на приложимото право спрямо доказаните факти за този жалбоподател.
Въззивният съд не е преценил разпределението на доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание, в това число и чрез предоставяне на изготвените писмени материали за събранието.
Правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ съдържа два компонента - от една страна, задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на акционерите при поискване. Дружеството е в нарушение тогава, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени, и следователно, обективно не могат да се предоставят за сведение при поискване, или, тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им.
Ищецът “А” АД, с оглед изложеното в исковата молба, е следвало да установи твърдяния от него факт, включващ на първо място установяване на обстоятелството, че ответното акционерно дружество е било длъжно, по силата на чл. 224 ТЗ, да изготви и е изготвило писмени материали по съответните точки от проекта за дневен ред, и едва след това, че при поискване от негова страна, ответникът е отказал да му предостави исканите материали, като по този начин го е лишил от възможност да се запознае и да участва пълноценно в работата на общото събрание.
Неправилно се явява разбирането, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата, при която следвало да се държи сметка и съблюдава правилото относно доказване на отрицателните факти, тъй като с оглед установяване на нарушение на императивната правна норма на чл. 224 ТЗ, ищецът е бил задължен да установи изгодните за него факти, че е имало писмени материали по съответните точки, и че на него избирателно са му били връчени при поискване материалите само по част от точките и не са му били предоставени останалите материали.
След като твърдението за нарушение на чл. 224, ал. 1 ТЗ в исковата молба, депозирана от трима ищци – акционери е общо и се основава на това, че към писмените материали на общото събрание не е бил приложен доклад на регистрирания одитор за 2004 г., Годишен финансов отчет на ответното дружество за 2004 г. и Отчет за дейността на дружеството за 2004 г., то в тежест на ответното дружество е било опровергаването на твърдяните факти, което е било сторено. При това е безспорно, че само единият от ищците е установил релевантния за спора факт, че е поискал предоставяне на писмените материали за събранието, видно от писмо с входящ № 5447/10.05.2005 г. и на същата дата получаването на материалите е било удостоверено посредством подписването на предавателния протокол, и връчването на готова папка с документи.
Останалите двама ищци не са твърдяли, че им е отказано предоставяне на материали за събранието, а тяхната позиция, както пред въззивната инстанция, така и в касационната жалба на “А”АД, е била за разминаване в представените писмени материали. Именно и поради това, въззивният съд неправилно е приел, че ищците не са ангажирали доказателства, тъй като доказването на изпълнение на задълженията по изготвянето на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на дружеството ответник, което то е сторило в настоящото производство, а факта на избирателно предоставяне на материалите е следвало да бъде установен от този, който го е твърдял.
По отношение на пълнотата на писмените материали в кориците на делото се съдържат писмени документи, приложени от ответното дружество пред първоинстанционния съд, които не са били оспорвани, които внасят пълнота по отношение на комплекта от писмени документи, изготвени за събранието, а в тази връзка са били събирани и гласни доказателства, които потвърждават извода за наличието на изготвени писмени материали по точките от дневния ред и за предоставянето им при поискване на акционери. Правото на информация логически предпоставя изготвяне и наличие на такава информация/писмени материали/, която след това се предоставя на носителя на така дефинираното право по чл. 224 ТЗ. При осъщественото доказване с допустимите доказателствени средства в рамките на процеса, при което фактът на задължителното изготвяне на непредставените материали, т. е. на тяхното реално съществуване е било установено, а фактът за злоумишлено непредоставяне на ищеца – жалбоподател - недоказан, не би могло да се приеме, че е нарушено императивното правило на чл. 224 ТЗ, свързано с нарушено право на информация на този акционер.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение е оставил в сила въззивното решение.
Решението е окончателно и представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Поемане дяловете на починал съдружник от новоприет съдружник в ООД
РЕШЕНИЕ№81 от 16.12.2010 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия потърговско дело № 600 по описа за 2010 г
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Смъртта на физическото лице е основание споредчл. 125 ал. 1 т.1 от ТЗ за прекратяване на участието му в дружеството, както и на управителните му функции.
2. Решение на оставащия съдружник по отношение членството на наследниците на починалия съдружник, както и уреждане на имуществените отношения с последнит не са предпоставки за приемане на нов съдружник и вписване на промени относно състава на съдружниците
3. Законът не поставя изискване и не обвързва прекратяването на членството с уреждане на имуществените последици от това.
4.При смърт на съдружник в ООД имуществените му права - дяловете от капитала се наследяват, но не и правото на членство.
5.Наследникът се явява приобретател на дяловете, като трето лице за дружеството, по смисъла на чл. 129 ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а придобива права на съдружник, на собствено основание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала.
6.Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125 ал. 3 от ТЗ.
7.Приемането на наследника за съдружник в дружеството с ограничена отговорност е предоставено на волята на Общото събрание. Поради липсата на законодателно уредено правоприемство в членственото правоотношение на наследника на починал съдружник, решението на Общото събрание не е единствено формален акт. Общото събрание е овластено да откаже на наследника да го приеме за съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.
Производството е по реда на чл. 25 ал. 4 от Закона за търговския регистър и е образувано въз основа на жалба срещу отказ на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията за вписване на промени по партидата на жалбоподателя, изразяващи се взаличаване като съдружник и управител на починало лице и приемане на нов съдружник.
Отказът от вписване на заявените обстоятелства е мотивиран от длъжностното лице по регистрацията с това, че „не са представени документи, удостоверяващи липсата или наличието на наследници на починалия съдружник, които съгласно чл. 129 ал. 1 от ТЗ наследяват делът на Т. в размер на 2 500 лв. от капитала”. Не били представени и документи, „удостоверяващи изплащането на този дял, нито документ, удостоверяващ заявеното желание или нежелание от страна на съдружниците да придобият членствено правоотношение в дружеството”. Освен това, според длъжностното лице по регистрацията, молбата за приемане на съдружник не отговаряла на изискванията на дружествения договор, обявен по партидата на дружеството, както и декларацията за обстоятелствата по чл. 57 и чл. 58 от ТЗ, се прилагала при заявяване за вписване на физическо лице, като едноличен търговец, а не за вписването му като съдружник в ООД.
Пернишкият окръжен съд е уважил жалбата поради следните съображения:
Към подаденото заявление образец А е приложен препис-извлечение от акт за смърт № *** на Н. С. Т. От извършената служебна справка от съда, по реда на чл. 23 ал. 4 от ЗТР, се установява, че посоченото лице е вписано, като съдружник и управител в „М. е. Т” ООД, наред с вписания съдружник и управител В.Х.Ц.. От приложения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че съдружникът Н. Т. е починал на ***2009 г., което несъмнено, по смисъла на чл. 125 ал. 1 т.1 от ТЗ, е основание за прекратяване на участието в дружеството, както и на управителните му функции. Съдът не възприема доводите на длъжностното лице по регистрацията относно необходимостта от решение на оставащия съдружник по отношение членството на наследниците на починалия съдружник, както и уреждане на имуществените отношения с последните, като предпоставка за приемане на нов съдружник и вписване на промени относно състава на съдружниците. Това е така, защото: На проведеното заседание на ОСС, на 21.06.2010 г. са взети решения за: приемане, като съдружник в дружеството, на В. В. Ц.; поемане дела на починалия съдружник Н. С. Т. от останалия съдружник – В.Х.Ц. и новоприетия съдружник – В. В. Ц., като се заяви за вписване в ТР към Агенция по вписванията прекратяване участието на Н. С. Т., поради смъртта му и заличаването му, като управител на дружеството. Освен това е взето и решение за реда и начина на уреждане имуществените отношения с наследниците на починалия съдружник, както и разпределението на дяловете между съдружниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 ал. 1 т. 1 от ТЗ участието на съдружника се прекратява при смърт, който факт в случая е установен по безспорен начин от приложения препис-извлечение от акт за смърт на Н. С. Т. Законът не поставя изискване и не обвързва прекратяването на членството с уреждане на имуществените последици от това, било с прекратилия участието си съдружник, на друго основание, извън посоченото, или пък с наследниците на починал съдружник. В нормата на чл. 129 ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права - дяловете от капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете, като трето лице за дружеството, по смисъла на чл. 129 ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а придобива права на съдружник, на собствено основание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125 ал. 3 от ТЗ. На следващо място, приемането на наследника за съдружник в дружеството с ограничена отговорност е предоставено на волята на Общото събрание. Поради липсата на законодателно уредено правоприемство в членственото правоотношение на наследника на починал съдружник, решението на Общото събрание не е единствено формален акт. Общото събрание е овластено да откаже на наследника да го приеме за съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор. Следователно не е налице зависимост и обусловеност от решение на ОС за приемането или не на наследниците на починал съдружник, като съдружници в дружеството, на решението за приемане на трети лица при спазване на установения в ТЗ и дружествения договор, ред. Желанието на наследниците на починалия съдружник да поемат дела, без да са приети, като съдружници, е обстоятелство-ирелевантно за валидното настъпване на промяната в статута на дружеството досежно поемането на дела от капитала от страна на съдружника В.Ц. и приемането на В. Ц., като съдружник в дружеството. В настоящия случай е налице решение на ОС за уреждане имуществените отношения с наследниците на починалия съдружник. Приет е, като съдружник В. В. Ц., който наред с В.Х.Ц., са поели, съотв. брой дялове от капитала на дружеството, притежавани от починалия съдружник, и са внесли стойността на тези дялове по банкова сметка на „М. е. Т” ООД, които обстоятелства се установяват от приложените към заявлението за вписване, документи. Приложена е молба от В. В. Ц. за приемането му, като съдружник, както и декларация, че приема клаузите на дружествения договор и се задължава да ги спазва, а това, че е представена декларация за обстоятелствата по чл. 57 и чл. 58 от ТЗ, от новоприетия съдружник, без да се изисква такава, не може да има за последица отказ от вписване, при наличие на доказателства, установяващи валидното настъпване на заявените за вписване обстоятелства.
С оглед на горното съдът намира, че издаденият отказ от вписване на обстоятелства – заличаване на Н. С. Т., като съдружник и управител на дружеството и приемането на нов съдружник, подлежащи на вписване, е неправилен и незаконосъобразен.
Пернишкият окръжен съд е отменил обжалвания отказ и е указал на Агенциято по вписванията да извърши вписване в търговския регистър на заявените обстоятелства: заличаване на Н. С. Т., като съдружник и управител на дружеството и приемането на В. В. Ц. ***, като съдружник в „М. е. Т” ООД.
РЕШЕНИЕ № 63 от 10.02.2011 на АПЕЛАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, първи състав по въззивно търговско дело № 1180 по описа за 2010 година
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Договорът за търговско представителстно е двустранен, възмезден, формален и консенсуален договор, близък до договора за поръчка. Обемът на отстъпените правомощия може да е различен и не е задължително да включва представителна власт. Възможно е, дейността на представителя да се изчерпва само с посредничество, т.е. свързване на страните и подготовка за сключването на сделката.
2. На действителността на договора не се отразява обстоятелството, че в съдържанието мусе включва извършена до този момент дейност на посредника при осъществяване на връзка и координация по сделките с тютюн, както и бъдещи действия по сключения на същата дата втори договор за покупко-продажба на тютюн.
3.Размерът на договореното възнаграждение е въпрос на постигнато съгласие от двете страни и не касае валидността на договора за търговско представителство. Договореното възнаграждение не се съотнася към цената на сключените сделки за тютюн, тъй като изисквания за такава корелация няма. Представителят има право на възнаграждение при определени хипотези, дори и в случаи, когато сделки са били подготвени, но до сключването им не се е стигнало.
Производството е въззивно, образувано е по жалба срещу решение на Пловдивския окръжен съд , с което е отхвърлен предявения от „П."Е. гр. А. против ЕТ"Б." гр. А., частичен иск за сумата 30 000 лв. от общо 940 762.22 лв., представляваща възнаграждение по договор за търговско представителство от 15.3 0.2007г.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите и становищата на страните, прие следното:
Разгледана по същество, въззивната жалба е допустима и основателна.
„П."Е. гр. А., е предявил пред Пловдивски окръжен съд частичен иск против М. Н. А. като Е. с фирма „Б" гр. А., за сумата 30 000 лв. от общо 940 762.22 лв., представляваща възнаграждение по договор за търговско представителство от 15.10.2007г., ведно със законна лихва.
В обстоятелствената част се твърди, че ответникът в качеството си на Е. е подписал с Т. тютюнев монопол „Т." гр. И., два договора за покупко-продажба на обработен тютюн, съответно на 12.07.20()6г. за 1 147 тона и на 15.10.2007г. за 2 060 000 кг. Постигнали договореност ищецът да съдействува на ответника при изпълнение на първия договор на територията на Т. , поради което на същата дата - 12.07.2()06г. ответникът подписал „документ за оторизация" /л.38/, легитимиращ Е. П. ат като управител на „П."ООД, с права по организацията, процедирането, експедирането и осъществяването на договора на територията на Т.
При подписването на втория договор за покупко-продажба на тютюн от 15.10.2()07г., на същата дата бил сключен и договор между страните по настоящото дело, чрез който уреждали отношенията си във връзка с оказаното съдействие и координация от страна на ищеца по двата договора за сделките с тютюна. По силата на този договор ответникът се задължил да изплати възнаграждение на ищеца по 0.25 $ на килограм тютюн, на 25.12.20()8г. Ответникът не изпълнил задължението си за плащане в срок, нито след изпратената нотариална покана, поради което ищецът претендира правата си по съдебен ред.
Правното основание на предявения иск е чл. 36 ТЗ.
Ответникът не признава предявения иск. Твърди, че не е сключвал и подписвал договора от 15.10.2()07г., на който се основава претенцията. Същият не отразявал неговата воля, тъй като или бил написан върху предварително подписан и подпечатан лист, или подписът не бил на М. А. Освен това, той не владеел писмено турски език, поради което подписан от него документ на този език без преводач, бил недействителен. Не признава претенцията и поради това, че двата договора по сделките с тютюн били сключени без посредници, видно от съдържанието им. Счита, че процесният договор за търговско представителство е нищожен поради липса на основание и невъзможен предмет, а и договорената цена била невероятно висока.
Не е спорно сключването и изпълнението на двата договора за покупко-продажба на тютюн между ответника едноличен търговец и турския тютюнев монопол „Т.", което се установява и от представените писмени доказателства, както и от приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза. При индивидуализацията на страните в чл. 1 от договорите, настоящият ответник - купувач по сделките, е посочен като Б. А. , без да е упоменато качеството му па едноличен търговец. Договорите носят подпис и печат на ЕТ"Б." в представения „документ за оторизация" /л.38,39/, подписан и подпечатан с печата на ЕТ .. М. А. А. Това писмено доказателство е оспорено с отговора на исковата молба /т.4 на л.118/, но доказателства във връзка с оспорването не са ангажирани, поради което съдът счита оспорването за неуспешно.
Поставя се и въпроса дали ответникът е подписал договора за търговско представителство от 15.10.2007г. - основание за предявения иск. В същия - т. 1, като страна е посочено Б. ООД А. На това основание и заявеното оспорване на подписа, ответникът поддържа, че не е сключвал такъв договор. Ищецът е представил оригиналите на оспорените документи, допусната е и съдебно-графологична експертиза по искане на ответника, от която впоследствие се е отказал. При това положение се налага извода, че подписът е на ответника, удостоверен и с печата на едноличния търговец. Обстоятелството, че в началния текст на договора страната е посочена като Б. ООД, не води до друг извод, тъй като подписът и печата имат по-голяма удостоверителна сила от текстовото обозначение. Освен това, такава неточност при определяне вида на търговеца е допусната и в множество документи приложени към делото и относими към сключените договори за покупко-продажба на тютюн. Това обаче, не поставя под съмнение и не е било пречка за изпълнение на договорите. Следователно, няма основание да се приеме, че ответникът не е подписал договора от 15.10.2007г. и оспорването е неуспешно. Не е без значение в тази връзка и обстоятелството, че от справките в търговския регистър няма данни за съществуването на Б. ООД с участието на ответника М.. Т. лице фигурира в търговския регистър единствено като едноличен търговец. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Ф., който установява, че е присъствувал при полагане на подписите на страните върху подготвения договор. Алтернативно наведеният от едноличния търговец довод, че ако подписът е негов, то текстът на договора е нанесен допълнително върху предварително подписан и подпечатан бял лист, също е неоснователен. Така заявената от ответника в отговора на исковата молба теза, е лишена от конкретизация - кога, къде, при какви обстоятелства и с каква цел е предал на ищеца бял лист с подпис и печат. Твърдения в този смисъл се съдържат в показанията на св. Т. при ответника. Според свидетеля, при среща на Е. П. ат и ответника М. в гр. О., А. помолил П. ат да пусне факс до турска фирма-превозвач, за която цел му оставил 3-4 празни, но подписани и подпечатани листа. Колкото и наивно, както и неправдоподобно да звучи подобна практика за търговец, дори и да се е случило, то свидетелят е посочил и целта - изпращане па факсове до турската фирмата превозвач във връзка с договорената стока. Такива факсове и съдействие от страна на ищеца са факт, предвид приложената по делото кореспонденция - писма от фирмата превозвач Б. ложистик И. , до двете страни по делото, по повод осъществяване превоза на тютюна. Няма и никакви данни за техническа обработка на процесния договор. Ето защо, следва да се приеме, че от доказателствата по делото не се установява съдържанието на процесния договор да е изпълнено върху предварително подписан и подпечатан от ответника бял лист.
В свидетелските показания /св. Фейда/ се съдържат данни, че договорът за търговско представителство е подписан в гр. О.. Ответникът поддържа, че към датата на сключване на договора не е бил в Т. Пребиваването му в държавата не се установява и от представената справка, но същата съдържа забележка, че е непълна. Ето защо, не е основание за извод, че ответникът не би могъл да подпише договора.
Както бе посочено по-горе, М. А. твърди, че не владее писмено турски език, поради което подписан от него документ без преводач е недействителен. В противовес на това твърдение е обстоятелството, че основните договори за покупко-продажбата на тютюн, които не са спорни, са сключени на турски език, без отбелязване за преводач или превод. Дори изрично включват уговорка в чл. 12 / във всеки от договорите/, че ще се използва турски език. Нелогично би било, ако М. А. не владее писмено езика, да подписва договори на този език и поема задължение за използуването му в отношенията във връзка със сделките. Св. М. Х. има лични впечатления и в показанията си неколкократно отбелязва, че М. А. е турски гражданин и владее турски език писмено и говоримо. В тази насока са и показанията на посочения от ответника свидетел К., който твърди, че е ходил заедно с А. в Т. Той водел преговорите за сделките на турски език, получил проект за договор на турски език и коментирал със свидетеля условията на договора, включващи предварително плащане. Единствено св. Т. твърди, че М. А. не владее писмено турски език. Показанията му са в противоречие е останалите доказателства и не следва да се кредитират. Всичко това дава основание за извод, че А. не е имал проблем е писмената форма на езика и доводите му във връзка с това обстоятелство са неоснователни.
Ответната страна развива съображения за нищожност на договора за търговско представителство поради липса на основание и невъзможен предмет. Както бе посочено по-горе, настоящата инстанция приема за установено, че процесният договор е подписан от ответника, като писмената форма е условие за неговата действителност. Съгласно правната уредба, този договор е вид двустранен, възмезден, формален и консенсуален договор, близък до договора за поръчка. Обемът на отстъпените правомощия може да е различен и не е задължително да включва и представителна власт. Възможно е, дейността на представителя да се изчерпва само с посредничество, т.е. свързване на страните и подготовка за сключването на сделката. Ето защо, обстоятелството, че двата договора за покупко-продажба на тютюн не включват данни за търговски представител като посредник, не е основание за категоричен извод, че такъв не е участвувал при подготовката и изпълнението на договорите. Напротив, подписаните от ответника „. за оторизация" и договор с ищеца от 15.10.07г. обосновават извод за участието на ищеца като търговски представител. В този договор се възпроизвеждат данните за договорените между ответника и „Т." количества тютюн по всеки от двата договора с дати 12.07.06г. и 15.1().07г., по отношение на които е осъществяваната от ищеца връзка и координация. Не се отразява на действителността на договора обстоятелството, че в съдържанието си включва извършена до този момент дейност на посредника при осъществяване на връзка и координация по сделките с тютюн, както и бъдещи действия по сключения на същата дата втори договор за покупко-продажба на тютюн. Съгласно договора, дейността на търговския представител не приключва със сключване на сделката, тъй като задълженията му включват и действия по изпълнението. Ето защо, процесиият договор за търговско представителство не е нищожен поради липса на основание и невъзможен предмет, както твърди ответникът.
Събраните по делото доказателства установяват не само валидно сключен договор, но и действия по изпълнението му от страна на ищеца. Всички разпитани свидетели, без св. К. установяват, че Е. П. ат е съдействувал на М. А. при осъществяване на необходимите контакти за получаване на разрешително, сключването на сделките и тяхното изпълнение. Организирал е срещи на А. със съответни длъжностни лица, контактувал с фирмата-превозвач „Б.", организирал извозването на договорените количества тютюн от Т. за България. Дори посоченият от ответника св. Е. твърди, че е присъствувал на разговор за „камиони, транспортна фирма и експедиране на тютюн1', като във връзка с това Е. П. е поел ангажимент за съответни действия. В подкрепа и унисон с тези показания са и представените писма на фирмата-превозвач, адресирани както до ответника-купувач, така и до ищеца. Ако последният не е имал никакво отношение към изпълнението на сделката, то не е било необходимо да е в течение на действията по изпълнението й.
Що се отнася до наведения от ответника довод за размера на договореното възнаграждение, то е въпрос на постигнато съгласие от двете страни и не касае валидността на договора за търговско представителство. Не следва да се съотнася договореното възнаграждение към цената на сключените сделки за тютюн, тъй като изисквания за такава корелация няма. Представителят има право на възнаграждение при определени хипотези, дори и в случаи, когато сделки са били подготвени, но до сключване не се е стигнало.
Пловдивският апелативен съд е отменил решението на Пловдивския окръжен съд и е осъдил ответника да заплати на „П."Е. г сумата 30 000 лв., представляваща част от общо 931 448.67 лв. възнаграждение по договор за търговско представителство от 15.10.2007г„ както и да му заплати направените по делото съдебни разноски.
Заличаване в търговския регистър на дружество в ликвидация
Р Е Ш Е Н И Е№ 19от 24.02.2011 г. на Пазарджишкиятокръженсъд, ІІ-ри /търговски/ съставпот. д. № 30 по описа за 2011 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Заличаване на търговско дружество се извършва едва след провеждането на цялото производство по ликвидация, уредено в Глава седемнадесета от Търговския закон.
2. Производството по ликвидация е строго формално и се прилага по отношение на всяко дружество, независимо от конкретните данни по баланса му за наличие или липса на задължения.
3.Нормата на чл. 267 ТЗ е императивна и изисква нарочна писмена покана до всеки отделен известен кредитор, като и обявяване в Търговския регистър на покана до всички потенциални кредитори да предявят вземанията сикъм дружеството
4. Без обявяване на поканата, което поставя начало на 6 месечния срок за извършване на ликвидацията и преди този срок да е изтекъл, не може да бъде поискано заличаване на дружеството .
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър. Обжалва се отказ на длъжностно лице от Агенцията по вписванията, постановен на 26.01.2011 г. по заявление, подадено на 13.12.2010 г. по електронен път от пълномощник на „Джани” ЕООД /в ликвидация/
Постановен е законосъобразен отказ в съответствие с разпоредбата на чл. 267 от ТЗ и чл. 272 от ТЗ, за чието спазване длъжностното лице по регистрацията е осъществило контрол в рамките на своята компетентност. Не може да бъде отречено правомощието на Агенцията по вписването да проверява дали е спазена процедурата по ликвидация на търговското дружество, чието заличаване се иска. Заличаване на търговско дружество се извършва едва след провеждането на цялото производство по ликвидация, уредено в Глава седемнадесета от Търговския закон. Производството по ликвидация е строго формално и се прилага по отношение на всяко дружество, независимо от конкретните данни по баланса му за наличие или липса на задължения. Нормата на чл. 267 ТЗ е императивна и изисква нарочна писмена покана до всеки отделен известен кредитор, като и обявяване в Търговския регистър на покана до всички потенциални кредитори да предявят вземанията си към дружеството. Чл. 272 от ТЗ отлага разпределението на имуществото за срок от 6 месеца, след като е била обявена такава покана. Правилен е извода на длъжностното лице, че без обявяването й, което поставя начало на 6 месечния срок и преди да е изтекъл той не може да бъде поискано заличаване на дружеството и така заявеното обстоятелство не следва да бъде вписано.
Обхватът на извършваната проверка от Агенция по вписванията е ясно очертан в чл. 21 от ЗТР, т. 5 от който гласи – „съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4” . Тъй като заличаването на дружеството се предшества от разпределение на имуществото, което пък не може да се счете за законосъобразно извършено, без да е вписана покана до кредиторите и да е изминал 6-месечен срок от нея, очевидно е че е заявено за вписване едно обстоятелство /заличаване на дружеството/, в противоречие на споменатите по-горе правни норми, което не е в съответствие със закона по смисъла на чл. 21, т. 5 от ЗТР. Това несъответствие е дало основание за постановяване на обжалвания отказ, който следва да бъде потвърден от съда.
Пазарджишкият окръжен съд потвърждава отказа, постановен от длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията относно заявеното за вписване обстоятелството „заличаване на търговеца” по партидата на „Джани” ЕООД /в ликвидация.
Решението е потвърдено е с решение № 167 от 31.03.2011 г. по т.д № 348 от 2011 г. на Пловдивския апелативен съд
Р Е Ш Е Н И Е № Ф-93 от 03.12. 2010 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, 6 с-в по търговско дело № 559 по описа за 2010 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Прекратяването на членството в дружество с ограничена отговорност може да стане чрез едностранно волеизявление на съдружника. То е уредено в чл. 125, ал. 2 от ТЗ, според която съдружникът може да прекрати участието в дружеството като е длъжен да направи писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Нормата е диспозитивна и няма пречка в дружествения договор да се определи по-дълъг срок (6 месеца) или по-кратък (най-често от 1 месец) за предизвестие, без да се застрашат интересите на дружеството и неговите кредитори.
2. Уреждането на имуществените последици от напускането чрез изготвяне на счетоводен баланс и вписване на факта в търговския регистър задължително следва прекратеното членство на съдружник. Наличието на неуредени имуществените отношения не води до извод, че не е прекратено участието на съдружника в дружеството.
3.Прекратяване на членството поради доброволно напускане настъпва с изтичане срока на предизвестието. Не е необходимо изрично решение на общото събрание на дружеството. Изтичането на срока от писменото предизвестие е обективен факт, не зависещ от волята на страните и правната му последица настъпва автоматично. Следователно от този обективен факт възниква основанието за вписване на заличаването на прекратилия членството си съдружник.
4. С изтичане на срока на предизвестието е прекратено членството на съдружника в дружеството. Освободените от напусналия съдружник дялове се поемат от останалите съдружници при условията на чл.117, ал.4 от ТЗ. При това положение интересите на кредиторите не се накърняват.
5. Освободените дялове могат да бъдат преразпределени между останалите съдружници или капиталът на дружеството би могъл да бъде намален до законоустановения минимум – но това са факти, които не влияят по отношение вписването на освобождаването на съдружник по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2-ро от Закона за търговския регистър (ЗТР). Обжалвано е решение на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата против отказ на АВп-Търговски регистър, за вписване на промяна по партидата на „. О.
Преценявайки основателността на жалбата Софийският апелативен съд взе предвид следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с жалба против на АВп-Търговски регистър по повод на Заявление Образец А4 за промяна по партидата на дружеството с ограничена отговорност, с искане отказът да бъде отменен, като незаконосъобразен. С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията, след проверка на представените от заявителя документи - заявление по образец А4, установява, че представените документи не удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му с изискванията на закона. Длъжностното лице се е позовало на чл. 125, ал.3 от ТЗ, според което посочената разпоредбата не води автоматично до прекратяване на участието на съдружника в дружеството и не съдържа субективно потестативно право, а допусната от закона възможност, която може да бъде реализирана, ако са налице съответните предпоставки за това- наличие на хипотезата по чл.125, ал.3 от ТЗ – валидно взето решение от ОС за покриване на дяловете на напускащия съдружник и поемането им от останалите или нов съдружник и внасяне на вноски. В случая представеното предизвестие според длъжностното лице не удостоверява кога е уведомено дружеството /предизвестието е било отправено чрез нотариус/, не били представени документи, удостоверяващи взето от едноличния собственик на капитала на напускащото дружество решение за прекратяване на участието му, както и решение за поемане на дяловете и покриване на капитала от съдружниците в самото дружество и надлежно изменен дружествен акт по чл.119, ал.4 от ТЗ.
В мотивите си към обжалваното решение СГС смята, че спазването на следната поредност–отправяне на предизвестие за прекратяване на членството в дружеството, изтичане срока на предизвестието-това не водило до автоматично прекратяване на членството и не може да се приеме довода, че е налице установен факт, подлежащ на вписване – вписване заличаването на съдружника, отправил предизвестието по чл.125, ал.2 от ТЗ. Поддържа по нататък в мотивите си, че прекратяването на членството в търговско дружество в хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ не е субективно право на съдружника, а е предоставена от закона възможност, която може да бъде реализирана, ако са били налице съответните предпоставки за това – решение на волеобразуващия орган относно капитала на дружеството при прекратяване на членството и спазване на принципа на правната сигурност и защита интересите на дружеството и неговите кредитори. По изложените съображения изводите на СГС са съвпаднали с извода на длъжностното лице по регистрацията, изразяващо се в отказ по съображения, че не са представени доказателства за взето решение на общото събрание относно капитала на дружеството при прекратяване на членствени правоотношения и спазване на принципа на правната сигурност и защита интересите на дружеството и неговите кредитори.
Софийският апелативен съд от фактическа и правна страна приема следното:
Жалбоподателят е заявил за вписване промяна по партидата на „. О., ЕИК *. Към заявлението са приложени изискуемите от закона за извършване на вписването документи, а именно Заявление образец – А4, документ за платена такса и необходимите декларации по чл. 13 от ЗТР, писмено предизвестие от „С. П.” ЕООД за напускане като съдружник и пълномощно. Постановен е Отказ поради неприлагане към заявлението на доказателства за решение на Общото събрание на дружеството за поемане на дяловете и покриване на капитала от съдружниците в самото дружество и надлежно изменен дружествен акт по чл.119, ал.4 от ТЗ. Представените от жалбоподателя по делото нови писмени доказателства – копие от протокол от 08.10.2010год. от Редовното Общо събрание на съдружниците в „. О., на което не е поканен съдружника „С. П.” ЕООД, поради отправено предизвестие по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ за напускане на дружеството с изтичане на тримесечен срок на предизвестието; горното доказателство ще следва да се обсъди в настоящето производство, защото потвърждава, че предизвестието от „С. П.” ЕООД до „. О. е връчено на 25.03.2010год. и изтича на 25.06.2010год., от която дата се счита за прекратено участието на съдружника „С. П.” ЕООД по силата на закона. Представените пред АВп доказателства са били напълно достатъчни да обосноват горния извод.
За да постанови решението си настоящата инстанция приема, че прекратяването на членството в дружество с ограничена отговорност може да стане чрез едностранно волеизявление на съдружника. То е уредено в чл. 125, ал. 2 от ТЗ, според която съдружникът може да прекрати участието в дружеството като е длъжен да направи писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Нормата е диспозитивна и няма пречка в дружествения договор да се определи по-дълъг срок (6 месеца) или по-кратък (най-често от 1 месец) за предизвестие, без да се застрашат интересите на О. и неговите кредитори. С изтичането на предизвестието се прекратява участието на „С. П.” ЕООД в Б.” О.. След прекратяването на членството между напусналия съдружник и дружеството възникват облигационни отношения във връзка с неуредени имуществени последици. Те се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Наличието на неуредени имуществените отношения не води до извод, че не е прекратено участието на съдружника. Изчистването на неуредените имуществени отношения може да стане доброволно или в отделно съдебно производство. Прекратяване на членството поради доброволно напускане настъпва с изтичане срока на предизвестието. Не е необходимо изрично решение на общото събрание на дружеството. Изтичането на срока от писменото предизвестие е обективен факт не зависещ от волята на страните. Ето защо правната му последица, а именно прекратяване на участието на отправилия предизвестието съдружник, настъпва автоматично, с изтичането на срока. Следователно от този обективен факт възниква основанието за вписване на заличаването на прекратилия членството си съдружник.
Ако един съдружник иска да напусне търговското дружество с отправено писмено предизвестие по реда на чл. 125 (ал. 2 )ТЗ, О. не може да спре този съдружник. След изтичане на 3 месеца от предизвестието членството на съдружника е прекратено. При този доброволен начин на напускане законодателят не изисква произнасяне на общото събрание на О., за да настъпи прекратяването на членството. Уреждането на имуществените последици от напускането чрез изготвяне на счетоводен баланс и вписване на факта в търговския регистър задължително следва прекратеното членство на съдружник, но това не са обстоятелства от извършването или неизвършването на които може да се прави извод, че участието в дружеството не е прекратено.
Ето защо съдът счита, че с изтичане срока на предизвестието, а именно 25.06.2010год., е прекратено членството на съдружника „С. П.” ЕООД в Б.” О. и настъпилите вследствие на това промени по отношение подлежащи на вписване обстоятелства, следва да бъдат надлежно отразени в търговския регистър. Освободените от напусналия съдружник дялове се поемат от останалите съдружници при условията на чл.117, ал.4 от ТЗ. При това положение интересите на кредиторите не се накърняват с напускането на съдружника по никакъв начин. По нататък тези дялове могат да бъдат преразпределени между останалите съдружници или капиталът на дружеството би могъл да бъде намален до законоустановения минимум – но това са факти, които не влияят по отношение вписването на освобождаването на съдружник по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ. Изобщо последващите решения на общото събрание на съдружниците за изменения на капитала, на дружествения договор и т.н., могат да бъдат обусловени от прекратяване на участието на съдружника, но сами по себе си не са условия за настъпване на прекратяването на членственото правоотношение, чието вписване следва да бъде отразено в Търговския регистър.
Софийският апелативен съд е отменил решението на СГС , с което е оставена без уважение жалбата на Т против отказ на АВп-Търговски регистър за промяна по партидата на „. О., и е указал на АВп - Търговски регистър да впише в търговския регистър на обявяване на заявените обстоятелства – напускане на съдружник.
РЕШЕНИЕ № Ф-88 от 24.11.2010 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 5 състав по търговско дело №56 по описа за 2010г
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Обявяването на годишния финансов отчет в търговския регистър е предвидено като задължение на търговеца по чл.5 и чл.6 ал.2 от ЗТР и чл.40 от ЗСч. Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТР и чл.62 от Наредба №1/07г. към заявлението се прилагат подлежащият на обявяване акт в оригинал и документите,които доказват изпълнение на изисквания относно приемането му,ако такива са установени със закон.
2.Чл.137 ал.1 т.3 вр. ал.3 изр.3 от ТЗ предвижда правомощие на ОС на съдружниците за приемане на годишния финансов отчет, което става с решение на Общо събрание /свикано по реда на чл.139 от ТЗ/, взето с мнозинство повече от ½ от капитала на дружеството.
3. Длъжностното лице по регистрацията е длъжно при проверката си да установи наличието на изготвен съобразно изискванията – във формата и по реда на Закона за счетоводството, от оправомощените за това лица годишен финансов отчет,както и наличието на валидно взето решение на общото събрание на съдружниците за одобряването му
4. Тъй като другият съдружник не е бил представляван на събранието и няма данни същият да е бил надлежно уведомен за него по реда на ТЗ, не може да бъде извършена проверка на законосъобразността на свикването на ОС.
5.Съществуването на отделен ред за оспорване на решенията на ОС /чл.74 от ТЗ/ не е основание за извършване на обявяването без да се проследи законосъобразността на провеждането на общо събрание, тъй като производството по обявяване на ГФО е едностранно охранително производство, в което длъжностното лице, респ.съдът са длъжни да проверят наличието на всички изискуеми предпоставки за законосъобразното възникване на документа,подлежащ на обявяване.
Производството е по реда на чл.606 от ГПК вр. чл.25 ал.4 от ЗТР. Обжалвано е решение на СГС, с което е оставена без уважение жалба срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията за обявяване на ГФО за 2007 и 2008г.
Софийски апелативен съд,след като обсъди доводите на въззивника и провери правилността на решението на Софийски градски съд,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление „А. Б.”ЕООД е поискало да бъдат обявени годишните финансови отчети на дружеството за 2007 и 2008г. По така направеното искане АВп е постановила отказ с мотиви, че липсват протоколи от проведени ОС , на които са взети решения за обявяване на ГФО /вземайки предвид факта,че към м.септември 2009г. дружеството е било ООД с вписани двама съдружника – А. М. и Т. В./.
Така постановеният отказ е обжалван пред СГС по реда на ГПК във връзка с чл.25 от ЗТР.С атакуваното решение съдът е приел,че липсват данни,от които може да се направи обоснован извод за редовно свикване и провеждане на ОС,на които да са били взети решенията за обявяване на ГФО. Поради това съдът е намерил отказа за правилен и законосъобразен.
Настоящата инстанция намира въззивната жалба за неоснователна. Предмет на заявлението,с което е сезирана АВп,е искане за обявяване на акт по смисъла на чл.61 ал.2 предл.2 от Наредба №1/14.02.07г. за водене,съхраняване и достъп до търговския регистър – годишен финансов отчет .Обявяването му в ТР е предвидено като задължение на търговеца по чл.5 и чл.6 ал.2 от ЗТР и чл.40 от ЗСч. Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТР и чл.62 от Наредба №1/07г. към заявлението се прилагат подлежащия на обявяване акт в оригинал и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането му, ако такива са установени със закон. Чл.137 ал.1 т.3 вр. ал.3 изр.3 от ТЗ предвижда правомощие на ОС на съдружниците за приемане на годишния финансов отчет,което става с решение на Общо събрание /свикано по реда на чл.139 от ТЗ/, взето с мнозинство повече от ½ от капитала на дружеството. В правомощията на длъжностното лице по регистрацията,съгласно чл.21 т.т.4 и 5 от ЗТР и чл.91 т.т.5 и 6 от Наредба №1/07г., е да провери дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи /в т.ч. подлежащият на обявяване акт, протоколът за проведеното ОС,на който ГФО е приет,както и доказателства за редовното свикване на Общото събрание/ и дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.Т.е. в случая длъжностното лице е длъжно при проверката си да установи наличието на изготвен съобразно изискванията – във формата и по реда на Закона за счетоводството,от оправомощените за това лица годишен финансов отчет,както и наличието на валидно взето решение на ОСА за одобряването му. В случая,видно от представените ГФО,дружествен договор от 23.07.07г. и протоколи за проведени ОС на 25.06.08г. и 25.06.09г., са налице изготвени съобразно нормативните изисквания годишни финансови отчети,същите са приети с решения на ОС,взети с гласовете на съдружника В., притежаващ 86% от капитала на дружеството. Видно от протокола обаче, другият съдружник не е бил представляван на събранието и няма данни същият да е бил надлежно уведомен за него по реда на ТЗ. Това не позволява да бъде извършена проверка на законосъобразността на свикването на ОС. Съществуването на отделен ред за оспорване на решенията на ОС /чл.74 от ТЗ/ не е основание за извършване на обявяването без да се проследи законосъобразността на провеждането на ОС,тъй като производството по обявяване на ГФО е едностранно охранително производство, в което длъжностното лице, респ.съдът са длъжни да проверят наличието на всички изискуеми предпоставки за законосъобразното възникване на документа,подлежащ на обявяване.
Софийският апелативен съд е потвърдил решението на СГС, с което е оставена без уважение жалбата срещу отказа на АВп за обявяване на ГФО.
Р Е Ш Е Н И Е № 340 от 28.02. 2011 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, 6 с-в по фирмено дело № 512 по описа за 2011 г
ТЕЗИНАСЪДА
1.Предупреждениетоза изключванеследва да бъде връчено лично на съдружника с оглед персоналния характер научастието му в дружеството и осигуряване на възможността да коригира поведението си в определения в него срок.
2. Съгласно чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от ГПК, страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, или отсъства повече от един месец от адреса, който е посочила е длъжна да посочи актуален съдебен адресв Република България.Тъй като съдружникът не е изпълнил това задължение,адресите в България,които са посочени вдружествения договор, садостатъчни, за да се уведоми тозисъдружник както за провеждането на общото събрание на съдружниците, така и за неговото изключване.
3.Не би следвало да се дава възможността на съдружник и управител на дружество да черпи права от недобросъвестното сиповедение, като не изпълнява изискването да посочи друг актуален съдебен адрес в България, от което би могло да настъпят вредни последици за дружеството.
4.Съдружникътдемонстрира незаинтересованост за дружеството и дружествените работи, неосигурявайки надлежен адрес,на койтоможе да бъде намиран.
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2-ро от Закона за търговския регистър (ЗТР). Обжалвано е решение на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на „И. п. м.” О.,чрез управителя В. У., подадена против отказ на Агенцията по вписванията-Търговски регистър, по повод на заявление за промяна по партидата на дружество.
С апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТР от страна в първоинстанционното производство – оправомощено по смисъла на чл. 600 от ГПК лице, имащо право и интерес от обжалването с оглед неуважаване на заявени и подлежащи на отразяване в търговския регистър променени обстоятелства относно дружеството с ограничена отговорност.
Жалбата е срещу подлежащ на обжалване по силата на чл. 25 от ЗТР валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, апелативният съд взе предвид следното:
С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията установява, че представените документи не удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му с изискванията на закона. Длъжностното лице се е позовало на чл. 126, ал.3 от ТЗ, според които изисквания съдружник можело да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение при наличие на посочените в разпоредбата основания: 1. вземане на решение на общото събрание, с което се констатират нередности в дейността на съдружника, водещи до изключването му; 2.отправяне на писмено предупреждение за изключване; 3.последващо решение на общото събрание на съдружниците за самото изключване на съдружника; Длъжностното лице е констатирало, че в конкретния случай е представен протокол с решения на общото събрание от 22.10.2010год., с който са взети решения за изключване на съдружника В П.. Общото събрание било проведено с участието на другия съдружник В. У., като във връзка с редовността на провеждане на общото събрание била приложена нотариална покана, отправена до другия съдружник П. за участие в общото събрание. От поканата било видно, че съдружникът бил поканен чрез залепване на уведомлението по реда на чл.47 от ГПК, като длъжностното лице направило извода, че уведомяването по този начин не доказвало получаването на поканата от съдружника. Длъжностното лице се е позовало на дружествения договор от 07.10.2005год., в който освен адреса на управление на дружеството в Б бил посочен и адреса по постоянно местожителство на изключвания съдружник в Л, където би могло да бъде уведомен за провеждането на общото събрание. С оглед на това длъжностното лице е счело, че има нередовност при поканването на съдружника и от тук свикването на общото събрание било незаконосъобразно. Също така длъжностното лице приема, че съгласно разпоредбата на чл.126, ал.3 от ТЗ било необходимо преди вземането на решението за изключване да се проведе общо събрание, на което да се констатират нередовностите в дейността на съдружника, водещи до изключването му. Така приложената нотариална покана до П. с предупреждение за изключването му, според длъжностното лице, не представлява доказателство за връчването и получаването му от съдружника, тъй като не била изпратена на постоянния му адрес в Л. Така също представеното заявление на оставащия съдружник У. за поемане на дяловете на изключения съдружник не било съгласно изискванията на чл.121, ал.2 от ТЗ. Според длъжностното лице имало три възможности: да се продадът дяловете на трето лице; да се заплатят освободените дялове на съдружника или да се намали дружествения капитал по съответния ред. Представен бил и касов ордер за внасяне на 2 500лв. в касата на дружеството от оставащия съдружник У., който не отговарял на изискването за прилагане на документ за внесен капитал по банковата сметка на дружеството.Поради горните съображения длъжностното лице отказало вписване на промени на обстоятелствата по партидата в търговския регистър на „И. п. м.” О..
В мотивите си към обжалваното решение СГС смята, че в дружествения договор бил посочен постоянен адрес на съдружника В П. в Л, а в чл.25, ал.4 се предвиждало за чуждестранните съдружници да бъдат поканети най-малко 60 дни преди заседанието по постоянното им местожителство. Според първоинстанционния съд връчената по реда на чл.47 от ГПК нотариална покана била адресирана до седалището и адреса на управление на дружеството и очевидно било, че не е адреса на съдружника П., поради което не била изпълнена процедурата по редовно свикване на общото събрание на съдружниците, а от там и липсвали предпоставки за неговото законосъобразно провеждане и приемане на решенията му. По изложените съображения изводите на СГС сасъвпаднали с извода на длъжностното лице по регистрацията, изразяващо се в отказ по съображения, изложени по-горе.
Апелативният съд приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото книжа е, че със Заявление образец А4 жалбоподателят е заявил за вписване промяна по партидата на „И. п. м.” О.. Към заявлението са приложени изискуемите от закона за извършване на вписването документи. Постановен е отказ поради неприлагане към заявлението на доказателства за редовно връчена покана за общото събрание на съдружниците, както и редовно връчено предизвестие за изключване, и от тук липсата на предпоставки за законосъобразно провеждане на общото събрание на съдружниците и приемане на решенията му.
За да постанови решението си Софийският апелативен съд приема, че В. П. е управител и съдружник в „И. п. м.” О., за което се иска вписване на новонастъпили обстоятелства, съгласно решенията на проведеното общо събрание на съдружниците от 22.10.2010год. От представената по делото нотариална покана от 12.07.2010год., отправена до В П. с предупреждение за изключване на основание чл.126, ал.3, т.1 и 3 от ТЗ е видно, че е отправено предупреждение на посочения в Република България адрес, което предупреждение е конкретно и недвусмислено /в какво се състои неправомерното поведение на съдружника, кога е извършено, какво от ТЗ или дружествения договор се нарушава/, а именно пълна незаинтересованост от дружествените дела, две години подред възпрепятстване на провеждането на общото събрание на съдружниците, а от тук и неприемане на годишния счетоводен баланс и отчет на дружеството, както и невъзможността за вписване на действителното седалище и адрес на управление на дружеството, а от тук и невъзможност за точна кореспонденция с държавните институции. Предупреждението следва да бъде връчено лично на съдружника с оглед персоналния характер на участието му в дружеството и осигуряване на възможността да коригира поведението си в определения в него срок. Видно от дружествения договор от 07.10.2005год. на две места е посочен за официален адрес на П. в Б – С, ж.к. „Б.” , ул.”М. Г.” , ап.75. Съгласно чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от ГПК, страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, или отсъства повече от един месец от адреса, който е посочила е длъжна да посочи актуален съдебен адрес в Република Б, което задължение П. не е изпълнил. Ето защо адресите, посочени в дружествения договор в Б, според настоящата инстанция, са достатъчни, за да се уведоми съдружникът и управител П. както за провеждането на общото събрание на съдружниците, така и за неговото изключване. Не би следвало да се дава възможността на съдружник и управител на дружество да черпи права от недобросъвестното си поведение, като не изпълнява изискването на чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от ГПК – да посочи друг актуален съдебен адрес в Б, от което би могло да настъпят вредни последици за дружеството. По този начин той недобросъвестно не изпълнява и по принцип задължението си да бъде своевременно откриван и призоваван с оглед осъществяване изобщо дейността на дружеството, в което участва. Практически съдружникът демонстрира една незаинтересованост от дружеството и дружествените работи, неосигурявайки надлежен адрес, но който да може да бъде надлежно намиран.
Софийският апелативен съд е отменил решението на СГС, с което е оставена без уважение жалбата на „И. п. м.” О.,чрез управителя В. У., подадена против отказ на АВп-Търговски регистър, по повод на Заявление Образец А4 №. за промяна по партидата на „И. п. м.” О. и е указал на АВп - Търговски регистър да впише в търговския регистър заявените обстоятелства.
Р Е Ш Е Н И Е № Ф-95, 03.12.2010 год. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, 5 състав по фирмено дело №8 0 по описа за 2010 год.,
ТЕЗИ НА СЪДА
1. На вписване в търговския регистър съгласно чл.251 ал.4 от ТЗ подлежат само проверените и приети от общото събрание на акционерното дружествогодишни финансови отчети.
2. Проверката на финансовите отчети се осъществява от експерт – счетоводител съгласно чл.251 ал.3 от ТЗ, като разпоредбата не установява изключение по отношение на случаите, когато дружеството няма реализирана печалба. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за счетоводството, която предвижда,че на независим финансов одит от регистрирани одитори, освен когато в закон е предвидено друго, подлежат годишните финансови отчети на акционерни дружества и командитни дружествас акции. Тази разпоредба също не изключва задължителния независим финансов одит за отчетите на дружества, които нямат реализирана печалба за съответната година.
3.Обстоятелството дали дружеството е осъществявало търговска дейност и дали има реализирана печалбаподлежи на проверка от регистрирания одитор, поради което непровереният отчет не може да служи като доказателство, че АД няма реализирана печалба.
Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр. 2-ро от Закона за търговския регистър /ЗТР/. Софийският окръжен съд е оставил в сила отказ на длъжностно лице по регистрацията при АВ за обявяване в търговския регистър по партидата на „М. И.” АД, на годишните финансови отчети на дружеството за 2007г., 2008г. и 2009г.
В законоустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от „М. И.” АД, гр. Е., представлявано от председателя на Съвета на директорите И. Г. П., с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Преценявайки основателността на жалбата, Софийският апелативен съд взе предвид следното:
Софийски окръжен съд е бил сезиран с жалба, подадена от „М. И.” АД, гр. Е., срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията при АВ за обявяване в търговския регистър по партидата на дружеството на годишните му финансови отчети за 2007г., 2008г. и 2009г. В жалбата се излагат съображения, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като през периода 2007г. – 2009г. дружеството не е извършвало дейност, която да представлява предмет на одит.
Софийски окръжен съд е констатирал, че приложените към заявлението ГФО за 2007г., 2008г. и 2009г. на „М. И.” АД, не са заверени от регистриран одитор, коeто е пречка за приемането им от общото събрание съгласно чл.251 ал.3 от ТЗ и съответно за обявяването им в търговския регистър, поради което е потвърдил обжалвания отказ.
АВ е сезирана със Заявление образец Г1, подадено от И. Г. П. като председател на Съвета на директорите на „М. И.” АД, гр. Е., с искане за обявяване на годишните финансови отчети на дружеството за 2007г., 2008г. и 2009г. Към заявлението са приложени: годишни финансови отчети за 2007г., 2008г., и 2009г., Декларация по чл.13, ал. 4 и ла.5 от ЗТР; документ за платена държавна такса, протокол от проведено Общо събрание.
АВ е отказала обявяването на годишните финансови отчети, мотивирайки се с това, че отчетите не са заверени от регистриран одитор съгласно изискванията на чл.38 ал.1 от Закона за счетоводството, както и с липсата на списък на присъстващите акционери на общото събрание на дружеството за приемане на годишните финансови отчети за 2007г., 2008г. и 2009г. на „М. И.” АД, проведено на 25.06.2010 г.
При тези фактически данни настоящата съдебна инстанция намира, че правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, поради което следва да препрати към тях съобразно разпоредбата на чл.272 от ГПК. На вписване в търговския регистър съгласно чл.251 ал.4 от ТЗ подлежат само проверените и приети от общото събрание на акционерното дружество годишни финансови отчети. Проверката на финансовите отчети се осъществява от експерт – счетоводител съгласно чл.251 ал.3 от ТЗ, като разпоредбата не установява изключение по отношение на случаите, когато дружеството няма реализирана печалба. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за счетоводството, която предвижда,че на независим финансов одит от регистрирани одитори, освен когато в закон е предвидено друго, подлежат годишните финансови отчети на акционерни дружества и командитни дружества с акции. Тази разпоредба също не изключва задължителния независим финансов одит за отчетите на дружества, които нямат реализирана печалба за съответната година. Самото обстоятелство дали дружеството е осъществявало търговска дейност и дали има реализирана печалба подлежи на проверка от регистрирания одитор, поради което непровереният отчет не може да служи като доказателство, че АД няма реализирана печалба.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че обжалваният отказ е нищожен, тъй като в него липсват необходимите реквизити – име и длъжност на лицето, което го е издало. Имената на длъжностното лице – Т. К. И. фигурират на първа страница на отказа. Изричното посочване на длъжността „длъжностно лице по регистрацията” в отказа не е необходимо, доколкото съгласно чл.24 от Закона за търговския регистър отказите се издават от длъжностните лица по регистрацията при АВ.
С оглед на това съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд,че не са спазени изискванията за обявяването в търговския регистър на годишните финансови отчети на „М. И.” АД за 2007г., 2008г. и 2009г., поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Р Е Ш Е Н И Е №4от04.02.2009 наКърджалийския окръжен по гражданскодело № 13 по описа за 2009 година
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Съгласно чл.273 от Търговския закон, заличаване на дружеството се иска когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен
2. При неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на дружество в ликвидация се открива производство по несъстоятелност. В случай на неплатежоспособност ликвидаторът е длъжен в посочен от закона срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
3. Наличието на непогасени публични задължения е достатъчно основание да се откаже заличаване на дружеството
Производството е с правно основание чл.25, ал.4 от Закона за търговския регистър, образувано по жалба против отказ на длъжностното лице да впише заличаването на „Ш.” ООД гр.К..
Съдът е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна.
С ъ с заявление А4 вх.№ А. Б. Ш., в качеството му на ликвидатор на „Ш.” ООД гр.К., е поискал заличаване на дружеството. Длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията е отказало до впише заличаването на „Ш.” ООД гр.К., поради наличие на непогасени публични задължения ва дружеството към НАП – ТД – Кърджали и НОИ – Кърджали. Това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя в подадената от него жалба и се установява от представените към заявлението за заличаване :документи – обяснение от А. Б. Ш. към отказ № , декларация от А. Б. Ш., доклад на ликвидатора на „Ш.” ООД гр.К. А. Б. Ш., представен документ наименован „счетоводен баланс” към 30.06.2008 г., съгласно които дружеството има данъчни задължения в размер на 11 437.97 лева и задължения към осигурителни предприятия в размер на 45.05 лева.
При така изяснената безспорна фактическа обстановка съдът намира постановения отказ на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията да впише заличаването на търговското дружество за законосъобразен. Съгласно чл.273 от Търговския закон, заличаване на дружеството се иска когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен. В тази връзка следва да се посочи, че при неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на дружество в ликвидация /в тази насока са декларацията по чл.273 от ТЗ от А. Ш., доклада на ликвидаторана „Ш.” ООД гр.К. и документа, наименован „счетоводен баланс” към 30.06.2008 г./, срещу същото на основание чл.611, ал.3 от ТЗ се открива производство по несъстоятелност. Съгласно чл.608, ал.1 и 2 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, като неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че в случай на неплатежоспособност ликвидаторът е длъжен в посочен от закона срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Наличието на непогасени публични задължения е достатъчно основание да се откаже заличаване на дружеството, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда довода доколко представения към
заявлението документ представлява счетоводен баланс по смисъла на Закона за счетоводството.
Окръжният съд е отхвърлил жалбата срещу отказа на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията да впише заличаването на търговското дружество, като неоснователна.
Р Е Ш Е Н И Е № 106 от 22.11. 2010 г. на БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, по в.гр.д.№ 148 по описа за 2010 год.
ТЕЗИНА СЪДА
1.Записът на заповед следва да съдържа определен падеж, който може да бъде: на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването, на определен ден. Ако не е посочен падежът, записът се смята платим на предявяване
2. Изразът „…се задължавам, без протест срещу представяне на този запис на заповед да платя…" не съставлява определен падеж „на предявяване". Няма формулировка в този смисъл, а и при изрично посоченадата, не може да се твърди и претендира падеж „на предявяване".
3 В производството по чл.410 и сл. ГПК, съдът проверява само дали е налице изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение и доколко актът, в случая – запис на заповед, възоснова на който се иска издаване на заповед за изпълнение, е редовен от външна страна и дали установява подлежащо на изпълнение вземане. В това производство не се извършва проверка относно съществуването или не на изпълняемото право.
4.Заповедите за изпълнение са издадени възоснова на несъдебно изпълнително основание, поради което съществуването на правото не е установено със сила на присъдено нещо и законът допуска установяването му в отделно производство с иск по чл.415, ал.1 ГПК.
5.Записът на заповед е абстрактна сделка. Абстрактният характер на менителничните сделки обаче, не е абсолютен и не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните, тъй като не може да има сделка, лишена от основание. Затова са допустими субективни менителнични възражения, свързани със съпътстващите записа на заповед каузални взаимоотношения между страните.
6. Становището, че паричното задължение по записа на заповед се основава само на наличието на валиден документ от формална страна и не зависи от съществуването на основна сделка, е несъстоятелно. Ако това бе така, законодателят не би предвидил процесуалната възможност за установителен иск по чл.415 ГПК.
7.Ако в производството по иск с правно основание чл. 415 от ГПК не бъдат направени всички възражения от ответната страна, тя не би могла да защити правата си по друг начин в самостоятелно исково производство, с оглед силата на присъдено нещо на съдебното решение.
Производството е въззивно /второинстанционно/. Обжалвано е решение на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен установителен иск за недължимост на вземане от 45 хил.лв, основано на запис на заповед.
По същество, след съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Искът е за установяване на вземане по запис на заповед и има правното си основание в чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК.
Фактите по делото : Бургаският районен съд на основание чл. 417 от ГПК е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Съдът е разпоредил „С" ИООД, представлявано от управителя Т. М. и последния в лично качество да заплатят солидарно на Н. Б. сумата от 44 000 лв., в едно с разноски по делото от 3 200лв., което вземане произтича от запис на заповед. Същият е издаден в гр. Б. на 10.08.2004г. от „С" Е. И с него е поето безусловно задължение на падежа – 16.05.2008г. да плати на кредитора сумата от 45 000лв. Поръчител на задължението е длъжникът Т. М. На 18.05.2008г. записът на заповед е предявен за плащане на издателя и поръчителя. Съдът е дал възможност на длъжника в двуседмичен срок да плати сумата или да подаде в съда писмено възражение. С нова заповед за изпълнение между същите страни районният съд е постановил плащане на остатъка от сумата по същия запис на заповед в размер на 1000лв. и разноски – 25 лв. С определение от 22.10.2008г. двете частни дела са обединени под номера на второто частно гражданско дело. В дадения от съда срок Т. М. е депозирал възражение, в което е заявил, че не дължи сумата по записа на заповед от 10.08.2004г., тъй като същата не е подписана от него. С разпореждане от 22.12.2008г. съдът е указал на страните спирането на производството по силата на чл.420, ал.1 ГПК и възможността на заявителя да предяви в едномесечен срок иск по чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземането си, което е сторено с настоящия иск.
В исковата си молба въззивникът Н. Б. твърди, че представеният по делото запис на заповед от 10.08.2010г. съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ и е редовен от външна страна документ, поради което удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против „С" Е. , при солидарна отговорност на поръчителя Т. М.
В отговора на предявената искова молба, Т. М. , в лично качество и като управител на „С" Е. , се е позовал на нищожност на предявения запис на заповед, поради неавтентичност на подписа му на издател и поръчител. Освен това твърди, че никога не е получавал от Н. Б. сумата от 45 000лв., т.е. паричното задължение на дружеството, инкорпорирано в процесния запис на заповед, не съществува, поради липса на каквито и да било договорни и извъндоговорни правоотношения между страните.
Съгласно приложения по делото запис на заповед от 10.08.2004г., „С" Е. , гр. Б., представлявано от управителя Т. М. , безусловно, неотменимо и без протест се е задължило срещу представяне на записа да плати на Н. Б. сумата от 45 000лв., платима на неговия адрес с падеж 16.05.2008г. Т. М. в лично качество е поел поръчителство по записа на заповед, съгласно условията, при които е издаден.
Досежно автинтичността на ценната книга по делото са изслушани единична и две тройни графологически експертизи. Първото заключение на в.л. С. Ж. сочи на автентичност на подписите, положени от Т. М. за „издател", „поръчител" и „авалист" в записа на заповед. Тройната експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд е с противоположен резултат – подписите в записа на заповед не са положени от Т. М. Поради това противоречие, настоящата инстанция назначи втора тройна експертиза, вещите лица по която дават заключение, че лицето Т. М. е автор на подписите, положени в процесния запис. При тези обстоятелства, с оглед преобладаващото становище на четирима срещу трима експерти, следва да се приеме, че записът на заповед от 10.08.2004г. е издаден и подписан от Т. М. , т.е. същият е автентичен.
Записът на заповед е редовен и относно определеността на падежа, съобразно изискванията на чл.486, вр. чл.535, т.3 и чл.537 ТЗ. Според цитираните норми, записът на заповед следва да съдържа определен падеж, който може да бъде: на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването, на определен ден. Ако не е посочен падежът, записът се смята платим на предявяване. В разглеждания случай процесната ценна книга има изрично определен ден на падеж – 16.05.2008г., поради което не е налице неопределеност в тази насока. Използваният израз „…се задължавам, без протест срещу представяне на този запис на заповед да платя…" не съставлява определен падеж „на предявяване". Няма формулировка в този смисъл, а и при изрично посочена дата, не може да се твърди и претендира падеж „на предявяване".
Що се отнася до възражението на въззиваемия ответник за липса на основание, настоящата инстанция намира същото за основателно и споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока.
Действително, в производството по чл.410 и сл. ГПК, съдът проверява само дали е налице изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение и доколко актът, в случая – запис на заповед, възоснова на който се иска издаване на заповед за изпълнение, е редовен от външна страна и дали установява подлежащо на изпълнение вземане. В това производство не се извършва проверка относно съществуването или не на изпълняемото право. Заповедите за изпълнение са издадени възоснова на несъдебно изпълнително основание, поради което съществуването на правото не е установено със сила на присъдено нещо и законът допуска установяването му в отделно производство с иск по чл.415, ал.1 ГПК.
Вярно е, че записът на заповед е абстрактна сделка. Абстрактният характер на менителничните сделки обаче, не е абсолютен и не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните, тъй като не може да има сделка, лишена от основание. Затова са допустими субективни менителнични възражения, свързани със съпътстващите записа на заповед каузални взаимоотношения между страните. В този смисъл е константната практика на ВКС. В случая, при направеното още в отговора на исковата молба възражение за несъществуване на процесното вземане и липса на каквито и да било правоотношения между страните, въз основа на които издателят на записа на заповед да е имал основание да поеме отразеното в менителничния документ парично задължение, ищецът е следвало да докаже съществуващите каузални отношения, като основание за издадения запис на заповед. Това не е сторено. Въззивникът ищец не сочи наличието на основна сделка, във връзка с която е издаден менителничният документ и не представя доказателства в тази насока. Изразеното становище, че паричното задължение по записа на заповед се основава само на наличието на валиден документ от формална страна и не зависи от съществуването на основна сделка, е несъстоятелно. Ако това бе така, законодателят не би предвидил процесуалната възможност за установителен иск по чл.415 ГПК. В това исково производство страните имат всички процесуални права на защита като при общия установителен иск по чл.124 ГПК. Разликата е само в това, че имат качеството на взискател и длъжник в заповедното и изпълнителното производство. Но те разполагат с всички процесуални възможности на исковия процес, като ищецът следва да доказва дължимостта на съответната сума, а ответникът да твърди, че не дължи, включително и поради това, че не съществуват каузални правоотношения, които да са основание за дължимост. Ако в това производство не бъдат направени всички възражения от ответната страна, тя не би могла да защити правата си по друг начин в самостоятелно исково производство, с оглед силата на присъдено нещо, която ще има постановеното по чл.422, вр. чл.415 ГПК решение.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира предявения иск за неоснователен и като такъв, подлежащ на отхвърляне. Постановеното от първоинстанционния съд решение в тази насока е правилно и следва да бъде потвърдено.
Бургаският апелативен съд е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд.
Повторното вписване на ЕТ в търговския регистър е вписване на несъществуващо обстоятелство
Р EШЕНИЕ № 456 от 11.01.2011 год наБургаския окръжен съд , граждански състав по т.д. № 113 по описа за 2010 г.,
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Повторното вписване на ответника като едноличен търговец, противоречи на императивно изискване на закона
2. Повторното вписване на ответника като едноличен търговец противоречи на императивно изискване на закона на чл. 58, ал.4 от ТЗ , че едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец.
3. Повторното вписване на едно лице като едноличен търговец е вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като по силата на това решение за ответника не възниква статут на едноличен търговец.
4. Като последица от уважаването на иска за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, след влизане на решението в сила, на основание чл. 30 ал. 1 от ЗТР следва да се заличи вписването на ответника като едноличен търговец , извършено с решението по второто фирмено дело.
Производството по делото е образувано по искова молба на Окръжен прокурор- гр.Бургас против А. С. К., с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец, с фирма „ Т, със седалище и адрес на управление за приемане за устано-вено, чевписванетона А. С. К., с ЕГН ********** като едноличен търговец, с фирма „Т.”, извършено с решение по ф. д. № 2542/2007 г. на БОС е вписване на несъществуващо обстоятелство, предвид забраната на чл. 58 ал. 4 от ТЗ едно лице да регистрира повече от една фирма като едноличен търговец . С исковата молба са представени писмени доказателства.
Бургаският окръжен съд с оглед на събраните доказателства, доводите на ищеца и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 29 от ЗТР, във вр. с чл. 58 ал. 4 от ТЗ , от надлежна страна, който е допустим.
Обстоятелствата по делото са следните: Ответникът е подал през 2002 г. заявление за вписването му като едноличен търговец, образувано е фирмено дело в Бургаския окръжен съд и е постановено решение за вписването на едноличен търговец с фирма. Вписванета не е заличено. През 2007 г. ответникът подава ново заявление до Бургаския окръжен съд, с което иска да бъде вписан като едноличен търговец с друга фирма. По това заявление е образувано ново фирмено дело и е постановено вписване, което също не е било заличено. Следователно към датата на предявяване на иска – 04.03.2010 г., а и към момента на постановяване на съдебното решение ответникът е вписан два пъти като едноличен търговец, въпреки императивната норма на чл.58, ал. 4 от Търговския закон, според която едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец.
Повторното вписване на ответника като едноличен търговец, извършено по ф.д. №. на БОС противоречи на императивно изискване на закона. С него е вписано несъществуващо обстоятелство, тъй като пред вид забраната, съдържаща се в чл.58, ал. 4 от ТЗ, по силата на това решение за ответника не възниква статут на едноличен търговец.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Като последица от уважаването на иска за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, след влизане на решението в сила, на основание чл. 30 ал. 1 от ЗТР следва да се заличи вписването на ответника като едноличен търговец , извършено с решението по второто фирмено дело.
Бургаският окръжен съд е приел за установено, че вписванетона А. С. К., с ЕГН * като едноличен търговец, с фирма „ Т. к.”, със седалище и адрес на управление , извършено с решение № по ф.д. № 2542/2007 г. на БОС е вписване на несъществуващо обстоятелство.
Бургаският окръжен съд е разпоредил след влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по фирменото дело и на Агенцията по вписванията , служба по регистрация гр. Бургас, за изпълнение на задължението за заличаване на вписаното обстоятелство.
Р Е Ш Е Н И Е № 86 от 05.08.2010г. наСОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ІV – ти състав по гр.д.№ 450/2009г. по описа на съда
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици от прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието. Имуществена последица е правото на съдружника да иска изплащане на паричната равностойност на дружествения дял, който е притежавал от капитала на дружеството.
2.За да бъде уважен иск с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ трябва да са налице следните предпоставки: да е настъпило прекратяване на участието в дружеството на някое от основанията посочени в чл. 125, ал.1 и 2 ТЗ; дружеството да не е заплатило доброволно на съдружника паричната равностойност на неговия дружествен дял.
3.В хода на делото ответникът не е предоставял своевременно необходимата на вещите лице информация и документи, не е уведомявал съда и вещите лица за предоставената от него невярна информация своевременно, а в последствие, след направени доказателствени искания от ищците за проверка на представени от него писмени доказателства, прави уточнения в връзка с представена от него информация. По същество с поведението си ответникът създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК.
4. Съдът приема, че при определяне на паричната равностойност на претендирания дружествен дял, следва да се възприеме заключението по основната съдебно –счетоводна експертиза, във варианта, съгласно който общия размер на дружествения дял на Т.Д.П. към 30.09.2006г. е в размер на 77 854.11 лева. При този вариант на заключението към пасива не са включени задълженията по издадени записи на заповед и заемни договори.
5. Съдът не приема, че представения от ответника счетоводен баланс към 30.09.2006г. е достоверен. Търговските книги на дружеството, въз основа на които е изготвен този баланс не са водени редовно, следователно те не могат служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят и затова не обосновават достоверността на баланса.
6. Отношенията между наследниците и дружеството могат да бъдат уредени с изплащане на дружествения дял или приемането на наследниците за съдружници /чл. 129, ал. 1 ТЗ/. Затоваотправената покана за уреждане на отношенията е обща и съдържа в себе си всяка от посочените възможности.
7. След прекратяванена участието на съдружника в дружеството на някое от основанията посочени в чл. 125, ал.1 и 2 ТЗ дружеството е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, за да могат да бъдат уредени облигационните отношения с прекратилия участието си съдружник.
Производството е първоинстанционно. Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 от Търговския закон /ТЗ/, във вр. с чл. 127 ТЗ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Ищците твърдят, че са наследници на Т.Д.П., починал на 22.09.2006г., който към тази дата бил съдружник с 34 дяла в ”Е” ООД. В началото на м.декември 2006г. ищците подали молба до дружеството ответник, чрез управителя Л.Т., да бъдат приети за съдружници, в качеството на наследници на починалия съдружник. След няколко месеца Тодоров им върнал молбата. След неколкократно провеждани разговори по този въпрос на 10.11.2008г. отново подали молби да бъдат приети за съдружници в дружеството, които отново им били върнати от управителя Л.Т. За да уредят отношенията си с дружеството се обърнали към лицензирани оценители, които да изчислят стойността на материалните активи на дружеството и оценките да им дадат ориентир за стойността на дружествения дял на наследодателят им. От учредяването на дружеството до смъртта на наследодателят им той не е получавал полагащата му се част от печалбата, а по негово искане печалбата е реинвестирана в материални активи на дружеството. Съгласно експертната оценка стойността на двуетажна масивна сграда с дворно место възлиза на 417 000 евро, а стойността на два броя автомобили – л.а. Фоксваген Пасат – 7 100 лв.; товарен автомобил ”Мерцедес” - 14 200 лв. На 13.04.2009г. на ищците бил връчен протокол от общо събрание на съдружниците в дружеството ответник от 10.02.2009г., съгласно който им е отказано да бъдат приети за съдружници, във връзка с молбите им от 10.11.2008г., и е определен размера на дружествения дял, който наследяват, по счетоводен баланс към 30.09.2006г. на стойност 29 905.22лв., от които 14 952.61лв. за Р. Т. П. и 14 952.61 лв. за М. О. П.. Не им е представян счетоводен баланс 30.09.2009г. Считат, че стойността на дружествения дял на наследодателят им е занижена, тъй като дълготрайните материални активи са записани в счетоводния баланс на дружеството към 30.09.2006г. по тяхната историческа стойност, а не по справедливата цена съгласно счетоводните стандарти, т.е. по пазарната им стойност. Приблизително сочат сумата от 250 000 лв., като стойност на дружествения дял на наследодателят им. Дружеството не е предвидило да им заплати и дължимата лихва върху стойността на дружествения дял, считано от 30.09.2009г. Към датата на подаване на исковата молба не им е заплатен размера на дружествения дял на наследодателят им.
Ищците М. П. и Р. П. искат от съда да бъде постановено решение, с което ”Е” ООД да бъде осъдено да им заплати стойността на дружествения дял на общият им наследовател Т.Д.П, мораторна лихва главницата, считано от 01.10.2006г. до датата на завеждането на иска – 27.04.2009г., законна лихва считано от 27.04.2009г. до изплащане на сумата и разноските по делото.
Ответникът „Е” ООД оспорва иска, като неоснователен и недоказан, в частта по исковете за главницата за сумата над 29 905.22 лв. Твърди, че не е дал повод за завеждане на иск от наследниците на Т.П. – съдружник в дружеството, за изплащането стойността на дружественият му дял в размер на 29 905.22 лв. Тази стойност е определена по предвидения в ТЗ и ЗС начин, одобрена е от общото събрание на съдружниците, проведено на 10.02.2009г. и не се оспорва и дружеството изявява готовност да я заплати на ищците, стига те да се откажат от неоснователните си и нереалистични претенции, поради което иска да бъде приложен чл. 78, ал.2 ГПК.
Ответникът оспорва исковата молба в частта по исковете за лихва за забава. твърди, че се претендира се мораторна лихва за период, през който паричното вземане не е било изискуемо и ликвидно. Изпълнението на задължение за изплащане на дружествен дял на наследниците на починал съдружник не е санкционирано от закона с конкретен срок, т.е. то е безсрочно, следователно за да изпадне дружеството в забава е необходимо да бъде поканено да изпълни. До предявяването на исковата молба ищците не са поканили ”Е” ООД да изпълни задължението си. ”Е” ООД е получило молба за приемане на ищците за съдружници в дружеството, но не и за изплащане на дружествен дял. Забавата не е налице и поради липса на съдействие от страна на кредиторите – ищци за изпълнение на задължението.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Т.Д.П. е бил съдружник в „Е” ООД, който е притежавал 34 дяла на стойност 1700 лева от капитала на дружеството на стойност 5 000 лева. Т.Д.П. е починал на 22.09.2006г., като е оставил следните наследници: М. О. П. – съпруга, и Р. Т. П. - дъщеря.
С молби до общото събрание на „Е” ООД от 10.11.2008г. М. О. П. и Р. Т. П., в качеството си на наследници на Т.Д.П., са изразили желание да станат съдружници в дружеството.
Общото събрание на „Е” ООД, проведено на 10.02.2009г., е приело счетоводния баланс на дружеството към 30.09.2006г.; отказало да приеме за съдружници М. О. П. и Р. Т. П.; определило сумата от 29 905.22лв., като равностойност на дружествения дял на починалия съдружник Т.Д.П., като сумата да бъде изплатена на наследниците му – 14 952.61 лв. за М. О. П. и 14 952.61 лв. за Р. Т. П..
На 21.09.2004г. „Е” ООД е купило от „М” ЕАД, в несъстоятелност, недвижим имот в гр. П. – урегулиран поземлен имот, ведно с построения в него магазин- представляващ двуетажна масивна сграда. За посочения недвижим имот и два броя моторни превозни средства е представена експертна оценка към 02.02.2009г.
Представен по делото са: счетоводен баланс на „Е” ООД към 30.09.2009г.; заверено ксерокопие от счетоводната политика на дружеството; годишните данъчни декларации, с годишните счетоводни отчети за 2005г. и 2006г. на „Е” ООД, и справка за подадените декларации обр. 6.
Ответникът е представил по делото: ревизионен акт, извлечения от персонални сметки клиенти и доставчици , извлечения от главна книга ; приходни касови ордери , който установяват получени суми по договори за заем от Г.Б.М. в общ размер на 102 000лева, преводно нарежданеза плащане от страна на дружеството на Г.Б.М. на сумата от 15 000лв.- по договор за заем от 2004г.; разходен касов ордер /РКО/ за плащане от страна на дружеството на Г.Б.М. сумата от 7 000 лева- връщане на заем по договор, и разписка за получената сума от същата дата; баланс на „Г” ЕООД.
Ответното дружество е издало 9 броя записи на заповед, с които е задължило неотменимо и безусловно определени суми с различен падеж.
Ответното дружество е предоставило на П.К.К. и Г.Б.М. парични заеми с различен размер и петгодишен срок на връщане.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което е приета в с.з. на 19.01.2010г. Вещото лице е дало следното заключение: - общ размер на дела на Т.Д.П. към 30.09.2006г. от собствения капитал на дружеството в два варианта – 30 463.48лв. и съответно 77 854.11 лева, ако не се включат в тежест на дружествения дял посочени в т.4 и т.9 от заключението от 11.01.10г. задължения. Размерът на мораторната лихва за периода от 01.10.2006г. до 27.04.2009г. както следва: върху сумата от 30 463.48 лв. – 11 397.97 лв.; върху сумата от 77 854.11 лева – 29 129.22лв.
По делото е изготвена и приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е дало следното заключение: - представените в с.з. от 19.01.2010г. салда по персонални сметки клиенти и доставчици са идентични с предоставените при проверката документи; не са налични счетоводни документи за внасянето на сумата от 10 000лв. от С.Т. и сумата от 20 000лв. от П.К., поради което извлечение от главна книга на сметка 501 –каса в лева не може да бъде проверено; в счетоводните регистри на „Г” ЕООД за периода 2003г.-2006г. не са заведени вземания от „Е” ООД по договори за заеми на парични средства; в „Е” ООД не е водена касова книга, в която ежедневно и в хронологичен ред да са описвани получените в брой плащания по извършени продажби и извършени разплащания, поради което е невъзможно да бъдат проследени паричните потоци на дружеството и необходимостта от получаване на заеми в брой, а не по банкови сметки и от финансови институции; търговските книги на дружеството ответник за исковия период и съответно за периода, за който са издадени документи, които установяват задължения на дружеството по делото не са водени редовно.
По делото е изготвена и приета допълнителна комплексна криминалистическа експертиза, като вещото лице е дало следното заключение: представените осем броя ПКО са част от типова бланка с откъснати квитанции, производство на печатницата на „М” ООД, гр.К.; печатните бланки са произведени от една и съща партида и настройка на машината и вероятно представляват част от един кочан; - ПКО 3 и ПКО 6 са представлявали една част от един кочан, от който са откъснати в последователност ПКО 6/01.07.2005г., ПКО 3/02.01.2004г., която не съответства на хронологията на съставянето на документите по отразените дати; - не е било възможно установяването на периода на отпечатване на бланките за ПКО; - след 2005г. отрязъка от квитанция съдържа данни, въз основа на които може да се установи периода на отпечатване, като в тази насока е направило уточнение в с.з.; - осемте броя ПКО са подпечатани с печат № 1, но не може да се направи извод за периода от време на подпечатването им; - подписите в графа „ гл.счетоводител” във осемте броя ПКО не са изпълнени от лицето подписало се от името на И.С.П. в годишните данъчни декларации по чл. 51 от ЗППО и придружаващите документи за периода 2003-2005г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, във връзка с чл.127 ТЗ и чл.86 ЗЗД, са допустими, доколкото са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Разгледан по същество предявения иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, във връзка с чл. 127 ТЗ е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици от прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието. Имуществена последица е правото на съдружника да иска изплащане на паричната равностойност на дружествения дял, който е притежавал от капитала на дружеството. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ следва да са налице следните предпоставки: да е настъпило прекратяване на участието в дружеството на някое от основанията посочени в чл. 125, ал.1 и 2 ТЗ; дружеството да не е заплатило доброволно на съдружника паричната равностойност на дружествения дял, който същият е притежавал от капитала на дружеството.
Страните не спорят, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че Т.Д.П. е бил съдружник в „Е” ООД и е притежавал 34 дяла на стойност 1700 лева от капитала на дружеството на стойност 5 000 лева. На 22.09.2006г. Т.Д.П. е починал, като е оставил за наследници М. О. П. – съпруга, и Р. Т. П. - дъщеря. Налице са предпоставките на чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ. Не се спори, че към настоящия момент дружеството не е изплатило дела на починалия съдружник на наследниците му.
Страните спорят относно паричната равностойност на дружествения дял, който Т..П. е притежавал от капитала на дружеството, и дължимото обезщетение за забава.
Ответното дружество признава иска с правно основание чл. 125, ал .3 ТЗ до предявения размер от 29 905.22 лв. – главница, като в тази част следва да се приложи разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК. В подкрепа на твърденията си ответното дружество представя счетоводен баланс на дружеството към 30.09.2006г.
Проверка на редовността на представения от дружеството баланс е извършена чрез допускане на съдебно-счетоводни експертизи, които съдът възприема, като пълни, обосновани и правилни, като същите не са оспорени от страните.
Съдът приема, че при определяне на паричната равностойност на претендирания дружествен дял, следва да се възприеме заключението по основната съдебно –счетоводна експертиза, във варианта, съгласно който общия размер на дружествения дял на Т.Д.П. към 30.09.2006г. е в размер на 77 854.11 лева. При този вариант на заключението към пасива не са включени описани в т.4 и т.9 от заключението, при което чистия актив на дружеството се увеличава с 139 384.22лв.
За да възприеме този вариант от заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза съдът взема предвид събраните по делото доказателства и поведението на ответника, при събиране на допуснати доказателства по делото.
С молба от 26.10.2009г. вещото лице е уведомила съда за причините, поради които не може да изготви заключението си в срок. Представените от счетоводителя на дружеството документи не били тези които тя поискала, а част от документите не били коректни.
Предвид посоченото в молбата от 26.10.2009г. от вещото лица, в с.з. на 03.11.2009г. съдът изрично е указал на процесуалния представител на ответника и управителя на ответното дружество последиците уредени в чл. 161 ГПК.
В следващото съдебно заседание, проведено на 19.01.2010г., е приета съдебно - счетоводната експертиза, която не е оспорена от страните. В експертизата е посочено, че дружеството има задължения към С.Т., П.К. и „Г” ЕООД в общ размер на 132 000 лв.
С молба от 09.02.2010г. процесуалният представител на ищците е взел становище по представени писмени документи от ответника, направил е искания по доказателства и допускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице извърши справка по счетоводните книги на „Г” ЕООД и провери отразели ли са и как заемите предоставени на „Е” ООД за периода 01.01.2003г. до 01.01.2006г.
В с.з. на 09.03.2010г. процесуалният представител на ответника заяви, че счетоводството на дружеството е подало невярна информация на вещото лице. Счетоводните заеми били отразени невярно, което било техническа грешка. Всъщност те не били дадени от „Г” ЕООД, а от физическото лице Г.Б.М. Въпросните договори за заем и ПКО се отнасят за посочените суми. Разбрал за грешката в предходното съдебно заседание, но не е споменавал за това. В същото съдебно заседание управителят на ответното дружество заяви, че е присъствал в миналото съдебно заседание, като още тогава е видял, че от счетоводството е подаден документ – справка, в която ГБМ, погрешно е записан като „Г” ЕООД.
С допълнителното съдебно - счетоводна експертиза бе установено, че в счетоводните регистри на „Г” ЕООД за периода 2003-2006г. не са заведени вземания на „Е” ООД.
В хода на производството ответникът не можа да заяви, кой и в какво качество е подписал оспорените документи от името и за сметка на дружеството.
По делото е изготвена и приета допълнителна комплексна криминалистическа експертиза, която съдът възприема, като пълна, обоснована и правилна. Вещото лице е стигнало до извода, че подписите в графа „гл.счетоводител” във осемте броя ПКО не са изпълнени от лицето подписало се от името на И.С.П. в годишните данъчни декларации по чл. 51 от ЗППО и придружаващите документи за периода 2003-2005г.
От изложеното се налага извода, че в хода на делото ответникът не е оказвал нужното съдействие на вещите лица, назначени да изготвят допуснатите по делото експертизи. Същият не е предоставял своевременно необходимата на вещите лице информация и документи, не е уведомявал съда и вещите лица за предоставената от него невярна информация своевременно, а в последствие, след направени доказателствени искания от ищците за проверка на представени от него писмени доказателства, прави уточнения в връзка с представена от него информация. По същество с поведението си ответникът създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК.
Съдът не може да приеме, че представения от ответника по делото счетоводен баланс към 30.09.2006г. е достоверен. Търговските книги на дружеството, въз основа на които е изготвен представения от дружеството баланс към 30.09.2006г., не са водени редовно, следователно те не могат служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ТЗ, и съответно да обосноват достоверността на представения баланс. В подкрепа на този извод на съда е заключението на вещото лице изготвило допълнителната съдебно - счетоводна експертиза, което е приело, че търговските книги в ответното дружество за съответния исков период и съответно периода, за който са издадени документите, които установяват задължения на дружеството по делото, не са водени редовно.
Представените по делото писмени доказателства от ответника, които изхождат от него и от трети лица и установяват задължения на дружеството преди 30.09.2006г., са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани при решаване на спора по същество. Ако се приеме противното се кредитира незаконосъобразното поведение на ответника, който не води счетоводство, в което отразява в хронологичен ред движението на имуществото на своето предприятие, съгласно изискванията на чл.53, ал.1 ТЗ, но във всеки един момент може да представи съответни документи, за да обоснове искан от него резултат и по същество да черпи благоприятни правни последици от неправомерното си поведение.
Всички тези обстоятелства, обсъдени заедно с останалите доказателство по делото, дават основание на съда да възприеме посочения по - горе вариант от заключението на основната съдебно - счетоводна експертиза, при определяне паричната равностойност на претендирания дружествен дял.
Предвид изложеното, твърденията на ищците и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан в претендирания размер от 50 010лв., по 25 005 лева за всяка една от ищците.
Разгледан по същество предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е частично основателен.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да са налице парично задължение и забава на длъжника.
В конкретния случай е налице парично задължение - паричната равностойност на дружествения дял на починалия съдружник, което се дължи от ответното дружество, като във връзка с основанието и размера на това задължение съдът е изложил съображения при обсъждане на основателността на предявения иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Следва да бъде установен началния момент, от който длъжникът е изпаднал в забава, за да може да бъде определен периода на забава и съответно размера на дължимото обезщетение. С разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ законодателят е определил начина по който ще бъдат уредени имуществените последици при прекратяване участието на съдружника в дружеството - въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В случая прекратяването на участието на съдружника в дружеството съвпада с момента на смъртта на съдружника – 22.09.2006г., и облигационните отношения между страните следва да бъдат уредени въз основа на счетоводен баланс изготвен към края на месец септември 2006г.
През месец октомври, след смъртта на Т.Д.П., ищцата М. П. е отправила покана до управителя на дружеството – Л.Т., в присъствието на другия съдружник, „да уредят отношенията в дружеството”, видно от показанията на свидетеля Л. Въпреки че няма конкретно волеизявление с искане за заплащане на паричната равностойност на процесния дружествен дял, отправено от наследниците до дружеството, съдът приема, че в случая е налице покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД, и длъжникът е изпаднал в забава, след като е поканен от кредитора по посочения начин. Отношенията между наследниците и дружеството биха могли да бъдат уредени с изплащане на дружествения дял или приемането им за съдружници /чл. 129, ал. 1 ТЗ/, т.е. така отправена поканата е обща и съдържа в себе си всяка от посочените възможности за уреждане на отношенията.
Неоснователни са възраженията на ответника, че е налице липса на съдействие от страна на кредиторите, за изпълнение на задължението. Както и че не е изпълнил точно задължението си, тъй като дължимата престация не определена по основание и размер и е спорна.
След прекратяване на прекратяване на участието в дружеството на съдружника на някое от основанията посочени в чл. 125, ал.1 и 2 ТЗ дружеството е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, за да могат да бъдат уредени облигационните отношения с прекратилия участието си съдружник. Това може и следва да се извърши от дружеството, тъй като търговецът е задължен да води счетоводство /чл.53 - чл.55 ТЗ/ при спазване изискванията на ТЗ и Закона за счетоводството, което по този начин ще изпълни точно и добросъвестно задълженията си към прекратилия участието си съдружник и ще му окаже необходимото съдействие, за да може той да реализира правата си.
Да се твърди, че прекратилия участието си в дружеството съдружник или неговите наследници следва да определят точния размер на дължимата престация и да поканят дружеството да им плати, като по този начин окажат необходимото съдействие, без което дружеството не може да изпълни задълженията си точно и добросъвестно, е необосновано, тъй като няма опора в закона и дружествения договор, а и те няма достъп до счетоводството на дружеството и съответно не могат да съставят посочения в закона счетоводен баланс, предвид изискванията на чл. 34 и сл. от Закона за счетоводството.
След като свидетелят не посочи конкретна дата през месец октомври 2006г., на която ищцата е поканила дружеството, чрез неговия управител, да плати паричната равностойност на процесния дружествен дял, съдът приема, че поканата е отправена през последния ден от месец октомври 2006г., следователно от 01.11.2006г. ответното дружество е изпаднало в забава съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД и от този момент дължи обезщетение по реда на чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Имайки предвид заключението на съдебно – счетоводната експертиза, размера на уважения иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ /50 010лв./ и периода на забава /01.11.2006г. – 27.04.2009г./, съдът приема иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателен за сумата от 18 152.34 лв., по 9 076.17лв. за всяка една от ищците, като до предявения размер от 18 711.31лв. следва да бъде отхвърлен.
Не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си ответника е дал повод за завеждане на делото, като това се установява от събраните по делото доказателства и изложените мотиви по предявените искове.
Софийският окръжен съд е осъдил ответното дружество да плати на всяка една от ищците сумата 25 005 лв ., съставляваща паричната равностойност на дружествения дял, който техният наследодател Т.Д.П. е притежавал от капитала на „Е” ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба /27.04.09г./ до окончателното изплащане на сумата.
Софийският окръжен съд е осъдил ответното дружество да плати на всяка една от ищците сумата от 18 152.34 лв., съставляваща обезщетение за забава за неплащане на сумата от 50 010 лв. - съставляваща паричната равностойност на дружествения дял, който техният наследодател Т.Д.П. е притежавал от капитала на „Е” ООД, за периода 01.11.2006г. до 27.04.2009г., като отхвърля иска до предявения размер от 18 711.31 лева, като неоснователен.
Към момента на публикуване на решението на сайта www.advokatatanasova.com няма данни, че същото е влязло в сила
Необходими документи за обявяване на ГФО в търговския регистър
Р Е Ш Е Н И Е № 78 от 20.10.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, търговско отделение № 114 по описа на съда за 2010 година
ТЕЗИ НА СЪДА
1. ООбхватът на извършваната от длъжностното лице проверка е определен в чл. 21 от ЗТР.В случаите, в които се иска обявяване на годишния финансов отчет длъжностното лице проверява само далиподлежащия на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
2.За обявяване на годишния финансов отчет в търговския регистър е необходимо представянето на самия отчет и решението на Общото събрание надружеството за приемането му.
3. Проверката на длъжностното лице по регистрацията по т. 4 и т. 5 на чл. 21 от Закона за търговския регистър е ограничена до представянето на годишния финансов отчет и наличието на решение на Общото събрание за приемането му, взето с изискващия се от закона и дружествения договор кворум, което е достатъчно, за да се направи извода, че подлежащия на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
4.В регистърното производство не може да се контролира законосъобразността на взетите решения на Общото събрание, включително извършването на преценка за валидното му свикване. Тези въпроси са предмет на самостоятелен, и то съдебен контрол по предвидения в Търговския закон ред.
Производството е по чл. 25 ал. 4 от Закона за търговския регистър. Обжалван е отказ на Агенцията по вписванията, постановен от длъжностното лице по регистрацията по заявление , с което е поискано обявяване в търговския регистър по партидата на молителя на годишните финансови отчети за 2007, 2008 и 2009 година.
Мотивите за отказа са свързани с това, че от представените от заявителя доказателства не можело да се направи извод за спазване изискванията на чл. 40 от Закона за счетоводството във връзка с чл. 137 ал. 1 т. 3 от ТЗ, нямало данни за законосъобразно свикване и провеждане на общите събрания на дружеството и валидно взети решения за приемането на представените за обявяване актове. От документите не се установявало участието на двама от съдружниците на проведеното на 15.05.2010 година общо събрание, както и редовното им уведомяване за него. Не били представени документи, удостоверяващи валидно взето решение за приемането на отчетите за 2007 година и 2008 година от съдружниците.. С тези мотиви и на основание чл. 24 ал. 1 във връзка с чл. 21 т. 4 и т. 5 от Закона за търговския регистър е постановен отказа за обявяване на годишните финансови отчети.
Отказът е незаконосъобразен, тъй като длъжностното лице по регистрацията е процедирало извън правомощията си, преценявайки законосъобразност на свикване на общото събрание на дружеството, а оттам и на взетите от общото събрание решения, свързани с приемането на годишните финансови отчети.
Обхватът на извършваната от длъжностното лице проверка включва спазване на изискванията на чл. 21 от ЗТР. Съгласно т. 5 на чл. 21 от ЗТР в случаи като настоящия, в които се иска обявяване на акт / годишния финансов отчет/ длъжностното лице проверява само дали подлежащия на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Към искането за обявяване на годишните финансови отчети съгласно разпоредбата на чл. 62 т. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър освен самия акт следва да се приложат и документите, които доказват изпълнение на изискванията относно приемането на подлежащия на обявяване акт, ако такива са установени със закона.
В чл. 137 ал. 1 т. 3 от Търговския закон приемането на годишния финансов отчет е предоставено като правомощие на Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност. Тази законова разпоредба е възпроизведена и в дружествения договор.
Имайки предвид изложеното по-горе съдът намира, че за обявяване на годишния финансов отчет в търговския регистър е необходимо представянето на самия отчет и решението на Общото събрание на дружеството за приемането му. Проверката на длъжностното лице по регистрацията по т. 4 и т. 5 на чл. 21 от Закона за търговския регистър следва да се ограничи именно до представянето на годишния финансов отчет и наличието на решение на Общото събрание за приемането му, взето с изискващия се от закона и дружествения договор кворум, което е достатъчно, за да се направи извода, че подлежащия на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Преценката, която извършва длъжностното лице по регистрацията е строго формална. Агенцията по вписванията не е правораздавателен орган, а административен и при наличие на посочените в закона реквизити по едно заявление за обявяване на акт тя е длъжна да обяви акта, без да излиза от обхвата на проверката по чл. 21 от Закона за търговския регистър. Достатъчно е с акта за обявяване да бъдат представени доказателства за провеждане на Общо събрание на дружеството и вземане с необходимото мнозинство на решение за приемане на годишния финансов отчет, което е сторено от жалбоподателя.Той е представил два протокола от проведени общи събрания на 15.05.2010 година и на 30.06.2010 година, на които са взети решения за приемане на годишните финансови отчети съответно за 2009 година и за 2008 и 2007 година. В регистърното производство не може да се контролира законосъобразността на взетите решения на Общото събрание, включително извършването на преценка за валидното му свикване. Тези въпроси са предмет на самостоятелен, и то съдебен контрол по предвидения в Търговския закон ред.
Пазарджишкия окръжен съд е отменил обжалвания отказ и указал на Агенцията по вписванията да извърши обявяване в търговския регистър на годишните финансови отчети за 2007, 2008 и 2009 година на МБАЛ „Ескулап” .
РЕШЕНИЕ № 81 от 16.12.2010 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия по търговско дело № 600 по описа за 2010 г
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Смъртта на физическо лице - съдружник в ООД е основание за прекратяване на участието му в дружеството според 125 ал. 1 т.1 от ТЗ , както и на управителните му функции. Не е необходимо решение на оставащия съдружник по отношение членството на наследниците на починалия съдружник, както и уреждане на имуществените отношения с последните, като предпоставка за приемане на нов съдружник и вписване на промени относно състава на съдружниците.
2.Законът не поставя изискване и не обвързва прекратяването на членството в ООД с уреждане на имуществените последици от това.
3. В нормата на чл. 129 ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му
4. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права - дяловете от капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете, като трето лице за дружеството, по смисъла на чл. 129 ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници.
5. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ.
6. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125 ал. 3 от ТЗ.
7. Приемането на наследника за съдружник в дружеството с ограничена отговорност е предоставено на волята на Общото събрание. Липсва законодателно уредено правоприемство в членственото правоотношение на наследника на починал съдружник. Общото събрание е овластено да откаже на наследника да го приеме за съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.
Производството е по реда на чл. 25 ал. 4 от Закона за търговския регистър.
Делото е образувано въз основа на жалба срещу отказ на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията за вписване на промени по партидата на дружество с ограничена отговорност.
Пернишкият окръжен съд, извършвайки проверка на издадения отказ от вписване, по повод жалбата и преценявайки събраните доказателства, установи следното: Със заявление образец А4 е направено искане за вписване на промени по партидата на дружеството, а именно: заличаване, като съдружник и управител на Н. С. Т. и приемане на В. В. Ц., като съдружник в дружеството. За приложения на подаденото заявление са отбелязани: акт за смърт на съдружник; документ за внесен капитал-2 бр.; документ за внесена държавна такса; дружествен договор; молба за приемане на нов съдружник; решение на ОС, както и е посочено представянето на други документи: „баланс, отчет за приходи и разходи, капитал, парични потоци, д-я по чл. ТЗ; молба от нов съдружник; дeкларация; протокол ОС”.
Отказът от вписване на заявените обстоятелства е мотивиран от длъжностното лице по регистрацията с това, че „не са представени документи, удостоверяващи липсата или наличието на наследници на починалия съдружник, които съгласно чл. 129 ал. 1 от ТЗ наследяват делът на Т. в размер на 2 500 лв. от капитала”. Не били представени и документи, „удостоверяващи изплащането на този дял, нито документ, удостоверяващ заявеното желание или нежелание от страна на съдружниците да придобият членствено правоотношение в дружеството”. Освен това, според длъжностното лице по регистрацията, молбата за приемане на съдружник не отговаряла на изискванията на дружествения договор, обявен по партидата на дружеството, както и декларацията за обстоятелствата по чл. 57 и чл. 58 от ТЗ, се прилагала при заявяване за вписване на физическо лице, като едноличен търговец, а не за вписването му като съдружник в ООД.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Видно е от документите, изпратени от Агенция по вписванията с жалбата и постановения отказ, че така, както е описано и в приложенията на заявление образец А4, със същото е представен препис-извлечение от акт за смърт № *** на Н. С. Т. От извършената служебна справка от съда, по реда на чл. 23 ал. 4 от ЗТР, се установява, че посоченото лице е вписано, като съдружник и управител в „М. е. Т” ООД, наред с вписания съдружник и управител В.Х.Ц.. От приложения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че съдружникът Н. Т. е починал на ***2009 г., което несъмнено, по смисъла на чл. 125 ал. 1 т.1 от ТЗ, е основание за прекратяване на участието в дружеството, както и на управителните му функции. Съдът не възприема доводите на длъжностното лице по регистрацията относно необходимостта от решение на оставащия съдружник по отношение членството на наследниците на починалия съдружник, както и уреждане на имуществените отношения с последните, като предпоставка за приемане на нов съдружник и вписване на промени относно състава на съдружниците. Това е така, защото на проведеното заседание на ОСС, на 21.06.2010 г. са взети решения за: приемане, като съдружник в дружеството, на В. В. Ц.; поемане дела на починалия съдружник Н. С. Т. от останалия съдружник – В.Х.Ц. и новоприетия съдружник – В. В. Ц., като се заяви за вписване в ТР към Агенция по вписванията прекратяване участието на Н. С. Т., поради смъртта му и заличаването му, като управител на дружеството. Освен това е взето и решение за реда и начина на уреждане имуществените отношения с наследниците на починалия съдружник, както и разпределението на дяловете между съдружниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 ал. 1 т. 1 от ТЗ участието на съдружника се прекратява при смърт, който факт в случая е установен по безспорен начин от приложения препис-извлечение от акт за смърт на Н. С. Т. Законът не поставя изискване и не обвързва прекратяването на членството с уреждане на имуществените последици от това, било с прекратилия участието си съдружник, на друго основание, извън посоченото, или пък с наследниците на починал съдружник. В нормата на чл. 129 ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права - дяловете от капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете, като трето лице за дружеството, по смисъла на чл. 129 ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а придобива права на съдружник, на собствено основание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125 ал. 3 от ТЗ. На следващо място, приемането на наследника за съдружник в дружеството с ограничена отговорност е предоставено на волята на Общото събрание. Поради липсата на законодателно уредено правоприемство в членственото правоотношение на наследника на починал съдружник, решението на Общото събрание не е единствено формален акт. Общото събрание е овластено да откаже на наследника да го приеме за съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор. Следователно не е налице зависимост и обусловеност от решение на ОС за приемането или не на наследниците на починал съдружник, като съдружници в дружеството, на решението за приемане на трети лица при спазване на установения в ТЗ и дружествения договор, ред. Желанието на наследниците на починалия съдружник да поемат дела, без да са приети, като съдружници, е обстоятелство-ирелевантно за валидното настъпване на промяната в статута на дружеството досежно поемането на дела от капитала от страна на съдружника В.Ц. и приемането на В. Ц., като съдружник в дружеството. В настоящия случай е налице решение на ОС за уреждане имуществените отношения с наследниците на починалия съдружник. Приет е, като съдружник В. В. Ц., който наред с В.Х.Ц., са поели, съотв. брой дялове от капитала на дружеството, притежавани от починалия съдружник, и са внесли стойността на тези дялове по банкова сметка на „М. е. Т” ООД, които обстоятелства се установяват от приложените към заявлението за вписване, документи. Приложена е молба от В. В. Ц. за приемането му, като съдружник, както и декларация, че приема клаузите на дружествения договор и се задължава да ги спазва, а това, че е представена декларация за обстоятелствата по чл. 57 и чл. 58 от ТЗ, от новоприетия съдружник, без да се изисква такава, не може да има за последица отказ от вписване, при наличие на доказателства, установяващи валидното настъпване на заявените за вписване обстоятелства.
С оглед на горното съдът намира, че издаденият отказ от вписване на обстоятелства – заличаване на Н. С. Т., като съдружник и управител на дружеството и приемането на нов съдружник, подлежащи на вписване, е неправилен и незаконосъобразен.
Пернишкият окръжен съд е отменил обжалвания отказ на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията и е указал да се извърши вписване в търговския регистър на заявените със заявление рег. № обстоятелства: заличаване на Н. С. Т., като съдружник и управител на дружеството и приемането на В. В. Ц. ***, като съдружник в „М. е. Т” ООД.
РЕШЕНИЕ от 27 май 2010 г. на Русенския окръжен съд търговско отделение по частно търговско дело № 61 по описа за 2010 година
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Едновременното намаляване и увеличаване на капитала е допустимо по изричната разпоредба на чл. 149, ал.1 ТЗ, изречение второ. Редът за това е посочен в чл. 203 от ТЗ.
2. Правилната поредност на действията е : първо се намалява капитала от 243440 лв., представляващ стойността на непарична вноска,до 0, а след това и едновременно се увеличава капитала от 0 на 5000 лв. чрез парична вноска.
3. Намаляването на капитала има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала - изискване на чл. 203, ал.1 ТЗ. Новият размер на капитала е по-нисък от заварения - изискване на чл. 203, ал.3 ТЗ.
3. Целта на едноличния собственик е била освободи от непаричната вноска и да я замени с парична вноска в по-нисък размер. Заявлението за заличаване на стойността на непаричната вноска е израз на добросъвестно поведение на търговеца да извести кредиторите си, че структурата на капитала му е променена.
4.Основното предназначение на регистрацията на капитал е заделяне на имущество, което ще служи за обезпечение на кредиторите на търговеца. Когато вещите, предмет на непарична вноска, се продадат, това обстоятелство следва да се заличи, а капиталът да се намали.
5.. Законът не забранява разпореждане с вещи, предмет на апортни вноски, както и не забранява обратното изтегляне на паричните вноски след регистрацията на капиталово дружество, което е всеобща практика. Важното в случая е интересите на кредиторите да бъдат защитени, а това е направено с обявяването на решението за намаляване на капитала и предоставената възможност за изразяване на несъгласие
Обжалван е отказ на дължностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване на едновременно намаляване на капитала на ЕООД с 243440 лв. непарична вноска и увеличаване на капитала с 5000 лв. парична вноска.
Длъжностното лице по регистрацията е изложило следните мотиви за отказа: Едноличният собственик е взел решение за едновременно увеличаване и намаляване на капитала съгласно чл. 149, във вр. чл. 203 ТЗ, като в резултат на това изменение капиталът ще е на стойност 5 000 лв., внесени чрез парична вноска и разпределени в 500 дяла от по 10 лв. След извършената проверка на основание чл. 21 от Закона за търговския регистър и чл. 91 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър се установява следното: Не е налице правно основание за вписване на поисканото заличаване на описаната непарична вноска в поле 33. - "Непарична вноска" на Търговския регистър. В Търговския закон са предвидени процедури по увеличаване и намаляване, както и едновременно увеличаване и намаляване на капитала, но няма предвидена процедура по заличаване, съответно промяна на апортна вноска от капитала и съответно заличаването й от Търговския регистър. Това обстоятелство не подлежи на вписване в търговския регистър. Наличието на вписан апорт по партидата на дружеството удостоверява, че към определен момент капиталът е формиран от непарична вноска. Обстоятелствата, свързани с последващи промени на апортираните недвижими имоти, в това число и извършени разпоредителни сделки, не водят до изменение, съответно до заличаването на вписаната непарична вноска в капитала или на част от нея. Следва да се отбележи, че доколкото описанието на апортната вноска не може да бъде заличено от Търговския регистър, в представения по реда на чл. 119, ал. 4 ТЗ учредителен акт следва да бъде отбелязано, че преди изменението на капитала съгласно представеното решение капиталът се е формирал от непарична вноска, съставена от имоти със съответните описание и оценка. Видно от данните по партидата на търговеца към определен момент капитала е набран със съответната описана в поле 33 "непарична вноска", което води до това, че същата следва да се съдържа и в учредителния акт / дружествения договор на дружеството - чл. 72, вр. с чл.115 от ТЗ. Капиталът на търговските дружества като цифрово изразена величина в лева се образува от парични и непарични вноски, като за непаричните вноски се прилага чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. В случаите на непарична вноска вписването на търговското дружество при учредяването му, респективно на последващото увеличение на капитала му, има транслативен ефект, като дружеството става собственик на непаричната вноска, вписана по партидата му и описана съгласно чл. 72 от ТЗ в неговия учредителен акт. В случая от партидата е видно, че в капитала са апортирани 6 бр. поземлени имоти, формиращи капитала на дружеството преди намалението му. Последваща промяна в размера на капитала, включително при неговото намаление, не е основание и не води до промяна в начина, по който той е формиран, за да е налице основание за промяна на съответните разпоредби от учредителния акт. Точно обратното, задължителен елемент от учредителния акт/дружествения договор на търговеца е пълното описание на непаричната вноска съгласно чл. 72, ал. 1 от ТЗ, даваща информация и установяваща начина, по който той е формиран, предвид и последващото му намаление.
Русенският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:
Агенция по вписванията е постановила предходен отказ по заявление за вписване на същите обстоятелства. В мотивите е прието, че съгласно чл. 151 вр. чл. 150, ал. 2 ТЗ, предпоставка за вписване на намаляването на капитала е изтичане на 3-месечен срок от обявяването на решението за това по реда на чл. 150, ал. 1 ТЗ. Това условие е изпълнено - решението за намаляване на капитала е обявено в Търговския регистър на 18.08.2009 г. с вписване №. Не е изпълнено обаче изискването на чл. 151, ал. 2 ТЗ за представяне на декларация от управителя, относно това, че на несъгласните с намаляването на капитала кредитори е дадено обезпечение или им е изплатен дългът. Също така, няма правно основание за вписване на поисканото заличаване на описаната непарична вноска в поле 33. - "Непарична вноска" на Търговския регистър. Този предходен отказ е потвърден с решение на Русенския окръжен съд с главен мотив, че няма доказателства за това, че в тримесечния срок не са постъпили несъгласия с намаляването от заинтересовани кредитори.
Новото заявление е съпроводено от декларация по чл. 151, ал.2 ТЗ с дата 26.01.2010г. от управителя Д.А.Д., в която се заявява, че няма постъпили писмени несъгласия от кредитори относно оповестеното намаление на капитала и че дружеството няма задължения към кредитори.
Окръжният съд не вижда правни пречки новото заявление да бъде уважено. Едновременното намаляване и увеличаване на капитала е допустимо по изричната разпоредба на чл. 149, ал.1 ТЗ, изречение второ. Редът за това е посочен в чл. 203 от ТЗ. В случая предпоставките на чл. 203 от ТЗ са налице.
В решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД с дата 24.11.2009г. е посочена правилната поредност на действията (за разлика от предходното решение на общо събрание от 17.08.2009г.). Първо се намалява капитала от 243440 лв., представляващ стойността на непарична вноска, до 0, а след това и едновременно се увеличава капитала от 0 на 5000 лв. чрез парична вноска, за която е представено писмено доказателство. Намаляването на капитала има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала - изискване на чл. 203, ал.1 ТЗ. Новият размер на капитала е по-нисък от заварения - изискване на чл. 203, ал.3 ТЗ. Целта на едноличния собственик е да се освободи от непаричната вноска и да я замени с парична вноска в по-нисък размер. Причината за това, заявена от Д.Д., е продажба на земеделските имоти, внесени като парична вноска. Желателно е Д. да представи доказателства за разпореждането с имотите или да посочи данни, чрез които да се направи справка в Агенция по вписванията. Съдът презюмира добросъвестност на управителя и верността на това обстоятелства. Ако земеделските имоти наистина са продадени, те повече не са част от имуществото на търговското дружество, още по-малко могат да бъдат част от капитала му. Заявлението за заличаване на стойността на непаричната вноска е израз на добросъвестно поведение на търговеца да извести кредиторите си, че структурата на капитала му е променена. Основното предназначение на регистрацията на капитал е заделяне на имущество, което ще служи за обезпечение на кредиторите на търговеца. Когато вещите, предмет на непарична вноска, се продадат, това обстоятелство следва да се заличи, а капиталът да се намали. Законът не забранява разпореждане с вещи, предмет на апортни вноски, както и не забранява обратното изтегляне на паричните вноски след регистрацията на капиталово дружество, което е всеобща практика. Важното в случая е интересите на кредиторите да бъдат защитени, а това е направено с обявяването на решението за намаляване на капитала и предоставената възможност за изразяване на несъгласие.
Русенския окръжен съд е отменил отказа и е указал на Агенция по вписванията - Търговски регистър да впише исканите промени във вписаните обстоятелства: намаляване на капитала от размер 243440лв. до 0 и заличаване на вписаните непарични вноски и едновременно увеличаване на капитала до 5000 лв. чрез парична вноска, както и обявяване на нов актуален дружествен договор.
Заличаване на едноличен търговец в търговския регистър
РЕШЕНИЕ от 29.06.2010 г. аа РУСЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия по частно търговско дело № 182 по описа за 2010 година
ТЕЗИНА СЪДА
1.Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална и нейният обхват е посочен вчл. 21 от ЗТР. Тяе ограничена до това дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащия на обявяване акт, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелство се установява от представените документи, представена ли е декларация по чл.13, т.5 от ЗТР, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата.
2. При заличаване на едноличния търговец длъжностното лице не е оправомощено да проверява дали са предадени всички ведомости зацелия период на осъществяване на търговската дейност и при непредаването им в НОИ да откаже да впише заявените обстоятелства, а дали е представено удостоверението по чл. 5, ал.10 КСО. В правомощията на длъжностното лице е единствено да провери валидността на удостоверението от НОИ, която съгласно чл. 22, ал.5 от инструкцията е шест месеца считано от датата на издаването
Производството е по чл.25 от Закона за търговския регистър. Обжалван е отказ на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията за заличаване на едноличен търговец. Съображенията на длъжностното лице по регистрацията са били, че представеното удостоверение от НОИ – РУ „СО” гр. Русе по чл. 5, ал.10 КСО, изр. последно не удостоверявало предаването на ведомостите за целия период на търговската дейност, т.е. не е налице изпълнение на изискването на чл. 5, ал.10 от КСО.
Съдът като съобразява доказателствата по делото, съдът намира постановеният отказ за незаконосъобразен.
В на чл. 21 от ЗТР е посочен обхвата на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация и същата е ограничена до това да се провери дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащия на обявяване акт, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелство се установява от представените документи, представена ли е декларация по чл.13, т.5 от ЗТР, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата. Цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална. Мотивираният отказ за вписване трябва да се основава на някои от изискванията на чл. 21 ЗТР за формална проверка – в конкретния случай - налице ли е удостоверение по чл. 5, ал.10 от КСО. При извършване на заличаване на едноличния търговец длъжностното лице не е оправомощено да проверява дали са предадени всички ведомости за целия период на осъществяване на търговската дейност и при непредаването им в НОИ да откаже да впише заявените обстоятелства, а дали е представено удостоверението по чл. 5, ал.10 КСО, каквото в случая безспорно е представено.
Реда за приемане и предаване, както и съхранение на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник законодателят е уредил с Инструкция № 5 от 30.06.2005 г., издадена от управителя на НОИ, обн., ДВ, бр. 57 от 12.07.2005 г., в сила от 1.07.2005 г., изм. и доп., бр. 40 от 18.05.2007 г., бр. 109 от 23.12.2008 г., изм., бр. 49 от 30.06.2009 г. Съгласно чл. 22, ал. 1 от цитираната инструкция предаването на разплащателните ведомости в НОИ става с подписване на приемателно-предавателни протоколи, едва след което ръководителят на ТП на НОИ, на чиято територия е седалището на осигурителя, или упълномощено от него длъжностно лице издава на осигурителите по чл. 5, ал. 10 КСО удостоверение за предаването им. В чл. 22, ал.3 е предвидена и хипотеза, в която когато липсват разплащателните ведомости изцяло или за определен период от време, да се издава удостоверение, в което се вписват посочените обстоятелства, каквото е издаденото в настоящия случай. В правомощията на длъжностното лице е единствено да провери неговата валидност, която съгласно чл. 22, ал.5 от инструкцията е шест месеца считано от датата на издаването. В настоящия случай и това изискване е изпълнено. Удостоверението съдържа отбелязване в него, че за периодите от 03.01.1994 г. до 31.12.1999 г. и от 01.05.2002 г. до 30.11.2002 г. има наети лица, но не е предал разплащателни ведомости. Същото е издадено на 12.05.2010 г., като е представено в ТР със заявлението в същия ден 12.05.2010 г. – в срока му на валидност.
Предвид изложеното съдът приема, че при постановяване на отказа длъжностното лице по регистрацията не само е излязло извън пределите на обхвата на проверката, очертан от нормата на чл.21 от ЗТР, но и по същество, дори да има правомощия да извърши тази проверка, то отказът му е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Русенският окръжен съд е отменил обжалвания отказ и е указал на на длъжностното лице по регистрацията, че следва да извърши вписване на заявените обстоятелства.
РЕШЕНИЕ № 11 от17.01. 2011 г. наВеликотърновския апелативен съд, гражданска колегия повъззивно търговско дело № 19 по описа за 2011 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.В търговското право не са приложими члц129 и чл.130 от СК, защото действащата в момента правна уредба по ТЗ лишава малолетни и непълнолетни лица от бъдещо участие в търговски дружества , което не е в техен интерес.
2. Нормата на чл.65 от ТЗ е императивна и не може се тълкува ограничително,т.е щом като има изискване учредителят на едно ООД да бъде дееспособно лице, същото се отнася и за новоприетия съдружник.
3. Заличаването на починалия съдружник и вписването като съдружници на неговата съпругатаи пълнолетния син му син не е пряко обвързано от вписването като съдружник на втория син, който енепълнолетен.
4. Като съдружници могат да бъдат вписани само пълнолетните наследници на починал съдружник в ООД и дяловете могат да бъдат разпределени само между тях.
Производство е по реда на чл.25,ал.4 от Закона за търговския регистър. Обжалвано е решение на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено постановление за отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписвания, с което е отказано вписване на промяна в обстоятелствата на ООД”ЖУ-БГ”- гр. Г. в търговския регистър по партидата на дружеството.
Длъжностното лице по регистрацията към АВ е постановило отказ да впише заявени обстоятелства по регистрацията на „ЖУ-БГ”ООД-гр. Г. на починал съдружник, вписване на нови съдружници-наследниците на починалия съдружник, ново разпределение на дружествените дялове,заличаване на управителя и вписване на нов управител. Отказът е мотивиран с обстоятелството,че единият от наследниците на починалия съдружник е малолетен и за да стане съдружник трябва да изрази воля,съгласно чл.122 от ТЗ.
С обжалваното решение Габровският окръжен съд е потвърдил отказа. Изложил е подробни съображения,че в случая става въпрос не за малолетен,а за непълнолетен наследник,който е ограничено недееспособен. Позовал се е на чл.65 от ТЗ и е счел ,че нормата е относима и към участника в дружеството ,а не само към учредителя. Съдът е посочил в мотивите,че в различните клонове на правото при извършване на правни действия от страна на непълнолетен се изисквало допълнително волеизявление от страна на друг правен субект. Това обаче не било възможно при функционирането на едно търговско дружество под формата на дружество с ограничена отговорност,като се акцентува на правото на участие в управлението и невъзможността непълнолетен да бъде избран за управител.
Въззивният съд споделя тези изводи. Нормата на чл.65 от ТЗ е императивна и няма основание да се тълкува ограничително,т.е учредителят на едно ООД да е дееспособно лице, а впоследствие новопостъпилият съдружник да не е. Отделен е въпросът дали и в този клон на правото е възможно приложението на норми на СК и по-конкретно на чл.129 и чл.130 от СК, защото действащата в момента правна уредба по ТЗ лишава малолетни и непълнолетни лица от бъдещо участие в търговски дружества ,което не е в техен интерес.
На следващо място въззивният съд отбелязва,че е постановен пълен отказ да се впишат заявените промени. В тази насока счита,че заличаването на починалия съдружник С. В. и вписването на нови съдружници-съпругата му Н. В. и пълнолетния син М. В. не е пряко обвързано от вписването на непълнолетния син И. В. Тъй като се касае за подадена от тримата молба до съдружниците на „ЖУ-БГ” О. да бъдат приети за нови съдружници и да бъдат разпределени дяловете на техния наследодател по указания начин,съдът приема,че вписването на заявените промени следва да стане едновременно и след ново разпределяне на дяловете на починалия съдружник между пълнолетните му наследници.
Великотърновският апелативен съд е потвърдил обжалваното решение на Габровския окръжен съд, с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията за вписване на промени в търговския регистър.
РЕШЕНИЕ от 16.12.2010 г.на Ямболския окръжен съд , гражданска колегия в закрито заседание на 16.12. 2010 г по гражданско дело № 474 по описа за 2010 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Разпоредбата на чл. 223 ал. 4 т. 5 от Търговския закон изисква в поканата за свикване на общо събрание на акционерите да бъдат посочени кактодневния ред и въпросите за обсъждане, така и конкретни предложения за решения, направени от управителния орган. Тази разпоредба е с императивен характер, а неспазването й води до опорочаване свикването на общото събрание. Предвидените от закона строги правила за свикване на общото събрание са гаранция за реално предоставената на акционерите правна възможност да участват в управлението и да контролират дейността на дружеството.
2. Действително не по всички въпроси от дневния ред на общото събрание на акционерите могат да се формулират конкретни проекторешения, понеже в някои случаи това би ограничило свободата на предложения на участниците в ОС. Но когато се касае до внесено предложение за изменение и допълнение на устройствения акт на акционерното дружество, поканата следва да съдържаи проекторешения за предлаганите изменения и допълнения. Неизпълнението на това задължение нарушава правото на акционерите предварително да се подготвят по въпросите, касаещи допълнение или изменение наустава и ги лишава от възможността да преценят необходимостта от тяхното включване.
3. Регистърното производство започва да тече от приемане на заявлението в Агенция по вписванията, а закъснялото разглеждане на заявлението не може да бъде основание за постановяване на отказ.
Производството е образувано по жалба от „В” АД – Ямбол срещу Отказ от 01.12.10г на длъжностното лице към Агенцията по вписванията, с който е отказано вписване на обстоятелството: обявяване на акт: Покана за свикване на общо събрание на акционерите на дружеството.
Жалбоподателят е депозирал в Агенцията по вписванията заявление- образец Г1 с вх №.../25.11.10г, за обявяване на следния акт: Покана за свикване на общо събрание на акционерите. Към заявлението са приложени следните доказателства: Покана за свикване на общо събрание на акционерите, документ за внесена държавна такса, изрично писмено пълномощно и декларация по чл 13 ал 4 и ал 5 от ЗТР, както и Протокол от 22.11.10г от събрание на съвета на директорите, сочещ за единодушно взето решение, да бъде свикано на осн чл 223 ТЗ, извънредно общо събрание на акционерите на „В” АД- гр Ямбол, на 29.12.10г от 10 ч в офиса на д-вото, при определен дневен ред. В самата покана за свикване на извънредното общо събрание на акционерите е вписано: обсъждане и вземане на решение за изплащане на дивидент и обсъждане и вземане на решение за промяна на седалището и адреса на управление на д-вото.
С Отказ от 01.12.10г, длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията е отказало вписване на исканото обстоятелство, като в мотивите на отказа е прието, че съгласно чл. 223 ал. 4 т 5 ТЗ, поканата трябва да съдържа освен дневния ред на въпросите предложени за обсъждане и конкретни предложения за решения, което в поканта до акционерите не е направено и тя не отговоря по съдържание на изискванията на закона.Прието е също, че съгл. разп. на чл 223 ал 5 ТЗ, времето от обявяването на акта в търговския регистър до откриването на общото събрание, не може да бъде по-малко от 30 дни, а в случая въпреки подаване на заявлението в АВ на 25.11.10г, заявлението е предадено на длъжностното лице за разглеждане на 01.12.10г и с това, 30-дневния срок по чл 223 ал 5 ТЗ не е спазен, което се явява пречка, да бъде обявена приложената към заявлението покана.
Съдът извърши и компютърна справка чрез интернет страница, във връзка с визираното в чл 6 ал 5 от Устава на АД и констатира, че в текста е прието, поканата за свикване на ОС на дружествотовото да съдържа „дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и предложенията за решения”, а в чл 1, ал 1, т 4 са посочени седалището и адреса на управление на „В”АД-Ямбол.
Ямболският окръжен съда прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от правно легитимирана страна.По същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:
Съгл. чл 21 т 3 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от оправомощено лице, а съгл чл 24 ал 1 ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл 21 изисквания, ДЛ по регистрацията постановява мотивиран отказ.
От друга страна, разпоредбата на чл 223 ал 4 т 5 ТЗ изисква, в поканата за свикванена ОС на акционерите, да бъдат посочени както дневния ред и въпросите предложени за обсъждане, така и „конкретни предложения за решения”, предложени от управителния орган и тази разпоредба е с императивен характер, а неспазването й води до опорочаване свикването на общото събрание. И така предвидените от закона строги правила за свикване на общото събрание са гаранция за реално предоставената на акционерите правна възможност да участват в управлението и да контролират дейността на дружеството, то преди свикване на ОС, следва да бъдат изпълнени изискванията на закона, вкл. и тези по чл 223 ал 4 т 5 ТЗ.
Действително не по всички въпроси могат да се формулират конкретни проекторешения, понеже в някои случаи това би ограничило свободата на предложения, на които имат право участниците в ОС, но когато се касае до внесено предложение за изменение и допълнение на устройствения акт на АД, поканата следва да съдържа и проекторешения за предлаганите изменения и допълнения. Неизпълнението на това задължение нарушава правото на акционерите предварително да се подготвят по въпросите, касаещи допълнение или изменение на устава и ги лишава от възможността да преценят необходимостта от тяхното включване.
В конкретния случай, в т. 2 от дневния ред на поканата е посочено ”обсъждане и вземане на решение за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството”, което касае изменението на чл 1 ал 1 т 4 от Устава на АД и императивното правило в чл 223 ал 4 т 5 е следвало да бъде спазено. В т. 1 от същата покана е посочено „обсъждане и вземане на решение за изплащане на дивидент”, което означава, че е следвало изрично да се посочат конкретни предложения за решения , предложени от управителния орган- съвета на директорите, за да бъдат подготвени акционерите за предложенията, респ. за тяхното обсъждане. Ето защо, визираният във въпросната покана дневен ред, без конкретизация на предложенията за решения, по подлежащите на обсъждане въпроси навежда на извода, за неспазено изискване на императивната разпоредба на чл 223 ал 4 т 5 ТЗ, поради което исканото обявяване на акта, като незаконосъобразно , следва да бъде отказано.
Съдът приема като неоснователни, наведените доводи от жалбоподателя, за липсата в чл 6 т 5 от Устава на АД, на изискване за конкретизация на предложенията за решения в дневния ред на поканата за свикване на ОС, така това навежда на извода за противоречие на устава със закона и не следва да се цени като основателен аргумент.
Съдът не приема съжденията на длъжностното лице при АВ, изложени във втората част на мотивите на атакувания отказ, сочещи за неспазен 30-дневния срок по чл 223 ал 5 ТЗ, за времето от обявяване в ТР на поканата до откриването на ОС. Съгласно разпоредбата на чл 19 ал 2 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията се произнася по подаденото заявление най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му, освен ако друго не е предвидено със закон. В случая, заявлението за обявяване на поканата е своевременно подадено на 25.11.10г , тъй като ОС е насрочено за 29.12.10г и отказът на длъжностното лице е мотивиран с обстоятелството, че заявлението му е предадено за разглеждане на 01.12.10г и не е спазен 30-дневен срок по чл 223 ал 5 ТЗ е неправилен, тъй като регистърното производство започва да тече от приемане на заявлението в АВ, а закъснялото разглеждане на заявлението, не може да бъде основание за постановяване на отказ.
Съдът е намирил атакувания отказ , постановен от длъжностното лице при Агенцията по вписванията за законосъобразен и го е потвърдил.
РЕШЕНИЕ № 234 от 28.12.2010г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ по частно търговско дело № 652 по описа на съда за 2010г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1.В рамките на регистърното производство извършваната от длъжностното лице проверка при постъпване на искане за обявяване на актове, се свежда до съобразяване дали представеният акт подлежи на обявяване и дали отговаря по външни белези на изискванията на закона.
2. Редовността на свикването и провеждането на ОС не е предмет на проверка от регистриращия орган, тъй като се претендира обявяване на приет акт , а не вписване на породено с решението на ОС обстоятелство. Според чл.21,т.5 ЗТР правомощието на длъжностното лице да извърши такава проверка е само при подадено заявление за вписване, но не и при заявление за обявяване на актове.
3. Решенията ,приети от ОС ,при наличие на пороци при свикването им , не са нищожни , а само отменяеми по реда на чл.58 ЗК / О-105-2005- ВКС, ТК, ІІ т.о./. След изтичане на максималния 3-месечен срок по чл.58, ал.5 ЗК решенията на върховния орган на кооперацията се ползват със стабилитет, който следва да се зачете от регистриращия орган.
Производството по повод на жалба против решение на Варненския окръжен съд, с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията от 06.07.2010г., постановен по заявление вх. №../ 15.06.2010г. за обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет /ГФО/ за 2008г., ГФО за 2009г. от Земеделска кооперация „ТРУД".
В жалбата се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и да се дадат задължителни указания на АВ-Търговски регистър да извърши обявяване на следните актове : ГФО за 2008г., ГФО за 2009г. и актуален устав по партида на ЗК”Труд”.
Предмет на обжалване пред ВОС е отказ на дл.лице по регистрация по заявление за обявяване на годишен финансов отчет за 2008 и за 2009г., както и за настъпили промени в устава на ЗК”Труд”.
Длъжностното лице по регистрацията е изложило мотиви в отказа си, че следва да бъдат приложени доказателства за спазването на чл. 16 и сл. от Закона за кооперациите: поканата за свикване но Общото събрание (ОС) и решението на управителния съвет за свикването му; начина на разгласяването й и спазването на 14-дневния срок от разгласяването й до провеждането на ОС; списък на присъстващите на ОС член-кооператори със саморъчен подпис на всяко лице и актуално извлечение от книгата на член-кооператорите със съответните реквизити, заверено от председателя на управителния съвет (чл. 30, ал. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър), като в конкретния случай е налице явно несъответствие между двата списъка, извлечението от книгата на член-кооператорите не е заверено от председателя на УС, както и не е налице решение на УС за свикването на Общото събрание.
ЗК „ТРУД” е подал заявление вх. №-ХХХ/15.06.2010 год., с което са заявени за обявяване на следните актове: ГФО за 2008г., ГФО за 2009г. и актуален устав по партида на ЗК”Труд. Подаденото заявление е по образец съгласно приложение № Г1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредба № 1) с приложени към него писмени доказателства, установяващи свикването и провеждането на ОС на ЗК „Труд”, а именно: устав; ГФО за 2008г. и 2009г.; извлечение от книгата на член-кооператорите, пълномощно; покана за свикване на общо събрание и протокол от общо събрание от 16.05.2010 г.; покана за свикване на общо събрание и протокол от общо събрание от 22.05.2010 г.;списък на присъствалите на ОС от 16 и 22.05.2010 г. член-кооператори; декларация по чл.13, ал.4 ЗТР.
Настоящата инстанция достига до следните правни изводи:
В рамките на регистърното производство извършваната от длъжностното лице проверка при постъпване на искане за обявяване на актове,се свежда до съобразяване дали представеният акт подлежи на обявяване и дали отговаря по външни белези на изискванията на закона.
В конкретния случай са представени доказателства за приемане на ГФО за 2008г. и 2009г. и на изменения в устава на кооперацията чрез решения на ОС от 16.05.2010г. и 22.05.2010г. Решенията са обективирани в протокол , който отговаря на изискванията по чл.18, ал.5 ЗК. Следователно са налице предпоставките за обявяване на актовете – ГФО и актуален устав.
Редовността на свикването и провеждането на ОС не е предмет на проверка от регистриращия орган, тъй като се претендира обявяване на приет акт , а не впиване на породено с решението на ОС обстоятелство. Според чл.21,т.5 ЗТР правомощието на длъжностното лице да извърши такава проверка е само при подадено заявление за вписване, но не и при заявление за обявяване на актове.
На основание чл.30, ал.3,т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър , единствено при промяна на обстоятелствата по партида на кооперацията към заявлението се прилагат: актуално извлечение от книгата на член-кооператорите, заверено от председателя на управителния съвет. Следователно отново се касае до нормативно изискване и респ. правомощия на длъжностното лице по регистрацията в тази връзка само при подадено заявление за вписване на обстоятелства , но не и при заявление за обявяване на актове.
Отделно от гореизложеното следва да се съобрази , че решенията ,приети от ОС ,при наличие на пороци при свикването им , не са нищожни , а само отменяеми по реда на чл.58 ЗК / О-105-2005- ВКС, ТК, ІІ т.о./. След изтичане на максималния 3-месечен срок по чл.58, ал.5 ЗК решенията на върховния орган на кооперацията се ползват със стабилитет, който следва да се зачете от регистриращия орган.
Гореизложеното налага извод за незаконосъобразност на отказа на длъжностното лице по регистрацията, а оттук и за отмяна на обжалваното решение. Решението е окончателно. Пълният текст на решението тук http://www.appealcourt-varna.org/cp/upload/t652-10.htm
РЕШЕНИЕ № Т-503 от 16.11.2010 г. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия , трети състав по гр.д. № 2926 по описа за 2010 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1. След като по взаимно съгласие страните са определили размера наостатъка от поетото със записа на заповед вземанеи същият е събран от единия съдлъжник в хода на принудителното изпълнение по издадениянаизпълнителен лист, задължението, което е поето с процесния запис на заповед, е изпълнено.
2. Независимо от обстоятелството, че записът на заповед е абстрактна сделка, той може да бъде издаденпри наличието на възникнали между страните взаимоотношения по каузална сделка.
3. Тъй процесният запис на заповед е издаден във връзка соблигационни отношения, породени договор между ищеца ипървия ответник договор, наличието на вземане на взискателя-ищец следва да бъде установено именно по повод неизпълнение на поети с този договор задължения на ответника, обезпечени с издаването на записа на заповед.
4.След като страните са прекратилидоговора, явяващ се каузален по отношение на издадения запис на заповед, а в последствие са се споразумели, че общият размер на дължимата сума по записана заповед, издаденна основание чл.4 от прекратения договор, възлиза на определена по размер парична сума, следва да се приеме, чепретенцията за установяване наличието на вземане над този размер ,се явява неоснователна.
5.Посочената в записа на заповед добавка”без ДДС”, не е основание заначисляване на този данък върху посоченото в записа вземане, тъй като записът на заповед не е облагаема по смисъла на ЗДДС сделка.
Производството е въззивно, образувано по жалба срещу решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявен положителен установителен иск с правно основание чл.252 от ГПК / отм./ за признаване за установено,че „Т.**” ЕООД дължи на „И. В” ЕООД сумата от 37 364.76 лева,която е осъден да заплти на основание чл.237 б.”е” от ГПК /отм./ на ищеца с изпълнителен лист от Кюстендилския районен съд,въз основа на който е образувано изп.д. по описа на ЧСИ М. М.
Софийският апелативен съд е приел за установено следното от фактическа страна :
Не се спори по делото, че на 8.06.2005 г. между „И. В „ ЕООД и първия ответник „Т.**” ЕООД е сключен договор, съгласно който „Т.**” ЕООД е получило от ищцовото дружество срещу заплащане стоки съгласно инвентаризационен опис, представляващ спецификация с посочени цени и количества на стоките. В чл.4 е уговорено, че за обезпечаване на заплащането на стойността на предоставените му стоки, „Т.**” ЕООД издава в полза на „И. В „ ЕООД запис на заповед, авалиран от Я. И.. По делото е представено заверено копие от издаден на 14.06.2005 г. запис на заповед, с който „Т.**” ЕООД е поело задължението да заплати безусловно и неотменимо, без протест ,без разноски ,срещу представянето на записа ,на датата на падежа - 9.06.2006 г. на „И. НВ.” ЕООД сумата от 259 157.68 евро, без ДДС. Записът е авалиран от Я. А. И., в качеството му на физическо лице. С последващи споразумения към договора от 4.11.2005 г. и от 30.12.2005 г. , след приспадане на извършени от „Т.**” ЕООД частични плащания, страните са постигнали съгласие ,че записът на заповед е частично изплатен, с оставащо задължение за плащане в размер на 126 733.80 евро.
По делото е представено споразумение от 9.12.2005 г., с което страните са изрично са приели, че към момента на подписването му, прекратяват сключените между тях договор от 8.06.2005 г. и договор за управление от 10.06.2005 г., като са уточнили , че се запазва само действието на чл.4 от договора от 8.06.2005 г.
С определение на Кюстендилския районен съд, въз основа на представения запис на заповед е издаден изпълнителен лист, с който двамата ответници са осъдени да заплатят на „И. В” ЕООД частично претендирана сума от 126 733.80 евро, без ДДС, ведно с лихви и разноски. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ , с взискател ищцовото дружество и длъжници - „Т.**” ЕООД и Я. И. От приетото в хода на първоинстанционното производство удостоверение на същия съдебен изпълнител се установява, че солидарният съдлъжник Я. А. И. е изплатил изцяло по банкова сметка в евро на ЧСИ претендираното от взискателя вземане в общ размер от 147 222 евро, включващо 126 733.80 евро главница, 20 488.20 евро лихви и разноски.
От представените писмени доказателства се установява, че по последваща молба на ищеца , въз основа на същия запис на заповед на 26.04.2007 г. Кюстендилският районен съд по ч.гр.д. №934 /2007 е издал друг изпълнителен лист срещу двамата ответници за сумата от 132 423.88 евро, без ДДС. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано друго изпълнително дело по описа на ЧСИ М. М., по което изпълнителното производство е спряно с определение на СРС, като е уважено възражението на длъжника за заплащане на присъдената с издадения втори изпълнителен лист сума, като на всискателя „И. В „ ЕООД е указано да предяви иск за установяване на вземанията си.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е изложил следните правни изводи:
Софийски градски съд е сезиран с положителен установителен иск, предявен от „И. В „ ЕООД срещу „ Т.**” ЕООД и Я. А. И. с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 133 831.36 евро, съгласно изпълнителен лист от 26.04.2007 г. ,издаден по реда на чл.237 б.”д” от ГПК по гр.д.№ 934/2007 г. по описа на Кюстендилски районен съд по представен от молителя запис на заповед. С последваща молба от 5.02.2008 г. ищецът е оттеглил част от иска в размер на 96 484.69 евро и е поискал да бъде признато за установено, че ответниците му дължат солидарно сумата от 37 346.76 евро. След влизане в сила на определението, с което производството по делото е прекратено по отношение на оттеглената част от иска, предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е съществуването и дължимостта на претендирано от ищеца вземане срещу двамата ответници в размер от 37 346.76 евро. С атакуваното решение Софийският градски съд е приел, че ответното дружество не дължи посочената сума и е отхвърлил претенцията на ищеца.
С оглед на изложеното, предмет на разглеждане пред въззивната инстанция е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 37 346.76 евро , част от присъдената с издадения на 26.04.2007 г. в полза на ищеца изпълнителен лист сума, въз основа на определение от 26.04.2007 г. ,постановено по ч.гр.д. № 934/2007 г. на Кюстендилски районен съд , на основание чл. 237 и чл.242-249 от ГПК / отм./ по представен от молителя запис на заповед. В случая вземането на ищеца, в полза на когото е издаден изпълнителния лист, не е установено със сила на присъдено нещо, поради което в производството по положителния установителен иск, същият следва да докаже наличието на свое вземане спрямо ответниците.
От представените по делото доказателства се установява,че след издаване на записа на заповед за сумата от 259 157.68 евро без ДДС, с две последващи споразумения страните са приели, че поради частични плащания от страна на първия ответник, ,към датата на второто споразумение от 30.12.2005 г. остатъкът от дължимата от ответниците сума възлиза на 126 733.80 евро. В хода на първоинстанционното производство ответниците са направили възражение за недължимост на това вземане, поради принудителното му събиране в хода на образувано изпълнително производство по издаден въз основа на записа на заповед изпълнителен лист за същата сума. От издаденото от ЧСИ съдебно удостоверение е видно, че към 19.05.2007 г. физическото лице и солидарен съдлъжник Я. А. И. изцяло е изплатил по банкова сметка в евро общо сумата от 147 222 евро, включваща присъдена главница в размер на 126 733.80 евро, както и всички дължими в производството лихви и разноски в общ размер от 20 488.20 евро.
С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че след като по взаимно съгласие на страните остатъкът от поетото със записа на заповед вземане на ищеца е определен до сумата от 126 733.80 евро и същото е събрано в хода на проведеното принудително изпълнение по издадения на изпълнителен лист от съдлъжника Я. И., задължението на ответниците, поето с процесния запис на заповед е изпълнено, поради което предявеният иск за установяване на съществуването му,се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от обстоятелството, че записът на заповед е абстрактна сделка, той може да бъде издаден при наличието на възникнали между страните взаимоотношения по каузална сделка. Тъй като по делото не се спори, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с облигационни отношения, породени от сключения между ищеца и първия ответник договор от 8.06-2005 г., наличието на вземане на взискателя следва да бъде установено именно по повод допуснато от длъжника неизпълнение на поети с него задължения, обезпечено с издаването на този документ. Доколкото обаче в споразумението от 9.12.2005 г. страните са прекратили договора от 8.06.2005 г., явяващ се каузален по отношение на издадения запис на заповед, а в последствие със споразумението от 30.12.2005 г., са приели, че общият размер на дължимата сума по записа на заповед, издаден на основание чл.4 от прекратения договор, възлиза на сумата от 126 733.80 евро, следва да се приеме, че претенцията за установяване наличието на вземане над този размер ,се явява неоснователна.Посочената в записа на заповед добавка”без ДДС”, не е основание за начисляване на този данък върху посоченото в записа вземане, тъй като записът на заповед не е облагаема по смисъла на ЗДДС сделка.
Предвид изложените съображения Софийският апелативен съд е оставил в сила обжалваното решение на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕ № Ф-76 от 20.10. 2010 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 с-в, по фирмено дело № 76 по описа за 2010 г
ТЕЗИ НАСЪДА
1.Свикването на Общото събрание при едностепеннасистема на управление е правомощие на Съвета на директорите, членовете на който отговарят и за организирането и провеждането на събранието. Свикването е редовно и при изпращане на акционерите само на писмени покани, ако уставът предвижда тази възможност и дружеството няма издадени акции на приносител.
2. Поканата има законовоопределено съдържание в нормата на чл. 223, ал. 4 от ТЗ, а съгласно устава на дружествотовремето от изпращането й до откриването на събранието да не е по-малко от 30 дни. Регламентираното съдържание на поканата приложена към Заявление обр.А5, гарантира защитата на членствените права на акционера - правото на участие в дружествените работии надлежното упражняване на правото на глас- правото на участие в дружествените работи и надлежното упражняване на правото на глас
3.Основният достъп на акционера до управлението на дружеството се осигурява чрез правото и задължениетому на участие в общото събрание, като в конкретния случай този достъп не е ограничени дейността на дружеството по никакъв начин не следва да се постави в зависимост от действията или бездействията на небрежни или недобросъвестни акционери.
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2-ро от Закона за търговския регистър (ЗТР). Обжалвано е решение на СГС, с което е оставена без уважение против отказ № . на АВп-Търговски регистър, по повод на Заявление Образец А5 за промяна по партидата на „КЗУ” АД. С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията, след проверка на представените от заявителя документи - заявление по образец А5, установява, че не са били представени доказателства за редовно свикване на Общото събрание на акционерите. Длъжностното лице се е позовало на чл. 223, ал.3 от ТЗ, където изрично е посочено, че свикването на общото събрание се извършва чрез покана, обявена в търговския регистър. Ако няма издадени акции на приносител, уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани. Такъв е и настоящия случай, в чл.25, ал.3 от устава на търговеца е записано, че ако няма издадени акции на приносител, свикването на ОС се извършва само с писмени покани, съгласно който, Общото събрание се свиква с писмена покана, която трябва да бъде получена от поименните акционери не по малко от 30 дни преди откриването на събранието. От списъка на присъстващите акционери е видно, че са присъствали трима от тях. В конкретния случай длъжностното лице е счело, че към заявлението не са представени доказателства, че поканата за свикване на ОСА, определено за дата 24.06.2010 год., е получена от акционерите К. И. и от Д. Д., като относно К. И. е приело, че няма никакви доказателства за отправяне и получаване на поканата, а относно Д. Д. е приело, че има приложено известие за доставяне без дата на получаване и без подпис на получателя.
Първата инстанция по делото е намерила, че формалното отсъствие на доказателства за уведомяването на всички акционери за свикването на общото събрание е достатъчно основание, за да се откаже вписване. Изводите на СГС сасъвпаднали с извода на длъжностното лице по регистрацията, изразяващо се в отказ по съображения, че не са представени доказателства за редовно свикване на ОСА за преизбиране на членовете на Съвета на директорите за нов петгодишен срок. Ето защо е приет крайният извод, че жалбата била неоснователна, а отказ на АВп следвало да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.
Софийският апелативен съд е приел от фактическа и правна страна приема следното: Със Заявление образец А5 жалбоподателят е заявил за вписване промяна по партидата на „КЗУ” АД, ЕИК****. Към заявлението са приложени изискуемите от закона за извършване на вписването документи, а именно Заявление образец – А5, документ за платена такса и необходимите декларации по чл. 13 от ЗТР, Протокол на съвета на директорите за свикване на ОСА, покана за свикване на общото събрание, опис на изпратените по пощата покани, обратни разписки, протокол на ОСА, договор за управление, пълномощно по чл.15, ал.2 от ТЗ, списък на кционерите, присъстващи на общото събрание,. Постановен е Отказ поради неприлагане към заявлението на доказателства за редовно свикване на ОСА – поканата за свикване на ОСА не е получена от К. И. и от Д. Д.
Представените от жалбоподателя по делото нови писмени доказателства – копие от отпратено на 13.05.2010год. препоръчано писмо с обратна разписка до акционера К. И., както и копие от писмо с изх.№2107 от 03.08.2010год. на „Български пощи” ЕАД, ще следва да се обсъдят в настоящето производство, защото потвърждават редовността на свикването на Общото събрание на акционерите. Въпреки, че представените пред АВп доказателства са били напълно достатъчни да обосноват горния извод.
Свикването на Общото събрание при едностепенна система на управление е правомощие на Съвета на директорите, членовете на който отговарят и за организирането и провеждането на събранието. Свикването е редовно и при изпращане на акционерите само на писмени покани, ако уставът предвижда тази възможност и дружеството няма издадени акции на приносител, както е в конкретния случай. Поканата има законовоопределено съдържание в нормата на чл. 223, ал. 4 от ТЗ, респективно чл.25, ал.4 от Устава на дружеството и следва времето от изпращането й до откриването на събранието да не е по-малко от 30 дни - чл. 25, ал. 5 от Устава. Регламентираното съдържание на поканата приложена към Заявление обр.А5, гарантира защитата на членствените права на акционера - правото на участие в дружествените работи и надлежното упражняване на правото на глас. В случая, не могат да се възприемат доводите на СГС за нередовност на така представените обратни разписки отправени до К. И. и Д. Д.. От приложените доказателства пред настоящата инстанция - копие от отпратено на 13.05.2010год. препоръчано писмо с обратна разписка до акционера К. И., както и копие от писмо с изх.№2107 от 03.08.2010год. на „Български пощи” ЕАД, а така също и от представеното известие за доставяне пред първата инстанция до акционера Д. Д. е видно, че до акционерите К. И. и Д. Д. са отправени покани по надлежния ред, едновременно с отправянето на покани до всички акционери. В настоящия случай волята и действията на самите акционери за участие в дейността на дружеството е от съществено значение. Основният достъп на акционера до управлението на дружеството се осигурява чрез правото и задължението му на участие в общото събрание, като в конкретния случай този достъп не е ограничен и дейността на дружеството по никакъв начин не следва да се постави в зависимост от действията или бездействията на небрежни или недобросъвестни акционери.
От приложения към заявлението протокол на проведеното ОСА е видно, че на събранието от общо 460,000 броя поименни акции с право на глас, са представени 435,833 броя акции с право на глас, с което е удостоверено наличието на законоизискуемия кворум за провеждането му, или 94,714% от всички акции на дружеството. Всички решения, включително и тези, касаещи исканите промени, са взети с единодушие на представените на събранието акции. Дори на събранието да се присъствали акционерите К. И. и Д. Д. и са гласували против предложените решения, последните пак са щели да бъдат приети по волята на мнозинството представляващо 94,714% от всички акции.
За да постанови решението си настоящата инстанция приема, че общото събрание е свикано редовно от съвета на директорите с решение, взето с необходимото мнозинство и в съответствие с разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 223, ал. 3 от ТЗ и чл.25, ал. 2 от Устава на акционерното дружество. След цялостен анализ на събраните доказателства – известия за доставяне (обратни разписки) съдът прави извод, че К. И. и Д. Д., в качеството на акционери са били поканени надлежно за участие в събранието. Както и че на събранието са присъствали акционери, формиращи нужния кворум за провеждане и гласуване на решения и че решенията са взети с изискуемото от закона - чл. 230, ал. 1 от ТЗ и чл. 221, т.4,5,6,7 и 10 от ТЗ, мнозинство.
Ето защо съдът счита, че приетите решения на общото събрание на акционерите за законосъобразни и настъпилите вследствие на това промени по отношение подлежащи на вписване обстоятелства, следва да бъдат надлежно отразени в търговския регистър.
Вреди от извършване на конкурентна дейност от управител и съдружник в ООД
РЕШЕНИЕ № 111 от 13.07.2010 г. на Върховен касационен съд , Търговска колегия, Второ отделение по търговско дело № 935 / 2009 година
ТЕЗИ НА СЪДА
1.Отговорността по чл.142, ал.3 от ТЗ /в приложимата редакция от ДВ бр.48/1991 г./ е специален вид деликтна отговорност, по силата на която управителят на дружество с ограничена отговорност дължи на дружеството обезщетение за вредите, причинени в резултат на виновно нарушаване на установените в чл.142, ал.1 вр. с ал.2 от ТЗ забрани за извършване на конкурентна търговска дейност.
2.Поради липса на специални правни норми в Търговския закон, обемът на вредите, които подлежат на обезщетяване на основание чл.142, ал.3 от ТЗ, и размерът на обезщетението се определят по общото правило на чл.51, ал.1 от ЗЗД - дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
3. Печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна търговска дейност, респ. от сключваните от търговеца сделки в процеса на нейното осъществяване. За да бъде определена чистата печалба от определена търговска сделка, от получените в резултат на сделката приходи следва да бъдат приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на реализацията й. Такива са не само преките разходи, направени за целите на конкретната сделка - например разходи за закупуване на стоки, за транспорт, за митнически режими при износ в чужбина и т. н., но и общите разходи, възникнали във връзка с обслужването и управлението на цялостната дейност на търговеца.
4. Общите разходи могат да бъдат приспаднати от пропуснатата печалба от конкретни сделки, ако съществуват счетоводни записвания в счетоводните книги на дружеството за действителния им обем през исковия период и да бъде остойностен относителният им дял спрямо тези сделки.
Делото е образувано е по касационна жалба срещу решение на Софийски апелативен съд, 3 състав, в частта, с която след отмяна на постановеното от Софийски градски съд решение е отхвърлен предявеният от дружеството против М. Н. Б. иск с правно основание чл.142 от ТЗ за заплащане на сумата 18 268.17 лв., представляваща обезщетение за вреди от извършване на конкурентна дейност, като са присъдени разноски на ответника, изчислени по компенсация.
С определение на ВКС е допуснато касационно обжалване на решението в атакуваната част на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по приетия за значим материалноправен въпрос за обема на вредата, която подлежи на обезщетяване съгласно чл.142, ал.3 от ТЗ /в редакцията, обн. в ДВ бр.48/1991 г./, и за размера на дължимото обезщетение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, е приел следното :
С обжалваната част на въззивното решение Софийски апелативен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от „М” ЕООД /”М” ЕООД/ против М. Н. Б. иск с правно основание чл.142, ал.3 от ТЗ за сумата 18 268.17 лв., претендирана като обезщетение за вреди - пропуснати ползи, от извършено нарушение по чл.142, ал.1 вр. с ал.2 от ТЗ. Прието е за установено, че са налице предпоставките за носене на имуществена отговорност от ответника, който в качеството на съдружник и управител на ищцовото дружество е участвал като съдружник и управител в друго дружество - „Х” ООД, със сходен предмет на дейност и така е нарушил установената в дружествения договор и в чл.142 от ТЗ забрана за извършване на конкурентна търговска дейност. За доказани са счетени и твърдените от ищеца вреди от нарушението, съизмеряващи се с пропуснатата печалба от несключени сделки с търговски партньор, с който дружеството се е намирало в трайни търговски отношения, но през исковия период е преориентирал дейността си към управляваното от ответника дружество и е закупувал стоки от него. Отхвърлянето на предявения иск е аргументирано с влязлото в сила решение по гр. д. № 865/2004 г. на Софийски градски съд, с което е уважен частичен иск с правно основание чл.142 от ТЗ по повод на същото нарушение и ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата 21 000 лв. Решението е преценено във връзка с приетите по делото заключения на съдебно-икономическа експертиза във варианта, в който пропуснатата печалба е определена на база нереализираните приходи от продажбите /по цени на ищцовото дружество/ на хидравлични продукти, от които са приспаднати преките разходи за транспорт и износ по сделките и получената печалба в размер на 42 433.72 лв. е намалена със стойността на други общи разходи в размер на 8 %, в резултат на което е получен остатък 17 785.12 лв. При тези обстоятелства претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение на база чистата печалба от 42 433.72 лв., без приспадане на общите разходи в размер на 8 %, е счетена за неоснователна с аргумент, че ако не бъдат приспаднати общите разходи, ще се стигне до неоснователно обогатяване за дружеството. Предвид влязлото в сила решение по частичния иск, уважен за сумата 21 000 лв., решаващата инстанция е достигнала до крайния извод, че присъденото с решението обезщетение компенсира изцяло претърпяната от ищеца вреда, и е отхвърлила иска за разликата от обезщетението в размера, поддържан във въззивното производство - 18 268.17 лв.
Решението е неправилно.
Отговорността по чл.142, ал.3 от ТЗ /в приложимата редакция от ДВ бр.48/1991 г./ е специален вид деликтна отговорност, по силата на която управителят на дружество с ограничена отговорност дължи на дружеството обезщетение за вредите, причинени в резултат на виновно нарушаване на установените в чл.142, ал.1 вр. с ал.2 от ТЗ забрани за извършване на конкурентна търговска дейност. Поради липса на специални правни норми в Търговския закон, обемът на вредите, които подлежат на обезщетяване на основание чл.142, ал.3 от ТЗ, и размерът на обезщетението се определят по общото правило на чл.51, ал.1 от ЗЗД - дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
В конкретния случай въззивният съд правилно е приел, че претърпяната от касатора имуществена вреда по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД се съизмерява с пропусната печалба от нереализираните търговски сделки с APS - Дания, сключени през исковия период с управляваното от ответника конкурентно дружество, изчислена по предлаганите от „М” ЕООД цени за продажби. Необосновани са обаче изводите относно размера на вредата и като последица от това - на дължимото по силата на чл.142, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение.
Печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна търговска дейност, респ. от сключваните от търговеца сделки в процеса на нейното осъществяване. За да бъде определена чистата печалба от определена търговска сделка, от получените в резултат на сделката приходи следва да бъдат приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на реализацията й. Такива са не само преките разходи, направени за целите на конкретната сделка - например разходи за закупуване на стоки, за транспорт, за митнически режими при износ в чужбина и т. н., но и общите разходи, възникнали във връзка с обслужването и управлението на цялостната дейност на търговеца. Общите разходи подлежат на приспадане от приходите, тъй като рефлектират върху крайния положителен резултат от реализираните сделки. Подобно приспадане при остойностяване на чистата печалба от дадена сделка е възможно само при наличие на счетоводни данни за общия обем разходи, извършени в рамките на определен период от време, за да се изчисли относителния им дял, припадащ се за всяка отделна търговска сделка. За целите на конкретното дело общите разходи, извършени от касатора в процеса на търговската му дейност, могат и следва да бъдат приспаднати от пропуснатата печалба от сделките с APS - Дания, ако съществуват счетоводни записвания в счетоводните книги на дружеството за действителния им обем през исковия период, за да бъде остойностен относителният им дял спрямо тези сделки.
Заключенията на съдебно-икономическата експертиза, на които въззивният съд е основал решаващите си изводи за размера на вредата и на дължимото обезщетение по чл.142, ал.3 от ТЗ, не съдържат абсолютно никакви данни относно начина на изчисляване на т. нар. общи разходи, с които е намалена стойността на нереализираната печалба. В двете експертни заключения от 31.10.2007 г. и от 12.11.2007 г. е отразена единствено констатация, че съотношението на общите разходи към износа по сделките с датския клиент е 8 %, без тя да е подкрепена с обосновка за остойностяването на разходите и на техния относителен дял спрямо конкретните сделки. Въпреки очевидната необоснованост на констатациите за размера на общите разходи, въззивният съд не е назначил допълнителна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти в съответствие с указанията в т.10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а е възприел безкритично експертните заключения във варианта, в който пропуснатата печалба е изчислена след приспадане на 8 % общи разходи, откъдето е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск. Необосноваността на преценката за действителния размер на претърпяната вреда и на дължимото обезщетение е довела и до неправилно прилагане на материалния закон - чл.142, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, което опорочава постановеното решение и налага отмяната му в обжалваната част, на основание чл.293, ал.1, пр.2 във вр. с ал.2 от ГПК.
Пред вид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия по изслушване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза спорът не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, а в съответствие с разпоредбата на чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за действителния размер на пропуснатата печалба от търговските продажби, сключени през исковия период между „Х” ООД и APS - Дания, изчислена на база приходите от продажбите по цени на „М” ЕООД, с приспадане на преките разходи за конкретните продажби /за себестойност на стоките, транспорт, митнически режими и др./ и на припадащия се на същите относителен дял от общите разходи за търговска дейност на ищеца за този период по данни от счетоводните книги, с посочване на методиката на изчисление на относителния дял от разходите. Съобразно получения чист финансов резултат следва да се определи и размера на обезщетението, претендирано с иска по чл.142, ал.3 от ТЗ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение е отменил обжлаваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „М” ЕООД против М. Н. Б. иск с правно основание чл.142 от ТЗ за сумата 18 268.17 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски по компенсация на М. Н. Б. за разликата над сумата 372.73 лв. до сумата 779 лв. и е върнал делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд от стадия по събиране на доказателства. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕ от 28.09.2010 г. на БУРГАСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, по частно търговско дело № 513, по описа на БОС за 2010 г
ТЕЗИ НА СЪДА
Съгласночл. 141 ал. 5 от ТЗ дружеството е длъжно да заяви за вписване в търговския регистър, в срок до един месец, освобождаването на управител, който е поискал да бъде заличен, като такъв с писмено уведомление.
Няма законова пречка общото събрание на съдружниците с решение, прието с надлежно мнозинство, да прекрати участието на депозиралия предизвестиесъдружник, преди изтичане на тримесечния срок.
Делото е образувано по жалба срещу отказ на Агенция по вписванията за вписване на заявени обстоятелства- заличаване на В.Ст.Л., ЕГН **********, като съдружник и управител на дружеството.
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър.
Основанието за отказа на АН е , че от на представените доказателства, не би могло да се установи, постъпването в дружеството на уведомление за напускане на В.С., както и датата на която е постъпило и от кого е получено. Това не давало възможност да се преценят сроковете по чл. 125, ал. 2 и чл. 141, ал. 5 от ТЗ, дали са започнали да текат.
Съдът е констатирал, че е налично предизвестие от В.С. до „Д” ООД, за освобождаването му, като управител и прекратяване членството му, като съдружник в дружеството, с дата вписана от него – 12. 07. 2010 г. На свиканото общо събрание, с покана получена от С. на 27. 07. 2010 г. е прието решение за удовлетворяване на искането му, с болшинство от гласовете на съдружниците. На това събрание е присъствувал и Стефанов, но е гласувал „против” приетите решения, относно членството му и качеството му на управител.
Вярно е, че не е спазен срока по чл. 125, ал. 2 от ТЗ и че липсват данни за входиране на предизвестието на Ст., в дружеството, но е ясно, че то е получено там, към 23. 07. 2010 г. предвид нотариалната заверка на поканата на тази дата. В тази покана, като точки в дневния ред, са включени исканията на С., формулирани в предизвестието. Следователно, сроковете по чл. 125 и чл.141 от ТЗ са започнали да текат, най- късно на 23. 07. 2010 г.
Съгласно текста на чл. 141 ал. 5 от ТЗ, дружеството е длъжно да заяви за вписване в търговския регистър, в срок до един месец, освобождаването на управител, който е поискал да бъде заличен, като такъв с писмено уведомление. За да изпълни това свое задължение, „Д” ООД е свикало общо събрание, което е компетентно да приеме такова решение- да освободи управител и след приемането му, решението е заявено за вписване в регистъра, в посочения от закона, срок, който не може да е по – дълъг от един месец, но може и трябва да е по- кратък. Дружеството е изпълнило своето задължение, вменено от закона и липсва основание, вписването да не бъде извършено.
По отношение на освобождаването на С., като съдружник, при неспазване срока по чл. 125, ал. 3 от ТЗ- предвид диспозитивния характер на тази правна норма и посочения, в нея срок, който е установен в полза на дружеството / реш. № 1797 от 13. І. 94 г. по т.д. № 1029/ 94 г. на V г.о. на ВКС/, съдът намира, че няма законова пречка, дружеството, с решение на общото събрание, прието с надлежно мнозинство, да прекрати участието на депозиралия предизвестие, съдружник, преди изтичане на тримесечния срок. Приетите решения за освобождаване, като съдружник и управител, съвпадат със заявената воля на С..
Предвид гореизложеното, съдът счита отказът на Агенцията по вписванията, за неоснователен и следва да го отмени, като даде задължителни указания на агенцията, да извърши заявеното вписване.
Р Е Ш Е Н И Е № 318 от 02.11.2010 г. на Бургаския окръжен съд, Първо гражданско отделение по търговско дело № 281 по описа на съда за 2010 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
Процесуална предпоставка за предявяванена този установителен искпо чл. 29ал. 1 от Закона за търговския регистър еналичието на правен интерес у ищеца от установяването на нищожносттаили недопустимостта на вписването, или несъществуването на вписаното обстоятелство.
Ищците имат правен интерес да предявят иска по чл. 29, ал.1 от ЗТР, защото като членове на кооперацията тяхното правноположение се засягаизависи от вписаните обстоятеулства и би сепроменило вследствие на заличаването им.
Понятията нищожност и недопустимост на вписванията и вписване на несъществуващи обстоятелства са разяснени чрез задължително за съдилищата тълкуване с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, чиито постановки запазват значение и при действието на приетия по-късно Закон за търговския регистър
Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.
Несъществуващо обстоятелство е липсващото(невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър
Делото е образувано по повод исковата молба на против ЗКПУ „Бистрец”, ЕИК …….. Ищците твърдят, че са членове на ответната кооперация. В края на месец февруари 2010 г. те узнали за пререгистрацията й в Търговския регистър при Агенцията по вписванията и за вписването на нови управителен съвет, контролен съвет и председател. От документите, представени за регистрация в ТР, те научили, че на 07. септември 2009 г. в с. Бистрец било проведено Общо събрание на член – кооператорите на ЗКПУ „Бистрец”. Твърди се, че такова не се е провеждало.
Предявен е иск на осн. чл. 29 ЗТР.
Бургаският окръжен съд е приел за установено следното:
Ищците са членове на ответната кооперация видно от представеното извлечение от книгата на член – кооператорите.
От извършена справка в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, се установява, че за ответната кооперация на 20.02.2010 г. са извършени вписвания на променени обстоятелства: вписване на нов състав на Управителен съвет, нова състав на Контролен съвет и нов председател. Вписванията са извършени въз основа представено пред Агенцията по вписванията решение на Общото събрание на кооперацията, инкорпорирано в документ, озаглавен Протокол № 2/07.09.2009 г.
Според съдържанието на документа на 07.09.2009 г. в с. Б., Община С., е било проведено Общо събрание на кооперацията; на него присъствали 52-а от общо 60 членове; събранието решило „да се извършат промени в УС, КС и Председател”; избрани били нов състав на УС, нов състав на КС и нов Председател.
Заедно с решението на Общото събрание в регистъра бил представен Протокол № 1 от 20.08.2009 г. от заседание на УС на кооперацията. Според този документ Управителният съвет в състав: Д. Д., П. М., С. С., Д. К. и Г. Т. единодушно насрочил Общо събрание на кооперацията на 07.09.2009 г. и приел дневния му ред.
Разпитани са като свидетели по делото С. С., член – кооператор, и К. К., арендатор на земеделски земи в землището на с. Б.. Двамата дават показания в следния смисъл: Общо събрание на ответната кооперация не било провеждано на 07. септември 2009 г. На 07. март 2009 г. в кръчмата на селото било проведено общоселско събрание с дневен ред от две точки: пасбища и разни. След като дневния ред на общоселското събрание бил изчерпан, кметът на селото предложил да се направи събрание на кооперацията като се използва, че хората са се събрали. Председател на събранието бил свид. С.. С явно гласуване били избрани УС, КС и Председател. Трима членове на КС се отказали и били заменени от председателя на кооперацията. За събранието бил изготвен ръкописен протокол, който бил подписан от председателя. По-късно през м. март 2009 г. свидетелят С. и председателят на кооперацията отишли „в Грудово (Средец) при адвокат”, за да бъдат подготвени документи за регистрация. След време пак заедно с председателя отишли отново при адвоката, за да върне парите, тъй като регистрацията „не станала”.
В същия смисъл обяснения пред съда по реда на чл. 176 ГПК дава и председателя на кооперацията Б.. Той обяснява, че на 07. март 2009 г. било проведено общоселско събрание, а след него и събрание на кооперацията; за председател на кооперацията Б. бил избран на 07. март 2009 г. като не му е известно да е провеждано събрание на кооперацията на 07. септември 2009 г. Б. заявява пред съда увереност, че „е вписан в Търговския регистър като председател на кооперацията въз основа решение на общо събрание от 07. март 2009 г.”
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър „всяко лице, което има правен интерес, ..., може да предяви иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство”.
Процесуална предпоставка за предявяване на този установителен иск е наличието на правен интерес у ищеца от установяването на нищожността или недопустимостта на вписването, или несъществуването на вписаното обстоятелство. Такъв правен интерес следва да бъде признат на ищците. Като членове на кооперацията тяхното правно положение се засяга и зависи от вписаните обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването им. Искът следователно е допустим.
Твърди се вписване на несъществуващи обстоятелства.
Понятията нищожност и недопустимост на вписванията и вписване на несъществуващи обстоятелства са разяснени чрез задължително за съдилищата тълкуване с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, чиито постановки запазват значение и при действието на приетия по-късно Закон за търговския регистър.
Понятието "несъществуващо обстоятелство" чл. 498 ГПК (отм., сега чл. 29 ЗТР) е въвел само по отношение на подлежащите на вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. ... Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение.
Настоящият случай е такъв. Безспорно е установено по делото, че общо събрание на ответната кооперация на 07. септември 2009 г. не е провеждано. Общото събрание като върховен орган на кооперацията не е било свиквано на тази дата, не се е конституирало, не е формирало воля чрез гласуване и не е взимало решения за избор на УС, КС и Председател. Следователно представеният в ТР Протокол № 2/07.09.2009 г. съдържа неистинско удостоверяване. Удостоверяваните с него обстоятелства не са възникнали и не са съществували.
При това положение предявеният иск е основателен. На осн. чл. 29 ЗТР с решението ще се приеме, че на 02.02.2010 г. в ТР са били вписани несъществуващи обстоятелства.
След влизане на решението в сила на осн. чл. 30 ЗТР вписаните несъществуващи обстоятелства следва да бъдат заличени от регистъра, като за целта на Агенцията по вписванията бъде изпратен заверен препис от решението на осн. чл. 14 ЗТР.
РЕШЕНИЕ № 17/ 09.03.2010г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение по въззивно търговско дело № 33/2010 год. по описа на ВАпС
ТЕЗИНА СЪДА
1.Недопустимосттасъставлява съществен порок на съдебно решение или друг вид волеобразуващ акт. Последният предполага обективно наличие нанередовност в сезирането, изразяващо се в произнасянепо молба на нелегитимирано лице или произнасянев отклонение от направеното искане.
2.Дефиницията относно недопустимостта на вписването в търговския регистър, осъществявано сактове на съда в охранителното производство по отменения ГПК, изложена в Тълкувателно решение №1 / 2001 ОСГК на ВКС следва да бъдеприложена в контекста нановия ЗТР и принципноновата законодателно въведена концепция зарегистърно производство, регистриращ орган и механизъм на вписването.
3. Колективната представителна власт предполага иколективно подаване на заявлението. Изключение от този принцип е предвиден само приналичие на изрично писмено пълномощно от единия управител в полза на управителя - подател.
4. Подател по смисъла на ЗТР е фактическият приносител на заявлението и приложениткъм него документи.Дейсе твията по подаването на заявлението са фактически, а неправни действия.
5. Даннитеза подателяна заявлението за вписване се отразяват винформационната система,те нямат публичен характер и не са част от търговския регистър - чл.13, ал.З ЗТР. Длъжностнотолице по регистрация следи за това дали заявлението изхожда от оправомощено лице, но не и за самоличността на подателя и неговата легитимация /чл.21, т.З ЗТР/.
6.Нормите, регламентиращи подаването на заявлението имат вътрешноорганизационен характер, а не публично-правен, императивен такъв. Неспазването на изискванията във връзка с подаване на заявлението могатда обусловят единствено длъжностна отговорност на приемащия служител или общата деликтна отговорност на заявителя за настъпили вреди отнезаконни действия на подателя.
7. За допустимостта на вписването катоправно -техническо действие по ЗТР релевантно значение има само заявлението и неговияавтор. Подаването няма самостоятелно волеформиращо действие, тъй като такова вече е настъпило по силата на редовно заявление, подписано от легитимиран заявител
8. Липсатана декларация по чл. 13, ал.4 ЗТР/ бел.ред за истинност на заявените за вписване обстоятелства и представенитедокументи/ не рефлектира върху допустимостта на вписването. Тазидекларация е относима единствено към действителното съществуване навписаните обстоятелства.
Производството е образувано по въззивна жалба против решение по търговско дело по описа на ОС - Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.29 ЗТР за приемане за установено, че осъщественото вписване в ТР по заявление вх.№ е недопустимо.
Твърденията за недопустимост на вписването са мотивирани с два порока в сезирането на регистриращия орган, а именно: 1/ нарушение на чл.15, ал.2, т.2 ЗТР, изразяващо се в липса на надлежна представителна власт на подателя на заявлението и 2/ нарушение на чл.13, ал.4 ЗТР, изразяващо се в липса на подписана от заявителя С. К. декларация за истинност на заявените обстоятелства и за приемането на представените за обявяване актове.
Не се е спорило, че към датата на осъществяване на процесното вписване дружеството "МА" ООД - Варна се представлява от управителите Б. Д. Е. и С.И.К. заедно. Не се спори и досежно обстоятелството, че вписването е осъществено по заявления обр. А4 и П, подписани от двамата управители на 22.04.2008 год., с нотариално удостоверяване на подписа от същата дата. Подател на сезиращите заявления е управителя Б.Д.Е., легитимирал се пред АВп лично и като представител на С.И.К. по силата на нотариално заверено пълномощно. Действието по фактическо подаване на заявленията е осъществено на 10.01.2009 год.
Съобразно правната доктрина, недопустимостта съставлява съществен порок на съдебно решение или друг вид волеобразуващ акт. Последният предполага обективно наличие на нередовност в сезирането, изразяващо се в произнасяне по молба на нелегитимирано лице или произнасяне в отклонение от направеното искане. Соченият общ правен принцип е възпроизведен и в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС по отношение недопустимостта на вписването в ТР, осъществявано с актове на съда в охранителното производство по отменения ГПК.
Посочената обща правна дефиниция, възпроизведена и в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС следва да бъде приложена в контекста на новия ЗТР и принципно новата законодателно въведена концепция за регистърно производство, регистриращ орган и механизъм на вписването.
Съобразно фактическата установеност по делото, сезиращото заявление до АВп е подписано от двамата управители като колективен, съвместен управленски и волеобразуващ орган на дружеството. Актът на подписване е нотариално удостоверен. Следователно - вписването е заявено от легитимирано лице по смисъла на чл. 15, ал.1, т.1 ЗТР вр. чл.141, ал.2 ТЗ. Налице е редовно сезиране, обуславящо допустимост на последващото вписване.
Спорът по настоящото дело е сведен до легитимацията на подателя -чл.13 - 15 ЗТР. Съгласно Закона за търговския регистър подателят може да е лице, съвпадащо със заявителя /чл.15, ал.2, т.1 ЗТР/, но може да е и трето лице, действащо от името на последния с изрично писмено пълномощно /чл.15, ал.2 ЗТР/. Не се спори, че процесното вписване е осъществено по заявление, подписано от двамата управители, но подадено единствено от управителя Б.Д.Е.. Дружеството е с учредена съвместна представителна власт на двама управители, поради което всеки един от тях поотделно не може да действа самостоятелно. Колективната, а не множествена или еднолична представителна власт предполага и колективно подаване на заявлението. Изключение от горния принцип е предвиден само при наличие на изрично писмено пълномощно от единия управител в полза на управителя - подател. Представеното със заявлението пълномощно няма изричен характер и не отговаря на формалните изисквания на чл.15, ал.2, т.2 ЗТР.
Така установеният недостатък обаче не може да обуслови порочност на вписването и квалифицирането му като недопустимо такова. Подател по смисъла на ЗТР е фактическият приносител на заявлението и приложените към него документи. Действията по подаването на заявлението са фактически, а не правни действия. Законодателят е предвидил, че данните за подателя се отразяват от служител на агенцията единствено в информационната система, нямат публичен характер и не са част от търговския регистър - чл.13, ал.З ЗТР. Длъжностното лице по регистрация следи за това дали заявлението изхожда от оправомощено лице, но не и за самоличността на подателя и неговата легитимация /чл.21, т.З ЗТР/. Нормите, регламентиращи подаването на заявлението имат вътрешноорганизационен характер, а не публично-правен, императивен такъв. Неспазването на изискванията във връзка с подаване на заявлението могат да обусловят единствено длъжностна отговорност на приемащия служител или общата деликтна отговорност на заявителя за настъпили вреди от незаконни действия на подателя. За допустимостта на вписването като правно -техническо действие по ЗТР релевантно значение има само заявлението и неговия автор. Подаването няма самостоятелно волеформиращо действие, тъй като такова вече е настъпило по силата на редовно заявление, подписано от легитимиран заявител.
Неоснователен е иска и по отношение на второто наведено основание за недопустимост - липса на декларация на заявителя по чл.13, ал.4 ЗТР. Тази декларация касае истинността на заявените факти и обстоятелства или действиетелното приемане на представените за обявяване актове. Следователно - наличието или липсата на документа няма релевантно значение към въпросите за легитимацията на заявителя или съответствието вписването със заявлението. На посоченото основание липсата на декларация не рефлектира върху допустимостта на вписването съобразно дадената от съда дефиниция по п.1. Декларацията по чл.13, ал.4 ЗТР е относима единствено към действителното съществуване на вписаните обстоятелства. Настоящия иск обаче е предявен на основание, което изключва проверката за съществуването на вписаните от АВп обстоятелства.
Апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия В.Петров относно решението по в.т.д. №33/2010 г. на АС-Варна
Съгласно чл.13, ал.4 - ЗТР към заявлението се прилага декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. З, за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове. От този текст следва първо, че липсата на такава декларация има отношение спрямо валидността на заявлението за вписване. Второ, че декларацията е самостоятелен документ, който се прилага към заявлението и не може да бъде част от съдържанието му. И трето, че такава декларация не може да бъде подписана от пълномощник, дори да има изрично писмено пълномощно за това /изключена е хипотезата на чл.15, ал.2, Т.2-ЗТР/. Така че Б.Е. не може да подпише дакларацията за истинност /л. 18/ като пълномощник на другия управител-ищеца, с който действат само заедно. Отделно от това представеното пълномощно /л. 15/ не му дава такова правомощие. Когато подписите на заявителя върху заявлението и приложените към него документи не са нотариално заверени и заявлението се подава от лице по чл. 15, ал. 2, т. 2, то представя отделна декларация, че същите са му предоставени от заявителя - чл.13, ал.5 - ЗТР.
Декларацията за истинност на заявените обстоятелства има действие към момента на подаване на заявлението - в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, които ще се вписват или обявяват, съгласно чл.6, ал.2-ЗТР. След като заявлението не е било подадено веднага след подписването му от двамата управители с нотариална заверка на подписите, а 9 месеца по-късно, декларацията, съдържаща се в края на заявлението /л. 14/, даже да се приеме, че е била допустима като част от него, е следвало да бъде потвърдена и подадена отново към момента на подаване на заявлението от всеки един от управителите с нотариална заверка на подписа му.
Липсата на нотариално заверена подадена лично от ищеца декларация за истинност към момента на подаване на заявлението от другия управител прави атакуваното вписване недопустимо
РЕШЕНИЕ№ 14 /05.03.2010г.на Варненски апелативен съд,търговско отделение по въззивно търговскодело № 11 по описаза 2010 година
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Правото на част от печалбата на дружеството /ООД/ е от общите имуществениправа насъдружниците исубективно право, което се поражда при условие, че е налице печалба.
2. Правото на част от печалбата на дружествотое облигационно субективно право на вземане срещу дружеството, което по арг. отчл.137 ал.1 т.3 ТЗ възниква при сбъдване на няколко юридически факта: изтичане на финансовата година, приемане на годишния отчет и баланса и решение за разпределянена печалбата и нейното изплащане
3.Тъй като нито ТЗ нито дружественият договор определятсрока, в който дружеството трябва да изплати на съдружникаполагащата му се част от печалбата с оглед правната характеристика на правото на дивидент като облигационно субективно право на вземане на кредитора, приложениенамират общите разпоредби на ЗЗД относно определяне падежа на корелативното му задължение на длъжника да осъществи престацията
4.Съгласно чл.69 ал.1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, но то ва означава, че длъжникът трябва веднага да престира щом му бъде поискано. Поканата е тази, която определя момента, в който изискуемото задължение трябва да се изпълни. Тя превръща безсрочното задължение в задължение с определен срокза изпълнение.
5. Длъжникът не изпада в забава преди получаване на поканата и изтичане на срока за изпълнение, определен в нея – чл.84 ал.2 ЗЗД.
6. Щом като дружественият дял е прехвърлен без наличие на тежести или каквито и да било ограничения,заедно с всички организационни и имуществени права, всички права, предоставениот закона и бъдещи дивиденти, дивидентът за изминал период от време не е бил предмет на продажбената сделка.
7. Няма законова пречка съдружникът да запази тази част от общия имуществен комплекс за себе си, като го отдели, тъй като това имуществено право подлежи на самостоятелно прехвърляне също чрез сделка, независимо от членството.
Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение на Добрички окръжен съд, с което са уважени искове по чл.133 ал.1 ТЗ /бел.ред. за плащане на дивидент/ и чл.86 ЗЗД / бел. ред. за законна лихва/ общо за сумата от 158 982,73 лв., ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски от 9 389,31 лева.
Страните не са спорили, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с решение по протокол от ОС на съдружниците на „Д” ООД от 27.06.2008 г. са разпределени дивиденти за 2007 г. в общ размер от 300 000 лв., от които на ищеца е следвало да се заплатят 150 000 лв., а са му били изплатени само 10 000 лева. Не е бил спорен и фактът, че към датата на завеждане на исковата молба ищецът В.Б. е бил съдружник в ответното дружество и в това си качество има право да получи гласуваното разпределение на печалбата съобразно дяловото си участие.
Страните са спорили за това, от кой момент се придобива правото на дивидент и продължава ли съдружникът да е носител на това негово имуществено право при осъществена от впоследствие продажбена сделка на притежаваните от него дружествени дялове по реда на чл.129 ал.1 ТЗ.
Правото на част от печалбата на дружеството /ООД/ е от общите имуществени права на съдружниците и е условно субективно право, тъй като се поражда при условие, че е налице печалба. По правната си природа то е облигационно субективно право на вземане срещу дружеството, което по арг. от чл.137 ал.1 т.3 ТЗ възниква при сбъдване на няколко юридически факта: изтичане на финансовата година, приемане на годишния отчет и баланса и решение за разпределяне на печалбата и нейното изплащане. Тези факти в процесния случай безспорно са налице, поради което следва да се приеме, че за ищеца валидно е възникнало субективното му право на претендираната и останала неизплатена част от печалбата от датата на решението на ОС на съдружниците – 27.06.2008 г., от която дата това вземане е изискуемо.
Законът /ТЗ/ не визира срока, в който дружеството трябва да изплати на съдружника полагащата му се част от печалбата. В дружествения договор този въпрос също не е уреден, а по аналогия чл.247а ал.5 ТЗ, отнасящ се за акционерните дружества, е неприложим. При това положение и с оглед правната характеристика на правото на дивидент като облигационно субективно право на вземане на кредитора, приложение намират общите разпоредби на ЗЗД относно определяне падежа на корелативното му задължение на длъжника да осъществи престацията. Вярно е, че съгласно чл.69 ал.1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, но това означава, че длъжникът трябва веднага да престира щом му бъде поискано. Поканата е тази, която определя момента, в който изискуемото задължение трябва да се изпълни. Тя превръща безсрочното задължение в задължение с определен срок за изпълнение. Следователно длъжникът не изпада в забава преди получаване на поканата и изтичане на срока за изпълнение, определен в нея – чл.84ал.2 ЗЗД. Отправената до ответника покана за плащане /л.11/ е връчена чрез куриер на адреса на управление на дружеството и е получена от лицето Донева на 21.01.2009 г... В тежест на ответната страна е своевременно поради съществуващата преклузия на чл.370 ГПК да оспори факта на получаване, което не е сторено, поради което съдът приема, че ответното дружество е било надлежно поканено по см. на чл.84 ал.2 ЗЗД да изплати на ищеца сумата от 140 000 лв., представляваща полагаемата му се част от разпределената печалба за 2007 г. в тридневен срок т.е. до 24.01.2009 г., след изтичането на който срок ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на главницата по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Съдът следва да даде отговор с настоящото решение и на въпроса, дали ищецът предвид осъществената от него на 18.05.2009 г. продажба на дружествените му дялове, продължава да е носител на субективното право на дивидент. Отговорът се съдържа в клаузата на т.2.2 от договора за съдържанието на която настоящият състав на съда извърши служебна справка в ТР по ЕИК на ответното дружество. Касае се за акт, представен и обявен в ТР, който е публичен и общодостъпен, поради което е и служебно известен. Според тази клауза дружественият дял е прехвърлен без наличие на тежести или каквито и да било ограничения, заедно с всички организационни и имуществени права, всички права, предоставени от закона и бъдещи дивиденти. Следователно дивидентът за изминал период от време не е бил предмет на продажбената сделка. За да е обратното, в договора страните изрично трябва да се споразумели и за дивидента за 2007 г., каквато уговорка липсва. Няма законова пречка съдружникът да запази тази част от общия имуществен комплекс за себе си, като го отдели, тъй като това имуществено право подлежи на самостоятелно прехвърляне също чрез сделка, независимо от членството.
Предвид изложеното, исковата претенция за главницата от 140 000 лв. е изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена. Дължимият данък не се отразява на този размер, тъй като задължението за внасянето му е на дружеството и то към фиска.
Като е уважил иска за главницата, окръжният съд е постановил в тази му част правилно решение, което е било потвърдено от въззивната инстанция.
Акцесорното вземане за мораторни лихви следва съдбата на главното вземане. Предвид падежа на това задължение, посочен по-горе в мотивите, иска по чл.86 ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за периода от 25.01.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2009 г. до размера на сумата от 5 801,51 лв., изчислен от съда по компютърната програма АПИС-ФИНАНСИ, а за разликата до претендирания размер от 18 982,73 лв. е отхвърлен.
Като е уважил исковата претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД изцяло, окръжният съд е постановил частично неправилно решение за разликата над 5 801,51 лв. до претендираните 18 982,73 лв., което е било изменено в тази му част.
РЕШЕНИЕ № 43/ 23.04.2010 г. на Апелативен съд Варна , търговско отделение по възивно търговско дело № 17 по описа за 2010 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Щом като липсва уговорка в дружествения договор за контретен размер на дружествения дял на доброволно напускащиясъдружник,размерът на дружествения дял следва да се определи съобразно дела на съдружника в капитала. / чл. 127 от ТЗ/.
2. Дружеството е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството на напускащия съдружник, за да се определи въз основа на него размерът на дружествения му дял.
3. Изчислението на дружествения дял е на база счетоводните данни и методика, според която стойността на един дял се формира от чистата стойност на капитала и представлява разликата между всички активи и всички пасиви коригиран с преоценъчния резерв.
Обжалвано е решение на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска за плащане на сумата 25 010 лв. представляваща дължимия му дружествен дял след напускане на ответното дружество ведно със законната лихва и са присъдени съдебни разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 125 ал. 3 от ТЗ.
Няма спор, че ищецът е бил съдружник в „Д ” ООД гр. Варна с 24% дялово участие и е прекратил членството си в дружеството с тримесечно предизвестие считано от 28.05.2008 г. Взетото решение на общо събрание на съдружниците е за изплащане на сумата от 1 200 лв. представляваща номиналната стойност на внесения дял и тази сума е платена на ищеца в предвидения съгласно дружествения договор 6 месечен срок след прекратяване на членството. Ищецът твърди, че му се дължи сумата 25 010 лв. представляваща остатъка от стойността на дела по баланс към 30.06.2008 г.
Ответникът е оспорил иска по основание, по съображения че размерът на дружествения дял е номиналната стойност на вноската, която е платена на ищеца, като се позовава на чл. 14 ал. 2 вр. с ал. 3 от дружествения договор.
Съдът е намерил, че доводите за дължимост на номиналната стойност на дяловата вноска, защото така било договорено, са неоснователни. Съгласно дружествения договор - чл. 14 ал. 2, при прекратяване на членството с предизвестие, общото събрание взема решение за връщане на дяловия капитал, но при условия не по - неблагоприятни от тези за изключения съдружник, който получава съгл. чл. 14 ал. 3 по- малката между балансовата и номинална стойност на внесения капитал. Като тълкува разпоредбите на дружествения договор в съответствие с принципите на чл. 68 от ТЗ съдът намира, че чл. 14 ал. 2 съдържа само параметри за минималния размер на дружествения дял, който има съдружника, прекратил участието си с писмено предизвестие /чл. 125 ал. 2 от ТЗ/. В настоящия казус липсва конкретна разпоредба в дружествения договор за размера на дружествения дял на напускащия с предизвестие съдружник. Формулировката на чл. 14 ал. 2 - „но при условия не по-неблагоприятни от тези за изключвания съдружник” съдържа неопределеност. Затова размера на дружествения дял следва да се определи съобразно дела на съдружника в капитала. / чл. 127 от ТЗ/. За тази цел дружеството е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца през който е настъпило прекратяването за да се определи размерът въз основа на него. По делото е представен счетоводен баланс на „” ООД към 31.05.2008 г. въз основа на който вещото лице по назначената ССЕ е определило дружествения дял на съдружника. Изчислението е на база счетоводните данни и приетата методика, според която стойността на един дял се формира от чистата стойност на капитала и представлява разликата между всички активи и всички пасиви коригиран с преоценъчния резерв. Така съгласно заключението стойността на един дял възлиза на 962,42 лв., а дружествения дял на ищеца е 11 549,04 лв.
Съдът е намерил, че предявеният иск с правно основание чл. 127 ТЗ вр. с чл. 125 ал. 3 ТЗ е основателен и го е уважил за сумата до размера от 10 349,04 лв. представляваща разлика между дължимия дружествен дял от 11 549,04 лв. и платените доброволно от дружеството 1 200 лв. За разликата до предявения размер от 25 010 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Решение от 10.09.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по дело № 20101200100337
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Ако в заявлението липсва искане на вписване на определени обстоятелство, то не се вписва въпреки, че има доказателства за неговото осъшествяване.В търговския регистър се вписват само обстоятелствата, които са отбелязани в заявлението.
2.Вземането на решението за отправяне на предупреждение за изключване не е от компетентността на общото събрание на съдружниците. Такова предупреждение може да бъде отправено от всеки съдружник.
Обжалван е отказ на длъжностно лице по регистрацията.
Благоевградския окръжен съд е намерил жалбата за допустима, като депозирана по електронен път в срока по чл.25, ал.1 ЗТР от законния представител на дружеството жалбоподател.
На 26.07.2010 г. И. Б. Д. е депозирал пред Агенция по вписванията- Търговски регистър по електронен път заявление вх., с което е поискал вписване на ново обстоятелство – изключване на съдружника Н. К. Г. и вписване на новоприет съдружник. Съдът не е констатирал в заявлението искане за заличаването на Н. К. Г. като управител на дружеството. Към заявлението са били приложени общо петнадесет документа, приложени към преписката. Сред тях от изплатената нот.покана с рег.№ на нотариус № , връчена на Н. К. Г. на 06.07.2010 г. от нотариус № се установява, че със същата адресатът е бил поканен да присъства на свиканото ОСС , което да се проведе в гр.К. на ул.”О. П.” № * на 15.07.2010 г. от 11 г., за вземане на общо 6 решения, сред които и изключването на Н. Г. като съдружник /т.2/. В същата се съдържа и предупреждение по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ, което приповтаря това, отправено до същия съдружник с нот.покана рег.№ , връчена му лично на 18.06.2010 г.
На проведеното ОСС на 15.07.2010 г. след разисквания е било взето решението по т.2 за изключване на Г. като съдружник.Видно от протокола на събранието, на същото, вкл. и след изчакване от 15 м. след обявения час, не се е явил нито Г. лично, нито негов пълномощник.
При установеното от фактическа страна се налага изводът, че атакуваният отказ е постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила, установени от ЗТР.
На първо място основателно е възражението на жалбоподателя, че в заявлението от 26.07.2010 г. липсва искане за освобождаване на Н. К. Г. не само като съдружник, но и като управител на дружеството. Ето защо произнасянето в горната насока е постановено при нарушение на установените от ЗТР процесуални правила, касаещи вписването на подлежащи на обстоятелства, тъй като на практика е постановено по неподадено заявление за вписване на соченото обстоятелство.
На самостоятелно основание в случая безспорно се установи от ангажираните към заявлението писмени доказателства, че преди провеждане на ОСС на 15.07.2010 г., на което е взето решение Г. да бъде изключен като съдружник, до него е била отправено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ – с нот.покана от 18.06.20010 г. Ето защо необоснован е изводът, че на този съдружник не е бил даден достатъчен срок да поправи поведението си, като прекрати действията, с които според останалите съдружници не изпълнява задълженията си за съдействие за осъществяване дейността на дружеството и т.н. Именно горното писмено доказателство установява, че в конкретния казус отправеното предупреждение всъщност предшества с близо месец провеждането на ОСС, на което е било взето решението за изключване на Г. като съдружник, т.е. не сме изправени пред хипотезата в поканата за провеждане на ОСС на 15.07.2010 г. да е отправено и самото предупреждение.
Освен това мотивът, че вземането на решението за отправяне на предупреждение е от компетентността на ОСС, също е необоснован, тъй като е в противоречие с нормата на чл.126, ал.3 ТЗ, която не съдържа подобно изискване, вкл. и с трайно установената съдебна практика в горната насока, на която се е позовал и жалбоподателя. Такова предупреждение може да бъде отправено от всеки съдружник, вкл. и от управителя на дружеството, т.к. нито сочената по-горе норма на ТЗ, нито текстът на чл.137 от с.з. въвеждат ограничението решението а отправяне на предупреждение за изключване на съдружник да бъде от изключителната компетентност на ОСС.
Вън от горното видно е от протокола от проведеното на 15.07.2010 г. ОСС на „.О., Н. К. Г. не се е явил лично, нито е бил представляван от пълномощник. Доказателства в обратната насока не се ангажират и вън от сочения протокол. Ето защо необоснован се явява и доводът на длъжностното лице, че към заявлението не е било представено съответното пълномощно, удостоверяващо представителната власт и обхвата на пълномощника да участва и гласува на ОС.
Предвид изложеното атакувания отказ се явява неправилен и необоснован и следва да се отмени, а преписката да се върне на Агенция по вписванията за постановяване вписване на исканите обстоятелства по заявление вх.№
На датата на публикуване на решението на сайта няма данни същото да е било обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Р Е Ш Е Н И Е № 9 от 07.05.2009 г на СЛИВЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД , гражданско отделение по търговско дело № 423 по описа за 2008г
ТЕЗИ НА СЪДА
1. При прехвърлянето на дялове между съдружници следва да се спази само изискването за писмена форма на договора с нотариална заверка на подписите. Вписванетов търговския регистърима само оповестителен характер и има значениеза третите лица. В отношенията между съдружниците в дружеството договорът за прехвърляне на дялове има действие от момента на сключването му.
2. За да бъде уважен искът справно основание чл.125 ал.3 от ТЗ е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да е притежавал качеството на съдружник в ответното дружество и участието му в него да е прекратено на някое от основанията, предвидени в чл.125 ал.1 и ал.2 от ТЗ. Втората предпоставка е дяловете да не са изплатени доброволно.
3. В чл.125 ал.3 от ТЗе посочено, че дяловете следва да се изчислят въз основа на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца. Въз основа на този баланс следва да се определи чистата стойност на капитала на дружеството, а тя от своя страна представлява разлика между активите и пасивите на дружеството към този момент.
4. Активите представляватпридобити ресурси, от които се очакват финансови и стопански изгоди, а пасивите на дружествотоса задължения, които предстои да бъдат уредени чрез намаляване на тези ресурси.
5. Тъй като ответникът е мажоритарен собственикна дружество, което е реализирало загуба, съдът счита, че загубата на това дружество следва да се отнесе /пропорционално на притежавани от ответника дялове в капитала на “И.АТ”ООД/ към пасивите на ответника и да се вземе предвид при изчисляването начистата стойност накапитала наответника.
6. Според съда стойността на притежаваните от ищеца дялове следва да се определи като първо чистата стойност на капитала на дружеството се раздели на брояна всички дяловеи полученото число да се умножи по броя на притежаваните от ищеца дялове .
7. Правото на ищеца да предяви вземането си възниква в края на месеца, през който е прекратено членственото му правоотношение с дружеството. Задължението на дружеството е търсимо и възниква от датата, когато то е било поканено от ищеца да го изпълни.
Производството е първоинстанционно. Предявените искове са с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил изключен като съдружник в ответното дружество с решение на Общото събрание на “Т.Т.” ООД-Т., проведено на 02.07.2003г. Към този момент притежавал 332 дяла от капитала на дружеството, които оценява на стойност 54 441.60лв. Твърди, че до завеждане на исковата молба ответникът не му е изплатил стойността на дяловете по счетоводен баланс към края на месец юли 2003 г. Поканил с нотариална покана, получена от ответника на 14.04.2008г дружеството да изпълни задължението си в едноседмичен срок от датата на поканата, но това не било сторено.Претендира ответника да му заплати сумата 54 441.60лв, представляваща равностойността на дяловете му в ответното дружество по счетоводен баланс към края на месеца, в който е бил изключен като съдружник в ответното дружество. Претендира още заплащане на обезщетение в размер на 13 000лв за забавено плащане на главницата , считано от 01.08.2003г до 01.07.2008г, както и направените по делото разноски. Представя справка по чл.366 от ГПК. В с.з. на основание чл.214 от ГПК е изменил размера на главния иск чрез намаляването му до размера на сумата 44 640.72лв. Претендира заплащане на главницата ведно със законната лихва за забава от завеждане на иска до окончателното изплащане .
Ответникът е подалал писмен отговор, в който прави възражение за изтекла погасителна давност. На второ място ответникът заявява, че фактическият състав на прехвърлянето на дружествените дялове, притежавани от ищеца на трети лица е незавършен, тъй като договорите за прехвърляне на дяловете не били вписани в търговския регистър. По размера на претенцията: ответникът твърди, че капиталът на дружеството към 31.07.2003г е възлизал на 98 000лв, но дъщерното дружество е реализирало загуба в размер на 55 289лв, поради което след коригиране на първоначалната сума със загубата размерът на капитала на ответника възлизал на сумата 42 711лв. При това положение равностойността на притежаваните от ищеца дялове възлизал на 700.08лв. Този размер е определен от ответника след коригиране и на броя на притежаваните от ищеца дялове с един брой, тъй като се прави възражение за нищожност на договора за прехвърляне на дружествен дял от А.С.С.като продавач и ищеца като купувач. Твърдението в тази насока е, че договорът не съдържал нотариална заверка на подписа на купувача. По отношение на акцесорния иск ответникът твърди, че началният момент, от който би изпаднал в забава е датата на получаване на поканата, т.е. от 13.04.2008 г.
Ответното дружество е вписано в търговския регистър при СлОС в резултат на преобразуване чрез промяна на правната форма на „Т.Т.” ООД при условията на универсално правоприемство. Ищецът е бил един от учредителите на “Т.Т.”ООД. Притежавал е 20 дяла от капитала на дружеството. В периода от м.март до м.май 2003г ищецът е закупил от съдружници в дружеството чрез договор с нотариална заверка на подписите още 311 дяла. Така броят на притежаваните от него дялове е 331 . С решение на общото събрание на “Т.Т.” ООД от 02.07.2003г същият е бил изключен като съдружник в дружеството.
Капиталът на “Т.Т.”ООД по счетоводен баланс към 31.07.2003г е бил 98 000лв. Същото дружество е притежавало към този момент 93.71 % от капитала на “И.АТ” ООД-Т. Стойността на закупените от “Т.Т.” ООД дялове от капитала на “И.АТ” ООД възлиза на 26 838лв. Към края на месец юли 2003г “И.АТ” ООД е реализирало текуща загуба в размер на 59 000. Съотнесена към процентите от капитала, притежаван от “Т.Т.”ООД тази загуба се равнява на 55 289 лв. След корекция със стойността на тази загуба капиталът на “Т.Т.” ООД възлиза на сумата 42 711лв. Общият брой дялове на “Т.Т.”ООД към месец юли 2003г е 732. Цената на един дял е равна на 58.34 лв. Ищецът е притежавал 331 дяла . Последните , умножени по стойността на един дял дават общата стойност на дяловете , а именно 19 310.54 лв.
С нотариална покана, връчена на ответника на 14.04.2008г ищецът поканил ответното дружество като правоприемник на “Т.Т.”ООД да му заплати стойността на дяловете ведно със законната лихва в седемдневен срок от уведомяването.
Съдът е намерил, че следва да кредитира представените от ищеца по делото договори за прехвърляне на дружествени дялове с изключение на договора за прехвърляне на дружествен дял от 24.03.2003г между Ашкън Салиев и ищеца. За да бъде спазена изискваната от ТЗ форма на договора подписите на страните следва да бъдат с нотариална заверка. . След изискване на заверени копия от Търговския регистър на документите по ф.д.№19/2004г / и ф.д.№760/97г по описа на СлОС се установи, че договорът съдържа само нотариална заверка на подписа на С. / този факт е удостоверил и нотариус рег.№126 на Нотариалната камара Катя Тодорова като удостоверяването е с рег.№ 2235 от 15.05.2003г/ . Въз основа на посочените заверени копия от двете дела съдът приема, че притежаваните от ищеца дялове са именно 331бр. Това е така, тъй като страните по тези договори са притежавали качеството на съдружници в дружеството. Следователно при прехвърлянето на дялове помежду им следва да се спази само изискването за писмена форма на договора с нотариална заверка на подписите. Вписването в търговския регистър има само оповестителен характер и има значение за третите лица. В отношенията между съдружниците в дружеството договорът за прехвърляне на дялове има действие от момента на сключването му.
Фактическите констатации мотивират следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ е основателен и доказан до размера на сумата 19 310.54 лв. и до този размер искът следва да се уважи като основателен и доказан, а за останалата част на претенцията до сумата 44 640.72лв да се отхвърли като недоказан.
За да бъде успешно заведен искът с горепосоченото правно основание е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да е притежавал качеството на съдружник в ответното дружество и участието му в него да е прекратено на някое от основанията, предвидени в чл.125 ал.1 и ал.2 от ТЗ. Втората предпоставка е дяловете да не са изплатени доброволно. В конкретния случай категорично се установи наличието на двете кумулативно предвидени в закона условия. Възлов момент по делото е въз основа на каква база да се изчисли стойността на дяловете, притежавани от ищеца. В чл.125 ал.3 от ТЗ е посочено, че дяловете следва да се изчислят въз основа на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца. Въз основа на този баланс следва да се определи чистата стойност на капитала на дружеството, а тя от своя страна представлява разлика между активите и пасивите на дружеството към този момент. Активите представляват придобити ресурси, от които се очакват финансови и стопански изгоди, а пасивите на дружеството са задължения, които предстои да бъдат уредени чрез намаляване на тези ресурси. Предвид гореизложеното съдът кредитира първото заключение на вещото лице, в което заключение е взета предвид загубата на дружеството “И.АТ”, чийто мажоритарен собственик на капитала е ответника. Съдът счита, че загубата на това дружество следва да се отнесе /пропорционално на притежавани от ответника дялове в капитала на “И.АТ”ООД/ към пасивите на ответника и да се вземе предвид при изчисляването на чистата стойност на капитала на ответника. Като изхожда от изложеното до момента и възприемайки първото заключение на вещото лице съдът намира, че стойността на притежаваните от ищеца дялове следва да се определи като първо чистата стойност на капитала на дружеството се раздели на броя на всички дялове /732бр/ и полученото число да се умножи по броя на притежаваните от И. дялове /331бр/. При ползване на този алгоритъм на действия се получава сумата 19 310.54лв. Тази сума категорично се установи, че не е изплатена на ищеца. Нещо повече: ответникът намира, че като не е потърсил вземането си своевременно с предявяване на иска същият е бил погасен, поради изтекла погасителна давност. Това възражение е неоснователно. Правото на ищеца да предяви вземането си възниква в края на месеца, през който е прекратено членственото му правоотношение с дружеството. Законът не е посочил срок, в който следва да се предяви вземането, поради което и предвид разпоредбата на чл.110 от ЗЗД този иск е следвало да се предяви най-късно до 31.07.2008г. Исковата молба е заведена на 18.06.2008г. Въпреки, че към 31.07.2008г исковата молба е била обездвижена, с отстраняване на нейните недостатъци със задна дата се санират всички процесуални действия, произведени от завеждането й в съда.
По отношение на втората претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД: същата е обусловена като акцесорна от уважаването на главния иск. И тук ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Както по-горе бе упоменато задължението на дружеството-ответник да заплати на ищеца равностойността на притежаваните от негови дружествени дялове въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на И. в дружеството, не е скрепено с определен срок. То е търсимо и възниква от датата, когато дружеството е било поканено от ищеца да изпълни задължението, т.е. от 14.04.2008г / датата, когато е връчена нотариалната покана/. От този момент дружеството е изпаднало в забава и съобразно текста на чл.86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Следователно за претендирания период от 01.08.2003г до 13.04.2008г претенцията на ищеца се явява неоснователна. Относно претенцията на ищеца за останалата част от периода, т.е. от 14.04.2008г до 01.07.2008г възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като акцесорният иск е предявен в срока по чл.111 б.”в” от ЗЗД. С оглед гореизложеното съдът намира, че претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява частично основателна до размера на сумата 632.50лв и за периода от 14.04.2008г до 01.07.2008г. В останалата част за периода от 01.08.2003г до 13.04.2008 и над сумата 632.50лв до пълния размер на претенцията от 13 000лв искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата 19 943.04лв. , от които 19 310.54 лв, представляващи равностойността на притежаваните от Т.С.И. 331 дружествени дяла в „Т.Т.” ООД по счетоводен баланс в края на месец юли 2003г и обезщетение в размер на 632 .50 лв. за забавено плащане на сумата 19 310.54лв за периода от 14.04.2008г до 01.07.2008г, както и направените по делото разноски в размер на 1 179лв., съразмерно на уважената от исковете част и е отхвърлил претенциите с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД в останалата част до пълния им размер като неоснователни.
РЕШЕНИЕ от 25.03.2010 г. на ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение по гр.д.№570 по описа за 2009
ТЕЗА НА СЪДА
ООД се прекратява със съдебно решение, щом са на лице визираните в закона предпоставки за това,а именно: изпълнението е насочено върху всички дялове на дружеството, запорът е вписан по партидата на дружеството, да има влязло в сила постановление на ЧСИ , с което взискателят е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството – ответник и вземането на взискателя да не е удовлетворено преди приключване на първото съдебно заседание.
Производството е по реда на чл.517,ал.4 от ГПК за изпълнение върху дял от търговско дружество. Образувано е по искова молба от М.Г.Л. против “МЕРА ГЛАС”ООД. Ищецът е изложил, че с влязло в законна сила решение по гр.д.№137/2008г. по описа на Районен съд – гр.Нови Пазар, ответното дружество е осъдено да му заплати сумата 3 283.45 лева, произходяща от неизплатени трудови възнаграждения, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 524.26 лева, както и законната лихва от предявяване на иска – до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Сочи, че въз основа на така постановеното решение, спрямо ответника е образувано изп.д №... на Частен съдебен изпълнител Ясен Бойчев, рег.№ 775 с Район на действие ОК – Шумен. По негово искане, в качеството му на взискател, на основание чл.517, ал.4 от ГПК върху всички дялове на “МЕРА ГЛАС”ООД с общ размер на капитала на дружеството от 5 000 лева е наложен запор от страна на съдебния изпълнител със Запорно съобщение №... от 01.04.2009г., което обстоятелство е вписано по партидата на ответното дружество в Търговския регистър. Ищецът е изтъкнал, че към момента на подаване на исковата молба по изпълнителното дело не е налице извършено плащане. Представено е Постановление на ЧСИ, което овластява ищецът да предяви иск по чл.517,ал.4 от ГПК.
Ответникът е подал писмен отговор, в който е взел становище, че предявеният иск с правно основание чл.517,ал.4 от ГПК е недопустим и неоснователен, защото длъжници били не съдружниците, а самото дружество.
Ищецът в определения от закона срок е подал допълнителна искова молба, в която е обосновал своя правен интерес като е посочил, че при уважаване на иска в производството по ликвидация на дружеството, би удовлетворил своето вземане. Позовавал се е на нови обстоятелства. Изложил е, че е подал молба, в която е посочил друг начин на изпълнение, но е било установено, че длъжникът “Мера Глас”ООД не разполага с друго имущество, от което да удовлетвори своите вземания.
От събраните по делото доказателства съдът е намерил за установено следното:
По описа на ЧСИ Д. З., рег.№876 с Район на действие ОС – Шумен спрямо ответника е образувано изп.д.№73/2008г. на Частен съдебен изпълнител Я. Б., рег.№775 с Район на действие ОК – Шумен. На основание чл.456,ал.1 от ГПК към и.д.№73/2008г. са присъединени и други кредитори . По искане на взискателя-ищец на основание чл.517, ал.4 от ГПК върху всички дялове на “МЕРА ГЛАС”ООД с общ размер на капитала на дружеството от 5 000 лева е наложен запор от страна на съдебния изпълнител със Запорно съобщение № ., което обстоятелство е вписано по партидата на ответното дружество в Търговския регистър .
По образуваното изпълнително дело не са налице данни въз основа на които да бъде установено, че е налице каквото и да било изпълнение и извършено плащане.
С Постановление на ЧСИ взискателят е овластен да предяви иск по чл.517,ал.4 от ГПК без да се спазени условията на чл.96,ал.1 от ТЗ, тъй като изпълнението е насочено върху всички дялове на дружеството длъжник.
Ответникът не е ангажирал доказателства въз основа на които да бъде установено, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключване на първото съдебно заседание.
Правни изводи: Съдът е сезиран с търговски спор с правно основание чл.517,ал.4 от ГПК, като се иска прекратяване на “МЕРА ГЛАС”ООД по молба на взискателя-ищец, чието вземане не е удовлетворено.Налице са визираните в закона предпоставки за прекратяване на дружеството: Изпълнението е насочено върху всички дялове на дружеството, запорът е вписан по партидата на дружеството Има влязло в сила постановление от 17.06.2006г. на ЧСИ д.з., рег.№876 с Район на действие ОС – Шумен, с което взискателят е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството – ответник. Вземането на взискателя не е удовлетворено преди приключване на първото съдебно заседание.
Съдът е решил: ПРЕКРАТЯВА “МЕРА ГЛАС”ООД, със седалище и адрес на управление....... с ЕИК ..... и ОСЪЖДА “МЕРА ГЛАС”ООД, да заплати на М.Г.Л., *, направените по делото разноски .
Съдът е постановил след влизане на решението в сила заверен препис от същото да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване по партидата на търговеца на промените в обстоятелствата.
Решението е влязло в сила. Пълният му текст може да бъде прочетен
РЕШЕНИЕ № Т-214 от 19.04.2010 год. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, по търговско дело № 3416 по описа за 2009 год
ТЕЗИ НА СЪДА:
1.Договорът, с който джирантът прехвърля на джиратаря притежаваните от него обикновени поименни акции с право на глас поражда действие от датата на полагането на джирото от джиранта върху временните удостоверения.
2. Временното удостоверение не материализира записаните акции, а само правото на акционера да ги получи след издаването им в предвидената от закона форма. С джиро временното удостоверение не може да прехвърли акции, тъй като към този момент тези акции не съществуват като годен обект на правна сделка.
3 По своята правна същност временно удостоверение представлява поименна ценна заповедна книга, материализираща всички права на акционера, както и правото му да получи акции. Временното удостоверение удостоверява, че срещу направените имуществени вноски собственикът му е записал определен брой акции, които ще му бъдат издадени от дружеството след неговото представяне. Временното удостоверение материализира правото на акционера за получи записаните акции, които замества до издаването им, но без да се отъждествява с тях.
4. В конкретният случай са прехвърлени не временните удостоверения, а удостоверените с тях поименни акции, които са друг вид ценни книги и чието валидно прехвърляне може да бъде извършено след издаването им. Към момента на джиросването посочените във процесните временни удостоверения акции не съществуват реално, поради което и извършената сделка е нищожна, като сключена при невъзможен предмет- чл.26, ал.2 ЗЗД.
5. Временното удостоверение замества акцията.То материализира правото на акционера да получи записаните поименни акции, както и всички членствени права на акционера.Членствени права не могат да бъдат предмет на иск по чл.108 ЗС. Временното удостоверение не може да се защитава с ревандикационен иск
Производството е въззивно по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./ във връзка с параграф 2, ал.2 от ПЗР на ГПК /в сила от 01.03.2008год./.
СГС, ТО, VІ- 10 състав е отхвърлил предявените от "В. К." ЕАД против "С." АД, "М.- 2003" ЕООД и "О. Б." АД искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор и джира, с които са прехвърлени 58 000 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на "О. Б." АД, както и искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е титуляр на правата по три временни удостоверения за поименни акции с право на глас от капитала на "О. Б." АД, като неоснователни. С решението са отхвърлени и предявените от „В. К." ЕАД против "М. - 2003" ЕООД искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху четири временни удостоверения за поименни акции с право на глас от капитала на "О. Б." АД, , като неоснователни.
Правни изводи на въззивния съд с оглед установената фактическа обстановка по делото:
По предявените на основание чл.26, ал.1 и ал.2, пр. 1 ЗЗД искове:
На 30.09.2002год. между "В. К." ЕАД- д. и "С.” АД- джиратар, е сключен договор, по силата на който джирантът е прехвърлил на джиратаря притежаваните от него 249 00 обикновени поименни акции, с право на глас от капитала на "О. Б."АД, за сумата от 2 493 000лв., платима от джиратаря разсрочено на три вноски. Страните са се съгласили, че акциите, предмет на договора се прехвърлят с джиро, поставено на гърба на временните удостоверения, като видът на джирото е по избор на джиратаря. Джирантът е поел задължение да предаде джиросаните временни удостоверения при подписване на договора. Договорът поражда действие от датата на полагането на джирото от джиранта върху временните удостоверения за акации от капитала на "О. Б."АД.
Притежаваните от „В. К.” ЕАД 58 000 броя обикновени поименни акции с право на глас, представляващи 2,32% от капитала на "О. Б."АД са прехвърлени чрез джира., обективирани на обратната страна на временни удостоверения с номера...
Предмет на спора са договорът от 30.09.2002 год. и джирата от 02.10.2002год., в частта, с които са прехвърлени 58 000 броя обикновени поименни акции с право на глас, представляващи 2,32% от капитала на "О. Б."АД.
Относно твърдяната нищожност на договора от 30.09.2002год. и на джирата на трите временни удостоверения поради невъзможен предмет, тъй като временното удостоверение не материализира записаните акции, а само правото на акционера да ги получи след издаването им в предвидената от закона форма, поради което и с джиро временното удостоверение не може да прехвърли акции, тъй като към този момент тези акции не съществуват като годен обект на правна сделка:
Съгласно чл.167, ал.1 от ТЗ срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции, акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. По своята правна същност временно удостоверение представлява поименна ценна заповедна книга, материализираща всички права на акционера, както и правото му да получи акции. Временното удостоверение удостоверява, че срещу направените имуществени вноски собственикът му е записал определен брой акции, които ще му бъдат издадени от дружеството след неговото представяне. Временното удостоверение материализира правото на акционера за получи записаните акции, които замества до издаването им, но без да се отъждествява с тях. В конкретният случай са прехвърлени не временните удостоверения, а удостоверените с тях поименни акции, които са друг вид ценни книги и чието валидно прехвърляне може да бъде извършено след издаването им. Към момента на джиросването посочените във процесните временни удостоверения акции не съществуват реално, поради което и извършената сделка е нищожна, като сключена при невъзможен предмет- чл.26, ал.2 ЗЗД.
Относно твърдяната нищожност на сделките поради противоречие с императивни правни норми на чл.11, т.6, б. "б" и чл.16, ал.1, т.7 от Закона за банките /отм./, както и нарушаване на забраната за придобиване на повече от 10% от капитала на банка без разрешение от БНБ, въведена с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗБ /отм./:
Съгласно чл.16, ал.1, т. 7 от ЗБ /отм., в сила към процесния момент/, Централната банка отказва издаването на лицензия и когато се установи, че лицата записали 3 и над 3 на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства, следователно забраната за записване на акции със заемни средства, се отнася до лицата, записващи акции при учредяване или увеличаване на капитала на дружеството, наличието на която отрицателна предпоставка води до отказ от страна на Централната банка за издаване на разрешение за извършване на банкова дейност. Нормата на чл.16, ал.1, т.7 ЗБ /отм./ има предвид лица, които са записали акции от капитала на банката и са направили вноски със заемни вноски, а записването на акции се извършва единствено при учредяване на банката, както и при последващото увеличение на капитала, но не и при последващо прехвърляне на вече записани акции от капитала на банката. Обстоятелството, че притежателите на такива акции са пълноправни собственици произтича и от разпоредбата на чл. 65, ал.2, т.12 от ЗБ /отм./, която предвижда в този случай, ако се приеме, че е налице възпрепятстване упражняването на банков надзор, Централната банка да нареди на тези притежатели да прехвърлят собствеността си в срок от 30 дни. Ако законът презумираше, че сделката за придобиване на акции със заемни средства във всички случай е нищожна, то нямаше да предвиди такъв вид санкция, която би била неприложима при нищожна сделка. Наред с изложеното, настоящият съдебен състав, счита че в конкретният случай липсват ангажирани от „В. К.” ЕАД доказателства за използвани от „С.” АД заемни средства, като уговореното с договора от 30.09.2002год. разсрочено плащане- плащане на части на цената по договора, не налага извода за използвани заемни средства за заплащане на цената по договора. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното противоречие с чл. 11, ал.2, т.6, б. „б” от ЗБ /отм./ и чл. 16, ал.1, т. 7 ЗБ /отм./.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗБ /отм./, местно или чуждестранно лице, както и свързани лица, не могат без предварително писмено разрешение на Централната банка, освен в случаите по ал.2, да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас, като целта на тази норма е създаването на капиталов праг по отношение, както на отделен правен субект, така и по отношение на икономическа група от свързани лица. Не се спори по делото, че със Заповед № РД-22-115/08.02.2002год. на подуправителя на БНБ, ръководител на управление „Банков надзор”, на основание чл.19, ал.1 ЗБ, чл.23 от Наредба №2 за лицензиите и разрешенията, издавани от БНБ, чл. 101, ал.1 пр.2 и ал.2 ЗБ и чл.37 ЗАП, е дадено разрешение на СО за придобиване самостоятелно на 67 на сто, а заедно със свързаните със СО лица- 96,39 на сто от акциите с право на глас в регистрирания капитал на „О. Б.” АД, в размер на 25 000 0000лв., както и че „С.” АД /както и „В. К.” АД/ е свързано със СО лице. Процесното прехвърляне е извършено между лица, за които преди това е разрешено косвено /чрез свързани лица/ придобиване, като не променя разрешеното с цитираната заповед ниво на капиталов контрол. Изводът, че даденото с цитираната заповед разрешение ползва и свързаните със СО лица, намира законодателно разрешение и в приетата по- късно Наредба №2 за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от БНБ, в чл.18, ал.4, от която изрично е регламентирано, че в настоящата хипотеза заявител на исканото разрешение е лицето с най- голям дял. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав, счита че не налице твърдяното нарушение на чл.19, ал. 1 ЗБ /отм./, което на основание чл. 19, ал. 9 ЗБ /отм./ да води до нищожност на извършената сделка.
По предявеният срещу „С.” АД, „М. -2003” ЕООД и „О. Б.” АД установителен иск:
Правния си интерес от предявяване на този иск „В. К.” ЕАД обосновава с качеството си на титуляр на правата по процесните 3 бр. временни удостоверения, като излага, че въз основа на нищожните сделки „О. Б.” АД е извършила вписвания в книгата на акционерите, които възпрепятстват упражняването на правата на „В. К.” ЕАД по притежаваните временни удостоверения, тъй като като титуляри на тези права в книгата на акционерите са вписани „С.” АД и „М. - 2003” ЕООД, поради което и прави искане съдът да приеме за установено по отношение на „С.” АД, „М. - 2003” ЕООД и „О. Б.” АД, че „В. К.” ЕАД е титуляр на правата по процесните 3 бр. временни удостоверения и срещу направените имуществени вноски срещу тези временни удостоверения следва да получи 58 000 акции от капитала на „О. Б.” АД с номинална стойност 10 лв. С допълнителна писмена молба „В. К.” ЕАД уточнява, че предявеният установителен иск има за предмет установяване съществуването на членствените права на дружеството. Искът по чл.71 ТЗ е предоставен безсрочно на всеки член на дружеството за защита правото му на членство и на отделните му членствени права, когато твърди, че те са нарушени от органи, различни от общото събрание на дружеството, като с оглед на търсената защита, този иск може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Процесуално легитимиран като ответник по този иск е дружеството, чиито член е ищецът, като предявяването на установителния иск с правно основание чл.71 ТЗ по отношение на трети, различни от дружеството, лица е недопустимо, поради което и предявените срещу „С.” АД и „М. - 2003” ЕООД субективно съединени иска с правно основание чл.71 ТЗ са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. Предявеният срещу „О. Б.” АД иск с правно основание е недопустим като преждевременно заведен, тъй като исканото вписване в книгата на поименниите акционери може да се извърши само след като постановеното по чл. 26, ал.2 ЗЗД решение влезе в сила, т.е. след като със силата на присъдено нещо се установи качеството на акционер на „В. К.” ЕАД, в който случай евентуалния отказ на „О. Б.” АД да извърши съответното вписване може да се обжалва от акционера „В. К.” ЕАД по реда на чл.71 ТЗ. За пълнота следва да се отбележи и че с решение № 29/30.12.2005год., постановено по ф.д. № 5197/96год., СГС, ФО, е вписал промяна във вида на акциите, като акциите на дружеството са безналични, поради което и тяхното издаване и разпореждането с тях се регистрира в Централния депозитар, който издава съответния документ с удостоверително значение.
По предявения срещу „М. - 2003” ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС:
Настоящият съдебен състав, счита че липсва правен интерес от предявяване на този иск. Временното удостоверение замества акцията, която материализира не само правото на акционера да получи записаните поименни акции, но и всички членствени права на акционера, които членствени права не могат да бъдат предмет на иск по чл.108 ЗС. След влизане в сила на постановеното по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД решение, с оглед вписаната от СГС, ФО с решение № 29/30.12.2005год., постановено по ф.д. № 5197/96год., промяна във вида на акциите, като акциите на дружеството са безналични, което обстоятелство е отразено и в централния регистър, воден от Централния депозитар „В. К.” ЕАД може да реализира правата си, произтичащи от това решение пред Централния депозитар по реда на административното производство по издаване на безналични ценни книжа, поради което и настоящият съдебен състав, счита че в частта, с която предявеният на основание чл.108 ЗС иск е отхвърлен, първоинстанцонният съд се е произнесъл по недопустим иск, поради което и в тази част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Решението е редактирано от адв. Стефка Атанасова Контакти
Към датата на публикуване на решението на сайта www.advokatatanasova.com 23.06.2010 г. няма данни за образувано касационно обжалване
Р Е Ш Е Н И Е от 30.03.2010 г. на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение по въззивно търговско дело № 10 по описа за 2010 година
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Влиянието на икономическата криза върху наемното правоотношение е факт, който се признава и от двете страни, но преговорите им в тази връзка не са довели до постигане на съгласие. Предложението за намаляване на наемната цена от страна на наемодателя не е било адекватно на търпените от наемателя загуби.
2 Налице са обстоятелства, настъпили след сключване на договора, които по своя характер са обективни, непредвидими и непреодолими. По време на действие на договора за наем е изменена съществено икономическата конюнктура в сравнение с тази, при която страните са формирали волята си, преценявайки интереса си да се обвържат с дългосрочно правоотношение и конкретните условия по него. В резултат от това са настъпили нежелани и във висока степен неблагоприятни за длъжника икономически последици.
3.Съдът намира, че изпълнението на договора при изменените обстоятелства би довело до пълна икономическа невъзможност на длъжника да престира. Запазването му се преценява като противоречащо на общите правни принципи за съблюдаване еквивалентността на престациите, предпазване на предприятието на длъжника от икономическа непоносимост, принципите на справедливостта и добросъвестността.
Въззивникът е обжалвал решение на Варненския окръжен съд., с което е отхвърлен предявеният от него против „Т” ООД гр.Варна иск с правно основание чл.307 ТЗ, за прекратяване на сключен между страните договор за наем от 25.04.2007г., с нотариална заверка от 02.05.2007г.
.
Апелативният съд е приел за установено следното:
За световната икономическа криза се заговори и нейното проявление започна да се усеща през втората половина на 2008г. На този фон, заключението по проведената ССЕ установява, че за последните 2 месеца на 2007г. ищецът е реализирал приходи от обекта в размер на 11 273 лв., при преки разходи само за обекта – 19 954 лв. За цялата 2008г. приходите му възлизат на 19 820 лв., а преките разходи – на 52 514 лв. Наемната цена, заплатена и осчетоводена при ищеца, възлиза през 2007г. на 10 488 лв., а през 2008 – на 30 673 лв. Налага се изводът, че приходите от реализираната стопанска дейност в наетия обект през 2008г. са намалели приблизително 3 пъти, в сравнение с предходната година. В допълнение на горния факт гласните доказателства установяват, че 2-3 месеца след откриването на търговския център, клиенто-потокът е изчезнал, ненаетите магазини са останали ненаети и оборотите на всички търговци са започнали главоломно да спадат, не без съдействието на ответника, който е поел мениджмънта на центъра и не го е упражнявал ефективно. Много наематели се принудили да освободят заеманите търговски площи, като са оставили стоките и оборудването си, а понастоящем заетостта на търговския център е почти нулева. От писмените доказателства се установява, че общо дължимите от ищеца плащания по договора месечно /с възнаграждение за маркетинг и реклама, за ползване и поддръжка на паркинг и други услуги/ възлизат на 1884 евро или 3684 лв. През м.октомври 2008г. ищецът е отправил предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, т.к. е в практическа невъзможност да заплаща наемната цена, която е по-голяма от реализирания стокооборот в продължителен период от време. През м.декември 2008г. ответникът е отправил до ищеца покана за намаляване с 20 % на наемната цена, с оглед разрастващата се икономическа криза, липсата на кредитиране, влошените финансови възможности на потребители и предприемачи, спадане на оборотите на търговците както в този Търговски център, така и в останалите в града, но при условие, че ищецът се издължи изцяло за 2008г. и не закъснява със заплащането на наемните вноски. Към м.ІІ.2009г. ответникът се е снабдил с изпълнителен лист против ищеца за неплатени 5 наемни вноски в размер на 8118 евро, като още през м.ноември 2008г. е преустановил достъпа на ищеца до обекта, поради претенции за наплатена наемна цена.
Анализът на фактите сочи, че в края на 2008г., когато е заведен искът, ищецът обективно е бил затруднен да изпълнява задълженията си по договора за наем. Приходите от продажби на стоки в търговския обект са в пъти по-малки от дължимата наемна цена, претърпените финансови загуби, отчетени в тясна връзка с обекта, са още повече, печалба изобщо не е била реализирана. Тези отрицателни икономически резултати се дължат на причини от комплексен характер – непремерен стопански риск, недобър мениджмънт на центъра, които са в причинна връзка с поведението на страните, но главно на настъпилата икономическа криза в глобален мащаб, свила до минимум потреблението на стоки, които не са от първа необходимост. Следва да се отбележи, че реализираните в търговския обект стоки са били именно такива – луксозни домашни потреби, като с оглед предлагането на тази конкретна номенклатура и в унисон с концепцията на търговския център, е бил сключен процесният договор. В случая страните не са предвидили отлива на клиенти няколко месеца след започване на експлоатацията на търговския обект, в търговския комплекс като цяло, при това не са можели и не са били длъжни да предвидят този факт към момента на сключване на договора. Влиянието на икономическата криза върху наемното правоотношение е факт, който се признава и от двете страни, но преговорите им в тази връзка не са довели до постигане на съгласие. Предложението за намаляване на наемната цена от страна на наемодателя не е било адекватно на търпените от наемателя загуби.
Горните констатации водят до следните изводи: Налице са обстоятелства, настъпили след сключване на договора, които по своя характер са обективни, непредвидими и непреодолими. По време на действие на договора за наем е изменена съществено икономическата конюнктура в сравнение с тази, при която страните са формирали волята си, преценявайки интереса си да се обвържат с дългосрочно правоотношение и конкретните условия по него. В резултат от това са настъпили нежелани и във висока степен неблагоприятни за длъжника икономически последици. Съдът намира, че изпълнението на договора при изменените обстоятелства би довело до пълна икономическа невъзможност на длъжника да престира. Запазването му се преценява като противоречащо на общите правни принципи за съблюдаване еквивалентността на престациите, предпазване на предприятието на длъжника от икономическа непоносимост, принципите на справедливостта и добросъвестността.
С оглед горното съдът приема, че са налице предпоставките на чл.307 ТЗ за прекратяване на наемния договор, . Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Поради несъвпадащите правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение е било отменено. Апелативният съд е прекратил процесния договор за наем.
Решението е радaктирано от адв. Стефка Атанасова. Контакти
Към датата на публикацията на сайта www.advokatatanasova.com - 18.06.2010 г. няма данни за образувано касационно производство по делото.
Пълният текст на решението може да бъде прочетен тук:
РЕШЕНИЕ № 4 от 29.01.2010 г. на ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение по частно търговско дело № 56 по описа за 2010 год
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Оценяване на дела на съдружника може да стане само при прекратяване на участието му в дружеството съобразно правилото на чл.125, ал.3-ТЗ
2. За да е възможно апортиране на ликвидационен дял от едноличен собственик на ЕООД в друго дружество, преди това ЕООД трябва да бъде прекратено .
3. Невъзможно е дяловете на съдружник в ЕООД да бъдат от една страна внесени в друго дружество, а от друга – да продължават да съществуват в същото ЕООД.
4. АД не може да притежава дялове от ЕООД едновременно като свой капитал и като участие в ЕООД.
5. ЕООД подлежи на прекратяване и ликвидация поради липса на капитал, ако капиталът му е изцяло внесен при учредяването на АД.
6. Членството в ООД се прехвърля само с прехвърляне на негови дружествени дялове.
7. Недопустимо е апортиране на дружествени дялове от едно дружество като непарична вноска в друго дружество без прекратяване на членството на съдружника в първото дружество.
З.” ЕООД – гр.В. е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по ч.т.д.№ 1569/2009 г., с което е потвърден отказ на Агенцията по вписванията да впише заявени промени – промяна на едноличния собственик и на адреса на управление на дружеството.
Съдебният състав на АС-Варна е установил, че жалбата е процесуално допустима и неоснователна.
Съдът е приел, че няма ефективно внасяне на основната част от капитала на „З.-е.п.”АД - гр.В. за сметка на записаните от Н.Д.Й. дружествени дялове в „З.” ЕООД – гр.В. Фактически е било внесено евентуалното й бъдещо вземане за ликвидационен дял без същевременно тя като съдружник да е прекратила участието си в дружеството. Самото оценяване на дела на съдружника може да стане при прекратяване на участието му в дружеството съобразно правилото на чл.125, ал.3-ТЗ. Съгласно чл.133, ал.1-ТЗ пък съдружниците не могат да искат дяловете си, докато дружеството съществува. Така че, за да е възможно апортиране на ликвидационен дял от едноличен собственик на ЕООД в друго дружество, ЕООД следва да бъде първоначално прекратено. Ето защо, „З.” ЕООД – гр.В. подлежи на прекратяване и ликвидация поради липса на капитал, който е изцяло внесен при учредяването на „З.-е.п.”АД - гр.В. и не може да има нов собственик. Не е възможно дяловете на Н. Д.Й. в ЕООД да бъдат от една страна внесени в друго АД, а от друга – да продължават да съществуват в същото ЕООД, като АД ги притежава едновременно като свой капитал и като дялове в ЕООД.
Чл.129-ТЗ предвижда, че дружествени дялове могат да бъдат само прехвърляни и наследявани при условията на ал.1 и 2. Само с прехвърляне на дружествени дялове се прехвърля и членството в ООД. Апорт на дружествени дялове като непарична вноска в друго дружество без прекратяване на членството на съдружника, който ги внася, а в случая – и без прекратяване на ЕООД предвид внасяне на всички притежавани от едноличния му собственик дялове, е недопустим.
Решението е редактирано от адв. Стефка АтанасоваКонтакти
РЕШЕНИЕ № 1569 от 14.12.2009 г. на Софийски апелативен съд , търговско отделение, трети състав по ф.д.№ 3202 по описа за 2009 година
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Съгласночл.60ат.2 от ТЗзаличаванетонавписването наедноличния търговецвтърговскиярегистърприсмъртстававъз основаназаявлениеотн а с л е д н и ц и т ему . Граматическототълкуваненатекстанеоставясъмнение , че законодателятевизиралволеизявлениенавсичкинаследницинапочиналияедноличентърговец .
2. Законодателят не презумира волята на неподалите заявлението сънаследници, тя трябва да е изрично заявена пред Агенцията по вписванията.
3. Порокът на заявлението не би могъл да се санира в съдебното производство, тъй като съдебният контрол се ограничава до формалното изпълнение изискванията на ЗТР и Наредба № 14 от 24.07.1991 год. за водене и съхраняване регистрите за вписванията к ъ м м о м е н т а на п о д а в а н е т о м у , в строго предвидената от закона форма , реквизити и приложения.
4. Съдебното решение не създава сила на пресъдено нещо относно допустимостта на вписването на заявени на основание чл.60а т.2 от ТЗ обстоятелства от името на всички наследници . За жалбоподателите не съществува пречка да заявят искането си наново, при спазване на нормата на чл.60а т.2 от ТЗ .
Производството е по реда на чл.25 ал.4 предл. второ от Закона за търговския регистър - по обжалване решение на КОС ,с което е потвърден отказ на АВп , постановен по заявление , подадено от Р. С. Й., в качеството на наследник на починалия З. Й. - собственик на Едноличен търговец „ З. Й. „ , с искане за заличаването му в търговския регистър .
За да потвърди отказа за вписване , първоинстанционният съд е приел , че като изходящо единствено от наследницата Р. Й. , но не и от останалите наследници на починалия търговец З. Й., заявлението за заличаването на последния не отговаря на формалните изисквания за уважаването му , с оглед нормата на чл.60а т.2 от ТЗ . Приел е , че недостатъкът на формата съгласно чл.21 т.4 и т.5 от Закона за търговския регистър не би могла да бъде санирана с представената пред съда декларация на останалите наследници –С. Й. и Р. Р. , за липса на претенции към фирмата на наследодателя им и нежеланието да поемат търговското му предприятие , както и че твърденията за действия при упълномощаване от тяхно име на заявителя Р. Й. не се установяват в реквизитите на подаденото заявление и приложенията към същото .
Настоящият състав намира, че така постановеният отказ е правилен .
Съгласно чл.60а т.2 от ТЗ заличаването на вписването на едноличния търговец в търговския регистър при смърт става въз основа на заявление от н а с л е д н и ц и т е му . Граматическото тълкуване на текста не оставя съмнение , че законодателят е визирал волеизявление на всички наследници на починалия едноличен търговец . В противен случай би ползувал редакцията „ заявление подадено от наследник „ / в единствено число /. Подобно тълкуване съответствува и на логическия смисъл на разпоредбата , т.е. да се обективира ясно и безпротиворечиво волеизявление от страна на всички правни субекти които формално разполагат с претенции към търговското предприятие на починалия наследодател . Законодателят не презумира волята на неподалите заявлението сънаследници, а и подаденото от наследницата Р. Й. заявление не съдържа данни за подаването му и в качеството й на пълномощник на останалите наследници, нито доказателства за и з р и ч н о п и с м е н о упълномощаване за волеизявление в посочения смисъл / чл.15 ал.2 т.2 вр. с ал.4 от ЗТР /,както и декларации по чл. 13 ал.5 вр. с чл.15 ал.2 т.2 от ЗТР . Порокът на заявлението не би могъл да се санира в съдебното производство, тъй като съдебният контрол се ограничава до формалното изпълнение изискванията на ЗТР и Наредба № 14 от 24.07.1991 год. за водене и съхраняване регистрите за вписванията к ъ м м о м е н т а н а п о д а в а н е т о м у , в строго предвидената от закона форма , реквизити и приложения . Впрочем и с представената пред съда декларация не са изпълнени формалните изисквания на гореупоменатите разпоредби на ЗТР ,приложими в твърдяната от жалбоподателите хипотеза на упълномощаване на Р. Й. , дори да би се приело допустимо последващо саниране на пороци / което съставът не споделя / . Постановеното съдебно решение не създава сила на пресъдено нещо относно допустимостта на вписването на заявени на основание чл.60а т.2 от ТЗ обстоятелства от името на всички наследници . За жалбоподателите не съществува пречка да заявят искането си наново, при спазване на нормата на чл.60а т.2 от ТЗ .
РЕШЕНИЕ № 1393 от 11. 11. 2009 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 с-в по фирмено гражданско дело № 1960 по описа за 2009 г.
ТЕЗИ НА СЪДА
1. Представеният за вписване в АВ годишен финансов отчет трябва да е е оформен съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 4, въвъ вр. с ал. 3 от Закона за счетоводството, която разпоредба изисква оформянето на отчета императивно да става по посочения в закона начин.
2. Освен саморъчните подписи на съставителя и ръководителя на предприятието годишния финансов отчет трябва да съдържа и имената и фамилиите на тези лица. Законодателят е предвидил тези изисквания с оглед персонализация, евентуално, отговорността на лицата, съставили документа, при несъответствие на отразеното в него с обективанта истина.
3. Декларацията по чл. 13, ал.4 ЗТР трябва да изхожда от лицето, което има интерес от вписването, което носи лично отговорност за неверни данни по чл. 313 от НК. Този извод е обусловен от обстоятелството, че наказателната отговорност е лична – за лицето, в чиито патримониум се очаква да настъпят съответните последици от заявяване подлежащото за вписване обстоятелство.
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2-ро от Закона за търговския регистър (ЗТР). С решение от 19.06.2009г., постановено по регистърно дело № 11/2009 г. на СГС, фирмено отделение, е оставена без уважение жалбата с рег. № ., подадена от "И. А. М." ЕООД против Отказ № ..на АВ по повод заявление Г1 за обявяване на годишния финансов отчет за 2008г. на "И. А. М." ЕООД .
С обжалвания Отказ №..г.длъжностното лице по регистрацията, след проверка на представените от заявителя документи - заявление за обявяване на акт по Образец Г1- годишен финансов отчет за 2008г. с приложени към него и съпътстващите го документи, като Протоколно решение на едноличния собственик на капитала от 21.04.2009г. за приемане на годишен финансов отчет за 2008г., приема, че заявител е оправомощено лице - адвокат и следва да представи декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР.
СГС е възприел изцяло становището на Агенцията.
САС приема, че отказът на АВ е законосъобразен, което води и до същия извод по отношение обжалваното решение на СГС.
От представените в заверен препис доказателства е видно, че при изготвянето на годишния финансов отчет за 2008 г. не са спазени всички формални изисквания на Закона за счетоводството, както констатира и длъжностното лице от АВ в предпоследния пасаж от мотивите си. Действително представеният отчет не е оформен съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 4, въвъ вр. с ал. 3 от Закона за счетоводството, която разпоредба изисква оформянето на отчета императивно да става по посочения в закона начин. А в случая, от пръв поглед се установява, че процесния отчет е подписан наистина от съставител и ръководител на предприятието, но, освен саморъчните подписи, липсват имената и фамилиите на тези лица. Законодателят е предвидил тези изисквания с оглед персонализация, евентуално, отговорността на лицата, съставили документа, при несъответствие на отразеното в него с обективанта истина.
Ето защо и след като не съдържа пълния набор реквизити, посочени в ЗСч, отчетът следва да се приеме като неотговарящ на повелителна законова разпоредба, което влече след себе си и съответния отказ от вписването му в съответния регистър по партидата на дружеството.
Правилно е разсъждавал първоинстанционният съд, потвърждавайки решението на длъжностното лице на АВ досежно същността на декларацията по чл. 13, ал.,4 от ЗТР.Това е така, защото към заявлението за вписване на промени, независимо от кого изхожда като заявител пред Агенцията, следва да се приложи и декларацията по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, защото тя изхожда от името на лицето, което има интерес от вписването. Адвокатът, подал заявлението, е само негов представител и не носи лично отговорност за неверни данни по чл. 313 от НК, каквато е отговорността за заинтересованото лице. Този извод е обусловен от обстоятелството, че наказателната отговорност е лична – за лицето, в чиито патримониум се очаква да настъпят съответните последици от заявяване подлежащото за вписване обстоятелство. А не за пълномощника му, който няма задължение да знае дали наистина заявените обстоятелства действително са настъпили в правния мир. Негово задължение да оформи законосъобразно книжата и да ги заяви пред Агенцията, в което се включва и представяне на декларацията по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, изхождаща лично от лицето, имащо интерес от вписването.
РЕШЕНИЕ № 160 ОТ 26.01.2010 Г. по търговско дело № 379/2009 г., Върховния касационен съд -Търговска колегия , І търговско отделение
Тези на съда
Писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ цели да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му.
С оглед характера и правното значение на писменото известие по чл. 126, ал. 3 ТЗ, следва да се проведе разграничение между предоставянето на възможност за съобразяване на поведението на съдружника и необходимостта от време за формиране на становището м. по констатираните от дружеството противодоговорни или незаконосъобразни негови действия.
Преценката за продължителността на срока за корекция на поведението на съдружника е обусловена от вида на нарушението.
Предупреждението по чл. 126, ал.3 от ТЗ за изключване на съдружника може да е материализирано в самостоятелен писмен документ или да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието.
Получаването на документа, съдържащ предупреждението по чл.126, ал.3 от ТЗ, е от значение за законосъобразността на решението на общото събрание с оглед съответствието му с правилата по свикване и провеждане на заседанието .
За наличието на материалните основания по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване на съдружник значение имат фактите, относими към описаните в предупреждението действия или бездействия на съдружника.
С вземането на решение за изключване правното действие на връченото към този момент предупреждение отпада . Предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ следва да се връчи като документ на съдружника при всяка една предприета процедура по изключването му.
Приемането на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ без предоставяне на възможност на съдружника да се подготви и да изрази становище по констатациите в предупреждението представлява нарушение на императивното правило на чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Делото е образувано е по касационна жалба на срещу въззивно решение, с което е отменено решение на окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на съдружниците от 20.12.2007 г.
С определение № 548/07.10.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: "Може ли едно и също предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ да се ползва от дружеството при провеждане на две и повече процедури по изключване, когато предшестващото решение на общо събрание не е вписано или е отменено по съдебен ред?".
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, е констатирал следното:
Предявеният иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците от 20.12.2007 г. се основава на противоречие с правилото на чл. 126, ал. 3 ТЗ - липса на писмено предупреждение до съдружника за прекратяване на констатирани нарушения, което обуславяло незаконосъобразността на решението за изключване. В частта по поддържаните пороци на връчената покана за провеждане на общото събрание касационно обжалване не е допуснато.
От фактическа страна е било безспорно, че ищецът не е присъствал на проведено на 17.01.2005 г. Общо събрание на съдружниците, на което е прието решение на основание чл. 126 и чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ съдружникът Г. С. да се предупреди, че при неизпълнение на взетите на това заседание решения дружеството ще предприеме действия по изключването му, както и за прекратяване на управителните му правомощия и за предявяване на съдебни искове за имуществени вреди. Протоколът е връчен на ищеца с нотариална покана на 20.07.2005 г., съдържаща и уведомление за свикване на общо събрание на съдружниците на 05.08.2008 г. На това заседание съдружникът Г. С. е изключен и са прекратени управителните м. правомощия.
Решенията за освобождаване на С. като управител и за избор на нов управител са вписани в търговския регистър съгласно решение № 5/06.02.2006 г. по т. д. № 204/2005 г. на БАС, но е отказано вписване на изключването на този съдружник по съображения, че прекратяването на членството не е било включено в дневния ред на заседанието.
Ищецът е бил изключен като съдружник и с решение на общото събрание от 31.03.2006 г., но същото е отменено по реда на чл. 74 ТЗ /реш. № 952/27.11.2007 г. по т. д. № 489/07 г. на ВКС, ТК, ІІ отд./ поради допуснати нарушения на процедурата за свикване на заседанието.
Съгласно протокола от проведеното общо събрание на 20.12.2007 г. на представителя на ищеца е връчено писмено предупреждение към съдружника С. по чл. 126 ТЗ за изключване поради нарушения, изброени в 8 точки, вкл. неизпълнение на решенията на общото събрание от 17.01.2005 г.
Върховният касационен съд по въпроса, за произнасянето по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ТЗ, е намерил следното: Участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява по реда на чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ с решение на О. събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, предшествано от писмено предупреждение за изключване, като решението има действие от вписването м. в търговския регистър - чл. 140, ал. 4 ТЗ. Писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ цели да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието м. в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за заседанието на общото събрание, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това.
Търговският закон не регламентира спазването на определен срок между връчването на предупреждението и провеждане на събранието за изключване, но с оглед на изложените съображения на състава относно характера и правното значение на писменото известие по чл. 126, ал. 3 ТЗ, следва да се проведе разграничение между предоставянето на възможност за съобразяване на поведението на съдружника и необходимостта от време за формиране на становището му по констатираните от дружеството противодоговорни или незаконосъобразни негови действия.
В зависимост от посочените основания в предупреждението преценката за предоставянето и продължителността на срока за корекция на поведението на съдружника е обусловена от вида на нарушението. Отстраняването на някои от нарушенията е допустимо и възможно до датата на събранието - например преустановяване или предприемане на конкретни действия, но в други случаи промяна в поведението не би могла да се осъществи, независимо от това дали съдружникът разполага със срок, предвид на последиците за дружеството.
По отношение на подготовката за заседанието - за отговор на отправените твърдения за извършени нарушения или за представяне на доказателства за изпълнени задължения до момента на разглеждане на въпроса за изключването на съдружника е необходим период от време за съдружника, в който той, по своя преценка, да организира защитата си пред общото събрание.
Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя началото на процедурата по изключване. Предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения, би могло да е материализирано в самостоятелен писмен документ или да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието.
За законосъобразността на решението на общото събрание за изключване и съответствието му с правилата по свикване и провеждане на заседанието е от значение получаването на предупреждението като документ, докато за наличието на материалните основания за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ значение имат фактите, относими към описаните в предупреждението действия или бездействия на съдружника, съставляващи основания за изключване. Следователно преди приемане и гласуване на решение за изключване трябва да е отправен писмен документ - предупреждение до съдружника, в подходящ срок, необходим му за подготовка за събранието. Допустимо е предупреждението да е инкорпорирано в протокола от проведено предишно общото събрание, ако изключваният съдружник е присъствал на това заседание.
Органът, вземащ решение за изключване, формира волята си след запознаване с констатациите за нарушения и изслушване на съдружника, ако последният се е явил и изразил становище на заседанието, като общото събрание би могло, както да постанови прекратяване на участието на съдружника, така и да предостави допълнителен срок за корекции в поведението на съдружника или да отхвърли предложението за изключване.
С вземането на решение за изключване правното действие на връченото към този момент предупреждение отпада. Ако впоследствие това решение не е вписано или е отменено по реда на чл. 74 ТЗ и не е произвело действие на прекратяване на участието на съдружника в дружеството, то последващата процедура по изключване следва да започне с връчване на ново предупреждение, в което констатациите за допуснати нарушения от съдружника биха могли да са идентични с предшестващите.
Предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ следва да се връчи като документ на съдружника при всяка една предприета процедура по изключването му. Полученият писмен документ - предупреждение, не може да се ползва от дружеството при провеждане на две и повече процедури по изключване, независимо че предшестващо решение на общото събрание за изключване не е вписано търговския регистър или е отменено по съдебен ред.
В хипотезата на отменено по чл. 74 ТЗ решение за изключване всяко последващо писмено предупреждение би могло да съдържа констатации за същите или сходни нарушения, като взетото решение не би противоречало на повелителните законови разпоредби, уреждащи процедурните правила за свикването на събранието, ако на съдружника отново е връчено писмено предупреждение. При иск за отмяна на последващо решение на общото събрание за изключване съдът съпоставя основанието, на което е отменено предшестващото решение, като би могъл да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт, ако това решение на съдружниците за изключване е отменено на материалноправно основание, т.е. прието е, че констатираното от дружеството при двете проведени процедури по изключване нарушение не е извършено от съдружника.
По съществото на правния спор.
Решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество за изключване на ищеца като съдружник, за преразпределяне на капитала на дружеството и за изменение на дружествения договор са приети на 20.12.2007 г. Волята на събранието е формирана на основание отправено писмено предупреждение с нотариалната покана от 20.07.2005 г., въз основа на което е било гласувано предишно решение за изключване - на 05.08.2005 г., което не е произвело действие, тъй като не е вписано в търговския регистър. Изключването с решение на общото събрание от 31.03.2006 г. /доколкото ищецът твърди, че е взето също на база на предупреждението от 20.07.2005 г./ е отменено по реда на чл. 74 ТЗ. Настоящият състав прие, че връченото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ не може да се ползва от дружеството при последващо решение на общото събрание, след като вече е било упражнено правото на изключване, но не са настъпили последиците на прекратяване на членственото правоотношение.
Предупреждение за изключване е отправено на заседанието на 20.12.2007 г. на пълномощник и при отсъствие на съдружника, т.е. непосредствено преди обсъждане и гласуване на решението за изключване на ищеца. Приемането на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ без предоставяне на възможност на съдружника да се подготви и да изрази становище по констатациите в предупреждението представлява нарушение на императивното правило на чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Решение № 377 от 21.04.2009 год. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав по гр. дело № 59 / 2009 г., обжалвано пред ВКС
Тези на съда:
Обстоятелството, че след процесното извънредно общо събрание. Е проведено ново общо събрание на акционерите, на което са взети същите решения, вписани впоследствие в Търговския регистър, не води до недопустимост на предявеният на основание чл. 74 ТЗ иск.
Извън пределите на съда е да извършва преценка дали е следвало да се освобождават от длъжност и от отговорност за дейността им досегашните членове на съвета на директорите или не, тъй като това би представлявало намеса във взаимоотношения, вътрешни за дружеството.
Търговският закон не въвежда задължение за представяне на автобиография /която по принцип като документ не съдържа подпис на съставилото я лице,/ на предложените лица за членове на съвета на директорите.
Не представянето на декларация по чл. 234, ал. 2 ТЗ пред общото събрание не представлява нарушение на императивна норма.
Фактът на участие на член на съвета на директорите на процесното дружество в други дружества само по себе си не води до извода за наличие на конкурентна дейност между тези дружества, която и да засяга интересите на процесното дружество
Акционерно дружество е предявило иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на акционерите на друго дружество, в което ищецът е акционер. При обявен дневен ред извънредно общо събрание с мнозинство от представените акции е приело решения: по т.1- да не се извършват промени в устава на дружеството, по т.2 - за освобождаване от длъжност на членовете на досегашния Съвет на директорите; по т.3-досегашните членове на съвета на директорите да не се освобождават от отговорност за дейността си от 01.01.08год. до 31.05.08год.; по т.4 - избор на нов съвет на директорите: по т.5 от- членовете на съвета на директорите да получават месечно възнаграждение в размер на 5 минимални работни заплати. Ищецът твърди, че взетите по т.2, т. 3 и т.4 решенията са приети в нарушение на императивните разпоредби на закона и устава на дружеството, тъй като писмените материали за избор на членове на съвета на директорите не отговаряли на изискванията на чл.224, ал.2 ТЗ, защото съдържали единствено биографиите на предложените за членове на новия съвет лица, които биографии не са били подписани от тях и от лицето, изготвило материалите, освен това отразените в автобиографиите обстоятелства не съдържали всички законови изисквания, предварителна информация, обявени и декларирани обстоятелства, които всеки от предложените членове на съвета трябва да предостави на общото събрание преди провеждането му по см. на чл. 234, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ, чл. 237, ал.3 ТЗ и чл. 237, ал.4 ТЗ. Ищецът твърди, че предложените лица за членове на съвета на директорите не отговаряли на изискванията на чл.237, ал.4 ТЗ и нямало основания за освобождаване на досегашните членове на съвета от отговорност за дейността им до 31.05.2008 г.
Искът не е уважен от първоинстанционния съд и недоволният ищец е обжалвал решението.
Апелативният съд е допуснал жалбата за разглеждане по същество и е потвърдил решението на окръжния съд
Правна обосновка на решението на апелативния съд.
С искът по чл.74 ТЗ се реализира потестативното право на акционера или съдружника да иска отмяна на решенията на общото събрание на дружеството, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на устава на дружеството, което право може да бъде упражнено при спазване преклузивните срокове на ал.2 на чл.74 ТЗ.
Налице е и правен интерес от предявяване на иска от легитимирано лице- акционер в „П.” АД, правният интерес на който се обуславя от членственото правоотношение между страните, като правото на иск по чл.74 ТЗ е предоставено на всеки един от акционерите по отношение на всички взети от общото събрание решения, като без значение е дали те подлежат на вписване или не. Обстоятелството, че след процесното извънредно общо събрание от 16.07.2008год. е проведено ново ОС, на което са взети същите решения, вписани в Търговския регистър, не води до недопустимост на предявеният на основание чл.74 ТЗ иск, като съгласно изричната разпоредба на чл.75 ТЗ, указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане на същия въпрос и решенията или действията на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
За довода за допуснати нарушения при вземане на решения по т. 2 от дневния ред за освобождаване на досегашните членове на съвета на директорите на „П.” АД и по т. 2 от дневния ред- да не се освобождават от отговорност досегашните членове на СД да дейността им до 31.05.2008год.: По делото липсва конкретизация на същността на твърдените нарушения, като освен това извън пределите на съда е да извършва преценка дали е следвало да се освобождават от длъжност и от отговорност за дейността им до 31.05.2008 год. досегашните членове на съвета на директорите на „П.” АД или не, тъй като това би представлявало намеса във взаимоотношения, вътрешни за дружеството.
Относно твърдени нарушения при вземане на решение по т. 4 от дневния ред- избор на нови членове на съвета на директорите:
За довода за нарушение на императивната норма на чл. 224, ал. 2 ТЗ, тъй като представените като материали автобиографии на предложените за нови членове на СД лица, не са подписани от самите тях, както и от лицето, изготвило материалите за дневния ред: Съгласно императивната разпоредба на чл. 224, ал.2 ТЗ, когато дневния ред включва избор на членове на съвета на директорите, писмените материали, свързани с дневния ред на събранието, следва да включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на предложените за членове лица. Търговският закон и приложеният по делото Устав на „П.” АД не въвеждат задължение за Представяне на автобиография, /която по принцип като документ не съдържа подпис на съставилото я лице, поради житейската логика, че изхожда от съставилото я лице/, подписана от самото лице и от изготвило материалите лице, поради което и настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното нарушение на императивни норми на закона и Устава на дружеството.
За довода за нарушение на императивните норми на чл. 234, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ: Съгласно императивната норма на чл. 234, ал.3 ТЗ, членовете на съвета на директорите се вписват в търговския регистър, където следва да представят нотариално заверено съгласие и декларация за липсата на пречки по ал. 2 на чл. 234 ТЗ, поради което и настоящият съдебен състав, счита, че не представянето на декларация по чл. 234, ал. 2 ТЗ пред общото събрание не представлява нарушение на императивна норма.
За твърдените нарушения на императивните норми на чл. 237, ал. 3 и 4 ТЗ: Съгласно чл. 237, ал. 3 ТЗ, лицето, предложено за член на съвета на директорите, е длъжно преди избирането му да уведоми общото събрание за наличието на изброените в текста на тази разпоредба обстоятелства, като законът не поставя изискванията за наличие на определена форма на уведомяване. Приложените към материалите по делото автобиографии на новите членове на съвета на директорите, лица, съдържат данни за обстоятелствата, за наличието на които предложеното за член на съвета лице, следва да уведоми общото събрание, поради което и настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното нарушение на императивната норма на чл. 237, ал.3 ТЗ. По делото липсват ангажирани от ищеца доказателства във връзка с доводът за нарушение нормата на чл. 237, ал.4 ТЗ, като факта на участие на член на съвета на директорите на „П.” АД в други дружества само по себе си не води до извода за наличие на конкурентна дейност между тези дружества, която и да засяга интересите на „П.” АД. С оглед на изложеното, съдът счита, че не е налице твърдяното нарушение на императивната норма на чл. 237, ал.4 ТЗ.
Решението е публикувано на Интернет страницата на съда.
Решение № 99 от 25.02.2009 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение , 6 състав по т.д. № 48/2009
Тези на съда 1.При изключване на съдружник, освен поради не внасяне на дела си, той има право да получи дружествения си дял. За целта дружеството с ограничена отговорност е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването и въз основа на този баланс се определя конкретно размера на дружествения дял, полагащ се на бившия съдружник. За да бъде уважен искът по чл. 152, ал. 3 от ТЗ, ищецът следва да докаже, че е бил съдружник, че дела, който има в имуществото на дружеството, съобразно счетоводния баланс на последното към края на месеца, към който е настъпило прекратяването на участието му в дружеството. Ако ответното дружество не изпълни задължението си да представи счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение с изключения съдружник, съдът прилага правилото за възпрепятстване на доказването.
Ищецът е бил изключен като съдружник в дружество с ограничена отговорност. Към датата на прекратяване на участието в дружеството ищецът е имал дялово участие в размер на 16% от стойността на имуществото на дружеството. Предявен е иск за плащане на обезщетение на основание чл.125, ал.3 от Търговския закон в размер на притежаваното преди изключването дялово участие. Искът е предявен като частичен.
Искът е бил уважен от първоинстанционния съд, а решението му е било обжалвано.
Софийският апелативен съд е потвърдил обжалваното решение със следните мотиви:
1. Доказателствена тежест . В тежест на ответното дружество е да установи положителният факт с правно значение, а именно, че е платило на ищеца обезщетение, съответстващо на дела му в дружеството въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение. По делото в първата инстанция е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза за размера на активите и пасивите на дружеството. Вещото лице е заявила, че не са представени хронологични описи или сборни ведомости както и че представляващите дружеството и негови служители са възпрепятствали работата по изготвяне на пълно и точно заключение относно счетоводния баланс. В открито съдебно заседание на основание на чл. 152 ГПК /отм./ ответното дружество е било задължено да представи касовите документи за периода 1996 г. - 2001 г., като това не е направено от ответника без същият да посочва обективна причина за неизпълнение на вмененото му от закона и съда задължение. В две последващи съдебни заседания ответникът е бил задължаван да представи касовите книги за периода 1999 - 2001 г., като същевременно, въпреки задължението си, не е подсигурил достъп на вещото лице до тях. По делото са приети допълнителна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, но същите не установяват с категоричност какъв точно е бил счетоводният баланс на дружеството към края на м. 08.2001
2. Активна и пасивна легитимация . Ищецът, в качеството му на бивш съдружник в ответното дружество, след прекратяване на участието си като съдружник в същото, се явява материално и процесуално-правно легитимиран да предяви иск с правно основание по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Ответник по този иск е дружеството.
3. Приложимо право. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, постановява, че имуществените последици се уреждат по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение. Такъв баланс съставя дружеството. При изключване на съдружник, освен поради не внасяне на дела си, той има право да получи дружествения си дял. За целта дружеството с ограничена отговорност е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването и въз основа на този баланс се определя конкретно размера на дружествения дял, полагащ се на бившия съдружник. Съгласно разпоредбата на чл. 127 от ТЗ, всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, като размерът му се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго, каквато уговорка в конкретния случай не е установено, че съществува. За да бъде уважен искът по чл.152, ал.3 от ТЗ, ищецът следва да докаже, че е бил съдружник, дела, който има в дружеството и имуществото на дружеството, съобразно счетоводния баланс на последното към края на месеца, към който е настъпило прекратяването на участието му в дружеството.
4. Последици от възпрепятстване на доказването. Ответното дружество, въпреки задължението си по реда на чл. 152 ГПК /отм./, не е представило изготвен счетоводен баланс към края на месеца, към който е настъпило прекратяването на участието на ищеца като съдружник в дружеството и който баланс то е било длъжно да изготви с оглед уреждане на имуществените отношения с напускащ съдружник, с което е създало пречки на счетоводната експертиза да изготви точен баланс. По тези съображения и двете съдебни инстанции са приели , че по отношение на дружеството по установяването на факта какъв е бил счетоводният баланс на дружеството в края на месеца, в който е станало прекратяването на членственото правоотношение с ищеца, следва да се приложи чл. 128, ал. 2 от ГПК /отм./ и да се приеме за доказано твърдението на последния в исковата молба, че по счетоводен баланс имуществото на дружеството е било в размер на сума, от която той, като бивш съдружник, е имал дял към момента на прекратяване на членственото му правоотношение в определен размер.
Решението е публикувано на Интернет страницата на съда.
Прекратяване на търговско дружество по иск на прокурора Решение № 35 от 22.06.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд по т.д. № 3/ 2009 г. , влязло в сила на 22.07.2009 г.
Теза на съда:
1.Ако след смъртта на едноличния собственик на капитала на ЕООД, неговите наследници не желаят продължаване дейността на дружеството и не предприемат действия по неговата ликвидация, прокурорът е активно легитимиран да поиска прекратяване на дружеството.
2.След прекратяване на дружеството по иск на прокурора се извършва производство за ликвидация. Ликвидаторът и срока на ликвидация се определят от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията
Ищецът Окръжна прокуратура гр. Пазарджик е предявил иск с правно основание чл.155 ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ във връзка с чл.157 ал.1 от ТЗ за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност. Дружеството е останало повече от три месеца без управител след смъртта на едноличния собственик на капитала, който е бил и управител на дружеството. Наследниците на починалия едноличен собственик на капитала не са поискали да продължат дейността на дружеството.
Ответникът – едноличното дружество с ограничена отговорност, чието прекратяване се иска, се представлява от назначен от съда по реда на чл. 29, ал. 2 особен представител, който не е оспорил иска.
Като заинтересовани страни по делото са призовани физическите лица – наследници на починалия едноличен собственик на капитала, които не са отговорили на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание се е явил един от наследниците, който е не оспорил предявения иск и е заявил, че не са предприети действия за продължаване дейността на дружеството и не желаят да продължат дейността му. Назначеният по реда на чл. 47 ал.6 от ГПК особен представител на другия наследник не е оспорил предявения иск.
За да постанови решението си съдът е изискал и приложил фирменото дело на дружеството, приел е за установено, че към момента на предявяване на иска починалият е едноличен собственик на капитала на дружеството, че след 07.02.2007 г. не са извършвани вписвания по партидата на дружеството. Чрез акта за смърт на едноличния собственик на капитала са установени законните му наследници.
Съдът е прекратил едноличното дружество с ограничена отговорност със следните мотиви:
Разпоредбите на чл. 155 т. 2 и т. 3 от ТЗ въвеждат възможност за прекратяване на търговско дружество при наличието на изрично визираните хипотези: т. 2. когато дейността на дружеството противоречи на закона; т.3. Не вписване на нов управител в тримесечен срок, като процесуалната възможност за упражняване на правото на иск е предоставена от прокурора. В случая искът е предявен от надлежния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 157 ал. 1 от ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. В процесния случай едноличният собственик на капитала е починал на 25.07.2008г. Наследниците на починалия собственик на капитала до настоящия момент не са предприели действия за продължаване дейността на дружеството. Легитимирани да искат вписване за прекратяване на дружеството и на ликвидатора са също наследниците на едноличния собственик на капитала, но такова искане също не е постъпило по фирменото дело. В учредителния акт не са предвидени други възможности по смисъла на чл. 157, ал. 1 от ТЗ дружеството да продължи да съществува след смъртта на едноличния собственик на капитала. Съобразно изложеното, съдът е намерил, че са налице хипотезите на чл. 155, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ - дружеството не е прекратено след смъртта на собственика на капитала, в противоречие с разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ, и в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Съдът е разпоредил прекратяване на процесното дружество както , че след влизане в сила на решението, заверен препис от същото следва да се изпратен по фирмено дело и до Агенцията по вписванията – Търговски регистър за откриване на производство за ликвидация. Решение № 35 от 22.06.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд по т.д. № 3/ 2009 г. е публикувано на Интернет страницата на съда.
