Служебно ще бъдат спрени висящите съдебни и изпълнителни дела, по които страна са непререгистрирани търговци /търговски дружества и коопераци/. Това задължение за съда и съдебните изпълнители е регламентирано в §5в от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър. С определението на съда и постановлението на съдебния изпълнител се дават указания на ищеца съответно взискателя да поиска своята или тази на ответника/длъжника пререгистрация и ликвидация.Съдът/съдебният изпълнител определя срок , в който трябва да бъде поискана пререгистрацията и ликвидацията . Даденият от съда срок може да бъде продължаван преди изтичането му по искане на ищеца при наличие на уважителни причини. Нормативно е опредена крайната дата , до която може да бъде даван или продължаван срока за пререгистрация и откриване на ликвидация за страна в съдебен и изпълнителен процес и това е 31.01.2017 г., когато служебно ще бъдат заличени търговските дружества и кооперации, които не са пререгистрирани и ликвидирани. Ако в дадения от съда/съдебния изпълнител срок не бъдат изпълнени указанията за пререгистрация и откриване на производство по ликвидация, исковото или изпълнителното дело ще бъдат прекратени.
Докато делото е спряно не се извършват никакви процесулни действия освен обезпечение на иска. Когато бъде извършена пререгистрацията и открита ликвидацията на страната по делото, производството ще бъде възобновено.
От 01.01.2012 г. нередовните заявления за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър ще бъдат оставяни „без движение” до отстраняване на нередовността. Тази процедура е уредена в ал.4 от чл. 22 от Закона за търговския регистър и ще доведе до намаляване на отказите на длъжностните лица и до спестяване на разноски /държавни такси/ на заявителите- търговци.
Когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или на електронната страница на агенцията, когато е подадено заявление за регистрация на търговеца, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър. Заявителят може да изпълни указанията и да ги представи чрез заявление по образец, определен в Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на тридневния срок от оповестяването в търговския регистър, че заявлението не е редовно.
Съобщения за нередовност на заявлението няма да бъдат изпращани на адреса на заявителя, затова всеки трябва сам да следи за редовността на подаденото заявление и бързо да острани констатираната нередовност. В противен случай ще бъде постановен отказ, който може да бъде обжалван по досегашния начин.
Търговските дружества и кооперации, които не са пререгистрирани до 31.12.2011 г. подлежат на служебна пререгистрация и ликвидация. Ликвидационното производство е регламентирано със специалните норми на § 5б от преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър. То започва със заявление за пререгистрация и лквидация на търговско дружество. Този актсе характеризира със следните особености:
- заявител може да бъде вскко заинтересовано лице - съдружник, акционер, член-кооператор, член на управителен съвет на търговеца с прекратена дейност, страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, кредиторите на търговеца, кредиторите на съдружниците или на член-кооператорите, държавните органи, органите на местно самоуправление и ведомствата. Качеството кредитор се доказва с административен акт, влязло в сила съдебно решение, изпълнителен лист или заповед за изпълнение за установяване на съответното вземане
- със заявлението се иска пререгистрация и обявяване в ликвидация на непререгистрирано търговско дружество и кооперация, определяне на ликвидатор и срок за ликвидация, определяне на възнаграждение на ликвидатора, както и определяне на размера на сумите, необходими за откриване на производството по ликвидация.
Следващият етап включва изпращане от съда по регистрацията на Агенцията по вписванията удостоверение за актуално състояние в електронна форма, подписано с електронен подпис , както и електронно копие от актуалния към 31 декември 2007 г. учредителен акт, дружествен договор или устав. Агенцията пререгистрира търговеца, вписва ликвидацията, назначава и вписва ликвидатор.
За ликвидатори на търговските дружества и кооперациите, за които е поискана пререгистрация и откриване на производство по ликвидация, се назначават лицата, вписани като техни представляващи в съответните регистри на съда по регистрацията. Това са управители, изпълнителни директори и др. Ликвидаторите се считат уведомени за назначението с вписването им в търговския регистър. В тези случаи не се изискват нотариално заверени декларация-съгласие и образец от подписа им.
Когато няма вписан представляващ, за ликвидатор се назначава лицето, посочено от заинтересованото лице, или самото заинтересовано лице, когато то е поискало това със заявлението. Към заявлението се прилага декларация-съгласие и образец от подписа на лицето, посочено за ликвидатор. Когато заявления са подали повече от едно заинтересовано лице, за ликвидатори могат да бъдат назначени две и повече лица, които заедно представляват търговеца.
Разноските за производството по ликвидация са за сметка на търговеца. Когато търговецът не разполага със средствата, необходими за извършване на ликвидацията, включително за възнаграждение на ликвидатора, заинтересованото лице осигурява собствени средства за извършване на ликвидацията, включително за заплащане възнаграждението на ликвидатора.
Когато разходите за откриване на производството по ликвидация и за осъществяването й са осигурени от заинтересованото лице, поискало пререгистрацията и ликвидацията на търговеца, тези разходи му се възстановяват изцяло незабавно след осребряване на имуществото, преди да се пристъпи към удовлетворяване на останалите кредитори
Ликвидаторът е длъжен: в едномесечен срок от вписването му да покани кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, да изготви и представи в агенцията за обявяване по партидата на дружеството начален ликвидационен баланс към момента на прекратяване на дружеството, както и пояснителен доклад към баланса със становище относно необходимостта от подаване на молба до съда по несъстоятелността за обявяване на търговеца в несъстоятелност;
Ликвидацията приключва в срок до една година, считано от датата на вписване на ликвидатора, но не по-късно от 31 януари 2017 г. При установена от ликвидатора или кредиторите необходимост едногодишният срок за ликвидацията може да бъде удължен въз основа на обосновано предложение от ликвидатора или по искане на заинтересовано лице пред длъжностното лице по регистрацията, при заявена готовност от него за осигуряване на разходите по ликвидацията, включително за възнаграждение на ликвидатора.
Заинтересованото лице, подало заявление за пререгистрация на търговеца, може да направи искане пред длъжностното лице по регистрацията за замяна на назначения ликвидатор, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на търговеца или кредиторите.
Когато са удоволетворени кредиторите и остатъкът от имуществото е разпределен или когато се установи, че дружеството няма имущество, ликвидаторът подава заявление по образец пред длъжностното лице по регистрацията с искане за заличаване на търговеца.
Когато се установи, че търговецът няма имущество, но има задължения, ликвидаторът е длъжен да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.
Ликвидаторът носи имуществена отговорност за извършените от него сделки и действия, увреждащи търговеца или кредиторите му. Ликвидаторът отговаря за задълженията на търговеца, свързани с производството по ликвидация.
.
За неуредените случаи относно извършване на ликвидацията на служебно пререгистрираните търговци се прилагат съответно разпоредбите на глава седемнадесета "Ликвидация" от Търговския закон.
Със Закона за изменение и допълнение на закона за търговския регистър, публикуван в бр.34 на Държавен вестник от 2011 г се внесе по-голяма яснота за съдбата на непререгистрираните търговци след 31.12.2011 г.
Едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация до 31.12.2011 г, се считат за заличени от 1 януари 2012 г. Едноличен търговец, който не е спазил срока за пререгистрация губи търговското си качество по силата на закона без да е необходимо произнасяне на държавен орган, а фирменото му дело се архивира в съда по регистрацията.
За непререгистрираните търговски дружества и кооперации не е предвидено автоматично заличаване след 31.12.2011 г . По силата на закона на 01.01.2012 г.се прекратява само тяхната дейност. Това означава, че непререгистрираните търговски дружества и кооперации нямат право след тази дата да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, да извършват разпоредителни сделки с имуществото. Те ще могат само да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения /данъци, осигурителни вноски/. Извършените след 31 декември 2011 г. разпоредителни сделки с имущество на търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност са нищожни. /Виж "Ликвидация на непререгистрирани търговски дружества "Търговско право - Съветник
Правомощията на управителните органи на непререгистрираните търговски дружества и кооперации не се прекратяват с изтичане на срока за пререгистрация. Законните представители на търговски дружества и кооперации с прекратена дейност от 1 януари 2012 г. могат само да приемат волеизявления, отправени към тези търговци. Това означава, че те ще могат да получават искови молби, заповеди за изпълнение, покани за доброволно изпълнеие, призовки и съобщения от държавни органи.
Съдът по последната регистрация на търговските дружества и кооперациите в срок до 1 октомври 2012 г. изготвя и изпраща в Агенцията по вписванията списък на едноличните търговци и клоновете на чуждестранни търговци, за които не е поискана пререгистрация в законовия срок и списък на търговските дружества и кооперации, за които не е поискана пререгистрация в същия срок.
В срок до 1 юни 2012 г. Агенцията по вписванията изготвя списък на лицата, подали заявления за пререгистрация до 31.12.2011 г., но получили отказ. Ако отказът бъде отменен, агенцията служебно пререгистрира търговеца, което се отразява незабавно в списъка.
С обявяване на списъците на електронната страница на търговския регистър държавните учреждения, съдилищата, банките, кредиторите и Националната агенция за приходите се считат за уведомени .
В срок до 31 януари 2015 г., на основание обявените списъци всяко заинтересовано лице може да подаде до съда по последната регистрация заявление за пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговското дружество и кооперация, за определяне на ликвидатор и срок за ликвидация, за определяне на възнаграждение на ликвидатора, както и за определяне на размера на сумите, необходими за откриване на производството по ликвидация. Заинтересовано лице е съдружник, акционер, член-кооператор, член на управителен съвет на търговеца с прекратена дейност, страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, кредиторите на търговеца, кредиторите на съдружниците или на член-кооператорите, държавните органи, органите на местно самоуправление и ведомствата. Качеството кредитор се доказва с административен акт, влязло в сила съдебно решение, изпълнителен лист или заповед за изпълнение за установяване на съответното вземане.
За да се реализира възможността на заинтересованите лица да поискат пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговски дружества и кооперации, съдът по последната регистрация на търговеца осигурява право на всеки да преглежда търговския регистър относно непререгистрираните търговци и документите, въз основа на които са извършени вписванията, и издава преписи от документи по фирмените дела, както и удостоверение, отразяващо състоянието на търговеца към 1 януари 2012 г.
Фирмените дела на прекратените и служебно заличените еднолични търговци и клонове на чуждестранните търговци, както и фирмените дела на прекратените и служебно пререгистрираните търговски дружества и кооперации се архивират и съхраняват в съответния съд по последната регистрация. При необходимост съдът издава заверени фотокопия от намиращите се във фирмените дела документи и удостоверения за пререгистрация и обявяване в ликвидация. Съдът по последната регистрация предоставя достъп до архивираните фирмени дела и фирмените регистри на съдилищата и издава преписи от документите, съдържащи се в тях.
От 03.05.2011 г. са въведени нови правила за публикуване на годишните финансови отчети на търговците и юридическите лица с нестопанска цел.
Търговците публикуват годишните си финансови отчети /ГФО/ чрез заявяване /заявление Г 1/ и представяне за обявяване в търговския регистър в следните срокове: едноличните търговци - в срок до 31 май на следващата година; дружествата с ограничена отговорност - в срок до 30 юни на следващата година; всички други търговци - в срок до 31 юли на следващата година.
Към заявлението се прилагат ГФО в оригинал, нотариално удостоверен препис или в заверен от заявителя препис и решение на общото събрание на съдружниците/акционерите/едноличния собственик на капитала за приемането на годишния отчет. В Търговския регистър се установи трайна практика относно ООД да се изискват поканите за свикване на общо събрание до съдружниците и доказателствата, че те са връчени. Изключение се прави само, ако протоколът от събранието е подписан от всички съдружници. Най-честите откази на длъжностите лица по регистрацията за обявяване на ГФО са именно поради нередовна процедура за свикване на общото събрание, на което е приет ГФО или нередовно представителство на някой от съдружниците/акционерите.
Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност са длъжни да заявят за вписване и да представят годишните си финансови отчети в Централния регистър при Министерството на правосъдието в срок до 30 юни на следващата година. Те се публикуват на интернет страницата на регистъра.
От 03.05.2011 г. отпада задължението за публикуване на ГФО на eдноличните търговци, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит. Едноличните търговци, които са пререгистрирани през 2011 г. и чийто ГФО не подлежи на задължителен независим финансов одит не публикуват в търговския регистър финансовите си отчети за 2007, 2008 , 2009 и 2010 г.
От 03.05.2011 г. има промяна в административнонаказателната отговорност при непубликуване на годишни счетоводни отчети/ГФО/ на търговци.
Размерът на глобите и имуществените санциии е променен . Намален е минимумът на санкциите- за физически лица минималната глоба от 1500 лв. става 500 лв., а за търговски дружества и еднолични търговци - от 2000 лв. става 500 лв. Максимумът на глобите остава непроменен 2000 лв. за физически лица и 3000 лв. за търговци.. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер
Променен е фактическият състав на нарушението или казано по-обикновено фактическите обстоятелства, при които се налагат наказанията. Наказание се налага, ако търговец не е спазил законоустановените срокове за подаване на заявление Г 1 за обявяване на годишния си счетоводен отчет в търговския регистър. Тези срокове са определени в чл. 40 и в § 9а от Закона за счетоводството /Зсч/. Според досегашната редакция на чл. 40, ал.1 от Зсч на санции подлежаха всички търговци, които до 30 юни на следващата година не са публикували годишните си счетоводни отчети. Това означава, че не само търговецът е трябвало до тази дата да е подал заявление, но и обявяването на ГФО да е станало факт в досието му в търговския регистър. При новата редакция на чл. 40, ал.1 от ЗСч няма да бъдат наказвани търговци, които са заявили и представили за обявяване своите финансови отчети в срок, но Агенция по вписванията –търговски регистър ги е публикувала на своята интернет страница по-късно или пък е отказала обявяване на съответния акт.
Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите. Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Има случаи , когато законът признава правото дадено задължение да не бъде изпълнено. Правото на задържане е призната от закона възможност длъжник да откаже изпълнение на изискуемо задължение като обезпечение на свое вземане от кредитора. Това право се упражнява чрез възражение за отлагане на изпълнението до едновременното насрещно изпълнение от двете страни по сделката.
Търговец може да задържи движими вещи и ценни книги на свой съконтрагент, докато последният му плати дължима по търговски договор сума. Предпоставките за надлежно упражняване на право на задържане съгласно чл. 315 , ал.1 от Търговския закон са следните: наличие на изискумо вземане по търговска сделка, длъжникът да държи движима вещ или ценни книги на своя кредитор; задържаните вещи трябва да са получени правомерно.
Правото на задържане може да се упражни и за неизискуеми вземания в следните случаи : ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност и ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника.
В ал.3 на чл. 315 от Търговския закон е уредено действието на правото на задържане спрямо трети лица.
В ал.4 на 315 от Търговския закон е указано, кога отпада правото на задържане.
Съвет : Търговците, в полза на които е възникнало право на задържане, следва да се възпозват от тази възможност, когато техни съконтрагенти им дължат пари. Упражняване на право на задържане е лесен и евтин начин за обезпечаване на вземания .Търговците, които правомерно задържат чужда стока обаче трябва да полагат грижи за нейното запазване и нямат право на възнаграждение за това.
Право и задължение на управителя на ООД е да свика общо събрание на съдружниците /ОСС/ най-малко веднъж годишно. Случаите, в които управителят е длъжен да свика събранието са посочени в ал. 3 на чл. 138 от Търговския закон. Обикновено те са описани и в дружествените договори.
Ако управителят не свика общо събрание, съдружниците имат право да направят това при спазване на следната процедура.Управителят е длъжен да свика общото събрание по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право. Това право е уредено в чл.138, ал.2 от Търговския закон и нормата има действие независимо дали такава възможност е предвидена в учредителния договор.
Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието. Дружественият договор може да предвижда друг начин за свикване на събрание, както и по-дълъг срок за получаване на поканата. Задължително е поканата да съдържа дневния ред на събранието. В противен случай ще е на лице хипотеза на нередовно свикване..
Спазената процедура за свикване на общо събрание е предпоставка за законността на взетите решения. При вписване на решенията на общото събрание в търговския регистър или при оспорване на решенията на ОСС по съдебен ред , решаващият орган задължително проверява дали събранието е било редовно свикано.
Според постоянната практика на Агенцията по вписванията- Търговски регистър и апелативните съдилища, които разглеждат като последна инстанция жалби срещу откази за вписване в търговския регистър , органът по регистрацията е длъжен да установи наличието на валидно взето решение на ОСС. В случай, че на събранието не са присъствали всички съдружници и същите не са подписали протокола, необходимо е към заявлението за вписване да бъдат представени доказателства, че съдружниците са получили покани за събранието в законоустановения срок.
Изпращането на поканите се извършва на адреса за кореспондения, който съдружникът е заявил в дружеството. Ако съдружникът е търговец, поканата се изпраща на актуалния адреса на управление, който е вписан в търговския регистър . Търговският закон не съдържа изрично изискване поканата до физическите лица - съдружници в ООД да бъде изпратена на техния постоятен или настоящ адрес по смисъла на Закона за гражданската регистрация. Достатъчно е поканата да е пратена на адреса на съдружника, който е известен на дружеството. Няма пречка, ако поканата бъде изпратена на пълномощник на съдружника, който има редовно учредена представителна власт и пълномощното му е представено в дружеството. Обикновено така се процедира, когато съдружникът не пребивава постоянно в България.
Управителят на дружеството не е длъжен да провежда издирване на съдружника за да му връчи покана за общото събрание . Съдружникът е длъжен да предостави актуален адрес за кореспонденция и при промяната му да уведоми своевременно дружеството. Това следва от задължението на съдружника съгласно чл.124о т Търговския закон да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Непосочването на актуален адрес, на който съдружникът би могъл да бъде намерен, може да си приеме като възпрепятстване на провеждането на общо събрание на дружеството и взимане на решения за дейността на дружеството.
Меродавната дата на поканата е датата, на която съдружникът я е получил, а не датата на изпращане. Няма пречка в дружествения договор да бъде уговорена и дата за изпращане на поканите, както и по-дълъг срок за уведомяване на съдружника за провеждане на общо събрание. Ако съдружникът получи поканата по-късно от предвидения срок, той има право да възрази за провеждането на общото събрание.
Търговският закон не указва начина, по който съдружникът може да бъде поканен на събранието. Единственото изискване е писмената форма на поканата. Това е форма за действителност на уведомяването за събранието. В дружествения договор може да бъде контретизиран начина на връчване на поканата и ако това е уговорено, всяко друго уведомяване ще бъде недействително. В договора може да бъде указан и начинът за връчване на покана при отказ. В противен случай приложение трябва да намерят правилата на Гражданския процесуален кодекс относно съобщенията и призовките.
Ако въпреки че не е бил редовно уведомен, съдружникът присъства на общото събрание и участва в работата му, събранието може да вземе правновалидни решения. Нередовната процедура за свикване на общото събрание може да бъсе санирана чрез присъствието на всички съдружници на събранието лично или чрез свой пълномощник.
Отказът на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване, заличаване на вписването или обявяване на представения акт подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца в 7-дневен срок от връчването му. Обикновено този срок започва да тече от датата, на която е получен отказа с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако заявителят е посочил в заявлението, че желае да бъде уведомяван по електронен път, отказът се изпраща на посочения от него електронен адрес. В този случай потвърждаване на получаването на отказа не се изисква.
Жалбата до съда се подава чрез Агенцията по вписванията на хартиен носител или по електронен път. Законът за търговския регистър и Наредбата за водене, съхранение и достъп до търговския регистър не регламентират изрично съдържанието на жалбата,но препращат към правилата за частната жалба в чл. 275, ал.2 във връзка с чл.260 ГПК. . Ако жалбата се подава в електронна форма, линкът е https://public.brra.bg/Internal/AppealRefusal.ra. Независимо дали се подава по електронен път , по пощата с обратна разписка или в офисите на Агенцията по вписванията жалбата се пише на хартия хартиен носител и трябва да съдържа името и адреса на търговеца, ЕИК, означение на обжалвания отказ, указание в какво се състои порочността на решението, в какво се състои искането и подпис на жалбоподателя. Към жалбата се прилага документ за платена държавна такса. Таксата е 15 лв. и се внася по сметката на окръжния съд, който ще разглежда жалбата.
Агенцията изпраща незабавно на съда подадената жалба заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му.
Окръжният съд разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание. Съдът проверява, дали са били на лице основанията за постановяване на отказа според чл. 24, ал.1 от Закона за търговския регистър и дали отказът е съобразен с разпоредбите на Търговския закон и другите закони, уреждащи подлежащите на вписване обстоятелства. Съгласно чл.278, ал.2 от ГПК съдът може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Доказателства, които са необходими за установяване на подлежащите на вписване обстоятелства, но не са били представени със заявлението пред Агенцията по вписванията, не се допускат. Недостатъците на заявлението за вписване не се санират чрез жалба до съда. Съдът може да потвърди отказа или да го отмени. При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване.
Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд . Апелативният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата на закрито заседаниена и решението е окончателно.
При отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. При подаване на новото заявление заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. В тези случаи заявителят представя и нова декларация по чл. 13, ал. 4. При подаване на новото заявление се внася нова държавна такса. Това не е изрично регламентирано в Закона за търговския регистър, но практиката на Агенцията по вписванията е, че при новото заявление се изиска нова такса. Съдебната практика по този въпрос е различна.
Очакваното удължаване на срока за пререгистрация в търговския регистър е на път да се случи. Министерскияг съвет е внесъл проект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, който до края на календарната година ще бъде приет. А ето и очакваните промени:
1. Удължава се срокът за пререгистграция с шест месеца
Търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 30 юни 2011 г.
2. Удостоверението за пререгистрация ще се подава до съда
Пререгистрацията се извършва чрез вписване в търговския регистър на търговеца или на клона на чуждестранния търговец и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление от търговеца, съответно от управителя на клона, отправено до съда по регистрацията. Съдът по регистрацията изпраща до агенцията удостоверение за актуално състояние с посочване на кода му по БУЛСТАТ, както и заверен учредителен акт, дружествен договор или устав, актуален към 31 декември 2007 г.
3. Едновременно с пререгистрацията на търговеца се извършва и пререгистрация на всичките му клонове.
Каква ще е съдбата на непререгистрираните търговци - въпрос, който вълнува много хора. Дългоочакваният огтовор вече е ясен и остава да бъде установен в закона.
Всички еднолични търговци, закоито не е поискана пререгистрация до 30.06.2011 г. се считат за заличени от 1 юли 2011 г., а клоновете на чуждестранните търговци се считат за закрити.
Дейността на търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация до 20.06.2011 г. се прекратява на 1 юли 2011 г. Търговските дружества и кооперациите, които не са се пререгистрирали до 30.06.2011 г. нямат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. Извършените след 30 юни 2011 г. разпоредителни действия и сделки с имущество на търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност са нищожни.
Лицата, подали заявления до 30.06.2011 г., но получили отказ за пререгистрация ще бъдат служебно пререгистрирани, ако отказът бъде отменен.
При бездействие на управителните органи на търговските дружества да поискат пререгистрация до до 30 юни 2014 г. всяко заинтересувано лице може да подаде до съда по регистрацията заявление, с което да поиска пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговско дружество и кооперация. Заинтересувано лице е страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, съдилищата и другите държавни органи, държавните съдебни изпълнители, лицата, на които са възложени публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, Националната агенция за приходите, банките и всички други кредитори на дружеството, както и кредиторите на съдружници или на член-кооператори независимо от характера на вземанията им
Пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговско дружество и кооперация с прекратена дейност може да поиска и всеки съдружник, акционер, член-кооператор и член на управителен орган. Съдът по регистрацията изпраща на агенцията удостоверение за актуално състояние, учредителен акт, дружествен договор или устав. Агенцията пререгистрира търговеца, вписва ликвидацията, назначава и вписва ликвидатор.
След изтичане на 5 години от прекратяване на дейността на непререгистрираните търговски дружества и кооперации агенцията служебно заличава тези от тях, за които не е поискана пререгистрация и обявяване в ликвидация; за които ликвидацията не е приключила поради бездействие на ликвидатора и/или на заинтересуваното лице; за които не е открито производство за обявяване в несъстоятелност. Агенцията обявява списък на заличените търговски дружества и кооперации на електронната си страница.
Пълният текст на законопроекта може да бъде прочетен на Интернет страницата на Народното събрание.
При отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му и за него се дължи нова държавна такса.
При подаване на новото заявление заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. В тези случаи заявителят представя и нова декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър.
При подаване на новото заявление след постановен отказ, ако заявителят е отстранил посочените в мотивирания отказ пречки за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване и са налице предвидените в изисквания, а именно заявлението за исканото вписване, заличаване или обявяване да е подадено при спазване на предвидените за това форма; заявеното обстоятелство да подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; заявлението да изхожда от оправомощено лице; към заявлението да са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона да се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; да е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР; друго лице да няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата; да е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията извършва исканото вписване, заличаване или обявяване.
При подаване на ново заявление след постановен отказ в рамките на срока за обжалване на отказа се счита, че срокът за заявяване е спазен. С други думи, ако заявителят отстрани пречките за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване вместо да обжалва отказа, има привилегията да се ползва от удължен срок за заявяване на подлежащото за вписване, заличаване или обяваване обстоятелство .
Нормативната уредба на отказа за вписване в Търговския регистър се съдържа в чл. 26 от Закона за търговския регистър и в чл. 94 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Посочените нормативни актове са достъпни на Интернет страницата на търговския регистър http://www.brra.bg/CielaDocuments.ra
Длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 на Закона за търговския регистър /ЗТР/ изисквания, а именно: заявлението за исканото вписване, заличаване или обявяване да е подадено при спазване на предвидените за това форма; заявеното обстоятелство да подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; заявлението да изхожда от оправомощено лице; към заявлението да са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона да се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; да е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР; друго лице да няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата; да е платена дължимата държавна такса. В мотивирания отказ трябва да са посочени всички пречки за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване.
Отказът се връчва на заявителя незабавно след постановяването му по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съобщението се връчва от връчител или чрез препоръчано писмо с обратна разписка на адреса, който е посочен в заявлението за вписване или на адреса на електронна поща на заявителя, ако той е дал изрично съгласие за това. Във втория случай потвърждаване на получаването на отказа не се изисква.
Нормативната уредба на отказа за вписване в Търговския регистър се съдържа в чл. 24 от Закона за търговския регистър и в чл. 93 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Посочените нормативни актове са достъпни на Интернет страницата на търговския регистър http://www.brra.bg/CielaDocuments.ra
По силата на чл. 40 от Закона за счетоводството , в сила от 01.01.2007 г. търговците/ ЕТ и дружества/ са длъжни да публикуват в срок до 30 юни с следващата година предприятията публикуват годишния си финансов отчет и годишния доклад за дейността. Годишен доклад за дейността, който съдържащ определената в чл.33, ал.1 от Закона за счетоводството /Зсч/ информация съставят само предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит. Предпоставка за публикуване на годишния финансов отчет / ГФО/ е същият да е бил приет от общото събрание на съдружниците/ акционерите, за което е съставен протокол.
Публикацията на ГФО на еднолични търговци и търговски дружества задължително трябва да бъде извършена чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър.
Според чл. 26, ал.1 Зсч годишният финансов отчет се състои от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение. Предприятията, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, могат да изготвят съкратен годишен финансов отчет съобразно тези стандарти.
Годишните финансови отчети на едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за текущата година не надхвърля 100 000 лв., могат да се състоят само от отчет за приходите и разходите съгласно чл. 32, ал.2 от Зсч.
Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
Търговците, които са пререгистрирани в периода от 1 януари до 31 май на 2010 г.година, заявяват и представят за обявяване в търговския регистър в срок до 30 юни на същата година годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите за годините от 2007 г. до 2009 г. включително.
Търговците, които ще се пререгистрират през периода 1 юни до 31 декември на 2010 г.заявяват и представят за обявяване в търговския регистър в тримесечен срок от датата на пререгистрацията си годишните си финансови отчети и годишните доклади за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите за годините от 2007 до 2009 г. включително.
За търговците, които са пререгистрирани през юни 2010 г. на съответната година и през същия месец са заявили и представили за обявяване в търговския регистър финансови отчети и годишните доклади за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите за годините от 2007 до 2009 г. включително, не се прилага изискването за публикуване на отчета в икономическо издание или в интернет.
Санкциите за не публикуване на ГФО са: глоба от 1500 до 2000 лв. за физическите лица, имащи задължение за публикуване на ГФО, това са управители и изпълнителни директори на търговски дружества и имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.за юридическо лице и едноличен търговец. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер. Административно-наказателната отговорност при не публикуване на ГФО е предвидена в чл.47, ал.3 от Зсч. НАП установява нарушенията , свързани със задължението за публикуване на ГФО и издава наказателните постановления.
Вписване на промени заедно с пререгистрацията на търговците
20.01.2010 г. адв.Стефка Атанасова
Едновременно със заявлението за пререгистрация може да бъде подадено и заявление за вписване на ново обстоятелство, заличаване и обявяване. Например с пререгистрацията може да се смени управителя на дружеството, да се променят седалището и адреса на управление, да се обяви годишен счетоводен отчет. За тези промени се попълва друг формуляр , представят необходимите документи – решение на общото събрание на съдружниците, декларации, спесимени и т.н. и се внася съответната държавна такса .
Не може да се извършва преобразуване на търговско дружество /вливане, сливане, отделяне, разделяне, Промяна на правната форма, преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик/ и преустройство на кооперация, които не са пререгистрирано.
Недопустимо е заедно с пререгистрацията да се прехвърля търговско предприятие.
