20.01.2010 г.                                                                                                            адв.Стефка Атанасова

                                „Щом съм  платил цената на вещта, тя вече е моя собственост”. Това разбиране здраво е заседнало в съзнанието на българина. „Да, ама не” . Тази крилата фраза на известния журналист Петко Бочаров е най-точната реплика на широко ширещата се заблуда за връзката „плащаш пари - придобиваш собственост”. Предаването на вещта в държание на някого също не го прави автоматично неин собственик.

                         Според българското право собствеността върху определена вещ се прехвърля по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род , собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Например – договор за покупко-продажба на ябълки, собствеността се прехвърля, когато страните определят кои плодове са предмет на продажбата.                      .
                       

                          За извършването на някои сделки законът предвижда определена форма. Например договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, договорите за покупко-продажба на автомобили трябва да бъдат в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Спазването на определената в закона форма е условие за валидност на тези договори, а това означава , че те  пораждат правни последици, в т.ч. и прехвърляне на правото на собственост.

                            Правото на собственост е конституционно гарантирано, но то е предмет на множество законови регулации. Невъзможно е тук да бъдат изброени всички нормативни разпоредби, които поставят разни ограничения и/или определят предпоставки за ползването и разпореждането със собствените ни вещи.

                            Всяка държава по различен начин нормира обществените отношения по повод вещите. Вещното право е отрасъл, в който няма нито унификация, нито хармонизация. Важен е принципът, че спрямо недвижимите имоти се прилага правото на държавата, в която те се намират. Затова собственикът трябва да е наясно поне с основните правила за придобиване, стопанисване и разпореждане, отнасящи се за неговия имот. Аналогията с правото на някоя друга държава не върши работа.